№ 232
гр. Сливен, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.а
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200639 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от В. Д. П., ЕГН **********, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител против Наказателно
постановление № 25-0455-000325/25.04.2025г., издадено от Началник РУ в
ОД-МВР-Сливен, РУ-Твърдица, с което за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца. На основание Наредба № Із-2539
от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, моли наказателно постановление да бъде отменено и
претендира направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.04.2025г. около 9.16 часа в гр. Шивачево, на ул. „Ленин“, до фирма
„Natur pan“ с посока на движение юг-север, жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил – "Фолксваген транспортер", с peг. № СН 8826
АС. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители св. С. и св. Г..
При извършена проверка чрез РСОД (работни станции за отдалечен достъп)-
таблет установили, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена
регистрация. След това направили справка с ОДЧ, при която се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 28.12.2024г. на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA № 1235980 като то било
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, бил връчен и подписан от
нарушителя на датата на съставянето му - 11.04.2025г., като в акта било
вписано, че няма възражения по него. Писмени възражения по съставения
АУАН не били направени от нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, началник РУ в ОДМВР-Сливен РУ-
Твъдрица издал процесното НП, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. На основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Видно от разписката процесното НП е получено от жалбоподателя на
23.05.2025г. като на 28.05.2025г. против него е подадена жалба в РС-Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и
свидетеля Г. полицейски служител, присъствал при установяване на
нарушението, които потвърждават описаното в акта. Съдът кредитира
показанията им като последователни, логични и безпротиворечиви.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
2
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
Процесното НП е издадено от компетентен орган, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган се установява от
представените заповеди.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че на 11.04.2025г. в гр. Шивачево жалбоподателят е управлявал,
собствения си лек автомобил – "Фолксваген транспортер", с peг. № СН 8826
АС, който е бил със служебно прекратена регистрация от 28.12.2024г., поради
липса на задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. В приложената по делото на л. 25 и 26 справка за превозно
средство с peг. № СН 8826 АС, изготвена на 23.04.2025г., е отбелязано
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство на
28.12.2024г. като вписаното основание за прекратяване е по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, въз основа на уведомление от Гаранционния фонд, поради липса на
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. От изложеното се
установява, че процесното нарушение е доказано от обективна страна, но
съдът приема същото за несъставомерно от субективна страна, т.к. намира, че
жалбоподателят не е извършил същото виновно. В тази връзка съдът споделя
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, направени в
пледоарията му.
За административния орган съществува законово задължение по чл. 143,
ал. 10, изр. 1 от ЗДвП да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 2
от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. също предвижда, че при прекратяване на
регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на
превозното средство.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по
тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС,
не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В
3
постановлението е посочено, че уведомяването на собственика на моторното
превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
От конкретната дата на дерегистрацията възниква задължение за водача да
съобразява поведението си с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Узнаването
подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
Тежестта да докаже това обстоятелство лежи върху наказващия орган. В
случая административният орган е предприел действия по уведомяване на
жалбоподателя за прекратената регистрация на пътното превозно средство
чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. От негова страна са
ангажирани следните доказателства: уведомление с рег. № 804р-
9759/30.12.202г4г., изпратено до жалбоподателя на 07.01.2025г.; известие за
доставяне, от което е видно, че пратката е върната на 29.01.2025г. в цялост с
отбелязване, че същата е „непотърсена“. Въз основа на тях съдът намира, че
адресираното до жалбоподателя уведомление не е достигнало до адресата си,
като административният орган е бил наясно с това обстоятелство. Поради
това съдът приема, че незнанието от страна на жалбоподателя на факта на
настъпилата дерегистрация е установен категорично по делото. От
наказващия орган не са ангажирани други доказателства, които да установят
уведомяването на жалбоподателя за дерегистрацията на автомобила преди
датата на деянието. В горецитираното Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023г. по тълк. дело № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС е прието, че: „в случаите когато няма доказателства, че прекратяването
на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно
средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин
узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“. Поради изложеното наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. Процесуалният
представител на жалбоподателя е претендирал присъждане разноски. Предвид
изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
от него съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
4
500 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0455-000325/25.04.2025г.,
издадено от Началник РУ в ОД-МВР-Сливен, РУ-Твърдица, с което на В. Д.
П., ЕГН ********** от гр. Ш., Община Твърдица на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административни наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР са отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на В. Д. П., ЕГН
**********, разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5