Присъда по дело №343/2025 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 37 |
| Дата: | 21 май 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20255220200343 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 март 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. С. О. Г. от с. Б. обл. П., за престъпление по
чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че в гр. Септември,
обл. П., след като е бил осъден с Решение № 791 от 28.10.2016г. по гр. дело №
1775/2016г. по описа на PC - П., влязло в законна сила на 28.10.2016г., да
издържа свой низходящ - непълнолетната си дъщеря Р. С. Г., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител - В. И. М., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 21 месечни вноски по 180 лв., за периода от месец април 2022г. до
месец декември 2023г. включително, в размер на 3780 лв., / три хиляди
седемстотин и осемдесет лева/, като деянието е извършено в условията на
повторност, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, с
Присъда № 24 от 28.02.2022г. по НОХД 20215220201082/2021г. по описа на
Районен съд гр. П., влязла в законна сила на 16.03.2022г.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със служебно
назначения му защитник, като се признава за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на
доказателства за тях. Лично и чрез защитника си моли да не му бъде налагано
наказание лишаване от свобода, а пробация.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа обвинението.
Пледира за налагане на наказание „пробация“, като се определят двете
задължителни пробационни мерки.
С протоколно определение на съда пострадалата Р. С. Г. беше
конституирана като частен обвинител в процеса против подсъдимия. В
съдебно заседание същата се представлява от надлежно упълномощен
повереник, който пледира за осъдителна присъда, като съдът да наложи
наказанието предложено от прокурора.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. С. Г. и св. В. М. имали сключен граждански брак. От съвместното
им съжителство на 15.12.2005 г. се родило детето постр. Р. Г.. С решение №791
от 28.10.2016 г. по гр. д. №1775/2016 г. по описа на PC-П. бракът между
подсъдимия и св. М. бил прекратен с развод по взаимно съгласие. С посочения
съдебен акт било утвърдено и постигнатото между страните споразумение по
чл.51 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете Р. Г. било предоставено на майката- св.
1
М.. Бащата- подс. Г. се задължил да заплаща на детето си, чрез неговата майка
и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лв.
Съдебният акт влязъл в сила на 28.10.2016 г.
След влизане в сила на съдебния акт, с който бил осъден да заплаща
издръжка на дъщеря си, подсъдимият не изпълнявал задълженията си. Поради
тази причина по молба на св. М. било образувано изпълнително дело. С
пощенски запис на 05.01.2017 г. подс. Г. превел на бившата си съпруга сума в
размер на 400 лв. за дължимата издръжка. Впоследствие по изпълнително
дело по принудителен ред била събрана сума в размер на 5442,00 лв., от която
за издръжка- 4956,52 лв., а останалата част в размер на 485,48 лв. била за
разноски. Тъй като заплатените за издръжка суми от подсъдимия не
покривали дължимата издръжка в пълен размер, били отнесени към най-
стария период на задължението- от влизане в сила на съдебния акт- м.
октомври 2016 г. до м. февруари 2019 г. включително, съгласно чл.76 от ЗЗД
според който плащанията погасяват най-напред най-обременителното за
длъжника задължение, а поради наказателната отговорност за тези периоди-
то се явява и най-обременително. Поради продължилото неизпълнение на
задължението за заплащане на месечната издръжка на детето и
непостъпването на повече суми по изп. дело, св. М. сезирала прокуратурата.
Така било образувано наказателно производство, след което против подс. С. Г.
бил внесен обвинителен акт в съда, с който му било повдигнато обвинение по
чл.183 ал.1 от НК. Образувано било НОХД № 1082/2021 г. по описа на РС- П.,
което приключило с влязла в сила на 16.03.2022г. присъда, с която подс. Г. бил
признат за виновен в извършване на престъпление но чл.183 ал.1 от НК, за
това, че в гр. Септември, след като с бил осъден с Решение № 791 от
28.10.2016г. по гр. д № 1775/2016г. по описа на PC - П., влязло в законна сила
на 28.10.2016г., да издържа свой низходящ - непълнолетната си дъщеря Р. С.
Г., чрез нейната майка и законен представител В. И. М., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 26 месечни вноски по 180.00 лв. за периода м.март 2019г. до м. април
2021г. включително, общо в размер на 4680.00 лв., заради което бил осъден на
наказание пробация, с налагане на двете задължителни пробационни мерки за
срок от 8 месеца.
След влизане на посочената присъда в сила, подс. Г. продължил да не
изпълнява задължението си за заплащане на месечна издръжка в периода от
месец март 2022 г. до месец декември 2023г., когато постр. Р. Г. навършила 18-
годишна възраст и съответно възникнало основанието за прекратяване на
задължението за издръжка. В този период той направил само едно плащане по
банковата сметка на св. М. на 13.10.2022 г. в размер на 180 лв.
По изпълнително дело № 20189040401201 при ЧСИ Харалампи
Пилафов, образувано във връзка с издаден изпълнителен лист по Гр.Д. №
1775/2016г. по описа на ПзРС, също не постъпили никакви суми.
Заплатената една месечна вноска за издръжка от подсъдимия следва да
2
се отнесе към най-стария период на задължението, а именно месец март
2022г., когато цитираната по-горе присъда влязла в сила, съгласно разписаното
в чл. 76 от ЗЗД. Така задължението за плащане на издръжка от страна на подс.
Г. за месец март 2022г. било изпълнено. Останало обаче неизпълнение на това
задължение за периода от м. април 2022 г. до м. декември 2023г. вкл., когато е
възникнало основанието за прекратяване на задължението за издръжка, с
навършване на пълнолетие от св. Р. Г. на 09.12.2023г.
За поведението на подс. Г. била сезирана прокуратурата, като след
извършена проверка било образувано настоящето наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и събраните по делото доказателства, които
подкрепят самопризнанията, а именно показанията на свидетелите Р. Г. и В. М.
и писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. От същите става ясно, че
подс. Г. не е полагал грижи за детето си и не е плащал дължимата му месечна
издръжка. Установи се безспорно също, че подсъдимият е бил осъден с влязла
в сила присъда за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като от
влизането на присъдата в сила до момента на повдигане на обвинение, не е
плащал месечната издръжка на дъщеря си за периода, за който е обвинен.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че
подс. С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй
като в гр. Септември, обл.П., след като е бил осъден с Решение №791 от
28.10.2016г. по гр.дело №1775/2016г. по описа на РС-П., влязло в законна сила
на 28.10.2016г., да издържа свой низходящ – непълнолетната си дъщеря Р. С. Г.
чрез нейната майка и законен представител – В. И. М., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 21 месечни вноски по 180 лева, за периода от месец април 2022г. до
месец декември 2023г. включително, в размер на 3780 лева, като деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден за престъпление по чл.183 ал.1 от
НК с Присъда №24 от 28.02.2022г. по НОХД 1082/2021г. по описа на РС-П.,
влязла в законна сила на 16.03.2022г.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обстоятелствата, че е осъден с влязло в сила съдебно решение по гражданско
дело да заплаща издръжка на своята низходяща, както и че е осъден с влязла в
сила присъда за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК и в срока по
чл.30 ал.1 от НК отново е извършил същото престъпление, т.е. е продължил да
3
не заплаща месечната издръжка на дъщеря си. Съзнавал е, че е в млада възраст
и работоспособен и не изпълнява това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които да
обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подс. Г., тъй като
се установи, че той е в работоспособна възраст. Вярно е, че през по-голямата
част от периода е бил безработен, но задължението за плащане на издръжка на
родените от брака деца е безусловно, особено след като е постановено с
влязло в сила съдебно решение. След като подс. Г. не е предприел действия за
намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, намира се в
работоспособна възраст и не страда от психическо или трайно физическо
заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие, че не съществуват
обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК-
относно индивидуализацията на същото.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност.
Осъждан е само веднъж, като това осъждане е елемент от фактическия състав
на настоящето деяние. Не е криминално проявен, а по местоживеене е
положително охарактеризиран.
Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието.
С него се засягат интересите на малолетните и непълнолетните и застрашават
тяхното физическо развитие.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направеното
самопризнание, оказаното съдействие на органите на полицията и
разследващите, добрите характеристични данни и тежкото материално
положение и имотно съС.ие.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.57 от НК, като прецени че следва да
даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, а и с оглед изпълнение на
целите на наказанието в конкретния случай, съдът прецени ще следва да
определи и наложи наказание „пробация“ включваща следните мерки за
контрол и въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от една година и шест месеца при периодичност на явяване и подписване два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от една година и шест месец.
При определяне на размера и срока на изтърпяване на отделните
пробационни мерки, съдът прецени възможността на подсъдимият да
организира трудовата си заетост и получаването на доходи, за да изпълнява
задължението си по изплащане на дължимата издръжка, но също така и
съобрази постигането на превантивно-възпитателната цел на наказанието.
4
По делото не са приобщени веществени доказателства и не са направени
разноски.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5