Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, ……........…..…. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, впубличното съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8588 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 517400 от 26.10.2018 г. по гр. д. №
63640/2016 г. на СРС, 142 състав, е отхвърлен предявения от Г.В.Д. срещу В.М.Х.
иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т.2 от ЗЗД за предаването на апартамент
№ 51, находящ се в гр. София, кв. "Гео Милев", ул. "Симеонов
век" № *****, като съдът е осъдил
ищеца да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 200 лв. за един
адвокат.
Недоволен от така постановеното решение
е останал ищецът Донов, който в срока рпо чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва като
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални
правила, концентрирайки аргументите и доводите си върху неправилното разпределение на тежестта на
разноските, които счита, че следва да бъдат понесени от ответницата, тъй като
тя е страната, която е станала причина за завеждане на делото.
Въззиваемата В.Х. не ангажира становище
по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и
възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
233 ал. 1 от ЗЗД за връщане на отдадения под наем апартамент № 51, находящ се в
гр. София, кв. "Гео Милев", ул. "*****, вх. "г" на 6
етаж.
По делото е безсопрно, че страните са
били обвързани от договор за наем на процесния недвижим имот, сключен на
25.02.2016 г., по силата на който ищецът Д. е предоставил на ответницата Х.
временното му ползване срещу възнаглаждение. На 24.11.2016 г., след завеждане на делото на 09.11.2016 г., но преди
връчване на препис от исковата молба на 30.01.2017 г., наемателката Х. е
върнала имота на ищеца, видно от съставения на същата дата приемо-предавателен
протокол. Този факт, на връщане на фактическата власт върху наетия имот от
наемателя на наемодателя след преустановяване на договорната връзка между тях,
е признат изрично от ищеца Донов с молби от 20.03.2017 г. и 05.12.2017 г., както и с въззивната жалба. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид факта на връщане на
вещта след предявяването на иска, поради което
същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При така очертания изход на делото,
спорен между страните остава въпросът за разпределението на тежестта на
разноските, които са сторили и конкретно - дала ли е ответницата с поведението
си повод за завеждане на делото. Фактите по делото сочат, че на 17.11.2016 г.
наемателката е поканила наемодателя си да му предаде имота на 24.11.2016 г. На
същата дата (24.11.2016 г.) имотът е бил предаден на негови представители. По
този начин ответницата е изпълнила своето задължение по чл. 233, ал. 1, т.2 ЗЗД
преди
да е получила препис от исковата молба (същата е получена от нея на
30.01.2017 г.), т.е. преди да е узнала за завеждане на делото поради което,
макар и изпълнението да е настъпило след завеждане на делото на 09.11.2016 г.,
не може да се приеме, че тя е станала причина за него. Същевременно
законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е развалил
договора с поканата, връчена на 18.10.2016 г. Това е така, от една страна, тъй
като с това волеизявление за разваляне не е даден подходящ срок за изпълнение
на задължението, както повелява разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД. От друга страна,
право на разваляне на двустранния договор, какъвто е този за наем, възниква
само за изправната срещу неизправната страна по него. В случая ответницата не е
изпаднала в неизпълнение на задължението си за плащане на наемната цена за м.
октомври, както твърди ищеца, а е упражнявала право на задържане срещу него
поради неизпълнението на насрещното му задължение за осигуряване на ползването
на имота съобразно обичайното му или предвиденото в договора предназначение. В
тази връзка правилно първостепенният съд е ценил и представеното доказателство
от третото по делото лице - "ЧЕЗ" ЕАД, от което е видно, че
електрозахранването на имота е било преустановено по молба на ищеца още на
02.11.2016 г., т.е. преди завеждане на исковата молба. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид факта на връщане на
вещта след предявяването на иска, но както това е
посочено в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определетие № 6262 от
20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г.о., за разпределение на
тежестта на разноските от значение е извънпроцесуалното поведение на страните. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК на
ответника не се възлага тежестта на разноските, когато той с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая от изложеното
се установява, че ответницата не е дала повед за завеждане на делото, а по
съдържението си отговорът на исковата
молба съставява признание на задължението за връщане на вещта, което обаче
междувременно е било изпълнено. Ето защо, правилно съдът е възложил разноските
в тежест на ищеца.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 517400 от 26.10.2018 г. по гр. д. №
63640/2016 г. на СРС, 142 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му до
страните чрез връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.