№ 221
гр. Ямбол, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева
Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Административно наказателно дело № 20212330200796 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по жалба на М. ЕНЧ. Д. от с. Роза против
Наказателно постановление № 21-0813-001287/09.07.2021г на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Ямбол, с което, на осн. Чл. 174 ал.3 ЗДП му е наложено наказание
глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл.174 ал.3 ЗДП и на осн. Чл. 183 ал.1 т.1 ЗДП му е наложено наказание глоба
в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДП. В жалбата се излагат съображения за
материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се иска
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез защитника си , поддържа жалбата. Счита
същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 26.06.2021г. около 17.30 – 18.00ч. св. И.С. заедно с *** и св. Р.Р. придружена
също от *** управлявали велосипеди. Същите спрели за почивка пред магазин „Болито“,
находящ се на ул.“Дунав“ № 14 в с. Роза. Оставили велосипедите си на тротоара пред
магазина. Малко след това в близост до велосипедите на тротоара пред магазина спрял лек
1
автомобил БМВ Х3 с ДК № У5755 АМ, управляван от жалбоподателя. При спирането на
автомобила Д. съборил два от велосипедите. Св. С. отишъл да разговаря с него, като при
проведения разговор установил, че водачът е във видимо нетрезво състояние. В 18.20ч. С.
подал сигнал на тел.112 за случилото се. На подадения сигнал първо се отзовали св. П.Х. и
колегата му А.Д., служители от РУ Тунджа Ямбол, а впоследствие и свидетелите П.Ч. и П.Х.
– автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол. Д. се държал агресивно с
полицейските служители, не им представил свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него и категорично отказал да бъде тестван за употреба на лкохол с
помощта на техническо средство, като твърдял, че не е управлявал той автомобила. На Д.
бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДП и чл. 100 ал.1 т.1 ЗДП, който той
отказал да подпише и получи и талон за медицинско изследване на кръвта, който също
отказал да подпише и получи. Пред полицаите твърдял, че не е управлявал той процесния
автомобил.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
21-0813-001287/09.07.2021г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол, с
което, на осн. Чл. 174 ал.3 ЗДП на Д. било наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДП
и на осн. Чл. 183 ал.1 т.1 ЗДП - наказание глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100
ал.1 т.1 ЗДП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 22.07.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице в
преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се преценя като частично
основателна, поради следните съображения:
Оспорените акт и наказателно постановление са издадени от компетентен орган , в
предвидената форма и при спазване на разпоредбите на процесуалния закон. От
извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се
установиха допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, които да
водят до отмяната им.
От събраните по делото доказателства не се установи на посочената в акта и
наказателното постановление дата жалбоподателят Д. да не е представил за проверка на
контролните органи свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон към него,
в каквато насока е санкциониран. Видно от показанията на св. Ч. – автоконтрольор в сектор
Пътна полиция при ОД МВР Ямбол Д. е представил лична карта и свидетелство за
управление на МПС. Останалите разпитани по делото свидетели не излагат твърдения в
тази насока. Единствено св. П.Х. – полицейски служител в РУ-Тунджа Ямбол заявява , че са
установили самоличността на водача, като са го попитали как се казва , след което са
направили справка с ОДЧ, при което се е потвърдила самоличността на лицето. Поради
2
липса на каквито и да било доказателства за допуснато нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДП
съдът счита, че издаденото наказателно постановление, в частта му , с която Д. е
санкциониран, на осн. Чл. 183 ал.1 т.1 ЗДП, подлежи на отмяна.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
посочената в акта и наказателното постановление дата и час жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, като е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. В тази насока са
показанията на свидетелите П.Ч. , И.С., Д.К., П.Х. и Р.Р., които са последователни и
безпротиворечиви. Посочените свидетели са без родствена връзка с жалбоподателя и не е
налице каквато и да било заинтересованост от изхода на делото. Свидетелите Ч., К. и Х. са
полицейски служители, посетили местопроизшествието въз основа на подадения сигнал.
Всички свидетели са категорични, че Д. е бил в явно нетрезво състояние и е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с помощта на техническо средство, а в последствие е
отказал и да получи талон за медицинско изследване. Безспорно се установява от
показанията на св. С. и св.Р., че именно Д. е управлявал процесното МПС. Показанията на
тези свидетели се подкрепят от показанията на св. Д., *** на Д., която също сочи, че именно
***т и е управлявал автомобила при спирането му пред магазина в с. Роза. Съдът отказа да
даде вяра на показанията на св. Д.а , в частта им, в която се твърди, че сред спирането му на
място до идването на полицейските служители съпругът и е употребил едно кенче бира, тъй
като са в противоречие както с показанията на св. С. и Р., така и с показанията на
разпитаните по делото полицейски служители. И С. и Р. сочат, че до идването на
полицейските служители Д. не е сядал на масичките пред магазина и не е консумирал
каквото и да било. В тази насока са и показанията на разпитаните полицейски служители,
които заявяват, че при пристигането им на место са заварили Д. в близост до автомобила си,
на разстояние от около 10м. от масите. Свидетелите също са категорични, че Д. е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол, не защото е твърдял, че е употребил такъв след
спирането си пред магазина, а защото е твърдял, че не той е управлявал автомобила. В
подкрепа на показанията на св. Д.а са единствено показанията на св. С. – магазинерка в
процесния магазин, в частта им, в която С. сочи, че Д.а е закупила от магазина кенче
„Пиринско“ и го е подала на *** си – жалбоподателя Д., който след това е напуснал
магазина. При оценка показанията на тази свидетелка съдът взе предвид обстоятелството, че
същата заяви, че е кума на жалбоподателя, а от друга страна факта, че същата свидетелка
сочи, че оборота в магазина на смяна е около: „ хиляда , хиляда и нещо лева“ и не може да
даде логични обяснения защо е запомнила точно на тази дата какво е закупила св. Д.а.
Предвид изложеното по-горе съдът отказа да даде вяра на показанията на св. Д.а и св. С. в
посочените им части. Същите са нелогични, вътрешно противоречиви и противоречат
изцяло на показанията на св. С., Р., Х. и Ч.а. Ето защо съдът приема, че посочените
свидетели поради близката си родствена връзка с жалбоподателя са заинтересовани от
изхода на делото и чрез даване на неверни показания се опитват да оневинят
неправомерното поведение на Д..
След съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства по
3
безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата
жалбоподателят при управление на МПС и извършена му полицейска проверка е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, а в последствие е отказал да
получи и не се е явил в указания в талона за медицинско изследване час и не е дал кръв за
изследване. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на
незаинтересованите свидетели Ч., С., К., Х. и Р., които са логични, последователни и
безпротиворечиви. С отказът си да бъде тестван за употреба на алкохол с помощта на
техническо средство и да даде кръв за изследване Д. е осъществил административно-
наказателния състав на чл. 174 ал.3 ЗДП, в каквато насока правилно е санкциониран.
Наложеното му наказание е съобразно предвиденото в санкционната част на нормата и на
осн. Чл. 27 от ЗАНН не може да бъде намаляно от съда
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-001287/09.07.2021г на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол,В ЧАСТТА МУ, с която, на М. ЕНЧ. Д. , на
осн. Чл. 183 ал.1 т.1 ЗДП,е наложено наказание глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0813-001287/09.07.2021г на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол, В ЧАСТТА МУ, с която, на М.
ЕНЧ. Д., на осн. Чл. 174 ал.3 ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4