№ 74
гр. Ловеч, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
частно наказателно дело № 20224300600070 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 70 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази :
С определение № 44/20.01.2022 г. по ЧНД № 24 по описа за 2022 г.,
РС-Ловеч е оставил без разглеждане жалбата от СТ. ИВ. СТ., с ЕГН
**********, срещу Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 23.12.2021 година на Красимир Йоловски - прокурор при
Районна прокуратура - Ловеч, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №90/2021 год. по описа на ОД на
МВР гр. Ловеч, образувано за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308,
ал.1 от НК, като недопустима и е прекратено производството по НЧД
№24/2022 година по описа на Районен съд гр. Ловеч.
Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от СТ. ИВ. СТ., с
която моли да се отмени ожалваното определение и да се върне на РП-Ловеч с
указания за продължаване на разследването и повдигане на обвинение.
Излага, че деянието при по - прецизна правна квалификация би
покрило изискванията на няколко различни състава на НК, а не само
стеснения му обхват, върху който се е фокусирал наблюдаващия прокурор и
съответното му квалифициране като съставомерно по чл. 316 във връзка с чл.
308, ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и
1
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Досъдебно производство № 90/2021 г. по описа на ОД МВР Ловеч,
прокурорска преписка № 2188/2021 г. по описа на РП - Ловеч, е образувано
във връзка с получени в Районна прокуратура Ловеч материали по преписка
№ 1274/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, съдържащи
досъдебно производство № 274/2020 г. по описа на Отдел „ИЛ" при ОД МВР
Пловдив.
Същото е образувано при условията на чл. 212, ал. 1 от НПК на
16.06.2020 г. за извършено престъпление по чл. 308, ал.1 от НК, затова че на
05.04.2016г. в гр. Пловдив, са били съставени 2 бр. неистински официални
документи - Заповед за командироване № 18/05.04.2016г. и Заповед за
командироване № 19/05.04.2016 г. с цел да бъдат използвани.
Досъдебното производство било образувано във връзка с подадена в
РП-Пловдив жалба от СТ. ИВ. СТ. от гр. Ловеч, в която твърдял, че през 2016
г. е кандидатствал за целеви кредит към фирма „ТНТ К.М.“, като към този
момент управител е била С.Т., понастоящем починала. Предмет на кредита
била сумата от 1 500.00 евро, която следвало да се предаде след сключване на
договор в брокерска сметка, регистрирана от самия С.. След като той
изпълнил своята част от условията, в гр. Ловеч бил изпратен договора при
представител на фирмата – адв. Карабова от ЛАК - Ловеч. В договора било
записано, че парите са получени на ръка, въпреки предварителните уговорки.
В същото време адвокат Карабова, само предоставила договора за подпис, без
да предаде исканата сума и без същата да бъде преведена в офшорната
сметка. Отделно от това, за разлика от предварителното споразумение,
кредита бил оформена като потребителски, а не целеви.
В последствие „ТНТ К.М.“ АД предявявали претенции към С. за
изплащане вноските по отпуснатия кредит и завели гражданско дело №
306/2017 г. по описа на PC – Ловеч, представлявани от адв. Михайлова.
В съдебно заседание на 24.10.2017 г. като доказателства са
представени 2 броя копия на Заповеди за командироване № 18/ 05.04.2016 г.
и № 19/05.04.2016 г., както и фактура за заредено гориво, като се твърдяло, че
свидетелят Г.Т. на 05.04.2016 г. е пътувал от гр. София до гр. Ловеч, за да
предаде сумата от 1 500.00 евро лично на ръка на С.. С.С. оспорил този факт,
като заявил, че никога Т. не е идвал в гр. Ловеч и не му е дал такива пари на
2
ръка.
По този поводи в Районна прокуратура - Пловдив е било образувано
досъдебното производство и двете процесии заповеди, под формата на копия,
били подложени на изследване, с оглед установяване на тяхната истинност
или неистинност. В хода на разследването било установено, че Заповедите за
командироване не са били подписани от длъжностното лице, което е следвало
да ги издаде, а именно С.А. Т.а, като в този случай същите били неистински
официални документи. Установено било, че подписите в графата „Подпис на
длъжностно лице“ били положени от Г.Т.. Подписите в графата „Подпис“
срещу дата 06.04.2016 г. не били положени от тогавашния управител на
дружеството С.А. Т.а. Ръкописните текстове в двете заповеди не са положени
от Г.Т. или С.Т..
В хода на разследването не е установено къде са издадени.
Безспорен е факта, че са използвани на 24.10.2017 г. пред PC -Ловеч по
гражданско дело № 306 от 2017 г.
В хода на разследването Г.Т. е разпитван като свидетел и в първия
разпит е заявил наличието на оригинали на двете Заповеди за командироване
и е потвърдил намерението си да ги представи. В последствие той е посочил,
че не може да ги намери в счетоводството на фирмата. След смъртта на С.Т.,
дружество „ТНТ К.М.“ АД е преименувано в „Л.“ АД, с управител Г.Т.. Т. е
посочил, че не е запознат с практиката на командироване на служители,
издаване на заповеди за командироване и други факти свързани с дейността
на фирмата при командироване, когато майка му е била управител.
В хода на разследването по досъдебното производство не е
установено по безспорен и категоричен начин, че Г.Т. е знаел, че тези
Заповеди за командироване са неистински и въпреки това ги е използвал.
Прието е, че деянието не е осъществено от субективна страна и не
съставлява престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308 ал.1 от НК, тъй
като за осъществяване на престъплението следва да е налице пряк умисъл, т.е.
лицето да е знаело, че въпросният документ е неистински или е преправено
съдържанието му и въпреки това да го е употребило. Изложено е, че не се
изисква самото лице, употребило документа да е участвало в съставянето му.
Правилно е прието, че в хода на разследването по досъдебното производство
не е установено кой е съставил процесните неистински заповеди. Не е
3
доказан и факта, че Г.Т., който ги е употребил, е знаел, че са неистински.
Съобразено е и обстоятелството, че не са налице и причинени вреди, тъй като
в проведеното съдебно заседание, ОС-Ловеч не ги е приел като писмени
доказателства по делото.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
23.12.2021 год. на Красимир Йоловски - прокурор при Районна прокуратура –
Ловеч, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№90/2021 година по описа на ОД на МВР гр. Ловеч, образувано за
престъпление по чл.316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, право да подадат жалба срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство имат
обвиняемият, неговият защитник, пострадалият или неговите наследници и
ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред
съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на
преписа. СТ. ИВ. СТ. не е сред лицата, които имат право да обжалват
Постановлението за прекратяване на наказателното производство. Правилно
съдът е приел, че престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК
се попада в глава документни престъпления от НК, които са насочени против
реда и правната сигурност на надлежното документиране, засягат
обществените отношения, свързани с документооборота, поради което в
теорията и в съдебната практика е прието, че от тях не може да има
пострадало физическо или юридическо лице. Престъплението по чл. 316 във
връзка с чл. 308, ал. 1 от НК е формално, не съдържа съставомерни вреди и
жалбоподателя не е пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК. Съдът при
формиране на правния извод се е позовал и на съдебна практика.
Неоснователен е аргумента на жалбоподателя, че при по - прецизна
правна квалификация би покрило изискванията на няколко различни състава
на НК, а не само стеснения му обхват, върху който се е фокусирал
наблюдаващия прокурор и съответното му квалифициране като съставомерно
по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК. Право на прокуратурата е да
прецени да образува ли досъдебно производство, да повдигне ли обвинение
4
на определено лице и по кой текст от НК. Досъдебното производство е било
образувано за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК и наблюдаващият прокурор в
атакувания акт е изложил своите правни изводи за липсата на престъпление
по чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, които изцяло
се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят.
Настоящата инстанция приема, че следва да се потвърди
определение № 44/20.01.2022 г. по ЧНД № 24 по описа за 2022 г. на РС-
Ловеч.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345,
ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 44/20.01.2022 г. по ЧНД № 24 по
описа за 2022 г. на РС-Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5