О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260232
гр.Пловдив, 25.10.2021 година
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия
Костадинова въззивно търговско дело № 179 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 248 от ГПК.
С определение № 260152 от 31.03.2021 година,
постановено по в.т. дело № 179/2021 година Пловдивският апелативен съд е
прекратил производството по делото пред себе си на основание чл. 264 ал. 1 от ГПК. Определението за прекратяване на производството по делото е постановено в
закрито съдебно заседание поради
оттегляне на жалбата преди насроченото открито съдебно заседание. То е съобщено
на ответника „А.“ ЕООД на 05.04.2021 година.
По делото е постъпила
молба вх. № 263283 от 13.04.2021 година, подадена от адвокат А.С. като
процесуален представител на „А.“ ЕООД с искане да се присъдят на ответника
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 6636 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен списък с разноските
по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция е 6636 лева, в която сума е включен и ДДС в размер на
1106 лева.
Препис от тази молба е
връчен на „Т.“ АД. В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил
отговор с вх. № ***/27.05.2021 година. В него се поддържа на първо място
недължимост на разноски поради обстоятелството, че договора за правна помощ и
доказателствата за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение са
представени не с отговора на въззивната жалба, а едва с молбата по чл. 248 от ГПК от 13.04.2021 година, приложена в оригинал ведно с доказателствата към нея на 27.04.2021 година след указания на
съда. Изразява се становище, че след като към отговора на
въззивната жалба, подаден през месец
януари 2021 година, не е представен договор за правна защита,
сключен от „А.“ ЕООД и не е заплатено реално адвокатското възнаграждение, а е посочено, че това е
станало едва на 01.04.2021 година, не следва да се присъждат разноски.
Жалбоподателят твърди, че става дума за договор за правна защита, изготвен след
прекратителното определение на съда и че липсва реално заплащане на адвокатско
възнаграждение.
При условията на
евентуалност е направено възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, като е посочено, че следва да
бъде присъдено такова в минималния размер
по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно чл. 9 ал. 1 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 5.
Въпросът за
допустимостта на молбата по чл. 248 от ГПК е решен с определение № 60370 от
20.10.2021 година, постановено по ч.т.д. № 1887/2021 година на ВКС, ІІ т.о., с
което е отменено определение № 260194 от 02.06.2021 година по т.д. № 179/2021
година на АС Пловдив за прекратяване на производството по молбата на „А.“ ЕООД
по чл. 248 от ГПК поради просрочие и делото е върнато с указания за произнасяне
по същество по тази молба.
По основателността на
молбата на „А.“ ЕООД за допълване на прекратителното
определение в частта за разноските съдът намира следното:
Неоснователно е
възражението в писмения отговор на „Т.“ АД за недължимост на разноските поради
това, че искането за тях не е направено с отговора на въззивната жалба, а едва след
постановяване на прекратителното определение.
По делото не е провеждано открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция, а същото е прекратено още преди насроченото такова, поради което
ответниците не са имали възможност да претендират присъждане на разноски и да
представят доказателства за реалното им заплащане. В тази хипотеза преклузивният
срок по чл. 80 от ГПК за искане на разноски и представяне на списък до приключване на последното заседание в
съответната инстанция е неприложим. При прекратяване на производството без
провеждане на съдебни заседания ответникът може да поиска присъждането на
разноските и да представи доказателства
за тях за първи път в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, в каквато насока е непротиворечивата
съдебна практика. В този смисъл съдът
намира за неоснователни доводите на „Т.“ АД, с които е поискано да не се
уважава молбата.
По
делото има подаден писмен отговор на въззивната жалба от името на „ А.“ ЕООД, подписан от адвокат А.С. и
са представени в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК доказателства за уговорения размер и реалното заплащане на адвокатско
възнаграждение в общ размер на 6636 лева, от които 5530 лева е възнаграждение
без ДДС и 1106 лева е дължимия ДДС. Реалното заплащане на сумата се установява от самия договор за правна
защита и съдействие, в който изрично е посочено, че сумата е платена в брой и
че договорът служи и като разписка за заплащането й.
При този размер
на договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно възражението на „Т.“АД
за намаляването му по следните съображения:
Пред въззивната инстанция не е провеждано открито
съдебно заседание и не са извършвани никакви други процесуални действия освен
изготвянето на отговор на въззивната жалба, поради което искането на „Т.“ АД
за определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 3/4 от възнаграждението по чл. 7,
е основателно. В случая при материален интерес от 200 000 лева,
минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 е 5530 лева. Към тази сума следва да бъде
прибавен и дължимият и реално заплатен ДДС на основание § 2а от ДР на
Наредба № 1, или общото минимално
адвокатско възнаграждение е 6636 лева. 3/4 от тази сума съгласно чл. 9 ал. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 4977 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 260152 от 31.03.2021 година,
постановено по в.т. дело № 179/2021
година по описа на АС- Пловдив, като ОСЪЖДА
„Т.“ АД , със седалище и адрес на управление гр. Б., С. п. з. ВП“, ЕИК *********,
да
заплати на „ А.“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4977
лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.