№ 283
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500426 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 172/27.01.2025г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр. д. № 4339/2024г. С това решение, съдът осъжда „Валмар Ойл“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54,
представлявано от Валентин Дамянов Каравълчев да заплати на Н. И. Ц., ЕГН: **********
от ***** сумата от 933 лева, представляваща неизплатено брутно възнаграждение за месец
май 2024г., дължимо по сключен между страните трудов договор № 16/30.09.2021г.,
прекратен на 31.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 500 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и 50 лева – държавна такса по сметка на Районен съд – Бургас.
Подадена е въззивна жалба от „Валмар Ойл“ ЕООД против решение №
172/27.01.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4339/2024г.
Жалбоподателят въвежда оплакване за неправилно решение – немотивирано, постановено
при неизяснена фактическа обстановка, непълен доказателствен материал и допуснати
процесуални нарушения.
„Валмар Ойл“ ЕООД твърди, че по делото не е установен размера на трудовото
възнаграждение, а приложената справка не установява факта, че трудовият договор е бил
сключен. Според жалбоподателя, дори да се приеме, че размерът на трудовото
възнаграждение, е установен по делото, работодателят дължи на работника нетното, а не
брутното трудово възнаграждение. Въззивното дружество оспорва изводите на районния
съд, които се основават на събраните по делото свидетелски показания. „Валмар Ойл“ ЕООД
иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли
1
предявените искове.
Въззивното дружество не се представлява в процеса.
Ответната страна Н. И. Ц. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Ответникът оспорва оплакванията и твърденията,
въведени в жалбата и излага подробни аргументи за тяхната несъстоятелност.
Въззиваемата страна се представлява в процеса от адвокат К. К., който пледира за
потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски.
След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 30.09.2021г. е сключен трудов договор между „Валмар ойл“ ЕООД в качеството му
на работодател и Н. И. Ц. в качеството му на служител за длъжността „корабен агент“. В
договора е уговорено трудово възнаграждение в размер на 760 лева, платимо до 25-число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд. Към договора е приложена длъжностна
характеристика, която е предявена на Ц. на 30.09.2021г. С последващи допълнителни
споразумения, трудовото възнаграждение на служителя е променено, както следва: на 780
лева, считано от 01.01.2023г. и на 933 лева, считано от 29.12.2023г.
На 28.06.2024г. Н. И. Ц. предявява иск против „Валмар ойл“ ЕООД с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е положил труд в периода
от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., но не е получил трудовото си възнаграждение за този месец.
Той посочва, че е направил опит да се свърже с работодателя си, но не е успял да разговаря с
него. Поради това, Ц. иска от съда да осъди дружеството – ответник да му заплати сумата от
933 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до
31.05.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Дружеството твърди, че е страна по трудови правоотношения с
много работници и служители и е възложил документооборота и счетоводната дейност на
друго дружество – „ДФК акаунт“ ЕООД. Ответникът посочва, че през месец май 2024г. са
извършени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, в хода на което от
офиса на „ДФК акаунт“ ЕООД са иззети счетоводни документи и компютърни системи.
Поради това, ответното дружество не може да прецени дали ищецът е назначен и на каква
длъжност, респ. с какво трудово възнаграждение.
„Валмар ойл“ ЕООД твърди, че не е сключил договор с ищеца и оспорва истинността
на приложените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор №
16/30.09.2021г., длъжностна характеристика и допълнителни споразумения. При условията
на евентуалност, ответникът прави възражение за платено в брой трудово възнаграждение.
Ответното дружество възразява и против размера на трудовото възнаграждение, като
твърди, че дължи на ищеца нетно, а не брутно трудово възнаграждение.
В хода на първоинстанционното производство са представени трудов договор №
16/30.09.2021г., длъжностна характеристика, допълнително споразумение № 1/29.11.2022г. и
допълнително споразумение № 2/29.12.2023г., уведомление изх.№
02388213100996/01.10.2021г. по чл.62, ал.5 от КТ, молба до Районна прокуратура – Бургас
вх.№ 7900/29.07.2024г., справка за актуалното състояние на трудовите договори на Н. Ц. от
2
08.10.2024г. и банков документ извършен превод на сумата от 723,98 лева, представляваща
трудово възнаграждение за месец април 2024г.
По делото са събрани показанията на свидетеля С.С.С., бивш колега на ищеца.
Свидетелят твърди, че е работил в ответното дружество в продължение на 5 години и
познава организацията на работата. Той заявява, че ищецът е работил с кораби с работно
време от 8:00 до 17:00 часа при пет-дневна работна седмица. Свидетелят посочва, че
работодателят е превеждал заплатите на работниците и служителите по банкова сметка. С.
твърди, че през 2024г. ищецът е бил на работа, но не е получил трудовото си
възнаграждение.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд формира
извод за основателност на иска и осъжда ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 933 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец май 2024г., ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2024г. до окончателното плащане. За да постанови това
решение, съдът приема, че между страните в процеса е съществувало трудово
правоотношение в периода от 01.10.2021г. до 31.05.2024г., че трудовият договор е
действителен и че ищецът е полагал труд през месец май 2024г. Едновременно с това, съдът
констатира, че ответното дружество не е ангажирало доказателства, от които да се направи
заключение, че трудовото възнаграждение на ищеца за месец май 2024г. е платено. Поради
това, съдът уважава иска с правно основание чл.128, ал.2 от КТ.
Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция достигна до
следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 172/27.01.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда задължава работодателя да заплаща
на работника или служителя трудово възнаграждение за извършената работа в уговорения
срок. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да е осъществен
фактическият й състав, трябва да са изпълнени следните предпоставки: 1) трудов договор,
сключен между страните; 2) изпълнение на задълженията на работника или служителя и 3)
неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. В
конкретния случай, е безспорно установено, че между страните в процеса е съществувало
валидно трудово правоотношение за периода от 01.10.2024г. до 31.05.2024г. Този извод
следва от представения по делото писмен трудов договор, който обективира съгласието на
страните по съществените елементи на трудовото правоотношение – длъжност, месторабота,
3
срок на действие и трудово възнаграждение. Възражението на работодателя, че трудовият
договор не е подписан от законния представител на дружеството, е без правно значение за
действителността на този договор. Така е, защото според чл.8, ал.2 от КТ добросъвестността
при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на
противното, а по делото не се съдържат данни, от които да се направи заключение, че
ищецът е бил недобросъвестен. (решение № 467/31.01.2013г., постановено по гр.д. №
2392/2013г. от ВКС, ІV ГО). Дори да се приеме за доказан фактът, че подписът под трудовия
договор е положен от лице без представителна власт за дружеството – работодател, този
факт не променя извода за действителност на трудовия договор. С правилото на чл.301 от
ТЗ, което се прилага по аналогия към търговеца – работодател, се приема, че търговецът
потвърждава действията, когато едно лице без представителна власт е извършило от негово
име, ако не се противопостави на тях, веднага след узнаването им (определение №
359/312.03.2015г., постановено по гр.д. № 6904/2014г. от ВКС, ІІІ ГО). В конкретния случай,
по делото не се съдържат данни, от които да се направи заключение, че работодателят се е
противопоставил на сключения трудов договор. Напротив. От представеното по делото
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, от допълнителните споразумения и от банковия документ
за изплатено трудово възнаграждение, може да се направи еднозначен извод, че
работодателят е потвърдил действията на лицето, което го е представлявало при сключване
на трудовия договор. При това положение, първата предпоставка от фактическия състав на
чл.128, т.2 от КТ е осъществена и на изследване трябва да се подложат останалите две
условия.
От показанията на свидетеля С., които настоящият съдебен състав кредитира като
достоверни и обективни, се установява, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения
през месец май 2024г. при пълен работен ден, пет дни в седмицата. С това е изпълнена и
втората предпоставка от фактическия състав на чл.128, т.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или се превежда на влог
в посочена от работника банка. Тежестта да опровергае твърдението на ищеца за неплатено
трудово възнаграждение, се носи от ответника в процеса, на който това е указано с изрично
определение на съда. В конкретния случай, дружеството – работодател не е доказало
плащане на трудовото възнаграждение на ищеца за месец май 2024г., поради което изводът
на районния съд за основателност на предявения иск, е правилен и обоснован.
Възражението на въззиваемата страна, че дължи на ищеца нетното, а не брутното
трудово възнаграждение, е неоснователно. Според практиката на ВКС, обективирана в
решение № 254/24.06.2015г. по гр. д. № 6134/2014г., съдът може да присъди на ищеца
брутното трудово възнаграждение, стига да посочи това ясно. В този случай, при събиране
на вземането, съдебният изпълнител ще има задължението да отдели и да внесе публично-
правните задължения на ищеца.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
страна извършените от нея разходи за процесуално представителство пред Окръжен съд –
4
Бургас в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172/27.01.2025г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр. д. № 4339/2024г.
ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от управителя Валентин Дамянов
Каравълчев да заплати на Н. И. Ц., ЕГН: ********** от ***** съдебни разноски в размер на
500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5