Определение по дело №771/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 22
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20193001000771
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

10.01.2020г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                           НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 771

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на “Петрол Холдинг“ АД, ЕИК *********, представлявано от постоянния синдик И.В.В. и Изпълнителния директор Орлин Т.Т., срещу определение № 3155/05.09.2019г., постановено по т. д. № 1981/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателно приключване, с влязъл в сила съдебен акт, на производството по т. д. № 918/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.

В частната жалба са изложени съображения за липса на преюдициалност между спряното производство и предмета на т. д. № 918/2018г. предвид връзката на предявения иск по чл. 135 ЗЗД с производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД. Излага се, че уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД ще има сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори на масата на несъстоятелността, а видно от списъка на приетите вземания, предявени от кредиторите на „Морско казино“ ЕАД, дружеството имало и други кредитори, освен ищеца. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Всички лица с качеството на насрещна страна по подадената частна жалба, а именно: “Морско казино“ ЕАД, ЕИК *********, Т.И. - синдик на “Морско казино“ ЕАД, “Морска градина Варна“ ЕАД, ЕИК *********, и А.И.Т., са подали в срок писмени отговори, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за неоснователна по следните съображенията:

Определението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, както и допустимо. По същество същото е правилно предвид наличието на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Предмет на спряното производство по т. д. № 1981/2018г. по описа на ВОС, са предявени в условията на евентуалност искове от “Петрол Холдинг“ АД, ЕИК *********, представлявано от постоянния синдик И.В.В. и Изпълнителния директор Орлин Т.Т., срещу “Морско казино“ ЕАД, ,“Морска градина Варна“ ЕАД, и А.И.Т..

Главният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД във вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ, с петитум за обявяване за недействителни по отношение на ищеца “Петрол Холдинг“ АД на поредица от две увреждащи сделки, а именно: покупко - продажба, обективирана в нот. акт № 55, том I, рег. № 1058, дело № 53/26.02.2015г., по силата на която длъжникът “Морско казино“ ЕАД, в открито производство по несъстоятелност, се е разпоредил със собствен недвижим имот в полза на “Морска градина Варна“ ЕАД, и договорна ипотека по нот. акт № 131, том V, рег. № 9501, дело № 834/11.12.2017г., сключена между приобретателя на имота по първата сделка и А.И.Т.. Ищецът, представляван едновременно от синдика и органния представител, е обосновал активната си легитимация по иска с качеството си на кредитор на ответника “Морско казино“ ЕАД с парично вземане, произтичащо от договор за заем, признато от съда по несъстоятелността до размер на 663 207.64 лв. Същевременно пасивната легитимация на ответниците е аргументирана с твърдения, че процесните сделки увреждат както ищеца - кредитор, така и всички кредитори на длъжника “Морско казино“ ЕАД. Тези твърдения не са адекватни на петитума на иска, който е за обявяване за недействителни на увреждащите сделки само по отношение на ищеца “Петрол Холдинг“ АД, а не и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността.

Искът по чл. 135 от ЗЗД, предявен от отделен кредитор срещу ответник, който е в открито производството по несъстоятелност, е допустим, като последиците от уважаването на иска ще се изразят в това, че обявената недействителност на действията, с които длъжникът уврежда кредитора, ще ползват само кредитора - ищец и няма да имат действие по отношение на другите кредитори на длъжника, макар длъжникът да е в несъстоятелност. Интересът от тази защита е в зависимост от развитието на производството по несъстоятелност, респ. от това дали и доколко ще бъде допустимо в някакъв момент индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника “Морско казино“ ЕАД.

При предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД синдикът не е действал като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД, а като представляващ „Петрол Холдинг“ АД в качеството му на кредитор на “Морско казино“ ЕАД, заедно с органния представнител. Въпреки че в допълнителната искова молба се уточнява, че силата на пресъдено нещо по иска по чл. 135 ЗЗД, който следва да се приеме за свързан с производството по несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД, ще се разпростре по отношение на всички кредитори на този длъжник, не е направено изменение на петитума на главния иск. Предприетата от ищеца защита, определяема от конкретно заявения петитум, не се разпростира по отношение на всички кредитори на длъжника “Морско казино“ ЕАД. Главният иск по чл. 135 ЗЗД не може да се квалифицира като предявен във връзка с несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД. При отхвърлянето на този иск държавната такса ще е за сметка на масата на несъстоятелността на ищеца, а не на ответника “Морско казино“ ЕАД.

Петитумът на евентуалния иск, който е с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е за обявяване за недействителни на посочената по – горе поредица от две сделки, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД, поради това, че даденото по първата сделка значително надхвърля полученото. По този иск ищецът, представляван / видно от адресната част на исковата молба/ едновременно от синдика и от органния представител, вече действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на ответното дружество “Морско казино“ ЕАД, т. е.  същият твърди, че разполага със самостоятелно право на иск и го упражнява, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Този иск е за попълване масата на несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД.

По изложените съображения, съставът на въззивния съд прави извода, че по висящия главен Павлов иск е пряко приложимо разрешението по т. 2 от ТР № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. по описа на ВКС, ГК и ТК, съгласно което е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството за вземането на кредитора и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.

В производството по т. д. № 918/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, по предявен срещу Петрол Холдинг“ АД отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.1, т. 1 ТЗ, ще се разреши спорът за съществуване на вземането в размер на 663 207.64 лв., с което ищецът фигурира в коригирания от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания, предявени от кредиторите на “Морско казино“ ЕАД, и на което същият основава качеството си на кредитор на “Морско казино“ ЕАД.

Независимо от това, че изводът за преюдициалност на спора по т. д. № 918/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна по отношение на производството по главния иск е достатъчно основание за потвърждаване на обжалваното определение, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи следното:

По евентуалния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ висящият спор за съществуване вземането на ищеца отново е налице преюдициалност, която засяга активната процесуална легитимация. В теорията и практиката е поставен въпросът кой е „всеки кредитор на несъстоятелността”, визиран чл. 649, ал. 1 ТЗ и притежаващ надлежна легитимация за предявяване на посочените в тази норма искове. Възприетото становище е, че такъв кредитор следва да е този, с окончателно прието вземане – неоспорено, включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, оспорено, изменено от съда и неразгледано по исков ред по чл. 694 ТЗ или установено с решение по чл. 694 ТЗ или по чл. 637, ал. 4 ТЗ.

Следователно, по евентуалния иск преюдициалността на спора по т. д. № 918/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна се изразява в разрешаване на въпроса за липсата или наличието на положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване право на иск от “Петрол Холдинг“ АД, като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД.

В тази връзка, ако при надлежно изменение петитума на главния иск по чл. 135 ЗЗД или при по – различно тълкуване по отношение на предприетата защита, предвид уточненията в допълнителната искова молба, което да позволи да се приеме еднозначно, че искът е предявен от “Петрол Холдинг“ АД, като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД и същият е свързан с несъстоятелността на това дружество, то преюдициалност на спора за съществуване на вземането на “Петрол Холдинг“ АД към “Морско казино“ ЕАД е налице по съображенията, изложени във връзка с евентуалния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции относно наличието на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обжалваното определение следва да се потвърди.

На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 15лв. по сметка на ВнАпС, която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на “Петрол Холдинг“ АД.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3155/05.09.2019г., постановено по т. д. № 1981/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДАПетрол Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови “ № 22 А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, държавна такса в размер на 15 лева, на основание чл. 77 ГПК, която сума да се събере от масата на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД.

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.