Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Ив. Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 426 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, във вр. с чл. 267, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на С.К.О. с
ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез адвокат Д.С.от Адвокатска колегия
– гр.Шумен, срещу Решение № 57/29.03.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна,
с което е оставена без уважение жалба с вх. № 14 219/18.12.2020г. по
регистъра на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, подадена от С.К.О., срещу Постановление
за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С
200027-022-0071945/16.10.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
– гр.Варна, офис Шумен.
В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до
издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се твърди, че по
сметката на жалбоподателката в „Търговска банка Д“АД постъпват и помощи за
подпомагане, изплащани от ДФ“Земеделие“-Разплащателна агенция, които са
несеквестируеми и върху тях наложения запор няма действие. Поради това е
отправено искане за отмяна на запора, наложен от публичния изпълнител по
отношение на средствата, постъпващи като субсидии чрез Разплащателна агенция
при МЗХГ. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Д.С.,
който поддържа сочените отменителни основания.
Ответникът, директор на ТД на НАП
– гр.Варна, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Ц.С.депозира молба за даване
на ход на делото и за приключване на същото, като излага и аргументи по
съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Срещу С.К.О. в ТД на НАП – гр.Варна,
офис Шумен било образувано ИД № *********/2019г. за публични задължения,
следващи от дейността ѝ като земеделски производител.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С 200027-022-0071945/16.10.2020г., издадено от Р.Р.–
публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, по изпълнителното
дело бил наложен запор върху налични или постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезор, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени на доверително управление, с титуляр С.К.О. с ЕИК по
ЗТР/БУЛСТАТ **********, в „Търговска банка Д“ АД, BIC ***, за сумата от
2317,80 лева. Ппном било съобщено на С.К.О. на 27.10.2020г.
Със Заявление № С
200027-000-544591/19.11.2020г. С.К.О. отправила искане до Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, за отмяна на наложения запор върху
банковата ѝ сметка с ПНОМ № С 200027-022-0071945/16.10.2020г., или да
бъде уведомена „Търговска банка Д“ АД, че запорът не се отнася до изрично
посочените суми съгласно чл. 213 от ДОПК, както и върху постъпващи такива от ДФ
„Земеделие“, представляващи субсидия по програмите на ЕС за развитие на
селските райони, поради тяхната несеквестируемост.
В отговор на това заявление, с
писмо с изх. № С 200027-178-0030276/30.11.2020г. по описа на ТД на НАП – гр.Варна,
публичният изпълнител я уведомил, че вземанията на земеделския производител от
ДФ „Земеделие“ са секвестируеми, съответно подлежат на обезпечаване и
принудително изпълнение по реда на ДОПК, поради което отхвърлил искането за
отмяна на ПНОМ.
С жалба вх. № 14219/18.12.2020г.
по описа на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, С.К.О. оспорила по
административен ред пред ТД на НАП – гр.Варна полученото писмо, като по този
повод директорът на ТД на НАП – гр.Варна, на основание чл. 267, ал. 1, т. 6 от ДОПК оставил без разглеждане жалбата на С.О. срещу ПНОМ № С
200027-022-0071945/16.10.2020г. с мотива, че се обжалва действие на публичен
изпълнител, обективирано в ПНОМ, извън срока, регламентиран в чл. 266, ал. 1 от ДОПК.
Решението на директора на ТД на
НАП – гр.Варна било оспорено пред Административен съд – гр.Шумен, който с
Решение № 56/23.03.2021г., постановено по административно дело № 25/2021г. по
описа на съда, отменил атакувания административен акт и върнал преписката на
директора на ТД на НАП – гр.Варна с указание да се произнесе по жалбата на С.К.О.,
с която е атакуван отказа на публичния изпълнител, обективиран в писмо изх.№ С
200027-178-0030276/30.11.2020г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна.
Въз основа на това, директорът на
ТД на НАП – гр.Варна, издал Решение № 57/29.03.2021г., с което оставил без
уважение жалба с вх. № 14 219/18.12.2020г., подадена от С.О., срещу ПНОМ №
С 200027-022-0071945/16.10.2020г., приемайки, че финансовите средства,
предоставени от ЕС чрез Разплащателната агенция на Министерство на земеделието,
храните и горите, са секвестируемо имущество по смисъла на чл. 213 от ДОПК,
поради което не съществуват пречки да бъде
налаган запор върху банкови сметки на ФЛ – земеделски производители, независимо,
че по тях са насочени суми от субсидии или други подобни по произход средства.
Така постановеният
административен акт бил връчен на процесуалния представител на жалбоподателката
на 27.10.2021г., като на 29.10.2021г. С.К.О. депозирала жалба срещу Решение
57/29.03.2021г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна, входирана в деловодството
на административния орган на 02.11.2021г., по повод на която е образувано и
настоящото административно дело № 426/2021г. по описа на Административен съд – гр.Шумен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Процесното решение представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу
него е подадена от неговия адресат, в рамките на установения за това
преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна, а съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е издаден
от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно -
от териториалния директор на ТД на НАП – гр.Варна. Решението е издадено в
писмена форма, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите
за установени факти. При извършената проверка съдът установи, че започването,
провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са
извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267
от ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила.
Същият обаче не е съобразен с материалния
закон, по следните съображения:
Не е спорно по делото, че
жалбоподателката е регистриран земеделски производител, като прочитът на
наличните доказателства установява, че тя е длъжник по ИД № *********/2019г. по
описа на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, като с ПНОМ № С 200027-022-0071945/16.10.2020г., издадено от Р.Р.– публичен изпълнител
при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, по изпълнителното дело бил наложен запор
върху налични или постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи
в трезор, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на
доверително управление, с титуляр С.К.О., находящи се в „Търговска банка Д“ АД,
за сумата от 2317,80 лева. Спорен е въпросът дали средствата, получавани от ДФ
„Земеделие“, представляващи субсидия по програмите на Европейския съюз за
развитие на селските райони, постъпващи по банковата сметка на С.К.О., са
секвестируеми, респективна дали същите са годен обект на запор. Отговор на това
би могъл да бъде даден след анализ на относимата правна уредба.
В чл. 1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово
подпомагане, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни
плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз,
както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони.
Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива
от държавния бюджет и от бюджета на Европейския съюз.
Видно от разпоредбата на чл. 96,
ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г. обаче,
целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия
за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата
дейности и услуги, не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал. 2 на
същия текст, тези средства не могат да се използват и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
държавния бюджет на Република България за 2019 г. (отм.). В § 1, т. 1 от ДР на
ЗПЗП от друга страна е посочено, че „земеделски производители“ са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови
предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния
бюджет за 2020г. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които
се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се
използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични
такива, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на средствата,
отпускани от фондовете на Европейския съюз, те са публични финансови средства
съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността
по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете
средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен
фонд „Земеделие“. Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013г., бенефициери по тези
плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а
целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и
мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че
плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от
бенефициерите ефективно, по предназначение. Всяка мярка от общата
селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената
на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно
разходването на предоставените им средства. Съгласно ал. 3 на чл. 96 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2020г., „неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с
подлежащи на отпускане такива средства.“ От изложеното следва, че се касае за
публично целево финансиране и единственият овластен да получи средствата в
пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно, тези
средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Нещо повече,
изразходването на отпуснатите целеви средства, каквито са постъпилите от ДФ „Земеделие“,
подлежи на контрол, както бе посочено и по – горе. Установяването, че те не са
използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския
бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или
налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на Държавата,
тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните
органи. Поради това и тези средства няма как да послужат за друго, освен за
тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на
конкретния бенефициер.
Несеквестируемостта е институт,
установен в полза на длъжника и по същността си представлява забрана за
кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество
на длъжника. Чл.213, ал. 1 от ДОПК, съответно чл. 442 от Гражданскопроцесуалния
кодекс (ГПК) и чл. 133 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) установяват
принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, но става въпрос
за общи правила, от които специален закон може да направи изключение.
Изключение е цитираната норма от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2020г. и тя намира приложение по отношение държавните субсидии,
които се отпускат на земеделските производители, а тези средства не могат да се
използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични
такива. Целта на финансирането е именно подпомагане на земеделските
производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от
Държавен фонд „Земеделие“ съставляват целево финансиране, чиято функция не може
да се променя по волята на публичния изпълнител.
От изложеното следва извода, че
правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, финансирани от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като нефинансово
предприятие, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо
от това, то се подчинява на същия режим. Аргументите за това са следните:
правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността
на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания; има
предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС; за
съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се
осъществява мониторинг и оценка; плащането се извършва в пълен размер, в
определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският
стопанин. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват
бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради
това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са
несеквестируеми.
Предвид горното съдът намира, че
запорът върху банковата сметка в „Търговска банка Д“ АД на С.К.О. в частта относно
постъпващите по нея плащания от Държавен фонд „Земеделие“ е незаконосъобразен и
като такъв подлежи на отмяна, доколкото се установява, че действието на
публичния изпълнител противоречи на приложимия закон. Като е оставил без
уважение жалбата на оспорващата срещу ПНОМ в тази му част, директорът на ТД на
НАП – гр.Варна на свой ред е постановил незаконосъобразен акт, подлежащ на
отмяна.
Воден от гореизложените
съображения и на основание чл. 268 от ДОПК, Административен съд – град Шумен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 57/29.03.2021г., издадено от директора на Териториална дирекция
на Национална агенция по приходите – град Варна, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 14 219/18.12.2020г. по регистъра на ТД на НАП – град Варна,
офис Шумен, подадена от С.К.О., с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 200027-022-0071945/16.10.2020г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – град Варна, офис Шумен.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С
200027-022-0071945/16.10.2020г. на публичен
изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – град Варна,
в обжалваната му част, с която е
наложен запор върху постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от
субсидии по сметката на земеделския производител С.К.О., с ЕИК по ЗТР/БУЛСТАТ **********,
с адрес ***, в "Търговска банка Д“АД с BIC ***, за покриване на задължения по Изпълнително дело № *********/2019г. по
описа на ТД на НАП – град Варна, офис Шумен.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните, по реда на чл.138, ал.3, във
вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: