РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120106430 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД против С. Х. А., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2494.31 лв. –
неиздължена главница по договор за потребителски паричен кредит № *** /
*** год., сключен между А. и „Б***” ЕАД, 748.09 лв. - договорна лихва за
периода от 05.09.2018 год. до 20.12.2020 год., 563.79 лв. - мораторна лихва,
начислена върху неиздължената главница за периода от 06.09.2018 год. до
01.06.2020 год., както и законната лихва, начиная от 29.06.2021 год. до
окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с
приложение от 26.08.2019 год. към договор за цесия от 19.08.2019 год. и за
които по ч.гр.д. № ****/2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание е в чл. 79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. С нарочна молба процесуалният представител на същото
поддържа исковете, ангажира доказателства.
Особеният представител на ответника оспорва исковете.
Бургаският районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, намира за установени следните
факти, относими към спора:
На *** год. между „Б****” ЕАД и А. е сключен договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който дружеството му е
предоставило сумата от 2866 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с
договорна лихва в размер на 24.77 %, или общо 4168.80 лв., на 36 равни
месечни вноски, всяка от по 115.80 лв., в срок до 05.12.2020 год. ГПР е
посочен на 27.79 %.
В чл.2 от договора е отразено, че погасителните вноски по
кредита се състоят от главница, ведно с надбавка, представляваща печалба на
кредитора.
1
Договорът е сключен за финансиране покупката на стоки,
поради което продажната им цена (стойността на кредита) е заплатена от
кредитора, а видно от приетата фактура, носеща подписа на
кредитополучателя, последният е получил закупената стока.
С договор за цесия от 19.08.2019 год. и приложение към
същия от 26.08.2019 год., „Б**” С.А - дружество, регистрирано във Франция
(универсален правоприемник на „Б**” ЕАД), чрез клона си в България, е
прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, свои вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредити, сключени с длъжници, в т.ч. и
ответника, фигуриращ на ред № 237 от приложението, с посочен договор за
кредит и непогасени главница от 2494.31лв., договорна лихва от 748.09 лв. и
лихва за забава в размер на 207.99 лв.
По заявление на ищцовото дружество е образувано ч.гр.д. №
****/2021 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за процесните суми.
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият
състав на Бургаския районен съд намира иска за главница за основателен, а
исковете за договорна лихва и обезщетение за забава - за неоснователни.
Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК приложим в случая,
договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване,
като се посочат взетите предвид допускания при изчисляването.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая - в изключително неясното съдържание на
графа ”параметри и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не
и стойността на общите разходи за потребителя, в т.ч. определената добавка -
печалба на кредитора, пряко свързана с кредита. А тя се отразява
правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите,
който изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или
бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – –
чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Отделен е въпросът, че
простата съпоставка на вписаните стойности сочи на несъответствие между
ГПР и стойностите на отпуснатия кредит, респ. на общите плащания.
Затова съдът приема, че кредиторът, като не е посочил по
разбираем и ясен начин всички разходи, в частност как се формира ГПР, а
също и като не е включил и определената добавка - печалба, е допуснал
нарушение на императивни изисквания на ЗПК - чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10,
водещо по изричното предвиждане на чл.22 от с.з. до недействителност на
договора за кредит.
Тази недействителност е изначална, следователно вземанията
на кредитора, извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са
възникнали и съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане
само чистата стойност на кредита, без договорна лихва, обезщетение за забава
и др.
Тук следва да се каже също, че предсрочната изискуемост на
кредита, не е била обявявана на длъжника преди образуване на исковото,
респ. заповедното производство, но крайният падеж за издължаване на
кредита е настъпил далеч преди това.
И понеже липсват доказателства, ангажирани от носещия
доказателствената тежест ответник, да е върнал предоставената му по
договора за кредит сума, искът за главница следва да се уважи за пълния си
2
предявен размер от 2494.31 лв.
Пак поради недействителността на договора, исковете за
договорна лихва и за обезщетение за забава са неоснователни, а ответникът е
поставен в забава с исковата молба (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда. Т.е. дължима е, съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, и законната лихва
върху главницата, за периода от 29.06.2021 год. до окончателното плащане.
Ето защо следва да се постанови решение в горния смисъл,
като на ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят
деловодни разноски от 312.02 лв. за настоящото производство, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен
представител, както и 82.65 лв. - за производството по ч.гр.д. № *****/ 2021
год. на БРС.
Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Х. А. от гр.Б*, ЕГН -
**********, дължи на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр. С*, ул.”*, представлявано от Л* Д*, на основание
чл.79, ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2494.31 лв. -
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
****** / ****год., сключен между длъжника и „Б****” ЕАД, както и
законната лихва, начислена върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 29.06.2021 год. до окончателното изплащане на вземането,
които вземания са прехвърлени на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД и за които
по ч.гр.д. № *****/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
договорна лихва в размер на 748.09 лв. и за обезщетение за забава в размер на
563.79 лв.
ОСЪЖДА С. Х. А. да заплати на „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 312.02 лв.,
както и за производството по ч.гр.д. № *****/ 2021 год. на БРС - в размер на
82.65 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3