РЕШЕНИЕ
Номер Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На десети март Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 659 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А Т.З.Т."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от М.А.-
управител, депозирана чрез адвокат М.Ж. от ВАК, против Наказателно
постановление № 23-0000090/23.01.2020г. от Началник Областен отдел „АА" -
гр. Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози.
В жалбата си въззивникът
твърди, че НП е незаконосъобразно.Твърди се, че то е издадено при грубо нарушение на производствените
правила. Визира се нарушение на разпоредбата на
чл. 34, ал.1, предл. последно от ЗАНН. Сочи
се, че в конкретния случай, нарушителят, видно от наказателното постановление,
е установен на 19.05.2019 г. Актът за установяване на административно нарушение
е следвало да бъде съставен в тримесечен срок от посочената дата, т.е. до
19.08.2019 г. Вместо това въпросният акт е съставен на 21.11.2019 г., след
изтичане на тримесечния давностен срок, което означава,
че процедурата по издаване на наказателно постановление е опорочена. Разясняват
се и задълженията на съда служебно да следи за спазване на давностните
срокове по издаване на актове по реда на ЗАНН.
С горепосочените и с други аргументи
се моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество не се явява.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец септември 2019год.
служители на РД„АА“ Варна, сред които св. Б.И.,
започнали извършването на комплексна проверка на въззивното
дружество. Проверката касаела транспортната дейност на дружеството в периода
01.02.2019г.—31.07.2019г. С покана изх.№81-00-10-1206/05.09.2019г. до
дружеството била изпратена покана за предоставяне на редица документи свързани
с транспортната дейност за горепосочения период, в това число и копие от
документите на водачите. Поканата до дружеството била връчена на неговия
управител М.А. на 09.09.2019г. Исканите документи
били представени в РД „АА“-Варна на 19.09.2019г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Допълнително документи-
пътнически ведомости и фактури, били представени за проверка на 13.11.2019г.,
за което също бил съставен приемо-предавателен
протокол .
В хода на проверката било
установено, че на 19.05.2019 г.в
гр.Варна, ул."Иван Вазов" № 41- 43, превозвачът "А Т.З.Т."
ООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници № 10029, валиден до
27.05.2028г., е допуснал до управление на автобус марка "Фолксваген",
кат.М2, с рег.№ В9894ВМ, за който се изисква СУМПС от кaтегория
"D", водачът М.Д.А. с ЕГН: **********, без същият да притежава карта
за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.
Видно от информация от дигиталната карта на водача за дата 19.05.2019г. и
пътническа ведомост за случаен превоз от дата 19.05.2019г. от горепосоченият
водач с автобус марка "Фолксваген", кат.М2, с рег.№ В9894ВМ бил
извършен обществен превоз на пътници - случаен. На 17.10.2019г. проверяващите
извършили справка в база данни към ИА "АА" и установили, че водачът А.
за периода от 28.12.2018г. до 30.05.2019г. е бил без валидно издадена карта за
квалификация на водача.
При тези констатации св.Б.И.
съставил срещу въззивното дружество АУАН бл. № 270702,
в който описал допуснатото според него нарушение от дружеството превозвач, което квалифицирал по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП . Актът бил предявен и връчен на представляващия
дружеството, което го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения срещу АУАНН.
На 23.01.2020год., въз основа
на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв.
Наказателното постановление
било връчено на възз. дружеството на 27.01.2020г. В законоустановения 7-дневен срок, на 03.02.2020г. /видно от пощенското
клеймо/, чрез РД “АА“-Варна била
депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените
материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не споделя виждането на
процесуалния представител на жалбоподателя, визирано в жалбата, че извършителят
е бил известен от деня на процесния
превоз-19.05.2019г.. Съобразно приложените по делото писмени доказателства едва
на 19.09.2019г. от страна на възз. дружество са
представени исканите при проверката доказателства, в това число и документи на
водачите. По преписката е била изготвена разпечатка на съдържащия се в информационната
система на „АА“ информация за картите на водачите, от който е видно и валидността на картата за водач на
съответния водач А.. Нещо повече, даже и да приемем, че по-рано е бил установен
водачът с невалидна карта- а именно към момента на предаване на документите- 19.09.2019г., то допълнително
документи относно извършените превози –пътнически ведомости за случаен превоз с
МПС рег. № В9894ВМ за периода от 24.04.2019г. до 31.07.2019г. , управляван от
водача А. на 19.05.2019г. са предадени на проверяващите органи едва на
13.11.2019г. т.е. 7 дни преди съставяне на АУАН. Така, че за настоящия съдебен
състав е безспорно видно, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да се
посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически
данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни
за издадения му лиценз и срока на действие на същия. Налице е и достатъчна
информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването
му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно
поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен обществен
превоз на пътници-случаен, на водач, който
не притежавал валидна карта за квалификация на водача след дата 28.12.2019г.
до дата 30.05.2019г.. Настоящия съдебен състав приема, че в АУАН и НП са
посочени достатъчно данни – включително на кои изисквания съгласно нормата на
чл.7б от ЗАвП не отговаря водачът /няма валидно
издадена карта за квалификация/, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение за
което е ангажирана отговорността на възз.дружество. А
тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 19.05.2019г. без водачът да
притежава валидно издадена карта за квалификация на водача. Следва да се
посочи, че в административнонаказателното производство защитата се осъществява
в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на НП.
Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на
нарушението, поради което настоящия съдебен състав не споделя доводите в
жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до
отмяна на НП.
Съдът намира, че липсата на
мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е
съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е
привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и
съответно наказано с НП по следните съображения:
Не е спорно по делото, че
жалбоподателят „А Т.З.Т." ООД, ЕИК ********* е "превозвач" по
смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си
на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз
на пътници или товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази
цел. Не е спорно между страните и че дружеството-превозвач, притежава лиценз на
Общността за превоз на пътници № 10029, валиден до 27.05.2028г..
Съгласно нормата на чл. 7б, ал.
1 от Закона за автомобилните превози лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за
квалификация на водача със срок на валидност 5 години. В случая безспорно
обстоятелство е, че водачът към дата 19.05.2019г. водачът Марин Ангелов не е имал валидно издадена на негово име
карта за квалификация, доколкото картата му за квалификация на водач е била със
срок на валидност до 28.12.2018г., а нова валидна такава му е издадена на 30.05.2019г.,
видно от разпечатката от информационните масиви на „АА“. Същевременно събраните
по делото доказателства / извадка от дикиталната картата
на водача, пътническа ведомост за случаен превоз и др. / установяват, че същото
лице е осъществило превоз на превоз на пътници /случаен/ за търговеца- въззивник на 19.05.2019г.,
а и след тази дата на 20.05.2019г. и 21.05.2019г.. При тези данни безспорно се
установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на обществен превоз на
пътници от страна на „А Т.З.Т." ООД, ЕИК ********* на посочената дата, с водач, който не притежава карта за
квалификация на водача. В случая с даденото описание на нарушението в АУАН и НП
се сочат не само нормативно разписаните признаци на поведение на превозвача, но
се съдържа и информация за конкретните характеристики на неговото поведение по време, място, начин.
За съставомерността
на процесното деяние от значение е че превозвачът,
който се явява работодател на водача, т.е. последният е длъжен да изпълнява
неговите нареждания във връзка с осъществяваната транспортна дейност, е допуснал
извършването на превоза като е нарушил едно обективно задължение на
лицензирания превозвач - да извършват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача - чл.7б, ал.1 от ЗАвП, което задължение видно от доказателствата по делото,
е било нарушено. Следователно нарушение допуснато от възивното
дружество се явява доказано от обективна страна. Въпросът за субективната
страна не следва да се обсъжда , доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството превозвач.
Поради което и съдът намира , че дружеството
правилно е санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП
т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен размер от 3000 лв. за този
който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари. Както бе споменато по-горе волята на АНО за ангажиране на
отговорността на превозвача е безспорно ясна, а именно за нарушение на задължение
на лицензирания превозвач да извършват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. Поради това
съдът прие, че правилно АНО е приложил санкционната разпоредба. Като съобрази, че санкционната норма
предвижда административно наказание в твърд размер, съдът счете че не следва да
се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, тъй като е лишен от възможност да коригира
размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата
на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия
случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от „А
Т.З.Т." ООД, *** административно нарушение по нищо не се различава от
обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма
настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като
маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и
отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на
здравето и живота на останалите участници в движението, а и на пътниците на
които е осъществен превоз, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
По
делото е конституиран процесуален представител на РД „АА“-Варна. Съгласно
чл. 17 от Устройствения праавилник на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" / Приет с ПМС № 272
от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г.,
изм. и доп., бр. 33 от 8.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., доп., бр. 52 от
2.07.2019 г., в сила от 2.07.2019 г., изм. и доп., бр. 7 от 24.01.2020 г., в
сила от 1.02.2020 г./, публикуван на сайта Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" на адрес , общодостъпен за всички.https://rta.government.bg/images/Image/struktura/ustr-pravilnik-2020.pdf специализираната администрация на ИА „АА“ е
структурирана в осем регионални дирекции в това число и РД“АА“-Варна, която е
била с предишно наименование ОО“АА“-Варна.
От процесуален представител на РД „АА“ – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство надлежно упълномощен процесуален представител е
извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РД“
АА“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв.
, съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и
правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било
процесуални усилия на процесуалния представител по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з , ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и
законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000090/23.01.2020г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна / с
ново наименование Регионална дирекция "АА"-Варна“/, с което на „А Т.З.Т."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от МА.
- управител е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. на основание чл.96г,
ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА „А Т.З.Т." ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от М.А. -
управител да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-гр.
Варна, с адрес ул.“Тролейна“ №48, ет.4 сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: