Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/
01.02.2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия
Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2601 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС
във вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е въз основа на жалба на „Волга
– В.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл.
Варна, ул. „***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д.П. ***
срещу Заповед № 182 – ФК/ 12.11.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за
приходите за налагане на принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин – щанд за плодове и зеленчуци, находящ
се в гр. Девня, обл. Варна, ул. „С.“ до № ***, стопанисван от „Волга – В.“ ЕООД
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание
разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Дружеството „Волга – В.“ ЕООД намира
Заповед № 182 – ФК/ 12.11.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за
приходите за налагане на принудителна административна мярка за неправилна,
незаконосъобразна и немотивирана, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. На първо място посочва, че ангажирането на отговорността на
дружеството на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предполага
извършеното нарушение да е довело до неотчитане на приходи, каквато констатация
не се съдържа в оспорения административен акт. Изразява становище за наличието
на несъответствие между фактическото описание на нарушението и нарушените
законови разпоредби, като акцентира, че самата проверка е била извършена в
съботен ден, когато самият търговски обект не работи с клиенти и сумата, която
е установена като положителна разлика в касовата наличност и разчетената по ФУ
се дължи на това, че търговецът е възнамерявал да заплати цената на направени
доставки към него. Подчертава, че неиздаването на касов бон за направена
контролна покупка в размер на 1, 95 лева не може да доведе до извод за наличието
на системни незаконосъобразни практики в търговския обект. Намира, че доколкото
принудителната административна мярка е израз на държавна принуда, то в
конкретния случай същата е наложена в степен, надхвърляща преследваната от закона
легитимна цел, доколкото рефлектира в значителна степен върху дейността на
търговеца. Поради гореизложените съображения, дружеството „Волга – В.“ ЕООД
отправя молба за отмяна на оспорената Заповед № 182 – ФК/ 12.11.2021 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на Националната агенция за приходите за налагане на принудителна
административна мярка.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната
агенция за приходите не е депозирала писмен отговор на жалбата.
В проведеното на 26.01.2022 г.
открито съдебно заседание по адм. дело № 2601 по описа за 2021 г. на
Административен съд – Варна, дружеството – жалбоподател „Волга – В.“ ЕООД се
представлява от своя процесуален представител адв. Д.П. ***, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на оспорения
административен акт, акцентирайки в своята пледоария, че по никакъв начин
изпълнението на процесната заповед няма да доведе до защита на интересите на
данъчния орган.
В проведеното на 26.01.2022 г. открито съдебно заседание по адм. дело №
2601 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, ответната страна Началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на Националната агенция за приходите се представлява от своя процесуален
представител гл. юрисконсулт К. Т., която моли за отхвърляне на оспорването
като неоснователно, подчертавайки, че са установени в годините и други
нарушения на фискалната дисциплина от същия търговец.
От фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
На 06.11.2021 г. от 10:04
часа до 11:30 часа била извършена проверка на търговски обект по см. на пар. 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин – щанд за продажба на плодове и зеленчуци,
находящ се в гр. Девня, обл. Варна, ул. „С.“ до № ***,
стопанисван от „Волга – В.“ ЕООД.
Самата проверка започнала
в 10:04 часа, когато ст. инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП – Ц.Р.П.извършил контролна покупка на банани на стойност 1, 95 лева от
търговския обект, стопанисван от „Волга – В.“ ЕООД. П. заплатил цената на покупката
с монета с номинална стойност 2 лева, като му било върнато ресто от 0.05
стотинки, но за извършената покупка не му бил издаден фискален касов бон от
функциониращото в търговския обект ФУ, нито била издадена касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки.
Ц.Р.П.и П.Г.Д.-Б.се
легитимирали в качеството си на органи по приходите, като констатирали в хода
на проверката, че в самия търговски обект функционира 1 бр. ФУ модел „*** **
**” с рег. № 4144158/ 31.03.2019 г. с инд. № *** **, инд. №
на *** **, като същевременно не са били установени СУПТО и ПОС терминал и ФУ не
е било свързано с компютърна конфигурация.
Органите по приходите
извели КЛЕН от наличното ФУ, от който било видно, че няма маркирана продажба на
стойност 1, 95 лева в 10:04 часа на 06.11.2021 г. Било установено, че са
маркирани на касовия апарат продажби на стойност 3, 76 лева, а от изготвения
опис на паричните средства в касата на търговския обект се е установила касова
наличност в размер на 991, 00 лева.
Съответно била
констатирана разлика в размер на 987, 24 лева между фактическата касова
наличност на средства и тази, разчетена по ФУ.
Данъчните органи квалифицирали
извършеното деяние като нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, като на 15.11.2021 г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение F 634707, а
същевременно била издадена Заповед № 182 – ФК/ 12.11.2021 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите за налагане на принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – магазин – щанд за плодове и зеленчуци,
находящ се в гр. Девня, обл. Варна, ул. „С.“ до № ***, стопанисван от „Волга – В.“
ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
В случая не са наведени
някакви твърдения от страна на дружеството – жалбоподател „Волга – В.“ ЕООД, че
не отговаря на действителността констатацията на органите по приходите, че за
направената контролна покупка на банани на стойност 1, 95 лева на 06.11.2021 г.
не е бил издаден фискален касов бон от функциониращото в търговския обект ФУ,
нито била издадена касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Същевременно от приложения
към административната преписка Протокол от 06.11.2021 г. за извършена проверка
на „Волга – В.“ ЕООД, който съдът изцяло кредитира, от съкратения отчет на
фискалната памет и дневния отчет, изведени от функциониращото в процесния търговски
обект фискално устройство се установява по категоричен начин, че дружеството не
е издало фискален касов бон за сумата от 1,95 лева в 10:04 часа на 06.11.2021
г., поради което и съдът приема, че със своето поведение, в частност бездействие,
дружеството „Волга – В.“ ЕООД е нарушило
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н – 18/
13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 148 от АПК, административния акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в разпоредбите на
ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което
следва да се приеме, че жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано
лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество,
същата се явява частично основателна, поради следните съображения:
Компетентен да наложи ПАМ
по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено от него
длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото
е представена Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020 г, съгласно т. 1 от която,
Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл. 186, ал. 1
и ал. З от ЗДДС. Предвид цитираната заповед, съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен административен орган и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически
основания за издаването й, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед
на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно разпоредбата
на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаване на оспорвания
административен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените.
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до един месец“, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване
на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или
удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството
да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране
на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба
– в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл.
25, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В
случая са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата на
чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, за да бъде издадена процесната заповед –
не е издаден от страна на дружеството „Волга – В.“ ЕООД фискален бон при
извършеното на дата 06.11.2021 г. плащане на сума в размер на 1, 95 лева.
В допълнение следва да се
подчертае, че след като е осъществен фактическият състав на административно
нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, административният орган налага принудителната административна мярка
по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, и в същото
време е независим от хода на административно – наказателното производство (дали
ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е.
независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не).
Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността
на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер.
Формата на вината няма
отношение към налагането на принудителната административна мярка по принцип, но
в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се касае за
налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице, чиято
отговорност е винаги обективна и безвиновна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на
обект“ се налага за срок до 30 дни. В процесния случай наложената на
дружеството – жалбоподател с оспорената заповед принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, на
основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е със средна
продължителност – 14 дни.
Органът по приходите обаче
има задължение да съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската дейност на
жалбоподателя и респ. тежестта на допуснатото нарушение по правилата,
предвидени в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 – 5 от АПК, като упражни правомощието
си по разумен и справедлив начин.
Преценявайки
законосъобразността на оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от 14 дни,
съдът намира, че самият срок е определен без да са съобразени обективно
конкретните факти досежно търговския обект, който следва да се отбележи, че не
се намира в голям и многочислен град, не може да се говори за някакъв голям
човекопоток специално в гр. Девня, търговския обект търгува основно с плодове и
зеленчуци на дребно, от която търговска дейност едва ли могат да се реализират
големи като стойност обороти.
Факт е, че дружеството „Волга
– В.“ ЕООД има непогасени публични задължения към държавния фиск, възлизащи на
3175, 01 лв. към датата на издаване на процесната заповед, но съдът не вижда по
какъв начин държавата би удовлетворила вземанията си, в случай, че самия
търговски обект не функционира, респ. не извършва облагаема търговска и
стопанска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 3 от АПК, в случаите, когато се засягат права на граждани или
организации, прилагат се онези мерки, които са по – благоприятни за тях, ако и
по този начин би се постигнала целта на закона. Изборът на най – леката мярка
на административна принуда не е въпрос на преценка на административния орган, а
представлява негово задължение. След като нарушението е констатирано за първи
път и са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента
на обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ да е с
продължителност 14 дни, определена към средата на 30 – дневния възможен срок за
ПАМ. Тук съдът би желал да отвори една скоба и да отбележи, че няма данни за
друго извършено от дружеството – жалбоподател нарушение на чл. 25, ал. 1 във
вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
Представено е наказателно постановление, издадено на 10.06.2019 г. от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ на дружеството за деяние,
извършено на 19.04.2019 г., но самото деяние е с правна квалификация чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, което е напълно
различно нарушение от това, което е послужило за основание за издаване на
процесната заповед за налагане на ПАМ.
При избора на срока на ПАМ
в случая, според съда, са засегнати прекомерно правата и интересите на
дружеството. Съдът е категоричен, че целта на закона и интересите на държавата
и респ. на обществото като цяло, биха могли да бъдат постигни и с прилагане на
по – благоприятна мярка в частта на определения й срок на действие.
Поради тази причина съдът
приема, че определеният в заповедта срок от 14 дни за запечатване на обекта, в
който се продават плодове и зеленчуци, е несъизмерим с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които се прилага мярката, тъй като необосновано засяга права и законни
интереси в по – голяма степен от необходимото. При определянето на срока на ПАМ
не е избрана най – благоприятната за държавата и обществото възможност, чрез
отчитане на вида на конкретното нарушение, данните за поправянето му и
възможните реални вреди, които ще причини ПАМ на стопанската дейност на
жалбоподателя. От процесната заповед не биха могли да бъдат извлечени мотиви за
конкретни и доказани факти, обосноваващи определяне на четиринадесетдневен срок
за налагане на мярката.
В този смисъл съдебната
практика на Върховен административен съд приема, че дори
неяснота относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но
не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ (Решение № 6143
от 27.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9490/2014 г.).
Продължителността на
административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане и финансовата дисциплина.
В конкретния случай, съдът
намира, че превантивната и възпиращата цел, търсени с наложената ПАМ, биха били
постигнати и с продължителност на мярката, близка до минималния праг, а именно
при продължителност от 3 дни, който срок съответства на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Заповед № 182 – ФК/ 12.11.2021 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – магазин – щанд за
плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Девня, обл. Варна, ул. „С.“ до № ***,
стопанисван от „Волга – В.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
(четиринадесет дни), следва да бъде изменена, на основание разпоредбата на чл.
172, ал. 2 от АПК, като срока на запечатването на търговския обект и забраната
за достъп до него бъде редуциран от 14 на 3 дни.
Предвид изхода на спора, предмет на разглеждане по адм. дело № 2601 по
описа за 2021 г. по описа на Административен съд – Варна, разноски не следва да
се присъждат на нито една от двете страни.
Предвид гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № 182 – ФК/ 12.11.2021 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
Националната агенция за приходите за налагане на принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – магазин – щанд за плодове и зеленчуци,
находящ се в гр. Девня, обл. Варна, ул. „С.“ до № ***, стопанисван от „Волга – В.“
ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни (четиринадесет дни), на
основание разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност, като редуцира срока й от 14 дни на 3 дни (три
дни).
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: