Решение по дело №1680/2012 на Районен съд - Ловеч

                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                             гр. Ловеч, 27.05.2013 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........П.М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1680 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Производство с правно основание чл. 49 ал. 1 и ал. 3 от Семейния кодекс.

                  

          Постъпила е искова молба от В.А.В. ***, ЕГН **********, против П.П.В.,***, с настоящ адрес: с. Балканец, общ. Троян, обл. Ловеч, за развод, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата П.П.В. сключили граждански брак на 25.05.1969 г., като след сключване на брака заживели в гр. Ловеч, на адрес - ул. "Цар Асен" № 12, в къща, придобита чрез наследство от родителите му - Атанас В.А. и Мария М. Атанасова. Посочва, че от брака си имат родени две деца – Мариана В. Атанасова и Петър В.А., които са пълнолетни.

Твърди, че след брака отношенията между него и съпругата му постепенно охладнели, като се проявили сериозни различия във вижданията им по много въпроси, свързани както със семейните отношения, така и с професионалната реализация на всеки от тях. Посочва, че доста дълго време се опитвал да спаси брака им като се съгласявал с всичко, но и това не помогнало. Изтъква, че с течение на времето се проявявало все по-голямо несходство в характерите, което често водело до груби нападки от страна на ответницата и разправии, които той трудно издържал, като в голяма част от случаите причина за раздразнението на ответницата била нейната ревност.

Ищецът заявява, че винаги е осигурявал достатъчно средства за нормален живот, независимо от това дали ответницата е била на работа или не, грижил се и помагал и на родителите й, като направил лично и с помощ от приятели много ремонти в родната й къща в с. Балканец, за да създаде по-добри условия за живот на родителите й, когато вече не можели да се грижат сами за себе си ги гледал и се грижил за тях, включително и до смъртта им. Въпреки това, за годините на брака, твърди, че не получил доверие, уважение и признателност от нейна страна. 

Посочва като друга основна причина за разстройството на брака им отношението и възпитанието на децата. Счита, че ответницата настройвала децата срещу него, тъй като обсъждала пред тях всяко негово закъснение и посочвала, че единствената причина да не е при тях е някоя жена. Твърди, че постепенно децата се отчуждавали от него, като се стигнало до положението, в което бил сега - не можел да контактува нормално с децата си и те се държали студено с него.

Изтъква, че през 2006 г., при поредната разправия ответницата заявила, че ще се махне от къщи, като той й заявил, че е свободна да прави каквото иска и излязъл, отсъствал от къщи 2-3 дни и като се върнал, забелязал, че жена му е заминала и е изнесла дрехи и някои предмети. Твърди, че от този момент и досега тя не се е прибирала в къщи и почти не го е търсила.

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, съществуването му се обезсмисляло, тъй като не живеели заедно, всеки се грижел сам за себе си и нямал потребност от общуване с другия.

Моли, да бъде прекратен брака им, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответницата.

Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок ответницата е подала писмен отговор, с който счита, че вина за разстройството на брака има ищецът и моли да бъде прекратен брака по негова вина. Моли, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище на адрес: гр. Ловеч, ул. “Цар Асен” № 12. Заявила е, че желае да си запази брачното фамилно име. Посочва, че окончателно са се разделили с ищеца през 2001 г., а не през 2006 г. както той е посочил. Твърди, че нито едно от посочените основания за развод от ищеца не е вярно. Изтъква, че основната причина за раздялата им била злоупотребата с алкохол, извънбрачните му връзки и изключително грубото му отношение към нея и двете им деца. Твърди, че спрямо нея упражнявал изключителен физически и психически тормоз, а спрямо децата бил безмилостен. Посочва, че той бил полицай и преди години гърмял по нея и била дълго време в болница, като извадили от тялото й три куршума. Била простреляна в двете си ръце и в крака. Твърди, че я биел жестоко и то главно нощем. Посочва, че след пореден скандал, я изгонил от къщи заедно с болния й баща, като една от причините била връзката му с друга жена – Виолета Цанова Петранова, а след това започнал връзка с Валентина Енчева Луканова, с която и в момента живеел на семейни начала. Ответницата оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, че тя е настройвала децата срещу него. Счита, че той, с поведението си, сам ги настроил срещу себе си, като описва случаи, при които ищецът изгонил сина им от дома им през м. юли 2001 г., заедно с бременната му жена и първото им дете, като по същият начин постъпил и с дъщеря им, която била принудена посред зима да излезе със семейството си на квартира.

  В съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си представител адвокат Близнаков, поддържа исковата молба и моли да се прекрати брака по вина на съпругата, като му се присъдят разноските по делото, при съображения, доразвити в писмени бележки на процесуалния представител. Счита, че ответницата няма жилищна нужда, поради което моли да се отхвърли искането й за предоставяне ползването на семейното жилище.

  Ответницата П.П.В. се явява лично и с процесуален представител – адвокат Братанова, която моли да се прекрати брака по вина на ищеца и излага съображения в тази насока. Счита, че е доказана и жилищната нужда на ответницата във връзка с претенцията й за предоставяне ползването на семейното жилище. Моли, за присъждане на разноските по делото.

  От приложените по делото писмени доказателства: заверено копие от Удостоверение за граждански брак № 018883/25.05.1969 г. на Градски народен съвет – Ловеч; заверено копие от Нотариален акт  за дарение на недвижим имот № 134, том І, дело № 302/1997 г. на Нотариус при ЛРС; заверено копие от Епикриза ИЗ № 11866, КП № 38 от 04.12.2012 г. на МБАЛ „Проф. Д-р П. Стоянов” - гр. Ловеч; заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба № 83, том ІІ, дело № 465/1957 г. на Ловешки народен съдия; Декларация на П.П.В. за имотно състояние и доходи;  заверено копие от Нотариален акт за собственост на сезонна и стопанска постройки върху земя по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, № 2, том VІ, дело № 1038/1998 г. на Нотариус при ЛРС, от обясненията на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, от показанията на разпитаните свидетели: Нено Петров Маровски, Мариян Радославов Цонев, Тихомир Цвятков Топалов, Петър В.А., Ивайло Симеонов Добринов и Лидия Димитрова Кръстева, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

                   В.А.В. и П.П. Димитрова са сключили граждански брак на 25.05.1969 г., в гр. Ловеч, за което е съставен Акт № 149/25.05.1969 г. на Градски народен съвет-Ловеч. При сключването на брака съпругата приела фамилното име на съпруга си – „В.”. От брака си страните имат две деца, които са пълнолетни – Мариана В. Атанасова и Петър В.А..

Не се спори, че след сключването на брака съпрузите заживяли в жилище, собственост на родителите на ищеца, находящо се на адрес: гр. Ловеч, ул. “Цар Асен” № 12.

                   Безспорно е също, че докато страните са живеели заедно, ищецът се е грижел за семейството си и е осигурявал издръжката му /в този смисъл са показанията на св. Маровски – колега на ищеца и св. Топалов – бивш съпруг на дъщерята на страните/.

От показанията на свидетеля П. А. /син на страните/ се установи, че отношенията между родителите му се влошили много отдавна и същите са във фактическа раздяла от 2001 година. Свидетелят, заедно със съпругата си и дъщеря си, са живяли в семейното жилище на родителите му в гр. Ловеч, ул. “Цар Асен” № 12. Една вечер през 2001 г., св. А. отишъл до сезонната постройка /вила/, която родителите му притежават в гр. Ловеч, местността “Бабаковец”, и там заварил баща си с друга жена, на име Виолета. Баща му много се афектирал от това и казал на сина си да напусне жилището му, заедно със семейството си, независимо че тогава съпругата на свидетеля била бременна с второ дете.

Свидетелят А. разказа и за случай, в който след развода на сестра му, тя нямало къде да живее. Тогава той помолил баща си да й позволи да живее в жилището на ул. “Цар Асен” № 12, но той категорично отказал.

Същият свидетел заяви, че е имало семейни скандали между родителите му, като баща му се е държал зле с майка му, особено след като е употребил алкохол. През 1992 г., когато свидетелят бил в казармата, баща му, който работел като полицай, прострелял майка му със служебния си пистолет. Свидетелят разказа и за побой, случил се преди раздялата на родителите му през 2001 г. Тогава баща му счупил носа на майка му и повод за това бил въпрос от нейна страна към баща му дали е бил на работа.

На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът заяви, че фактическата им раздяла с ответницата е от 2001 г. Същият не отрече прострелването на съпругата си, макар и според обяснията му, изстрелът бил възпроизведен при боричкане между тях, а след проведено разследване, твърди, че бил оправдан. Ищецът призна, че от две години живее с друга жена – Валентина Енчева Луканова, в семейното жилище на ул. “Цар Асен” № 12. Призна също за случая, когато е ударил съпругата си и й счупил носа.

Свидетелят Н. Маровски, ангажиран от страна на ищеца, също заяви, че знае за случая, в който В. е прострелял П., но не знае подробности. Заяви, че познава жена, на име Валентина, която сега е с В. и е виждал същата в къщата му, когато му е ходил на гости. 

Свидетелят М. Цонев, също посочен от ищеца, потвърди, че като е ходил при него, е видял, че живее с друга жена. Именно този свидетел, по молба на дъщерята на страните, е закарал ответницата, заедно с багажа й, в родното й село Балканец, но не си спомня годината, когато е станало това. Не се спори обаче, че това се е случило през 2001 година, от когато датира фактическата раздяла на страните.

Свидетелят Ив. Добринов, съсед на страните, също е виждал ищеца да живее с друга жена в жилището на ул. “Цар Асен”, като заяви, че от три години вижда там да живее друга жена. Чувал е, че преди тази жена да заживее в къщата, ищецът е имал връзка с друга жена, като това го знае от сина на страните, който ги бил засичал във вилата.

Свидетелката Кръстева, която е била колежка на ответницата, заяви, че последната се е оплаквала от В., че я притеснява, тормози и я бие. Дори веднъж отишъл в службата им в “Българска фотография” и започнал “да се разправя” със св. Кръстева и да й иска обяснения защо тя и съпругът й са закарали с колата си съпругата му до родното й село Балканец. Св. Кръстева също знае за случая с прострелването от страна на В. по отношение на П., като ходила в болницата и видяла, че П. е с гипсирани ръце и единият й крак. Знае и за случая, при който В. е ударил П. и й счупил носа, като тогава П. пак лежала в болница. Свидетелката заяви, че Пенка й е казвала, че В. не може да се разбира със сина си и снаха си и ги е изгонил, както и че тогава В. казал на П., че повече няма място за нея в къщата.  

При тези данни съдът намира, че бракът между В.А.В. и П.П.В. е дълбоко и непоправимо разстроен и неговото запазване не е в интерес на страните. Липсва една от основните му предпоставки – съвместно живеене на съпрузите в един продължителен период от време – повече от 10 години. Всеки от тях живее собствен живот, без да се интересува от живота на другия. Това състояние е непреодолимо, тъй като по делото няма доказателства някой от съпрузите да е правил опити за заздравяване на съпружеската връзка и подновяване на съвместното живеене.

Съдът счита, че вина за разстройството на брака има ищецът, който е имал грубо отношение към съпругата си и упражнявал над нея физически тормоз, като дори я е прострелял в единия крак и двете й ръце. Поддържал е и извънбрачни връзки и в момента живее с друга жена, като последният факт беше признат от него по реда на чл. 176 от ГПК. Относно възприетото грубо отношение към съпругата му, съдът съобразява показанията на разпитаните по делото свидетели, анализирани по-горе, като показанията на св. А., който е син на страните, съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната им заинтересованост в полза на майка му, поради влошените му отношения с баща му, и ги намира за достоверни, съответстващи и на останалите свидетелски показания.

По делото не се събраха доказателства за твърдяното в исковата молба виновно поведение на ответницата за разстройството на брака. Не се доказа, че същата е настройвала срещу ищеца децата им. Напротив, установи се, че той се е отнасял грубо към децата си и показателно в тази насока е обстоятелството, че през 2001 година изгонил семейството на сина си от жилището на ул. “Цар Асен” № 12, а след това, когато дъщеря му се е развела със своя съпруг – св. Топалов, ищецът не я допуснал да живее в това жилище.

Що се касае до твърденията за проявявана от страна на ответницата ревност, такава, дори и да е била налице, то е имало основание за това, с оглед установяваните връзки на ищеца с други жени. 

              С оглед на изложеното, гражданският брак между В.А.В. и П.П.В., сключен на 25.05.1969 г., в гр. Ловеч, с Акт № 149/25.05.1969 г. на Градски народен съвет – Ловеч, следва да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ищеца, като искането на последния за постановяване, че вина за разстройството на брака има ответницата, следва да се отхвърли.

След прекратяването на гражданския брак, ответницата следва да продължи да носи брачното си фамилно име “В.”, каквото е желанието й, заявено в отговора, като за това не е необходимо съгласието на ищеца – титуляр на името.

 

Относно ползването на семейното жилище:

 

Ответницата е заявила претенция да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ул. “Цар Асен” № 12.

Съгласно чл. 56 ал. 1 от СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

В случая, безспорно семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи, предвид влошените им отношения.

Съдът счита обаче, че не е налице другата предпоставка за уважаване на претенцията – ответницата да има жилищна нужда.

С Декларация, приложена по делото, ответницата е декларирала, че притежава поземлен имот с жилищна сграда в с. Балканец – наследствен от родителите си. Установи се от гласните доказателства, че ответницата е напуснала семейното жилище през 2001 г. и се е установила да живее в родното си село Балканец. От показанията на св. Добринов стана ясно, че жилището на ответницата в село Балканец е на около два километра извън селото. В жилището нямало баня, а тоалетната била външна. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за уважаване на претенцията. Такива са и обстоятелствата относно здравословното състояние на ответницата и съдът не следва да обсъжда представените в тази връзка писмени доказателства.  Законодателят е поставил изискване за наличие на жилищна нужда. След като се доказа, че ответницата има жилище, в което живее повече от 10 години, съдът приема, че същата няма жилищна нужда, поради което претенцията й за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отхвърли.   

При този изход на процеса, на основание чл. 329 ал. 1, изр.първо от ГПК, съдебните разноски следва да се поемат от виновния съпруг – ищецът В.А.В.. Съдът определя 50.00 лева окончателна държавна такса, от която ищецът е внесъл по сметка на ЛРС сумата 25.00 лева при завеждане на иска и следва да внесе и остатъка от сумата, т.е. 25.00 лева държавна такса. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 329 ал. 1, изр.първо от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото, съгласно представения списък, а именно 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.11.2012 година.

С оглед изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ищеца да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.

Водим от изложеното, съдът

 

                                                          Р     Е     Ш     И:

 

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 25.05.1969 г., в гр. Ловеч, с Акт № 149/25.05.1969 г. на Градски народен съвет – Ловеч, между В.А.В., ЕГН **********,***, и П.П.В., ЕГН **********,***, с настоящ адрес: с. Балканец, общ. Троян, обл. Ловеч, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът В.А.В..

ОТХВЪРЛЯ искането на В.А.В., с горните данни, за постановяване, че вина за разстройството на брака има съпругата му П.П.В..   

След прекратяването на гражданския брак, жената ще продължи да носи брачното си фамилно име В..

ОТХВЪРЛЯ искането на П.П.В., с горните данни, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ул. “Цар Асен” № 12.

ОСЪЖДА В.А.В., с горните данни, да заплати на П.П.В., с  горните данни, сумата 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на В.А.В., с горните данни, да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото. 

ОСЪЖДА В.А.В., с горните данни, да заплати по сметка на ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за прекратяване на брака.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: