Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 24.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание на десети март през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА георгиева
при участието на секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. д. № 858/2015 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 144 от СК.
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 4144/19.11.2015г., подадена от В.П.Х., със съгласието на нейната майка и законен представител И.Б. Л. срещу П.Х.А.. В нея ищцата твърди, че от фактическото съжителство между майка и и ответника се е родило дете – ищцата, която към днешна дата е ученичка в девети клас в СОУ „Неофит Рилски“ – гр. Долна Баня. Твърди в молбата, че малко след раждането и родителите и се разделят, като към днешна дата тя живее с майка си, при родителите на последната. Твърди, че ответникът не полага никакви грижи за нейното отглеждане и възпитание. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплаща издръжка в размер на 120.00 лв. месечно, ведно с дължимите лихви, считано от датата на завеждане на настоящата молба в съда до отпадане на основанието за заплащането и, както и месечна издръжка в размер на 120.00 лева, за период от една година, с начален момент една година преди завеждането на настоящия иск. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, не е
депозирал писмен отговор, не е оспорил иска откъм неговата допустимост и
основателност.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично, като чрез процесуалния си представител –
адвокат Т. поддържа исковата претенция.
Ответникът
П.Х.А., редовно призован се явява в открито съдебно заседание и моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От
представеното и приложено по делото Удостоверение за раждане от ***г***, район
Триадица, издадено въз основа на Акт за раждане № 2360/16.11.2000г., е видно,
че ищцата е родена от майка И. Б. Л. и баща П.Х.А.. От представеното и прието по делото удостоверение с
изх. № 1124/06.10.2015г. се установява, че ищцата е ученичка в IX-а клас за
учебната 2015-2016г. в СОУ „Неофит Рилски“ – гр. Долна баня. От представеното и
прието по делото удостоверение № 55/27.01.2016г. се установява, че майката на
ищцата полага труд като „опаковач“ в ЕТ „………“ и получава брутен доход в размер
на 180.00 лева. Ищцата и майка и са попълнили и подписали декларации, от които
се установява, че семейството им се състои от двама члена, същите не притежават
недвижими имоти и МПС. От декларацията, подписана под страх от наказателна
отговорност от майката на ищцата се установява, че доходите от трудово
възнаграждение в семейството възлизат на 2400 лева, който размер съдът тълкува
като сумарен за цялата година, предвид представената от ищцата служебна бележка
за трудовата ангажираност на майка и и трудовото възнаграждение, което същата
получава. Установява се от декларацията, че в семейството не се реализират
доходи от наеми и хонорари, от свободни професии, като до 01.02.2016г. ищцата е
получавала социална месечна помощ в размер на 217 лева. От приетото и
представено по делото Решение на ТЕЛК № 0177/021/03.02.2015г. се установява, че
ищцата е преосвидетелствана и е с 56% степен на увреждане без чужда помощ. От
представеното и прието удостоверение от община Самоков, отдел „МДТ“ се
установява, че ответникът е собственик на земя с площ от 451.00 кв.м., ведно с
построената върху нея къща с мазе и второстепенна постройка в с. Марица, община
Самоков. От представената и приета по делото справка от ТД на НАП – София се
установява, че до края на 2015г. ответникът е работил по трудово правоотношение
в „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД – клон Самоков с осигурителен доход за м.8.2015г. –
778,88 лева; м.09.2015г. – 656,72 лв.;м.10.2015г. – 1134,02 лева; м.11.2015г. –
417,14 лева и м. 12.2015г. – 200 лева.
По делото са
допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелят Х.,
живеещ на семейни начала с майката на ищцата се установява, че последната се
отглежда от майка и. Разпитан свидетелят казва, че не е виждал ответника да
идва и да се интересува от дъщеря си, нито да и дава пари.
Разпитана на
страната на ответника свидетелката Т., с която ответникът живее на семейни
начала, казва, че двамата имат общо дете и че познава ищцата. Казва, че към
днешна дата ответникът е безработен. От показанията и се установява, че
свидетелката няма непосредствени впечатления А. да е изплащал издръжка на
ищцата, но казва, че на седмица и е давал по 50,60 лева, в зависимост от
финансовото му състояние. Казва, че ответникът е работил системно в София, като
от тогава е безработен. В същото време твърди, че след 2009г. е работил на
Марица, на гатера и от тогава всеки месец е давал пари. Свидетелката
възпроизвежда свои впечатления, че последно е видяла ответника да дава пари на
дъщеря си на 14.08.2015г. в размер на 50 лева, впоследствие през м. ноември в
размер на 70 лева, като след това допълва, че и през м. септември 2015г. е престирал средства до датата на
депозиране на настоящата искова молба, като впоследствие е спрял.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Х. като логични, последователни и съотносими
на останалия доказателствен материал по делото, поради което им дава вяра.
Показанията на свидетелката Т. съдът намира за нелогични, непоследователни,
взаимоизключващи се и несъотносими на доказателствения материал по делото в
частта досежно трудовата заетост на ответника, както и в частта по отношение
паричните средства, които последният е давал на ищцата, поради което в тази
част не им дава вяра.
Така установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
По иска по
чл. 143 от СК.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на детето. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, като задължението за издръжка по чл143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето
Същевременно от събраните доказателства се установява, че бащата е млад, здрав и работоспособен, няма никаква пречка да реализира средни за страната доходи. Безспорно към днешна дата се установява, че ответникът е безработен, като в тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката Т.а, тъй като същите кореспондират на представената и приложена по делото справка от НАП. Установи се, че до края на 2015г. е реализирал доходи и то не малки. По делото са налице индиции, че ответникът полага грижи и за друго дете, родено от връзката му със свидетелката Трифонова. Установи се от доказателствата по делото, че ответникът е собственик на земя и къща в с. Марица. Съдът съобразно възрастта на детето, обстоятелствата, че детето е с 56% увреждане без чужда помощ, като е получавало до 01.02.2016г. социална помощ в размер на 217.00 лева намира, че за задоволяване на неговите базисни потребности е необходима сумата в размер на 350.00 лева. Майката следва да поеме издръжката на детето за част от сумата, като съдът следва да отчете и обстоятелството, че майката е полагала и полага непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето, поради което тази сума съдът определя на 150.00 лева., като ответникът следва да поеме изплащане на остатъка от нея. Независимо от това, съдът следва да се съобрази с искането на ищцата, ответникът да бъде осъден да и заплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер. Безспорно детето има своите нужди, които нарастват с възрастта му, а бащата е в състояние и е длъжен да му осигури издръжка. Издръжка в размер на 120 лв представлява по –малко от половината от обикновените разходи на дете на тази възраст и съдът намира, че този размер на издръжката съответства на възможностите на родителя и на нуждите на детето.
По иска по чл. 149 от СК.
Издръжка за минало време се дължи, когато за изминалия период родителят сам е полагал грижи за детето и единствено е осигурявал неговата издръжка. Издръжката за минало време се дължи само за период от една година назад до предявяване на искането. В случая е безспорно по делото, че от години страните живеят отделно и ищцата се отглежда само от майка и. Съдът след анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото намира, че в период от една година назад от депозиране на исковата молба ответникът не е заплащал издръжка на ищцата и грижите по нейното отглеждане са поемани единствено от майка и. В тази връзка, както бе посочено по-горе съдът не кредитира показанията на свидетелката Трифонова и не им дава вяра в тази част, тъй като показанията и не са логични и последователни. Дадени непосредствено пред съда, по вътрешно убеждение съдът намира, че показанията на свидетелката взаимно се изключват, противоречащи са, поради което не създадоха сигурно убеждение у съда, че ответникът е престирал издръжка на ищцата в период от една година преди депозиране на иска. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на свидетеля Х., който съжителства с майката на ищцата и има непосредствени впечатления по отношение обстоятелствата, свързани с осигуряване на издръжка от ответника на ищцата в процесния период. По отношение на размера, който се претендира по иска с правно основание чл. 49 от СК, а именно 120.00 лева, съдът отчита обстоятелството, че за период от една година назад социално-икономическите условия в страната не са се променили особено, поради което детето е имало необходимост от издръжка в същия размер, По изложеното съдът намира иска с правно основание чл. 149 от СК за основателен по основание и размер.
При този изход на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатска защита, за
които бе доказано в производството, че са действително заплатени, и за които е
представен списък с разноските по реда на чл. 80 от ГПК, а ответникът на основание Тарифа
за държавните такси по ГПК следва да заплати по сметка на ИРС държавна
такса за уважената част от иска в размер на 86,40 лева, както и сумата в размер на 57,60 лева държавна такса върху
присъдения размер на издръжката по иска по чл. 149 от СК
Така мотивиран
от горните съображения съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК П.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА НА В.П.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съгласието на нейната майка И.Б.Л., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 120.00 лв./сто и двадесет лева/, считано от дата – 19.11.2015г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК П.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.П.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съгласието на нейната майка И.Б.Л., ЕГН **********, издръжка за минал период в размер
на 1440.00 лв./хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, за периода от считано от 19.11.2014г. до 18.11.2015г.,
ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА СК П.Х.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИРС държавна такса в размер на 86,40 лв.
/осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, на основание чл. 69, ал.1, вр.
чл. 78, ал.6 от ГПК по иска по чл. 143 от СК и държавна такса по сметка на ИРС
в размер на 57,60 лева /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ по иска с
правно основание чл. 149 от СК.
ОСЪЖДА П.Х.А., ЕГН **********, с
адрес: *** заплати на В.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, със съгласието на
нейната майка И.Б.Л., ЕГН **********,
сумата в размер на 300.00 лв. /триста/ лева, направени от нея разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
СОС в двуседмичен срок от 24.03.2016г.
На страните да се връчат преписи от решението.
Районен
съдия:
/Гергана
Георгиева/