РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Пловдив, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500122 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора А.
Н. Н., ЕГН - ********** срещу Решение № 287 от 13.10.2023 г. , поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 1382/29.11.2023 г. / неправилно именувано Определение /, пост.
по гр.д. № 177/2023 г. на РС – Карлово, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу „ Обединена Българска Банка“ ЕАД, ЕИК *** / правоприемник на Кей Би Си Банк
България ЕАД, ЕИК ***/ иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 70 от ЗПУПС – за
осъждането на банката да му заплати / възстанови сумата 1 241,04 евро / 2 420 лева /,
изтеглена от банковата му сметка на 31.08.2021 г. посредством 10 броя неразрешени
платежни операции, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска -
06.02.2023 г. до окончателното изплащане и съответно на този резултат да заплати на
ответната банка направените разноски по делото от 350 лева.
За отхвърлянето на иска районният съд е приел, че е налице основанието по чл. 80 ал.
3 вр. чл. 75 т. 3 от ЗПУПС за освобождаване на ответника от отговорност – ищецът е
записал ПИН на дебитната си карта в мобилния си телефон, като и двете вещи са държани
от него на едно и също място при извършената на 31.08.2021 г. кражба, при която са
едновременно противозаконно отнети.
Въззивникът поддържа този извод на съда да е необоснован. Същият съдът направил,
кредитирайки заключението на ССчЕ, вещото лице по която няма съответните специални
знания по въпроса как е възможно трети лица да се сдобият с ПИН на картата и конкретно
възможно ли е това да стане при пазаруване с нея в търговски обект. По този въпрос е
следвало да кредитира заключението на СТЕ, което е изготвено от съответния специалист в
1
тази насока и според което заключение този начин на узнаване на ПИН е напълно възможен
и вероятен в случая. Настоява, че не е записвал ПИН на дебитната си карта в мобилния си
телефон, нито е декларирал такова обстоятелство, в подаденият от него формуляр за
рекламация - отбелязването с „х „ в т. 3 е извършено от служител на банката, който
служител подчертал и израза „ мобилен телефон „, за да осигури изгодни за банката факти
по претенцията за възстановяване на сумите от ищеца като ползувател на платежните
услуги. Поддържа да е житейски нелогично сам да представи такава информация на банката
/ дори и същата да е вярна /, тъй като това означава отказ на искането му за възстановяване
на сумите по процесните транзакции. Развива съображения относно понятията
разрешена/неразрешена платежна операция по смисъла на ЗПУПС и относно понятията
„умисъл „, „ небрежност „ и „ груба небрежност „ по смисъла на закона.
По така изложените доводи иска отмяна на решението като неправилно и уважаване
на иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ Обединена Българска Банка“ ЕАД, ЕИК ***е депозирала
отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че ищецът сам е декларирал в подадения
от него до банката формуляр за рекламация факта, че е съхранявал ПИН на дебитната си
карта в мобилния си телефон, който факт се потвърждава и от пренебрежимо краткия
период между твърдяната кражба / във времето от 4 ч. до 5 ч. според подадения от ищеца
доклад до властите за кражбата / и часа на първата транзакция – 4,25 часа. Ищецът не е
оспорил истинността на формуляра за рекламация по реда на чл. 193 от ГПК пред
първоинстанционния съд, съответно не е ангажирал доказателства. Твърдението му за
извършено от служител на банката „ дописване „ във формуляра е заявено за пръв път с
въззивната жалба. Заключението на СТЕ правилно не е било кредитирано, тъй като същото
установява само възможност за узнаване на ПИН при пазаруване с картата в търговски
обект, но не и че узнаването в случая е станало съобразно така твърдяно от ищеца
предположение и възможност, в насока което по делото не са ангажирани доказателства.
Поддържа и възражение, че ищецът не е уведомил веднага банката за кражбата на дебитната
карта – същата е осъществена между 4 ч. и 5 ч., а банката е уведомена едва в 9,33 часа, като
в този интервал са извършени всички процесни неразрешени транзакции. Поддържа, че
уведомяването е можело да стане своевременно, тъй като банката е предоставила на
клиентите си възможност за уведомяване по всяко време на денонощието чрез създаден от
нея денонощен център.
По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението. Претендира
разноските, направени за въззивното производство.
Не са заявени от страните искания за ангажиране на доказателства.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от А. Н. Н., ЕГН –
********** срещу „ Обединена Българска Банка“ ЕАД, ЕИК ***/ правоприемник на Кей Би
Си Банк България ЕАД, ЕИК ****/ иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 70 от ЗПУПС
– за осъждането на банката да му заплати / възстанови сумата 1 241,04 евро / 2 420 лева /,
изтеглена от банковата му сметка на 31.08.2021 г. посредством 10 броя неразрешени от него
платежни операции, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска -
06.02.2023 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че на така посочената дата в РФранция, Зона за отдих Безие Монблан север -
разклонение на магистралата, била извършена кражба от паркирания от него в зоната
служебен камион. Кражбата била извършена в интервала между 04,00 ч. – 05.00 ч. и му били
отнети оставените в камиона лични негови вещи, сред които и дебитната му банкова карта
№ *** и мобилен телефон. Веднага след като констатирал кражбата уведомил банката за нея
с цел блокиране на картата – в 9,33 ч. на 31.08.2021 г.. Картата била блокирана в 9,36 ч., но
2
междувременно посредством нея били извършени 10 броя тегления от банковата му сметка
при ответника / посочен IBAN / на обща стойност 1 241, 04 евро. Поддържа, че същите
съставляват неразрешени платежни операции и като така за банката като доставчик на
платежните услуги възниква отговорността по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 70 от ЗПУПС да му
възстанови изтеглените парични средства, като не са налице визираните в същия закон
основания за изключване или намаляване на отговорността й. Въпреки това тя отказала с
довод, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 75 т. 3, предл. последно от ЗПУПС.
Поддържа този довод да е неоснователен, тъй като е предприел всички разумни действия за
опазване на персонализиращите данни и конкретно това да не записва персонализиращите
средства за сигурност върху платежния инструмент, а записаните такива на друг носител да
не съхранява едновременно с платежния инструмент. Проведеното помирително
производство през КЗП не дало желания от ищеца резултат.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа, че е
освободен от отговорност на основание чл. 80 ал. 3 вр. чл. 75 т. 3 от ЗПУПС, тъй като в
подадения от ищеца формуляр за възстановяване на средствата по неразрешените от него
транзакция същият сам е декларирал, че ПИН на картата е записал на мобилния си телефон,
който носи винаги в себе си и който е откраднат ведно с картата. В подкрепа на така
декларираното са и установените при извършената от банката проверка факти, а именно, че
всички тегления чрез картата след кражбата са направени при физическото присъствие на
картата и правилно въведен ПИН, като първото теглене е проведено минути след
съобщения вероятен начален час на кражбата – в 4,21 ч. българско време, съответно 3,21 ч.
френско време.
По делото е безпротиворечиво установено от фактическа страна твърдяната от ищеца
кражба на 31.08.2021 г. между 04,00 ч. и 05,00 ч. българско време, съответно между 03,00 ч.
– 04,00 ч. френско време; отнетите му при кражбата лични вещи, сред които и дебитната
банкова карта и мобилния телефон; уведомяване на ответника за кражбата в 9,33 ч. и
нейното блокиране в 9,36 часа / българско време /, а френско – 8, 36 ч., извършените
междувременно тегления в гр. Марсилия на средства от банковата му сметка при ответника
посредством картата на обща стойност исковата сума както следва: 300 евро – 4,21 ч. /
българско време /, съответно 3,21 ч. във Франция; 200 евро в 3,27 ч. , съответно 4,27 часа; 17
евро в 6,10 ч., съответно 7,10 ч.; 17 евро в 6,10 ч., съответно 7,10 ч. ; 52,50 евро в 6,20 ч.,
съответно 7,20 ч.; 58,22 евро в 6,45 ч., съответно 7,45 ч.; 98,32 евро в 6,51 ч., съответно 7,51
ч.; 210 евро в 7,01 ч., съответно 8,01 ч. ; 105 евро в 7,02 ч., съответно 8,02 ч., 100 евро в 7,34
ч., съответно 8,34 ч. и 100 евро в 7,35 ч., съответно 8,35 ч..
По делото е безспорно установено, съществуването на договорно правоотношение
между страните по издаване и обслужване на дебитна карта, като в представения договор от
13.03.2018 г. е отразено визираното и в закона задължение на ищеца да не записва и да не
ползва своя ПИН по начин, който може да бъде видян от друго лице, да не го записва върху
картата или върху друга вещ, която носи заедно с картата.
Според заключението на назначената по искане на ответника ССчЕ всички тегления
са извършени на АТМ и физически ПОС терминали при физическото присъствие на картата,
прочетен чип върху същата и правилно въведен ПИН код. От съображения за сигурност в
ответната банка е въведена забрана за извършване на всички видове операции с магнитна
лента, тъй като скимирането се осъществява чрез монтиране на допълнителни устройства /
скимери / към терминалите за безкасово плащане, които записват данните и ПИН от
магнитните ленти на картите.
Според заключението на назначената по искане на ищеца СТЕ е възможно ПИН кода
на картата да бъде узнат при теглене на суми от картата от банкомат или при използването
на картата за плащане на покупки в търговски обект, ако лицето, извършващо съответната
операция не е предприело мерки да ограничи визуалния достъп на трети лица при въвеждане
3
на ПИН кода.
По делото е представен попълнения от ищеца до банката формуляр за неразпознати
транзакции / процесните /, в който същият е декларирал, че ПИН е бил записан в мобилния
му телефон.
При служебната проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 269
изр. 1 от ГПК настоящата инстанция намира същото за валидно и допустимо.
При проверката относно неговата правилност въззивният съд е ограничен от
възведените в жалбата оплаквания – казаните по горе, които намира за неоснователни,
съответно обжалваното решение - за правилно.
Въззивникът е декларирал, че ПИН на картата е бил записан в мобилния му телефон -
откраднат едновременно с картата. Заявеното от него пред районния съд възражение, че
декларираното от него във формуляра е не това, а че ползва услугата интернет банкиране
чрез мобилния си телефон е явно неоснователно. Текстът, срещу който е поставил знака „х
„ е нееднозначен – ПИН е записан на …, като е подчертано мобилен телефон, който носи в
себе си. Авторството на документа не е оспорено, а възражението, че знака „ х „ срещу този
текст и подчертаването на мобилен телефон е направено не от него, а от служител на
банката, е заявено за пръв път пред настоящата инстанция, тоест след настъпила преклузия.
В подкрепа на декларираното от ищеца записване на ПИН на картата в мобилния му
телефон е и узнаването на ПИН от момента на отнемането на платежния инструмент и
телефона – предвид установеното по делото, че всички тегления са извършени от третите
лица при физическото държане на картата и правилно въведен ПИН, че първите две
тегления на обща стойност 500 евро са извършени минути след съобщения пред полицията
вероятен начален час на кражбата, както и това, че всички операции чрез магнитна лента са
изключени като забранени от банката – доставчик на платежната услуга, т.е. няма данни в
насока ПИН да е узнат чрез скимиране. Заключението на СТЕ, че по принцип е възможно
ПИН да е узнат чрез зрителен контакт при въвеждането му от въззивника при теглене на
суми чрез картата или при плащане с нея в търговски обект, не променя горния извод.
Установява се възможност за такова узнаване по принцип, но без данни в насока в случая
ПИН да е бил узнат по този начин. Напротив - доказано е, че ищецът е записал ПИН на
картата в мобилния си телефон, като и двете вещи са били оставени от него в служебния му
камион преди и към момента на кражбата на 31.08.2021 г. и са били отнети оттам
едновременно.
Така е безспорно установено допуснато от ищеца неизпълнение на задължението му
чл. 75 т. 3 от ЗПУПС да не съхранява ПИН кода, записан на хартиен, електронен или друг
носител, който носи едновременно с платежния инструмент, което неизпълнение съставлява
проявена от него груба небрежност / неполагане и на елементарна грижа за предотвратяване
възможността трети лица да се сдобият с картата и едновременно с това да узнаят ПИН
кода на същата / - изрично визираното от чл. 80 ал. 3 от ЗПУПС основание, изключващо
отговорността на въззиваемата страна като доставчик на платежните услуги за
възстановяване на изтеглените средства по ненаредени от титуляра на картата транзакции.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и се потвърждава.
На въззиваемата страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 287 от 13.10.2023 г. , поправено по реда на чл. 247 от ГПК
4
с Решение № 1382/29.11.2023 г. / неправилно именувано Определение /, пост. по гр.д. №
177/2023 г. на РС – Карлово.
Осъжда А. Н. Н., ЕГН – ********** да заплати на „ Обединена Българска Банка “
ЕАД, ЕИК ***юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200
/ двеста / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5