Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Йорданка
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 1260 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№247189
от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 15733/2017 г. по описа на СРС, 148
състав, е уважен предявеният от Д.П.И. срещу „С.П.“ ЕАД, ЕИК *******,
осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 12 240 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от трудовата злополука, ведно със законната лихва от 23.06.2014г.
до окончателното плащане, като този иск е отхвърлен до пълния предявен като частичен
размер от 55 000 лева.
Срещу решението в частта, с която
предявеният като частичен иск по чл. 200 КТ е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищеца Д.П.И.. С жалбата са наведени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от първия съд
решение. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на решаващия състав на
първоинстанционния съд за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от работника,
изразяващо се в несъобразяване с правилата за безопасни условия на труд при
работодателя. Нарушения били допуснати от работодателя и други негови
работници, които всъщност довели до настъпване на злополуката. На ищеца не бил
проведен съответстващ инструктаж относно безопасните условия на труд – не бил
подписвал книга за инструктаж, нито по отношение на него бил проведен ежедневен
инструктаж в деня на злополуката. Не била предоставена необходимата информация
относно характеристиките на товара, начина на неговото укрепване и специфичните
изисквания с оглед естеството му, както и не били осигурени безопасни условия и
приспособления за товаро-разтоварната дейност. На
работника не били осигурени необходимите лични предпазни средства, съобразени
със спецификата на дейността и рисковете, породени от нея. Именно затова на
работодателя били дадени съответните указания за предприемане на действия,
които да предотвратят настъпването на подобни злополуки. Според въззиника, за да обоснове извод за съпричиняване
от страна на ищеца, СРС се позовал на свидетелски показания в писмен вид, което
било недопустимо, тъй като тези лица не били разпитани като свидетели в хода на
съдебното производство.
На следващо място се поддържа, че от
страна на първия съд е възприет необосновано кратък възстановителен период от
травмите, причинени от злополуката. Не били взети предвид продължаващите и
бъдещите увреждания на здравето – ограничените движения и функции на ръката,
болки и страдания, загубата на възможност за ползване на десния палец с оглед
направената частична ампутация и зарастване на палеца настрани.
Релевираните
с въззивната жалба оплаквания срещу решението в
частта за разноските са разгледани с определение от 23.12.2019 г., с което СРС
се е произнесъл по същите, като ги е оставил без уважение. Този съдебен акт не
е обжалван.
Заявеното искане е въззивният
съд да отмени решението в обжалваната част и да присъди обезщетение за
неимуществени вреди до пълния заявен като частичен размер от 55 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
С отговор, постъпил в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, ответникът в производството оспорва по основателност доводите,
съдържащи се във въззивната жалба. Поддържа, че
причина за настъпване на произшествието е поведението на ищеца, като това било
установено и при разследването на трудовата злополука, извършено от
компетентните органи, а съдът бил обвързан от тези констатации. Освен това в
производството било установено, че палецът не е ампутиран, а били премахнати
участъци от кожа с некроза, като съседни участъци
били изполвани за възстановяване на тъканта. Нарушени
били само фините хватателни функции на ръката.
Искането е жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението в
обжалваната от ищеца част. Претендират се разноски за производството пред въззивния съд.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е,
че към датата на настъпване на злополуката 23.06.2014 г. ищецът е заемал при
ответника длъжността „общ работник в промишлеността“ с място на работа в гр.
Ябланица, цех „Габровица“, както и че на посочената в исковата молба дата е
настъпила злополука, която по надлежния ред е била призната за трудова по чл.
55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 16995/18.08.2014 г. на НОИ, ТП – София
град.
В
същото разпореждане, прието като писмено доказателство по делото, като
механизъм на настъпване на злополуката е посочено следното: при поставяне на
дървени греди за опора на каменния блок и вследствие на изхлузването му от товарозахватното метално въже, пострадалият получава смазване
на палеца на дясната ръка.
От представената по делото медицинска
документация – фиш за спешна медицинска помощ, предоперативна
експертиза, оперативен протокол, лист за преглед на пациент, направление за
хоспитализация, 5 бр. епикризи, 6 бр. болнични
листове, експертно решение за временна неработоспоссобност
на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ АД – Ловеч се установява следното:
Непосредствено
след инцидента ищецът е постъпил в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, в
увредено общо състояние, контактен и адекватен, с разкъсно-контузни
рани на палеца и хипотенара, като е предложен за
оперативно лечение за възстановяване на костния скелет, сухожилията и нервите.
На
23.06.2014 г. е опериран под обща анестезия, като е извършена фиксация на фрактурата с 3 киршнерови
игли, шев на диг.нерв, реинсержия
на дорзалната апоневроза
ПОШ. Проведено е антибиотично лечение. Предвидено е
сваляне на конци на 12-ия ден и изваждане на имплантите
на 35-ия ден след операцията.
В
деня на изписването от болничното заведние на
26.06.2014 г. лицето е било със самостоятелна походка, с поставен гипс за имобилизация на крайника, без хематом и без оток на
крайника. Препоръчано е амбулаторно проследяване и тромбоемболична
профилактика.
На
27.07.2014 г. ищецът е постъпил отново в същото болнично заведение с оплаквания
за затруднени движения, като е констатирано на дясна длан с пръсти – D1 – воларна
некроза на кожата, киршнерова
игла и сублуксация на дистална
фаланга. На 28.07.2014 г. е опериран и са отстранени киршнеровите
игли, репонирана е ставата и е фиксирана с С1 киршнерова игла за фиксиране на импроксимална
фаланга. Предвидено е сваляне на конци на 12-ия ден и изваждане на импланти на 34-ия ден. Пациентът е изписан на 29.07.2014 г.
В
периода 29.08.2014 г. – 01.09.2014 г. ищецът е бил приет отново за оперативно
лечение в УМБАЛ „Пирогов“ с оплаквания
от болки и блокирани движения на ръката, където е опериран, като е почистена некрозата, оформено е по съседство ламбо
на краче, което е покрило дефекта, затворен е и
новосъздаденият кожен дефект, извадена е киршнеровата
игла. Предвидено е сваляне на конци на 12-ия ден.
На
02.10.2014 г. ищецът е постъпил в същото лечебно заведение за планово
оперативно лечение с оплаквания от изтръпване и загуба на чувствителност на
палеца на дясната ръка. Чрез оперативно лечение е отстранен метала, извършено е
освобождаване от прирастванията около диг.нерви, взет е секрет за микробиологично изследване.
Изписан е на 04.10.2014 г.
На
04.11.2014 г. И. е постъпил за оперативно лечение в УМБАЛ „Пирогов“ с
оплаквания за затруднени движения на палеца, където е констатиран голям кожен
дефект на дисталната част на проксимална фаланга,
гноен секрет и хипергранулации. Проведено е антибиотично лечение. По време на операцията е извършен
щателен кюртаж, поставяне на антибиотичен цимент за
45 дни по повод гнойното възпаление на костта и разпада ѝ. Направен е
опит за кожна пластика, който не бил сполучлив. Пациентът е изписан на
10.11.2014 г. с препоръка за сваляне на конци на 45-я ден.
В
периода от 23.06.2014 г. до 19.02.2015 г. ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност, като в болничните листове като причина за
неработоспособността са посочени уврежданията, които е получил в резултат от
претърпяната трудова злополука.
С
решение № 0210 от 22.01.2015 г. на ТЕЛК по общи заболявания към МБАЛ АД – Ловеч
на ищеца е определена временна неработоспособност до 21.12.2014 г. вкл.като
обективно е констатирано, че не може да прави пълен юмрук с дясна ръка, наблюдава
се нестабилен захват с палеца, както и липса на
активна и пасивна флексия на палеца.
В
хода на първоинстанционното производство за
установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К.С.М.,
живееща на съпружески начала с ищеца включително и към момента на настъпване на
злополуката и депозиране на показанията пред районния съд /11.09.2018 г./.
Според показанията на 26.06.2014 г. в резултат от изскубване на въже е паднал
камък върху ръката на ищеца. Премазани били целият палец, дланта и малкият
пръст. Откарали пострадалия в София, в „Пирогов“, като се оплаквал от силни
болки и дори припаднал по пътя. През първите 3 месеца след инцидента го боляло
доста, не можел да спи. Претърпял общо 5 операции. През цялото време между
оперативните лечения и около 4 месеца след последната операция ръката му била
превързана, свободни били показалецът и средният пръст. Лично свидетелката
всяка сутрин и вечер сменяла превръзката, правела промивка, слагала мехлем.
През това време ищецът не работел, ползвал болничен и стоял вкъщи. Не можел да
ползва ръката и се нуждаел от чужда помощ. Имал болки, оплаквал се от схващане
на ръката. Пиел антибиотик, но по време на домашното лечение не приемал
обезболяващи. Според свидетеля лекарите предложили на ищеца да отстранят
палеца, но последният отказал. Пръстът зараснал настрани, според свидетелката
липсвала част от крайната фаланга. Можел да го движи само в определени
направления и не можел да хваща с него. Не започнал работа веднага заради
увреждането. Изпитвал притеснение, за това че не може да се грижи за
семейството си, че не може да изпълнява тежка работа, че няма сила с водещата
си ръка. Не можел да пише. Притеснявал се, като е сред чужди хора. След
изтичане на отпуска по болест бил трудоустроен като охранител при ответника.
Показанията
на този свидетел пресъздават личните му впечатления във времето непосредствено
и месеците след инцидента. Отличават се с последователност на изложението,
яснота и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СМЕ, с изключение на онази част от тях, че от
палеца на ищеца частично липсва последната фаланга. Преценявайки ги по реда на
чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е лице от най-близкия семеен кръг на ищеца,
съдът не намери основание да не кредитира същите относно всички други
обстоятелства, изнесени от свидетеля с изключение на данните за липсваща част
от фалангата. По отношение на възприемането на изнесеното от свидетеля, следва
да се посочи, че в тази част показанията на свидетеля не противоречат, а се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Пресъздават личните
впечатления на това лице от претърпените от ищеца болки, страдания,
безпомощност, неудобства и дискомфорт, като житейски
обяснимо е именно най-близките /членовете на семейството, роднините, доверените
приятели/ да са свидетели на несгодите и да имат непосредствени възприятия за
хода на събитията и естеството на преживяното. Що се отнася до частта от
свидетелските показания, които съдът не кредитира, следва да се посочи, че така
изнесеното от свидетеля не се подкрепя от други доказателства, а недоказването
на твърденията на ищеца за частична ампутация или липсваща част от фалангата на
десния палец се дължи на процесуалното поведение на страната и неявяването пред
вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото, за личен
преглед.
От
приетото по делото пред СРС заключение на съдебно – медицинската експертиза,
изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, се
установява, че на ищеца е поставена диагноза открито размачкване на палеца на
дясната ръка. Локално са причинени множество разкъсно-контузни рани на палеца, прекъсната дорзална разтеглица, расиален дигитален нерв, огромна рана в основата на палеца
на дланта със запазени дланни и дигитални нерви на
Д4, Д5, открито счупване на проксималната /долна/ фаланга на палеца.
Увреждането е лекувано оперативно с имобилизация на
счупването с киршнерови игли. В първите 5 месеца
поради настъпили възпалителни усложнения и страстване
на нерви са направени пет операции, като през този период пострадалият е
изпитвал болки. Според вещото лице раните са заздравели и са образувани белези
с траен и постоянен характер, които с времето ще избледняват. Експертът сочи,
че обичайно за такива травми е да има намалена хватателна
функция на ръката, затруднение в ежедневната и трудовата дейност. Налице е
причинна връзка между уврежданията и трудовата злополука.
При
поясняване на заключението на вещото лице по СМЕ в откритото съдебно заседание
на 05.02.2019 г., вещото лице д-р М.е уточнил, че не е извършил личен преглед
на лицето, тъй като последният не се явил и експертното изследване било
извършено въз основа на медицинската документация по делото. От същата ставало
ясно, че в ръката към момента няма импланти. Липсват
данни за извършена ампутация на палеца, същият е бил с размачкани тъкани, които
са некротизирали, имало е страстване
на нерви. През периода на операциите ищецът е изпитвал болки при движение на
палеца, с оглед което не е могъл да го движи, имал е силно увредена хватателна функция. Експертът е посочил, че няма как от
приобщената по делото медицинска документация да даде заключение какво е
актуалното състояние на палеца, както и дали понастоящем ищецът изпитва болки.
При такова увреждане обичайно е хватателната
способност на ръката да не бъде напълно възстановена, по-специално фините хватателни функции, а също се наблюдава функционално
ограничение на движенията на палеца. По отношение на премахнатите участъци от
кожата с некроза, вещото лице е пояснило, че се касае
за пластика – съседни участъци от кожата са използвани, за да се покрие
увредения участък. Не са налице данни за скъсяване на пръста. По отношение на
описаното в решението на ТЕЛК състояние експертът е пояснил, че палецът към
онзи момент нито е могъл сам да се движи, нито да се сгъне с помощта на
пръстите на другата ръка.
Въззивният
състав на съда дава вяра на заключението на вещото лице по СМЕ, като прецени
съответствието на същото със събраните писмени и гласни доказателства по
делото, а също и като съобрази, че експертизата в пълнота и компетентно е
отговорила на стоящите за изясняване въпроси на база медицинските документи по
делото. Заключението е изготвено от лице, притежаващо необходимата компетентност
и знания из областта на медицинските науки и доколкото не възникват съмнения
относно правилността на заключението, съдът използва същото при изграждането на
изводите си за фактите.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване:
Със
заповед № ЗаПР-330 от 05.08.2014 г. на
директора на ТП – Ловеч, НОИ, е наредено да се извърши разследване на трудовата
злополука, като е определена комисия в състав от представители на осигурителния
орган и служители на работодателя.
От
съдържанието на протокол № 13/07.08.2014 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала с ищеца, се установява, че същото
разследване е извършено в присъствие на ищеца. Посочено е, че злополуката е
станала в присъствието на работниците В.Д.В.и С.И.С.. Непосредствено преди
инцидента пострадалият е зареждал на бичеща машина „Струма 1200“ каменен блок –
дейност в съответствие с длъжностната му характеристика и задачата за деня.
Поставени били дървени греди за опора на каменния блок. Като начин на
увреждането е посочен падналият около 1 куб.м. каменен блок върху дясната ръка
на пострадалия, а като причина – изхлузване на товарозахватното
метално въже поради неправилна форма на каменния блок. Допуснати според
комисията били следните нарушения на нормативните актове: чл. 206в, ал. 1 от
Наредба № 7/23.09.199 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, т.
97 от Приложение № 6 към чл. 12, т. 6 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за
осигуряване на задравословни и безопасни условия на
труд при извърчване на товаро-разтоварни
работи и на чл. 33 ЗЗБУТ.
Комисията
е заключила, че Д.П.И. е допуснал нарушение на чл. 33 ЗЗБУТ.
Като
необходими мерки за недопускане на подобни злополуки са посочени: провеждане на
извънреден инструктаж на всички работници, актуализация на инструкцията за
безопасност при извършване на товаро-разтоварни
работи, преразглеждане на оценката на риска на работното място.
По делото е представена извадка
от книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана, като на страница за 2014 г. е посочено, че е
проведен периодичен инструктаж на ищеца на 02.01.2014 г., съответно е положен
подпис.
От
страна на ответника са представени още инструкция по техника на безопасност на
работното място, правила за безопасна работа при механично извършване на товаро-разтоварни работи на единични неопаковани и тежки
товари, инструкция за безопасни товаро-разтоварни
работи, инструкция за безопасност с повдигателно съоражение.
По
делото са приети заключениятато на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Д.В.и повторна съдебно-почеркова експертиза на вещото лице К.И., съгласно
които подписът, положен в книгата за инструктаж под № 13, не е изпълнен от Д.П.И..
Ответникът,
чрез процесуален представител, в съдебното заседание, проведено на 13.12.2018
г., е оттеглил доказателственото си искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетели относно механизма на настъпване на трудовата злополука.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо – в обжалваната от ищеца част, като с него съдът правилно
е приел, че предявеният иск е доказан в своето основание.
Предвид
наведените с въззивната жалба оплаквания относно
оценъчната дейност на доказателствата, изводите на съда относно фактите и
въпросите за приложението на материалния закон, настоящият състав намира, че
следва да изложи и свои мотиви по съществото на правния спор, като даде отговор
и на въпросите относно основателността на наведеното от ответника възражение за
съпричиняване поради проявена груба небрежност от
страна на работника, както и относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Отговорността
на работодателя за причинени на работника увреждания на здравето при или по
повод изпълняваната работа е безвиновна отговорност,
за разлика от гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД, работодателят отговаря дори когато трудовата злополука или професионалното
заболяване са причинени от непреодолима сила, при или по повод изпълнение на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но
в интерес на работодателя.
Ето
защо настоящият състав приема, че ищецът е легитимиран да претендира от
ответника в качеството му на негов работодател към момента на настъпване на
злополуката репариране на неимуществени вреди, причинени му от процесния инцидент, признат за трудова злополука.
За
основателността на така предявените искове следва да се установи от ищеца, че е
претърпял болки и страдания от травматично увреждане, признато по предвидения в
закона ред за трудова злополука, признато по предвидения в закона ред за
трудова злополука, както и че към момента на настъпване на злополуката ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответника.
В
тежест на ответника е да докаже правонамаляващото си
възражение – съпричиняване на увредата
при условията на груба небрежност.
Безспорни
по делото са обстоятелствата, че към 23.06.2014 г. страните са били обвързани
от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „общ
работник в промишлеността“ с място на работа гр. Ябланица, цех „Габровица“ при
ответника, както и че настъпилото
увреждане е признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО
има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от
заинтересованите лица, сред които са и страните по делото /пострадало лице и
осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО да е било обжалвано и е влязло
в сила, гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило
увреждане по описания в разпореждането начин – изхлузване на каменния блок от товарозахватното метално въже и че същото съставлява
трудова злополука.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза и приобщената по делото
медицинска документация се установява, че получените увреждания, изразяващи се
в множество разкъсно-контузни рани на палеца,
прекъсната дорзална разтеглица,
расиален дигитален нерв, огромна рана в основата на
палеца на дланта със запазени дланни и дигитални
нерви на Д4, Д5, открито счупване на проксималната /долна/ фаланга на палеца,
са обусловили необходимостта от оперативно и амбулаторно лечение, като ищецът е
претърпял пет операции и е ползвал отпуск за временна неработоспособност за
периода от 23.06.2014 г. до 19.02.2015 г., т.е. за период от почти 8 месеца.
Ето
защо съдът приема, че в този период, ищецът е търпял болки и страдания, по-значими
в периода на оперативни интервенции, съставляващи неимуществени вреди,
подлежащи на обезвреда. За пълнота следва да се
посочи, че по делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства след
изтичане на последния представен по делото болничен лист физическите болки и
страдания, свързани с травмата, да са продължили. От показанията на св.К.М. се
установява, че след изтичане на отпуска за временна неработоспособност ищецът
се е върнал на работа при ответника, но бил трудоустроен и вече заемал
длъжността „охранител“. Става ясно още, че през периода на домашно лечение,
макар да е изпитвал болки не се е налагало да приема обезболяващи. При липсата
на доказателства, установяваши продължващи
физически болки от травматичните увреждания в периода след ползването на отпуск
поради временна неработоспособност, съдът приема, че тези твърдения на ищеца са
останали недоказани в производството.
Следва
да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесния
инцидент, признат по надлежния ред за трудова злополука.
От събраните и обсъдени и по-горе
доказателства: писмени, гласни и от заключението на СМЕ, се установява, че
причинените на ищеца телесни увреждания са наложили спешното му хоспитализиране
в деня на инцидента, след което е бил насочен за оперативно лечение, като са
извършени общо пет оперативни намеси. Няма данни да е провеждана рехабилитация.
Установено е, че след първото му
изписване от болничното заведение са настъпили усложнения – възпалителни
процеси, обусловили необходимостта от следващи операции. Установява се още, че
към момента на завръщането му на работа ищецът не е бил в състояние да
изпълнява предишната си работа, с оглед което и бил преназначен на длъжност
„охранител“. От заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, става ясно, че при травма
от такова естество се нарушвават фините хватателни движения на ръката, че е налице ограничен обем
движенията на палеца /за което е свидетелствала в показанията си и св. М./,
както и белези, които макар да избледняват с времето, няма да бъдат заличени.
Съставът на въззивния съд намира, че в производството
не се установява хватателната сособност
на ръката да е загубена напълно, пръстът да е ампутиран или част от него да липсва.
В тази връзка съдът по-напред в решението изложи мотиви относно съображенията
си да не се довери на показанията на свидетеля М. в тази им част и допълва, че
ищецът не се е явил на преглед пред вещото лице за установяване на актуалното
му здравословно състояние, с оглед което и тези твърдения са останали
недоказани по делото.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита още, че през възстановителния
период ищецът се е нуждаел от чужда помощ, доколкото ръката му е била
превързана и не е можел да си служи с нея, а движенията на палеца са
провокирали болезнени усещания. Освен неудобствата от промяна на обичайния му начин
на живот, необходимостта от чужда помощ в ежедневието е рефлектирала върху неговото
самочувствие и самооценка в негативен план. Установява се, че ищецът до
инцидента се е грижил за семейството си, полагал е труд при своя работодател, с
оглед което и престоят вкъщи заради злополуката е провокирал у него чувство на
неудобство, притеснение и безпокойство. С оглед свидетелските показания на св. М.
съдът приема, че след завръщането си на работа ищецът вече е бил в състояние да
се справя сам, без чужда помощ в ежедневието си, макар функцията на палеца /и
на ръката му/ да не е била напълно възстановена. Съдът отчита още, че се касае
за травма на водещата ръка, с оглед установеното от показанията на свидетеля,
че тя е попълвала документи, когато това се налагало, тъй като ищецът не можел
да пише.
Както се посочи и по-горе, съдът взема
предвид, че пълно възстановяване на фините хватателни
функции и на пълния обем на движение на палеца и на ръката е непостижимо, както
и че от раните ще останат белези, които ще избледняват, но няма да изчезнат, а
промяна на времето може да провокира у ищеца болезнени усещания /съгласно
изявлението на вещото лице д-рМ.по реда на чл. 200 ГПК/.
Наред с изложеното съдът очтита, че към датата на инцидента ищецът е бил лице в
трудоспособна възраст /45 г./, глава на семейство, трудово ангажиран, чието
ежедневие и ритъм на живот са променени съществено в резултат от трамватичната увреда, обусловила
ползването на дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност, необходимост
от чужда помощ за значителен период от време /почти 8 месеца/, наситен с
физически болки и негативни психоемоционални
състояния.
При тези фактически констатации и
съобразявайки съдебната практика при случаи, сходни на настоящия /напр. Определение
№ 891 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2017 г., III г. о., ГК, Определение
№ 388 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 337/2021 г., III г. о., ГК, Определение
№ 210 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4230/2015 г., III г. о., ГК и др./, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца във
връзка с процесния инцидент неимуществени вреди при
отчитане на стандарта на живот и социално-икономическите условия през 2014 г. и
началото на 2015 г. е сумата от 12 000 лева.
По възраженията на въззивника
за неправилно приложение от СРС на правилото на чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно тази разпоредба на
материалния закон отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
В трайната съдебна практика на ВКС се
приема, че груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият
е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че
няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е
тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я
съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в
същата обстановка не би могъл да го допусне. Именно поради факта, че
пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено
при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е
допринесло за настъпване на вредата, толкова по - голямо следва да е неговото
участие в нейното обезщетяване.
С отговора на исковата молба
ответникът твърди проявена от ищеца груба небрежност, изразяваща се в
неправилно и извършено в несъответствие с правилата за безопасност при работа завръзване на каменния блок, който бил с неправилна форма,
като товарозахватното въже се изхлузило и последното
довело до изпадане на каменния блок, който паднал върху дланта на ищеца. В тази
връзка работодателят се позовава на извършеното от нарочно назначена комисия
разследване и съставения протокол, на дадените в хода на тази проверка показания
на свидетелите на инцидента В.Д.В.и С.С., а също на длъжностната характеристика
на ищеца и на проведени инструктажи.
Според въззивния
състав на съда превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е
отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията
на труд е задължение на работодателя и включва система от мерки, само част от
които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност,
прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след
инструктаж. Вида и броя на останалите мерки, които работодателят трябва да
предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от
действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с
нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на
риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е
нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от
значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност.
Според практиката на ВКС, когато
работодателят не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и
необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и
механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита
на работника степента на съпричиняване от пострадалия
следва да се намали. Когато според действащ регламент за гарантиране
безопасността на конкретен производствен процес е съществувал избор на
възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на работодателя. Когато
работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване
на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е
компенсирал с организационни такива, възложени в тежест основно на лицата,
изложени на риска, във всеки конкретен случай това е от значение за степента на
неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, изразила се
в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до работата му.
Във връзка с изложеното и като взе
предвид обстоятелството, че тежестта на доказване наличието на конкретно
поведение, което би могло да се квалифицира като груба небрежност, е за
работодателя въззивния състав приема това възражение
за недоказано в производството.
Недоказани по делото са останали всички
твърдения на работодателя на ищеца да е бил проведен инструктаж /първоначален,
периодичен, ежедневен, в това число и в деня на злополуката/, както и
последният да е бил запознат със съдържанието на представените по делото
инструкция по техника на безопасност на работното място, правила за безопасна
работа при механично извършване на товаро-разтоварни
работи на единични неопаковани и тежки товари, инструкция за безопасни товаро-разтоварни работи, инструкция за безопасност с
повдигателно съоражение, като в тази връзка въззивният съд на основание чл. 272 ГПК препраща към
подробните мотиви, изложени в обжалваното решение.
Бланкетното
възлагане чрез длъжностна характеристика на задължения на работника да познава
и да спазва правилата за безопасни и здравословни условия на труд, както и
нормативната уредба в областта, съставът на въззивния
съд не приема за изпълнение задължението на работодателя да предприеме
конкретни и ефективни мерки, за да предотврати и ограничи риска от настъпването
на трудови злополуки, а по-скоро така разписани тези задължения целят именно да
прехвърлят отговорността и риска при насъпване на
злополуката върху работника.
По отношение на доказателствената
стойност на представения по делото протокол за разследване на трудова злополука
по чл. 58 КСО, въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 58, ал. 6 КСО резултатите
от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до
доказване на противното.
В конкретния случай при разследване на
трудовата злополука е констатирано, че към момента на настъпване на злополуката
пострадалият е зареждал бичеща машина „Струма 1200“ с каменен блок. Като
отклонения от нормалните действия и условия е посочено поставяне на дървени
греди за опора на каменния блок. Начинът на увреждането е описан както следва:
около 1 куб.м. каменен блок пада върху дясната длан на пострадалия, а като
причина за инцидента е посочено изхлузването на товарозахватното
въже поради неправилна форма на каменния блок. Прието е още, че лицето,
допуснало нарушения, е пострадалият работник, който нарушил чл. 33 ЗЗБУТ.
Съгласно
чл. 33 ЗЗБУТ всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции.
Както
се посочи и по-горе, ответникът не е доказал в производството в качеството си
на работодател да е провел инструктажи на работника и да е свел до знанието му
конкретни и подробни правила за безопасност при работа, да е преминал обучение
за работа с машини и товари. Същевременно от установеното по делото е ясно, че
осъществяваната от ищеца работа в предприятието на ответника е високорискова –
конкретният инцидент е причинен от каменна маса с огромно тегло и размери, а
също и с неправилна форма. Не се установява ищецът да е бил обучен и
инструктиран относно начина за работа с машината „Струма 1200“, а също и относно
начина и правилата за връзване на каменните маси, в това число техники,
особености и т.н.
Ето
защо и според състава на въззивния съд поведението на
ищеца не може да бъде квалифицирано като груба небрежност. В протокола за
разследване на злополуката е вписано, че в момента на настъпването на инцидента
И. е зареждал бичещата машина с каменен блок, т.е. изпълнявал е служебните си
задължения. Същевременно като причина за настъпване на инцидента е посочено
изхлузването на въжето, поради неправилна форма на блока, т.е. изхлузването е
настъпило с оглед обективни качества на вързания с метално въже товар. По
делото не са налице по-подробни данни за механизма на настъпване на инцидента,
в това число и колко време е минало от връзването на камъка до неговото
изхлузване, имал ли е ищецът обективна възможност да се отдалечи на безопасно
разстояние и да се прецени дали неотдалечаването в определен времеви отрязък би
съставлявало проява на груба небрежност. Противно на възприетото от първия съд,
съставът от въззивната инстанция намира, че допустимо
доказателствено средство съставлява само протоколът
за разследване на злополуката, а не и приложените към същия обяснения на работници
очевидци на инцидента, доколкото последните не са разпитани като свидетели по
делото, нито имат процесуално качество на страна, за да бъдат ценени по реда на
чл. 176 ГПК напр.
Следователно
единствено констатациите за нарушени нормативни правила от страна на ищеца,
отразени в протокола по чл. 58 КСО, биха могли да съставляват индиция за проявена от ищеца небрежност, съпричинила вредоносния резултат. В тази част обаче, протоколът
не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Отделно тези констатации на комисията, разследвала злополуката, не са достатъчни,
за да обосноват пълно и главно наличието на груба небрежност у работника,
съставляваща основание за намаляване отговорността на работодателя за
причинените от злополуката вреди. По тези съображения възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
поради проявена груба небрежност въззивният състав
намира за недоказано по делото.
С
оглед изводите, до които съдът достигна, и като взе предвид обстоятелството, че
решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 12 240 лева, не
е атакувано, в обжалваната от ищеца част съдебният акт следва да бъде
потвърден.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемия. Макар да е заявено искане за присъждането на
такива, по делото не са представени документи, от които да се установява, че
разходи в тази фаза на процеса са били извършени от страната. Ето защо и разноски
с въззивното решение не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 247189 от
17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 15733/2017 г. по описа на СРС, 148
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.П.И., ЕГН **********,
срещу „С.П.“ ЕАД, ЕИК *******, осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за
разликата над присъдената с решението сума от 12 240 лева до предявения като
частичен размер от 55 000 лева, претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на
23.06.2014 г.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ
за сумата от 12 240 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата
на 23.06.2014 г. трудовата злополука, ведно със законната лихва от същата дата
/23.06.2014 г./ до окончателното плащане, е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.