Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 925
06.12.2019 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №804 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.С.Х. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000079/02.03.2017г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.
Оспорващият счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна,
издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Излага и доводи за нищожност на същата. Твърди, че в случая
били нарушение правилата на чл.26, чл.34, чл.35, чл.36 и чл.45 от АПК. Счита,
че от заповедта не ставало ясно описаните в нея наказателно постановления от
кого били издадени и кога били връчени, дали и кога били влезли в сила.
Посочва, че не знаел, за започнало административно производство, респ. за
отнетите му контролни точки, поради което не можело за него да възникне
задължението да върне СУМПС. Излага доводи за липса на фактически основания в
оспорения акт. Липсвали мотиви. В акта не било посочено и кой способ, предвиден
в чл.172, ал.2 от ЗДвП, избрал административния орган, за да приложи
принудителната мярка. Твърди разминаване в текстовото съдържание на заповедта,
като сочи, че веднъж в нея била записана санкция по чл.171, т.4 – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС, без да бил посочен конкретен
срок, и веднага след това било записано -
чл.171, т.4 – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС,
на който били отнети всички контролни точки и не изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП. Това били два различни състава на една и съща норма, като
това разминаване го обърквало и осуетявало възможността да разбере каква санкция
му налага органа. Нищожността на заповедта се обосновава с твърдение за
разпореденото с нея изземване на СУМПС, което било невалидно и унищожено. В
тази връзка заповедта била безпредметна, защото не можела да породи заложените
в закона цели и последици. Напълно безсмислено било издаването на акт, чието
изпълнение било фактически и правно неизпълнимо. Навеждат се и доводи за
несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, поради издаването и
извън разумен срок, без да имало смисъл от нея. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител, жалбата се поддържа. Изтъква се, че жалбоподателят,
на база връчените му наказателни постановления не бил наясно че ще му бъдат
отнети всички контролни точки. От фактическа страна се извежда довод за наличие
на контролни точки към настоящия момент, предвид направено в предпоследно
издаденото на оспорващия НП на оставащи 24 контролни точки, и отнемане с
последно издаденото НП на три контролни точки. В писмени бележки се допълва, че със заповедта се изземвал СУМПС, който
към дата на издаване на административния акт, бил невалиден, върнат в Сектор
„Пътна полиция“ и унищожен. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата, Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмо, изразява становище, описаните обстоятелства в жалбата да
не се вземат предвид и същата да не бъде
уважена.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-1253-000079/02.03.2017г., издадена от Началник сектор
към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково, на М.С.Х. е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********.
Заповедта е обоснована с това, че на М.С.Х. са отнети
всички контролни точки с влезли в сила Наказателни постановления, както следва:
НП № 775/14.05.2004г. – 6 к.т.; НП № 756/12.12.2004г. – 16 к.т.; НП №8117/15.09.2006г. – 12 к.т.;
възстановени 13 к.т. с протокол №109/28.11.2006г. за резултати от проведено
допълнително обучение на водача на МПС, съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, НП № 1927/11.12.2006г. – 2 к.т.; НП № 1099/26.03.2007г. – 10 к.т., НП № 71/22.02.2008г. – 4 к.т., НП № 91369/14.07.2008г. – 8 к.т.,
възстановени 13 к.т. с протокол №127/27.10.2008г. за резултати от проведено
допълнително обучение на водача на МПС, съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, НП № 6225/10.10.2008г. – 4 к.т., НП № 1050/09.03.2009г. – 4 к.т., НП № 400/21.04.2010г. – 3 к.т. и НП № 2227/28.02.2011г. – 3 к.т.
От разписката към заповедта е видно, че е връчена на
лицето срещу подпис на 08.07.2019г.
В представеното по делото писмо с рег. №271000-6192/09.10.2019г.
на РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково, се посочва че НП № 775/14.05.2004г., (с което са отнети 6 к.т.), е унищожено, заедно с архива на звено
„Пътен контрол“ към РУ – Харманли до 2009г., с Протокол №Яхр-19122/09.06.2014г.
Представена е и Справка за нарушител/водач, издадена
на името на М.С.Х., в която е вписано, че СУМПС
№******** е валидно до 16.03.2016г.. Същото е със статус в БДС и АНД
„унищожен“. В справката е отразено обстоятелството, че общо отнетите контролни
точки на лицето са 39.
Представени са и протокол №109/28.11.2006г. и протокол
№127/27.10.2008г., за резултати от проведено допълнително обучение на водачи на МПС, сред които и жалбоподателят,
съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Налице е и Заповед №272з-355/16.02.2017г., издадена от
Директора на ОДМВР – Хасково, с която са оправомощени да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а“ и т.6 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, длъжностни лица от ОДМВР –
Хасково, сред които и Началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „ОП“ на
ОДМВР Хасково (т.4 от заповедта).
Жалбата срещу заповедта е подадена на 10.07.2019г., директно
пред Административен съд – Хасково.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и след анализ на събраните в хода на производството
доказателства, Административен съд - Хасково намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Законът за движение
по пътищата регламентира правата и задълженията на определени от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, като според чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП
същите имат правомощия да изземват и задържат документи, включително
свидетелството за управление на водача. Към административната преписка е
приложена и Заповед №272з-355/16.02.2017г., издадена от Директора на ОДМВР –
Хасково, с която последният е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково,
между които и началникът на сектор „Пътна полиция” в отдел „ОП“ на ОДМВР -
Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност.
Заповедта е
постановена в изискуемата писмена форма и е
мотивирана,
като са посочени както правни, така и фактически основания за издаването
ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е
приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на
жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които е
приел, че са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са били допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените и водещи до отмяна на обжалвания
акт само на това основание.
Въпреки гореизложеното, при преценка
законосъобразността на обжалвания акт на всички основания, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, настоящият състав намира, че са налице основанията
по чл.146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на заповедта,
като постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му.
Като правно основание за налагане на процесната ПАМ, в обжалваната
заповед е посочена нормата на чл.171,
т.4 от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като
принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението
си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са
отнети всички контролни точки, да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност.
Тоест отнемането на свидетелството за управление на МПС на основание чл.171,
т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП, може да се приложи, само ако за допуснати
нарушения на правилата за движение, установени по съответния ред, на водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е
върнато в съответната служба на МВР.
С оглед дължимия от съда контрол за
законосъобразност на оспорения акт, настоящият състав извърши проверка
относно наличието на фактическите и
правните основния за издаването му, а именно дали на жалбоподателя са били
отнети всички контролни точки, предоставени му съобразно действащите нормативни
актове, които към момента на издаване на иззетото СУМПС са 39, както и дали
след като са му отнети всички контролни точки, същият не е върнал СУМПС.
В случая, от изрично изброените в
атакувания акт наказателни постановления се стига до извода, че общо отнените
контролни точки на водача са 72. Според мотивите на заповедта с протокол
№109/28.11.2006г. и протокол №127/27.10.2008г., за резултати от проведено
допълнително обучение на водачи на МПС, съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя са били възстановени общо 26 к.т. От представените по делото заверени копия на наказателни
постановления, конкретно НП № 775/14.05.2004г. – 6 к.т.; НП № 756/12.12.2004г. – 16 к.т.; НП №8117/15.09.2006г. – 12 к.т.; НП № 1927/11.12.2006г. – 2 к.т.; НП № 1099/26.03.2007г. – 10 к.т., НП № 71/22.02.2008г. – 4 к.т., НП № 91369/14.07.2008г. – 8 к.т., НП № 6225/10.10.2008г. – 4 к.т., НП № 1050/09.03.2009г. – 4 к.т., НП № 400/21.04.2010г. – 3 к.т. и НП № 2227/28.02.2011г. – 3 к.т., става
ясно, че по делото административният орган доказва отнемане на 66 к.т. Това е
така поради непредставянето като доказателство на НП № 775/14.05.2004г. – 6 к.т., за което изрично в писмо с рег.
№271000-6192/09.10.2019г. на РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково, се посочва че е
унищожено с Протокол №Яхр-19122/09.06.2014г. Следователно, разликата между
отнети и възстановени контролни точки на жалбоподателя е 40 к.т. (66 отнети
к.т. - 26 възстановени к.т.). При това положение следва да се приеме, че на
жалбоподателя са отнети всички контролни точки с посочените в оспорения акт НП.
Въпреки горното, при извършване на преценка за
законосъобразност на процесния акт следва да се има предвид и следното:
Съгл. чл. 3, ал.3 от Закон за
българските лични документи „Свидетелството за управление на моторно превозно средство
удостоверява правоспособността за
управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и
самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него
данни. Ето защо
СУМПС е документ удостоверяващ, а не пораждащ
правоспособността на водачите на моторни превозни средства. Тази
удостоверителна сила, обаче е присъща само на валидните документи за
самоличност, като срока на валидност по отношение на СУМПС е уреден в чл. 51 от ЗБЛД. При изтичане срока на валидност на СУМПС, същото съгласно чл.151, ал. 9,
изр. второ от ЗДвП подлежи на подмяна, предвид невъзможността на този документ
да служи за удостоверяване на съответната правоспособност.
Целта на
мярката по чл.171, т.4 от ЗДвП е временно изземвайки
документа удостоверяващ правоспособността
на водач на МПС, предвид факта, че с отнемането на всички контролни точки
от талона, съответният водач на МПС е вече неправоспособен и следва да бъде
преустановена възможността неправоспособния водачи да се легитимира, като
правоспособен такъв.
За да се наложи ПАМ по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП
следователно е необходимо свидетелството за управление на МПС, което временно
се отнема да е валидно и да притежава удостоверителна сила, относно налична у
водача правоспособност да управлява МПС. В противен случай се обезмисля
прилагането на мярката, тъй като невалидното свидетелство, т.е. такова с
изтекъл срок, не произвежда правно действие, съответно не удостоверява
правоспособността на водача и следва да бъде подменено. В този смисъл е Решение
№7071 от 27.05.2014г. по адм. дело №337/2014г. на ВАС.
В случая, безспорно от представената от ответника
справка е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е с
изтекъл срок на валидност към 17.03.2016г.,
респ. към датата на издаване на обжалваната заповед – 02.03.2017г., е
невалидно и съответно не поражда удостоверително действие. Тоест към
релевантния момент – датата на ЗППАМ, както и към настоящ момент, този документ
вече не съществува в правния мир. Това означава, че разпореждането, което
обективира процесния акт е без предмет. Само по отношение на един валиден
удостоверителен документ, с който законът свързва упражняване на конкретни
права, може да е законово оправдано да се издава заповед на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП. По делото не се удостоверява след 16.03.2016г. на жалбоподателя да
е издавано ново СУМПС с номера на изтеклото СУМПС. Доколкото процесната
заповед, с която се постановява властническа воля на временно отнемане на СУМПС
№ ******** е издадена едва на 02.03.2017г., т.е. след изтичане на срока на
валидност на самото „отнето“ СУМПС, то съдът приема, че изземването на същото
не се постига целения от закона ефект на принудителната административна
мярка. Невръщането на СУМПС с изтекъл
срок на валидност в случая може да е основание за ангажиране
на административнонаказателна
отговорност, респ. да е основание
за отказ да се издаде, при подадено заявление, ново СУМПС, преди водача
да възстанови правоспособността си, като водач на МПС, но не е основание
за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. Изложеното, води на извода, че заповед за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, може да бъде издадена законосъобразно само до
изтичане срока на валидност на СУМПС на лицето, но не и след този момент.
Предвид изложеното по-горе,
оспорената в настоящото производство заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на спора, на основание чл.143,
ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и
действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите
възлизат в размер на 610 лева, от които 600 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 16.09.2019г., и 10 лева – внесена държавна такса.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-1253-000079/02.03.2017г. на Началник сектор към ОДМВР
- Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на М.С.Х.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в общ размер на 610 (шестстотин и десет)
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: