Р Е Ш
Е Н И Е № 418
гр.Видин, 18.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, наказателна колегия, 3 – ти
състав в публично заседание
на единадесети
август през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Мариела Йосифова
при секретаря К. Илиева
като разгледа докладваното от
съдията Йосифова гр.дело № 291 по описа
за 2021год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „Теленор
България“ ЕАД – София, чрез адв. Здравко Цанев против Д.М.Д. ***, с която са предявени обективно съединени
установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК.
Претенциите
на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника.
Иска е за установяване задължение на
ответника към ищеца за сума от 2755, 17 лева , представляващи неизпълнени
парични задължения , начислени в 5 бр.фактури , произтичащи от Договор за мобилни услуги №
*********/17.12.2016г. , Допълнително споразумение № *********, км договор за
мобилни услуги и договор за лизинг от 02.09.2017г. , Договор за мобилни услуги
№********* и Договор за лизинг от 03.11.2018г., Допълнително споразумение
*********/20.09.2018г. към договора за мобилни /фиксирани услуги от
20.09.2018г. , както и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги , ведно със законната
лихва от предявяване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното издължаване, както и
деловодните разноски направени от ищеца по заповедното производство и по
настоящето производство.
Поради неизпълнение на задълженията от
ответника, за вземането е образувано ч.гр.д.№ 1388/2020г. на ВРС и е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1310/18.08.2020г. ,с уважаване на претенциите. Издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което вземанията са предявени от
заявителя по исков ред по настоящото дело.
Ответника редовно уведомен в законния едномесечен
срок не е подал отговор на исковата молба, не е
представил доказателства и не направил доказателствени искания. В подаденото
възражение по заповедното производство не е навел конкретни доводи за
недължимост на исковите суми.
Редовно
уведомена в с.з. , е заявил, че признава , че дължи суми по посочените
договори. Дава обяснение за причините поради които не е заплатил своевременно
същите. Моли да се постанови решение при признание на иска.
Ищцовото
дружество, редовно уведомено за с.з. не изпраща представител. От пълномощник е
получена молба с която поддържа ИМ и доказателствата, развива доводи за
уважаване на предявения иск.
По
делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1388/2020г. по
описа на РС - Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени 5 бр.фактури , произтичащи от Договор за мобилни услуги №
*********/17.12.2016г. , Допълнително споразумение № *********, км договор за
мобилни услуги и договор за лизинг от 02.09.2017г. , Договор за мобилни услуги
№********* и Договор за лизинг от 03.11.2018г., Допълнително споразумение
*********/20.09.2018г. към договора за мобилни /фиксирани услуги от
20.09.2018г.
По делото
са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилните
телефонни услуги.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1388/2020г. по описа на
РС – Видин, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сума,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга.
Настоящият
съдебен състав намира, че са налице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение при признаване на иск на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно ответника по делото признава, че дължи на ищеца исковите суми,
както и разноските.
Поради
горното, съдът намира, че не следва да се мотивира по същество на спора и
следва да постанови решение при признаване на исковете, като същите бъдат
уважени.
Ще следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 175.21 лева представляваща
неизплатено задължение по фактура № **********/20.11.2018 г.; 526.54 лева представляваща неизплатено
задължение по фактура № **********/20.12.2018 г.; 151.20 лева представляваща неизплатено задължение по фактура № **********/20.01.2019
г.; 58.29 лева представляваща
неизплатено задължение по фактура № **********/20.02.2019 г.; 1843.93 лева представляваща неизплатено
задължение по фактура № **********/20.03.2019 г. – включваща неустойки поради
предсрочно прекратяване на договори в размер на 526.61 лева и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в
размер на 1317.31 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 17.08.2020 г. до окончателното плащане.
Ще
следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските по настоящото производство в размер на 55.10 лева за
платена държавна такса и 507.43 лева – адвокатско възнаграждение, като и да
заплати разноските по заповедното производство в размер на 55.10
лева за държавна такса и сумата в
размер на 391.72 лева за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат
присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът
е посочил банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC:***.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Д.М.Д. с ЕГН **********
***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата от 175.21 лева представляваща неизплатено задължение
по фактура № **********/20.11.2018 г.; 526.54
лева представляваща неизплатено задължение по фактура №
**********/20.12.2018 г.; 151.20 лева
представляваща неизплатено задължение по фактура № **********/20.01.2019 г.; 58.29 лева представляваща неизплатено
задължение по фактура № **********/20.02.2019 г.; 1843.93 лева представляваща неизплатено задължение по фактура №
**********/20.03.2019 г. – включваща неустойки поради предсрочно прекратяване
на договори в размер на 526.61 лева и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 1317.31 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК 17.08.2020
г. до окончателното плащане
по издадена заповед № 1310- РЗ от 18.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2101/2018г. по описа на РС – Видин, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда – 17.08.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски
по заповедното производство в общ
размер от 446.82 лева, както и разноски в исковото производство в общ размер от
562.53 лева.
Банковата
сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: