О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
02.02.2023г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІV
състав, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВА административно дело №49 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.95 и сл. от ГПК вр. с чл.144 от АПК, образувано по молбата на И.Г.П. за предоставяне на
правна помощ под формата на процесуално представителство по адм.д.№49/2023г. по
описа на АС Стара Загора, образувано по жалбата му срещу Заповед на Началника
на Затвора в град Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно
наказание по чл.101 т.5 от ЗИНЗС, за което се твърди да е обжалвано по
административен ред, както и че е потвърдено с решение на Директора на ГД „ИН“
град София, което обстоятелство сочи на вероятна недопустимост на жалбата. С
жалбата е направено още едно искане за задължаване на Началника на затвора в
град Стара Загора да преустанови нарушение на утвърдените по чл.84 ал.2 от ЗИНЗС хранителни Таблици, като предоставя всеки ден прясно и кисело мляко на
лишения от свобода в количества и масленост, които отговарят на нормативния
стандарт или да преустанови изпълнението на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание с цел възможност на лишения от свобода да получава
необходимите за поддържане на здравословното му състояние хранителни продукти,
които отсъстват от лавката на Затвора. Съдът намира, че и второто искане не
налага на жалбоподателя никаква тежест на доказване, а единственото условие за
достъп до правосъдие е да посочи фактите, които твърди да нарушават или
застрашават правото му да бъде спазвана забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.276 от ЗИНЗС, поради което интересите на правосъдието не изискват
предоставяне на правна помощ – ответника предоставя доказателства за условията
на изтърпяване на наказанието, а съдът може да го задължи да извърши фактически
действия, които не са посочени в закона, но са необходими, съответно да го
задължи да издаде установените в закон правни актове. Необходимост от правна
помощ отсъства с оглед на справяне с тежестта да се посочат конкретни факти,
които заявителя счита за не спазване на ЗИНЗС. Не се касае за производство
срещу неравнопоставен субект в отношенията, регулирани от ЗИНЗС, а за съдебна
защита насочена против орган по изпълнение на наказанието, която предоставя
процесуално правни гаранции за достъп до правосъдие без специалните знания на
правоспособен юрист, за да се достигне равенство и ефективна защита против
изтезания, нечовешко и унизително отношение. Ето защо прилагането на искания за
правна помощ към всяка една от множеството жалби с идентичен предмет и правна
квалификация, подавани от на настоящия
жалбоподател, сочи на превратно упражняване на правото на достъп до безплатна
правна помощ, без същата да е необходима с оглед на благоприятното процесуално
положение на лишените от свобода, уредено специално в производствата по ЗИНЗС
за защита от евентуалната възможност да бъдат жертва на забраната по чл.3 от
същия закон .
Искането е основателно с
оглед разпоредбата на чл.23 ал.2 от Закона за правната помощ, тъй като липсва
едно от двете кумулативни условия - интересите на правосъдието да изискват достъп
до безплатна правна помощ.
Водим от горното и на
основание чл.95 от ГПК вр. с чл.21 т.3 от ЗПП, Административен съд Стара Загора
О П Р
Е Д Е Л И:
НЕ ПРЕДОСТАВЯ на И.Г.П. –
жалбоподател по адм. дело №49/2023г. по описа на Административен съд – Стара
Загора ПРАВНА ПОМОЩ под формата на процесуално представителство.
Определението подлежи на
обжалване пред три членен състав на АС Стара Загора в 7-дневен срок от
връчването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: