Определение по дело №876/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 4104/25.09.2012г., постановено по гр.д. №1954/2011г. по описа на РС Разлог, е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от А. С. К.- Б., пълномощник на Н. А. А., от Г. Б., ЖК”Струмско- център,”Б. 1. В. А, . 3, А. 6.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като в тази връзка не се излагат съображения от жалбоподателят. Изведени са с жалбата доводи за нищожност на атакувания съдебен акт, основани на твърденията, че първоинстанцоинният съд се е произнесъл по непредявен иск. Така с дизпозитива на обжалваното решение на РС Разлог се сочи, че жалбоподателката дължи на дружеството въззивник сумата 12 908.00лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2008г. до 01.12.2009г., като такъв иск с исковата молба не е бил предявяван. Възразява се също с въззивната жалба, че предмет на обсъждане от първоинстанционния съд е бил договор за заем от 29.06.2006г., а между страните по делото е бил сключен договор за заем от 29.09.2006г. С въззивната жалба се иска от съда, да обезсили обжалваното решение на РС Разлог като недопустимо, поради това че съдът се е произнесъл по недопустим иск или да отмени атакуваното първоинстанционно решение като неправилно, поради това че съдът не е обсъждал събраните по делото относими към предмета на делото доказателства, а други писмени доказателства. С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпило писмено становище от представителя на “. Т.-И. 5. с което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Излагат се съображения, че исковата молба е редовна, конкретна и ясна досежно нейния петитум, като предявения иск е доказан и основателен. Възразява се срещу твърдението за незаконосъобразни процесуални действия на съда, като се оспорва оплакването, че съдът се е произнесъл по иск, какъвто не е бил предявен. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение на основание предоставен заем от едноличния търговец на въззивницата- Н. А. А., в размер на 1 140.00лв. От страната заемодател не са представени доказателства за наличието на обстоятелства правопогасяващи задължението за връщането на предоставената в заем сума. Така заемателя се е задължил по сключения писмен договор за заем, да върне на заемодателя дадената в заем сума, ведно със законната лихва върху нея, в срок до 29.11.2006г. Правилно, изхождайки от клаузите на сключения договор/чл. 14 ал.3/, първоинстанционният съд е отчел че страните са договорили неустойка за забава, при неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, в размер на 10% за всеки просрочен ден, което е отчетено като задължение за заплащане на възнаградителна лихва по договора за заем. Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че както задължението за заплащане на законната лихва за забава, така и задължението за заплащане на неустойка за забава, договорена със самия договор за заем, съставляват две отделни основания за заплащане на допълнителни суми към главницата от 1 140.00лв. След като договора е сключен в писмена форма и налице изрично изразеното съгласие за заплащане на такива суми от заемателя, то договора за заем в тази му част не е нищожен, а първоинстанционния съд не се е произнесъл по непредявен иск и оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Отделно са изложени писмени съображения от представителят на „В. Т.-И. 5. че съдът е обсъждал събраните писмени доказателства, като неоснователно е възражението че обжалваното първоинстанционно решение е необосновано. С писмения отговор се възразява, че по същество депозираната въззивна жалба е неоснователна, като се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от същия процесуален закон, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Разлог- относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Във връзка с въззивното обжалване и съобразно разпоредбата на чл. 18 ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, пред въззивният съд се дължи държавна такса в размер на 50% от събраната пред първоинстанционния съд. В настоящия случай пред РС Разлог е следвало да бъде събрана държавна такса в размер на 174.63лв., а дължимата държавна такса във връзка с депозираната въззивна жалба е в размер на 87.32лв. Видно е че към настоящия момент от жалбоподателката е внесена сумата от 72.14лв., като следва да бъде довнесена сумата 15.18лв. С оглед на процесуална икономия, въззивният съд счита, че следва на основание чл. 101 от ГПК, да бъде задължена жалбоподателката - Н. А. А., ЕГН *, от Г. Б., ЖК”Струмско- център,”Б. 1. В. А, . 3, А. 6, да бъде задължена да довнесе сумата от 15.18лв. до насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, като и бъде указано, че в случай че не стори това в указания от съда срок, въззивната жалба ще бъде оставен без движение и на същата няма да бъде даден ход.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 04.04.2013г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателката Н. А. А., ЕГН *, от Г. Б., ЖК”Струмско- център,”Б. 1. В. А, . 3, А. 6, да довнесе по сметката на ОС Б., сумата от 15.18лв., съставляваща допълнителна държавна такса във връзка с въззивното обжалване, най-щкъсно до насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание на 04.04.2013г.

УКАЗВА на Н. А. А., че в случай че не стори това в указания от съда срок, въззивната жалба ще бъде оставен без движение и на същата няма да бъде даден ход.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: