Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 97
Стара
Загора, 09.01.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова и
с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 602
по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Образувано е по жалба
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора против решение от 19.09.2023
година на РУО на програма „Околна среда 2014 - 2020 година“ в следните части:
по раздел I., т. 1, с която е намален размерът на
верифицираната сума и е извършена финансова
корекция и неодобрена за възстановяване на
бенефициента сума, в размер на 181 824,53 лв. от безвъзмездната финансова помощ и не е призната съответстващата
според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 24 325,73 лв. от
верифицираните разходи по фактура № **********/26.07.2023 г. по Договор №
Е-ДЗ-9/01.03.2021 г. с изпълнител ДЗЗД „Кобека-Сахране“;
-
по раздел I., т. 2, с която е намален размерът на верифицираната сума с извършена
финансова корекция и неодобрена за възстановяване на
бенефициента сума, в размер на 1 057 511,44 лв. от БФП и не е призната
съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на
141 481,12 лв. от верифицираните разходи по фактура № **********/31.07.2023 г.
по Договор № Е-ДЗ-11/01.03.2021 г. е изпълнител ДЗЗД „Дунавци 2020“;
- по раздел II., т. 1, с което е извършено приспадане/прихващане от
одобрената за плащане сума, в размер на 708 317,26 лв., представляващи дълг (главница) по нередност № ОПОС20/21/КФ585 Дунавци
2020“, установена с Решение от 23.08.2023 г. на РУО на ОПОС, както и начислена
лихва към 19.09.2023 г., в размер на 3 355,45 лв.
- по раздел II., т. 2, е извършено приспадане/прихващане от одобрената за плащане сума, в
размер на 2 274 084,96 лв., представляващи
дълг (главница) по нередност № ОПОС20/21/КФ583 по Договор № Е-ДЗ-9/01.03.2021
г. с изпълнител ДЗЗДДЗЗЗ „Кобека Сахране“, установена
с решение от 23.08.2023 година на РУО на ОПОС и е начислена лихва в размер на
10 772,79 лв
В жалбата
се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорваното решение поради съществено нарушение на изискванията на форма
на акта и допуснати съществени
процесуални нарушения. Според жалбоподателя решението на РУО на ОПОС е постановено при неправилни фактически
основания за издаването му, което следвало да се приравни на пълна липса на
такива. РУО на ОПОС
неправилно бил приложил разпоредбите на чл. 75, ал. 1 във вр.
с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ, според които финансовата корекция се извършва
от плащанията по проекта. Финансовата корекция е определена с решение на РУО на
ОПОС, което не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано от бенефициера пред
Административен съд — Стара Загора, по повод на което в този съд е образувано
адм. дело № 580/2023 г. Съгласно чл. 27,
ал. 2 ЗУСЕСИФ оспорването на индивидуалните административни актове по този
закон не спира тяхното изпълнение, освен ако жалбоподателя не е поискал на
основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, като съдът
го е допуснал с определение № 555 от 13.09.2023
г. по адм. дело № 580/2023 г., с което с спряно предварителното изпълнение на
Решение на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020“, от 23.08.2023 г. за определяне на финансова корекция в размер
на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за
допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи, представляващи средства
по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от стойността на сключения Договор № Е-ДЗ-9/01.03.2021 г. на стойност 18 701 345 лв., без ДДС, с
изпълнител ДЗЗД „Кобека-Сахране“.
По раздел
І, т. 2 РУО на ОПОС бил приложил неправилно разпоредбите на чл.
75, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ,
според които финансовата корекция се извършва от плащанията по проекта.
Финансовата корекция е определена с решение на РУО на ОПОС, което не било
влязло в сила, тъй като е обжалвано от бенефициера
пред Административен съд - Стара Загора, по повод на което в този съд е
образувано адм. дело № 579/2023 г., по което все още не е постановено решение.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорването на индивидуалните административни
актове по този закон не спира тяхното изпълнение, освен ако жалбоподателят не е
поискал на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2
АПК спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта
и съдът го е допуснал. В конкретния случай,
по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора
Административен съд - Стара Загора е постановил Определение № 556 от 13.09.2023
г. по адм. дело № 579/2023 г„ с което е спряно предварителното изпълнение на
Решение на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020“ от 23.08.2023 г. за определяне на финансова корекция
в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на
ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи, представляващи
средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от стойността на сключения Договор № Е-ДЗ-11/01.03.2021 г. на стойност
11 102 311,90 лв., без ДДС, с изпълнител ДЗЗД „Дунавци 2020“. РУО на ОПОС бил извършил приспадане, което по същество представлява прихващане от
одобрената за плащане сума, със задължението на бенифициера
за възстановяване на сумата в размер на 708 317,26 лв. (главница), произтичащо от Решение от 23.08.2023 г. на РУО на ОПОС
за определяне на финансова корекция, приложено към писмо с изх. №
1-016-0013-2-559/23.08.2023 г., по Договор № Е-ДЗ-11/01.03.2021 г. на стойност
11 102 311,90 лв., без ДДС, с изпълнител ДЗЗД „Дунавци 2020“. Аналогични са
мотивите, че след като съдът е спрял предварителното изпълнение на решенията, било
недопустимо извършване на прихващане. От друга страна, според жалбоподателя, ако е спряно предварителното изпълнение на
решението за финансова корекция, незаконосъобразно ще бъде решение за отказ от
верифициране на сумата на тази корекция, както и извършване на прихващане на
вече платени суми. Моли съда да отмени решение от 19.09.2023 година в
обжалваните му части.
Ответникът – ръководителят на
УО на ОПОС 2014-2020, чрез процесуалния си представител излага съображения относно законосъобразността на решението,
поради което иска оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Стара Загора,
конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото
прокурор, дава мотивирано заключение за основателност на подадената жалба.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Стара Загора е бенефициент по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, на основание сключен Административен договор № Д-34-101/15.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейският съюз по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, на конкретен бенефициент „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Стара Загора.
Не е
спорно, че с решение от 23.08.2023 г. на Ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“ на бенефициента „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – Стара Загора, на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, е
определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от
нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС
2014-2020 разходи по сключения Договор № Е-ДЗ-11/01.03.2021 г. с изпълнител
обединение „Дунавци 2020“ ДЗЗД за изпълнение на обособена позиция 3 „Довеждащ
водопровод от ВС Дунавци – Стара Загора“ по обществена поръчка „Инженеринг
(Проектиране, авторски надзор и строителство) – външни довеждащи водопроводи –
3 обособени позиции . Това
решение е оспорено по административен
ред , за което е образувано адм.дело № 579 по описа за
2023 година на АС Стара Загора. С определение № 556 от 13.09.2023 година е
спряно предварителното изпълнение на решението. С определение № 10529 от
02.11.2023 година определението на първоинстанционния съд е отменено и е
отхвърлено искането на „В и К“ ЕООД за спиране изпълнението на цитираното
решение. В самото решение от 23.08.2023 година изрично е посочено, че на
основание чл. 35, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Наредба
№Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи
и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество е определена на бенефициента „ВиК“ ЕООД - Стара
Загора сума за възстановяване в размер на 2 274 084,96 лв. и е посочено, че на
основание чл. 75, ал. 1, изр. 2-ро от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ във вр.
чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, определената
сума следва да бъде възстановена от бенефициента в 14-дневен срок от датата, на
която настоящото решение е съобщено на бенефициента по реда на по реда на чл.
61 от АПК вр. 22, ал. 3 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ.
С решение от 23.08.2023 г. УО на
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ от 23.08.2023 г. за определяне на
финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението
и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г.
разходи, представляващи средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от
стойността на сключения Договор № Е-ДЗ- 9/01.03.2021 г. на стойност 18 701 345
лв., без ДДС, с изпълнител „Кобека-Сахране“ ДЗЗД.
Това
решение е оспорено по съдебен ред, за което е образувано дело № 580 по описа за
2023 година на АС Стара Загора. С
определение № 555 от 13.09.2023 година е спряно предварителното изпълнение на
решението. С определение № 10529 от 02.11.2023 година е отменено определението
на първата инстанция и е отхвърлено
искането на „В и К“ ЕООД за спиране
изпълнението на процесното решение.
Изрично в решението от 23.08. 2023 година е посочено , че на основание чл. 35, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за
плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и
отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и
правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и
програмите за европейско териториално сътрудничество е определена на бенефициента „ВиК“ ЕООД - Стара
Загора сума за възстановяване в размер
на 2 274 084 лв. и е посочено, че на
основание чл. 75, ал. 1, изр. 2-ро от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ във вр.
чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, определената
сума следва да бъде възстановена от бенефициента в 14-дневен срок от датата, на
която настоящото решение е съобщено на бенефициента по реда на по реда на чл.
61 от АПК вр. 22, ал. 3 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ.
С оспореното в настоящото производство решение
на основание чл. 60,ал.1 3 чл. 62,ал.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с искане за
плащане на стойност 5 191 938 лв. по искане за междинно плащане от
Страна на „В и К“ Стара Загора е извършена верификация на сумата от 5 191
938,22 лева . В същото решение УО на ОПОС е намалил размера на верифицирата сума с 1 297 984,56 лв. за сметка на
БФП и не признавал съответстващата според АДБФП на нея сума от собствено
финансиране в размер на 173 653,26 лв., при следните фактически и правни
основания:
1.На основание чл 75, ал. 1 във връзка с чл.
71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ е извършил
финансова корекция и не е одобрил възстановяването на бенефициента на сума в размер на 181 824 53 лв. от БФП и не е признал
съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на
24 325,73 лв. от верифицираните разходи по фактура № **********/ 26.07.2023 г., поради
наложена финансова корекция в размер на 25 процента от стойността на
засегнатите от нередността разходи по горепосочения договор с горния изпълнител
с Решение на Ръководителя на УО на ОПОС от 23.08.2023 г„ приложено към писмо с
изх. № 1-016-0013-2-563/ 23.08.2023 г., и във връзка с което е регистрирана
нередност № ОП ОС20/21/КФ/583.
2. По точка І.1 На
основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, РУ на
ОПОС е извършил финансова корекция и не е одобрил възстановяването на бенефициента на
сума в размер на 1 057 511,44 лв. от БФП и не признавал съответстващата според
АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 141 481,12 лв. от
верифицираните разходи по фактура № **********/31.07.2023 г. поради наложена
финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередността
разходи по горепосочения договор с горния изпълнител, определена с Решение на
Ръководителя на УО на ОПОС от 23.08.2023 г., приложено към писмо с изх. №
1-016-0013-2-559/ 23.08.2023 г.
Видно
от точка ІІ от решението, от одобрената за плащане сума са приспаднати следните
суми :
1. 708
317,26 лв., представляващи дълг (главница) по нередност № ОПОС20/21/КФ/585, по
договор № Е-ДЗ-11/ 01.03.2021 г. с изпълнител Дунавци 2020 ДЗЗД, установена с
Решение от 23.08.2023 г. на Ръководителя на УО на ОПОС, приложено към писмо с
изх. № 1016-0013-2-559/ 23.08.2023 г. и е определил лихва в размер
на 3 355,45 лв.към дата 19.09.2023 г. по
горепосочената нередност.
-
2. 2 274 084,96 лв., представляващи дълг (главница) по нередност №
ОПОС20/21/КФ/583, по договор № Е-ДЗ-9/ 01.03.2021 г. с изпълнител „Кобека-Сахране“ ДЗЗД, установена с Решение от 23.08.2023 г.
на Ръководителя на УО на ОПОС, приложено към писмо с изх. № 1-016-0013-2-563/
23.08.2023 г и е определил лихва в размер на 10772,79 лв. към дата 19.09.2023
година по горепосочената нередност.
Окончателната
одобрена сума за плащане по искането е определена в размер на 663 878, 11
лева. Изрично в решението е посочено, че
на основание чл.145,ал.1 вр. чл. 133,ал.1 от АПК във
връзка с чл. 27,ал.1 от ЗУСЕФСУ решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на бенефициента.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес от оспорването, срещу акт, за който изрично
е предвидено в чл.
64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, че подлежи на обжалване пред съд. Депозирана е
в преклузивния 14-дневен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
На основание чл. 168 АПК съдът извършва служебна проверка за съответствие на оспорения
административен акт с основанията по чл. 146
от АПК.
Оспореният акт е издаден от
административен орган, посочен като една от възможностите в чл.60,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган. Според чл. 5 от Устройствения правилник на
Министерство на околната среда и водите (в приложимата редакция), министърът
или оправомощено от него длъжностно лице управлява програми и проекти в сферата
на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните фондове,
Структурните фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на ЕС,
както и от други международни финансови институции и донори, и осигурява
ефикасното и правомерно управление на тези програми и проекти, като съгласно
чл. 33 от Устройствения правилник на МОСВ, Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ изпълнява
функциите на управляващ орган на ОПОС, като се ръководи от Главен директор. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-572/ 07.08.2023 г.
на Министъра на околната среда и водите, който, като оглавяващ министерството,
в което е структуриран УО на ОПОС – Главна дирекция „Оперативна програма
„Околна среда“, на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, е оправомощил
Г.С.С.– Главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“, за
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда
2014-2020г.“, като й възлага да изпълнява функциите на Ръководител на УО в
пълен вид и обем, определен в нормативната уредба, с изключение на посочената в
заповедта функция.
Решението е издадено в
законоустановената писмена форма, като съдържа посочване както на фактическите
обстоятелства по случая, така и на правните основания, на които
административния орган се позовава при издаването му.
По отношение на съответствие на решението с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на § 70 от
ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период
2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон,
запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ,
както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на §
71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на
ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в
съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според
нормата на ал.
2 с. з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите
нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по
отношение на програмния период 2014 – 2020 г., като съгласно §
71, ал. 3 - нормативните актове по ал.
2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал.
1 и за програмен период 2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на
този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими
разпоредбите на закона, действали преди влизането в сила на ЗИД
на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до
законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от
програмен период 2014-2020 г. и се отнася до управлението на средствата от
ЕСИФ.
Доколкото в административния
акт е посочено, че същият е издаден на основание чл.
60, ал. 1 и чл. 62
ЗУСЕФСУ, решението, като
подписано от ръководител на УО на ОПОС, Решението на ръководителя на УО на ОПОС
е издадено на основание чл.
60, ал. 1 и чл.
62, ал. 1 ЗУСЕФСУ. С акта Управляващият орган е намалил размера на
верифицираните суми и не е одобрил възстановяването на бенефициера
на сума в размер на 708 317,26 лв. и 2 274 084,96 лева и е определил
размера на следващите се лихви, като е определил окончателно одобрена сума за плащане
в размер на 663 878,11 лева Сумите включват разходи, засегнати от
нарушения, за които са определени финансови корекции, като актът е мотивиран и
с разпоредбите на чл.
75, ал. 1 и чл.
71, ал. 1 и ал.
2 ЗУСЕФСУ.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл. 60
- 68
ЗУСЕФСУ . Съгласно сочените разпоредби междинни и окончателни
плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на
проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл.
57 и 58
ЗУСЕФСУ. Верифицирането
(признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от
преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно
регламентираните условия. Финансовата корекция не е основание за отказ от
верификация.
В процесния административен акт
има смесване на правните основания за верифициране на разходи (чл.
60, ал. 1 и чл.
62, ал. 1) и за извършване на финансова корекция (чл.
75, ал. 1). Производството по верифициране на разходите се
осъществява по реда на Глава
пета "Финансово управление и контрол", Раздел II "Плащания,
верифициране и сертифициране на разходи", като в случай на
отказ от верификация се издава акт по чл.
64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, който като индивидуален административен акт (ИАА)
подлежи на обжалване по реда на чл. 145
и сл. АПК.
В Раздел
III "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" е уреден редът за определяне на
финансова корекция и съответно нейното извършване. Извършването на корекцията (чл.
75) следва да се разграничава от определянето й с акта по чл.
73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Налагането
й като процедура по извършването й е регламентирано в чл. 75
ЗУСЕФСУ, като може да се осъществи от плащания по проекта, в които
са включени засегнатите от нарушението разходи, а след окончателното плащане по
проекта и като публично вземане съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът
по чл. 75
не представлява индивидуален административен акт, а акт по изпълнение на ИАА и
същият не подлежи на обжалване по реда чл. 145
и сл. от АПК.
В случая има разминаване между
посочените правни основания за издаване на акта и изложените правни основания в
мотивите и разпоредителната част на решението. Налице е фактически смесване
чрез поставяне в един акт на правна квалификация по чл. 62
и чл. 75
от процесния закон, на две процедури, а именно: процедурата по верификация на
разходи и тази по извършването на финансовите корекции, засягащи допустимите
разходи. Актът за верификация обаче е индивидуален административен акт и
подлежи на обжалване по реда на чл. 145
и сл. от АПК, докато актът за извършване на финансова корекция е акт
по изпълнение на индивидуален административен акт и защитата срещу него се
осъществява в рамките на защита по изпълнителното производство. Процедурите по
издаването им са регламентирани в различни дялове, характеристиките на волята
на органа са различни, а правото на защита срещу тях се упражнява по различен
ред.
Смесването на резултата от различни
процедури/производства (процедура по верификация и производство по изпълнение
на финансова корекция) в един акт препятства правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя
доказателства за релевантните за спора факти. Редът за защита срещу
индивидуален административен акт е различен от реда за защита срещу акт в
производство по изпълнение на ИАА. Различни са процедурите по издаването им и
съответно релевантните за двата спора факти. Смесването им в едно не дава
възможност на адресата на акта да организира защитата си, съответно по реда на
оспорване на ИАА или по реда на обжалване на актове/действия на орган в хода на
изпълнение на ИАА.
Доколкото в правното основание
на акта са изписани разпоредбите на чл. 60
и чл. 62
ЗУСЕСИФ, то проверката се извършва като срещу ИАА. Всеки
индивидуален административен акт, за да бъде законосъобразен, е необходимо да
отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.
146 АПК. Второто изискване на чл. 146 АПК е изискването за форма. Безспорно, процесният акт е издаден в
исканата от закона писмена форма – чл.
59, ал. 1 АПК. Но разпоредбата на алинея
2 на чл. 59 АПК изрично сочи, че когато актът се издава в писмена
форма, той трябва да има точно определено съдържание. В чл.
59, ал. 2, т. 4 законодателят е поставил изискването актът да
съдържа фактически и правни основания. Тяхното наличие е предпоставка както
адресатът на акта да упражни право на защита,
така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на
акта. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на
предмета на акта е съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на
акта.
Поради изложеното решението следва да бъде
отменено в оспорените му части.
Предвид изхода на спора на „ В и К“ ЕООД Стара Загора се дължат разноски по делото в размер на 23 300
лв., от които държавна такса в размер на 1700 лева и договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 21 600 лв. Възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като от една страна това възнаграждение е под определения в
чл. 7, ал.2, т. 7 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №
1/ 2014 г. минимален размер, а и в случая адвокатското възнаграждение не може
да се приеме за прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност
на делото.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от управителя инж. р.и.м., Решение от
19.09.20223 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Околна среда 2014-2020г.“, в оспорените му части – раздел I, т. 1 и т. 2,
раздел II, т. 1 и т. 2, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерство
на околната среда и водите гр. София, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, сумата от 23 300лв. (двадесет и три
хиляди и триста лева) - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: