Определение по дело №914/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от “Л. Г.”, ЕИК против решение № 2799/03.11.2011 г., постановено по Г.д. № 809 по описа за 2011 г. на Районен съд С..

В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на обжалваното решение. Оплакванията за недопустимост се мотивират с твърдението, че съдът е пресъдил възнаграждение и за целият месец юни 2008 год., след като е имало частичен отказ от иска за периода 01.06.-12.06.2008 год., и производството по делото е било прекратено. Според диспозитива на решението е предявен един иск за дължими възнаграждения и един иск за лихва за забава, което е неправилно, тъй като всеки месец е отделна претенция, съответно претендираната лихва върху нея също е отделен иск. Според жалбоподателя решението е неясно в частта му за размера на отделните претенции. Неясно, според жалбоподателят, е и определението на съда, с което е допуснато изменение на предявените искове, в което също не е посочен размера на претендираното възнаграждение за всеки конкретен месец, съответно лихвата. По правилността на решението се твърди, че първостепенният съд не е обсъдил противоречията в събраните доказателства, тъй като справката представена от него се разминава със сумите начислени на ищцата по заключението на експерта. Твърди се, че съдът от една страна е посочил, наличието на сключен с ищцата трудов договор с възнаграждение от 180 лв., който според твърденията в исковата молба не е променян през целия период, но при изчисляване на дължимата сума съдът се е позовал на ведомости за начислени възнаграждения на ищцата, които размери несъответстват на договорения според представения тр.договор. След като съдът е приел тези ведомости, то според жалбоподателя е трябвало да приеме, че с тях се доказва и плащането им. В писмената защита се поддържат изложените оплаквания. Твърди се, че видно от приетите като доказателство копия от тетрадка- л.13-л.23- ищцата е получавала трудовот си възнаграждение за описания в исковаат молба период. Твърди се, че няма изискване за полагане на подпис от страна на работника по трудово правоотношение във ведомостта за заплати изготвяна от работодателя по това правоотношение. Единственото изискване е за положен подпис от счетоводителя като съставител на ведомостта. Иска се отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

Въззиваемата, в отговора на жалбата, изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания и законоъсобразност на обжалваното решение. Твърди, че определението на районният съд за частично прекратяване на производството поради частичен отказ от предявените искове, е законосъобразно. Поддържа, че трудовото възнаграждение следва да се изплаща на работника съобразно нормата на чл.270 ал.3 от КТ. Претендират се и направените по делото разноски, включително направените пред ВКС.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона двуседмичен срок. Същата е частично основателна.

С обжалваното решение съдът е осъдил ”Л. Г.”, ЕИК: , седалище и адрес на упраление Г. У." С." № 20, представлявано от П А Г., да заплатина на А. С. К., ЕГН-*, от Г., У.”. К., № 9 общо сумата от 6719,75/шест хиляди седемстотин и деветнадесет и 0,75/лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.юни 2008г. до м.май 2011г. включително, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 957,33 /деветстотин петдесет и седем и 0,33/ лева, съставляваща лихва за забавено плащане за периода от датата на изискуемостта на съответното месечно трудово възнаграждение до 13.06.2011г., както и направените по делото разноски в размер на 500,00/петстотин/ лева. С решението "Л. Г." е осъден да заплати по сметка на Районен съд С. сумата от 318,79 (триста и осемнадесет и 0,79)лева, представляваща държавна такса по уважените искове, както и сумата от 195,00 лева разноски по делото, и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Така постановеното решението е допустимо. Неоснователни са наведените оплаквания, че съдебният акт се явява недопустим, поради неяснота на предмета на спора по отношение на предявените множество искове. Според настоящият състав са предявени два иска, както е приел и районният съд- иск по чл. 128 от КТ за заплащане на неплатено трудово възнаграждение, и иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва. Претенциите в диспозитива на решението са индвидидуализирани в достатачъчна степен с посочването на периода и размера и не е необходимо да се конкретизира за всеки месец размера на трудовото възнаграждение, съответно размера на лихвата върху него, което ищцата е изложила в исковата молба.

Основателни са оплакванията, че районният съд е пресъдил възнаграждение за целия месец юни на 2008 г., без да съобрази, определението си от 26.09.2011 г., с което производството за неплатеното трудово възнаграждение до 12.06.2008 год. е прекратено поради частичен отказ от иска. В този смисъл направения довод за частична недопустимост на съдебния акт спрямо произнасянето на съда за периода 01.06.-12.06.2008 г. е основателен. Съдът се е произнесъл за период, за който не е поискано плащане на възнаграждение, поради което в тази част атакуваното решение е недопустимо и следва да се обезсили.

При уважаване размера на иска по чл. 128 от КТ от 6719,75лв., представляващ неизплатени трудови възнаграждения за претендирания от ищцата период от 13.06.2008 г. до м. май 2011 г., районният съд е включил начисленото на ищцата трудово възнаграждение за целия м. юни от 176,17 лева. Самата ищца в молбата, представена в съдебно заседание на 03.11.2011 г., макар да визира за начало на периода на неплатените възнаграждения: 13.06.2008 г., при посочване на конкретния размер за този месец също не се е съобразила с този факт, като е включила цялото възнаграждение за месец юни в общо претендирания от нея размер. От справката за начислени възнаграждения, представени от работодателя и от платен фиш за месец юни 2008 г. е видно, че за 21 работни дни общата начислена сума за получаване от ищцата е 176,17 лв. За 9 работни дни, колкото са работните дни от 1 до 12 юни 2008 г. възнаграждението възлиза на 75,51 лв., за което претендирано от ищцата като възнаграждение следвало се след 13.6.2008 г. и уважено от районинят съд чрез включването му в общия размер на уважената претенция от 6 719,75 лв., следва да се отмени и респ. се отхвърли като неоснователно. Доказателствата опровергават твърдението на ищцата за следващо се възнаграждение в размер от 176,17 лв. за месец юни 2008 г. считано от 13 юни, което според доказателствата за 12 работни дни до края на месеца възлиза на 100,68 лв..

Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в размера на уважения размер мораторни лихви лихва е включен и размера върху дължимото трудово възнаграждение за целия месец юни, вместо само за дължимия размер след 13-тото число. Лихвата изчислена /чрез системата Апис финанси/ за периода от01.08.2008 г. до 13.6.2011 г., върху неплатения размер от 100,68 лв. възлиза на 34,34 лв., а лихвата върху 75,51 лв., възлиза на 25,79 лв, с който размер следва да се намали посочения от експерта размер на лихвата от 60,13 лв., дължим за цялото възнаграждение от 176,17 лв.. За сумата от 25,79 лв. лихви обжалваното решението следва да се отмени и съответно се отхвърли и исковата претенция за тази лихва.

Останалите доводи на жалбоподателя относно правилността на решението са неоснователни. Във връзка с дадените от Върховния касационен съд указания в отменителното решение, настоящата инстанция е приела като доказателство по делото копия от тетрдка от лист 13 до лист 23, приложени с отговора на исковата молба. Съдът следва да прецени тези доказателства във връзка с останалите доказателства по делото. Тази преценка не води до промяна на изводите, които са направени от първоинстанционният съд. От тези случайни документи не става ясно от кого и кога са съставени, с каква цел и какво точно отразяват. Ответникът твърди, че тези страници от тетрадка преставляват писмени бележки за приходи и разходи, но тези тврдения не са подкрепени с други писмени доказателства. Законосъобразно районният съд е отхвърлил искането на ответника за събиране на гласни доказателства с оглед забраната на чл.164 т.4 от ГПК. От тези писмени бележки не става ясно за кой обект се отнасят отразените в тях данни, във връзка с каква дейност са тези данни. Не е доказана и достоверността на отразените в тези бележки дати. Не е доказано и авторството на тези бележки. Ето защо същите не могат да бъдат ценени като доказателство в настоящето производство. Изложените в обратната насока твърдения от жалбоподателя, че тези бележки доказват плащане на възнаграждение, не могат да бъдат възприети.

Окръжният съд счита, че обосновано районният съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е съобразил разминаванията в справката, представена от жалбоподателя в качеството му на работодател, за начислени работни заплати на ищцата и тези начислени от експерта по назначената от съда експертиза. Не е налице такова разминаване, тъй като експерта при посочване в заключението на начислените суми е ползвал ведомости за работна заплати, предоставени му от жалбопоздателя. Освен това заключението на ексретизата не е оспорено. От друга страна оветникът, върху когото е доказателствената тежест, не е представил надлежни доказателства, че е изплатил на ищцата полагащите й се трудови възнаграждения

Останалите възражения направени от жалбоподателя не са свързани с доводи направени с отговора на исковата молба и в първоинстанционното производство. Ето защо същите не следва да се обсъждат от настоящата инстанция. За пълнота следва да се отбележат твърденията на жалбоподателя, че съдът от една страна е посочил наличието на сключен с ищцата трудов договор с възнаграждение от 180 лв., който според ищцата не е променян през целия период, но при изчисляване на дължимата сума съдът се е позовал на ведомости за начислени възнаграждения на ищцата, които размери са в по-голям размер на договорения в срв. с представения тр.договор от 180 лв. След като съдът е приел тези ведомости, то според жалбоподателя е трябвало да приеме, че с тях се доказва и плащането им. Тези доводи не се споделят от настоящият състав, тъй като видно от отговора, ответника не е възразил по тези факти, а от друга страна самият работодател е начислявал във ведомостите тези трудови възнаграждения. С оглед изразените твърдения и становища на страните относно предмета на спора, очертан от тях в първоинстанционното производство, първоинстанционният съд се е произнесъл. Самият работодател е следвало да изтъкне тези доводи по разминавания между трудовия договор и водената от него ведомост пред районният съд и съответно да обясни причините във ведомостта да начислява по-голямо възнаграждение от размера установен с трудовия договор. При твърдението му в жалбата за тези разминавания също не се съдържат обяснения относно причините за това. Още повече, че според чл. 118, ал. 3 от КТ работодателя може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Затова не може да се сподели довода, че трудовото възнаграждение се е следвало не по начислените размери във ведомостта, изготвена от него, а по сключения трудов договор.

Възражението за неправилна преценка на представените фишове, от които жалбоподателя твърди, че се установява плащане, е несъстоятелно. В тези изготвени от него ведомости в качеството на работодател на ищцата не фигурира нейн подпис, нито се установява от останалите доказателства друг начин на заплащане на тези суми. Затова правилна и законосъобразна е преценката на РС за недоказано плащане на трудовото възнаграждение в съответствие с чл. 270 ал. 3 от КТ, изискващ плащането да става лично по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на близките на работника или служителя. Доводите на жалбоподателя за възможността да се доказва плащането и по друг начин в случая са неоснователни, тъй като липсват каквито и да било данни за твърдян друг начин на плащане. Не се доказва и твърдението на жалбоподателя за неполаган труд от ищцата от 01.11.2010 г. до 15.01.2011 г., за който факт в качеството му на работодател при наличния непрекратен през този период трудов договор, е доказателствената тежест.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва частично да бъде обезсилено и предявените искове частично отхвърлени като несонователни. Жалбоподателят “Л. Г.” следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата А. К. направените от последната деловодни разноски за настоящата инстанция, както и разноските направени в касационното производство общо в размер на 810,00/осемстотин и десет/ лева, и съобразно представения списък на разноските.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 2799/3.11.2011 г., постановено по Г.д. № 809 по описа за 2011 г. на Районен съд – С., в частта, в която съдът се е произнесъл за плащане на трудово възнаграждение за непредявен период от 1 до 12 юни включително на 2008 година.

Отменява решение № 2799/3.11.2011 г., постановено по Г.д. № 809 по описа за 2011 г. на Районен съд – С., в частта, с която предявеният иск за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за периода от 13.06.2008 г. до месец май 2011 г. е уважен за сумата над 6 644,24 лв., в частта, с която предявеният иск за заплащане на мораторна лихва е уважен за сумата над 931,54 лв., както и в частта с която “Л. Г.” е осъден да плати държавна такса за сумата над 303,03 лв., и вместо това постановява:

Отхвърля предявените от А. С. К. против “Л. Г.” искове за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за периода от 13.06.2008 г. до месец май 2011 г. за разликата от 6 644,24 лева до 6 719,75 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата от 931,54 лева до 957,33 лева, като неоснователни.

Потвърждава решението в останалата му част.

ОСЪЖДА ”Л. Г.”, с ЕИК заплати на А. С. К. направените по делото разноски за въззивната и касационна инстанция общо в размер на 810,00/осемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.