Р
Е Ш Е
Н И Е
N ....
гр. Русе, 10.12.2012 г.
Административен съд - Русе,
ІV състав, в открито съдебно заседание на 15 ноември през
две хиляди и дванадесета година, в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА и в присъствие на прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ като
разгледа докладваното от
съдията Райчева адм.д. дело N298 по описа
за 2012
год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.233 от ЗМВР, във вр. чл.145 и сл. АПК.
Ц.С.Ц. *** е оспорил Заповед Рег. №з-3633
от 21.08.2012 год. на Директора на ОД на МВР, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и прекратяване на служебното му правоотношение като младши
автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към отдел
“Охранителна полиция” при ОД на МВР - Русе, категория “Е”- І степен, считано от
датата на връчване на заповедта. Навеждат се доводи, че заповедта е постановена
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
които конкретизира с допуснати противоречия в текста на мотивите и диспозитива
на оспорената заповед и по събирането и обсъждането на доказателствата в хода
на дисциплинарното производство. Позовава се и на нарушение на материалния закон,
тъй като ползваните доказателства не установяват по несъмнен начин извършването
на дисциплинарните нарушения, за които му е наложено наказанието. Иска съда да
отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендира разноските по делото.
Ответникът по жалбата -
Директорът на ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, счита оспорената
заповед за законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна. Претендира
разноски за юрисконсулт.
Прокурорът от РОП,
участвал в производството, излага подробно мотивирано заключение, че жалбата за
неоснователна.
След
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл.168 АПК, съдът приема следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – адресат на
издадената заповед, която му била връчена лично на 23.08.2012 год. срещу подпис(л.5
от преписката). Жалбата е постъпила на 03.09.2012 г., вх.№22761, при което е
спазен преклузивният 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК.
Оспорва се акт, подлежащ на съдебен контрол. Ето защо производството е
процесуално допустимо и оспорването подлежи на разглеждане.
По съществото си жалбата се явява основателна.
Съгласно нормата на чл.228, т.3 ЗМВР, органите по чл.186, ал.1 от закона налагат всички
наказания по чл.226
за служителите от категории Д и Е. С оспорената в настоящото производство
заповед е наложено дисциплинарно наказание по чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР - “уволнение”
и е прекратено служебното правоотношение на полицай Ц.С.Ц., младши
автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към отдел
“Охранителна полиция” при ОДМВР - Русе, категория “Е”. За заеманата длъжност и
присъдена категория се съди по служебна бележка, рег.№32415 от 12.09.2012 г.,
л.22 от делото и кадрова справка, л.69 от преписката. Наложеното наказание е
такова по чл.226 от ЗМВР по отношение на служител категория “Е”, което
обосновава компетентността за издаване на заповедта от Директора на ОД на МВР -
Русе, тъй като е сред изрично посочените дисциплинарно-наказващи органи по
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗМВР. Оспореният индивидуален административен
акт, с който е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” е издаден от компетентен орган.
В
представеното заверено копие на административната преписка се съдържат данни за
редовно започнала и проведена процедура по налагане на дисциплинарното
наказание.
Дисциплинарното
производство е образувано със Заповед Рег. № з-691 от 23.02.2012 г.(л.27 от
преписката), издадена на основание чл.230, ал.1, т.2
и чл.234, ал.1, т.2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни в писмо
Вх. №ЕН-4881 от 23.02.2012 г. по описа на ОДМВР - Русе (изходящ Рег.
№307/22.02.2012 г. по описа на Дирекция “Вътрешна сигурност при МВР, л.44 от
преписката) за престъпна дейност по см. на чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1,
предл.1 и 2 вр. чл.26, ал.1 НК, извършвана от служители от структурата на МВР,
на които служители са били предявени
материалите по наказателното производство в досъдебна фаза и същите придобили качество на обвиняемо лице.
В заповедта се сочи, че предварителните данни сочат на допуснати тежки
нарушения на служебната дисциплина - такива по чл.227, ал.1, т.7, предл.2,
алт.1 от ЗМВР – “използване на служебното положение за лична облага” във вр. с
чл.230, ал.2, т.4 ППЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на
службата” от страна на жалбоподателя. Заповедта съдържа всички реквизити по чл.239, ал.1, предл. второ от ППЗМВР. Полицейският
служител бил запознат със заповедта и правата си в дисциплинарното производство
на 24.02.2012 г. срещу подпис – л.27 от преписката, обратна страна, с което е
изпълнено изискването на чл.243, ал.1, предл.2 от ППЗМВР. От приложените по
преписката доказателства се установява, че първоначално определения срок за
разследване със Заповед Рег. №з-691 от 23.02.2012 г. е удължаван неколкократно -
5 пъти с нарочни заповеди за това на Директора на ОД на МВР поради
необходимостта от събиране на информация и доказателства от други органи – съд
и прокуратура след направени предложения от разследващия орган (л.29-43 от
преписката, заповеди от м.март, април, май, юни и юли
За резултатите от разследването
е изготвена справка Рег. №ПП-18397 от 01.08.2012 г. от дисциплинарно разследващия
орган, с което е спазено изискването на чл.243, ал.3 от ППЗВМР (л.18-л.24 от
преписката). Жалбоподателят е запознат с нея в 11,30 часа на 01.08.2012 г.,
удостоверено с негов подпис (л.24-гръб от преписката), вкл. и с възможността да
даде допълнително писмени обяснения и възражения в срок от 24 часа, както
предписва разпоредбата на чл.243, ал.4 от ППЗМВР. Полицейският служител е
депозирал писмено обяснение на 02.08.2012 г. (л.26 от преписката), в което
оспорва изцяло констатациите в справката, като излага твърдения, че не бил
уронил престижа на службата, а изложеното от защитен свидетел било невярно, но
това обстоятелство би се установило в бъдещ наказателен процес. .
Дисциплинарно-разследващият
орган е приключил производството със
становище до Директора на ОД на МВР Рег. №ПП–185793 от
03.08.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на полицай Ц. (л.12-л.17 от преписката).
След получаване на становището
и дисциплинарната преписка, с покана Рег. №28615 от 09.08.2012 г. (л.7 от
преписката), връчена лично на жалбоподателя, дисциплинарно-наказващият орган го
поканил да даде писмени обяснения в срок до 17.08.2012 г. На 13.08.2012 г.
полицейският служител подал писмено възражение, с което поддържа дадените пред
разследващия орган обяснения, като акцентира върху обстоятелството, че
повдигането на обвинение при липса на
осъдителна присъда, не може да се създаде негативно отношение към институцията,
тъй като една жалба може да бъде тенденциозна и подадена в злоупотреба с право.
Дисциплинарното производство е приключило
с оспорената сега заповед на Директора на ОД на МВР - Русе, с която е наложено
наказание “уволнение” на полицейския служител и е прекратено служебното му
правоотношение. Заповедта е издадена в предвидените по ЗМВР преклузивни
срокове. Съгласно ал.2 на чл.225 от закона за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването
му. Съгласно чл.223 ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а според ал.3 на цитираната
разпоредба нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая
последните са изпратени на наказващия орган на 03.08.2012 г., видно от
приложеното на л.9 от преписката придружително писмо от разследващия орган.
Липсват данни за момента на постъпване на писмото при директора на ОД на МВР,
поради което следва да се приеме, че датата, на която наказващия орган е
запознат с материалите по дисциплинарната преписка, е най-рано на 03.08.2012 г.
Това е началният момент, от който
започва да тече 2-месечния срок за упражняване на компетентността на Директора
на ОД на МВР по дисциплинарното наказване. Към 23.08.2012 г., когато е връчена
заповед за налагане на наказание (моментът, към който дисциплинарното наказание
се счита за наложено) посоченият кратък преклузивен срок не е бил изтекъл. Към
момента на налагане на дисциплинарното наказание не е изтекъл и двугодишният
срок от извършване на деянията, които според заповедта са осъществени на
06.07.2011 год.
Съгласно чл.246, ал.1 ППЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, която следва да съдържа изрично
предписани в нормата реквизити, между които: обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, правното основание и
др. Процесната заповед е издадена
в писмена форма, съдържа позоваване на правни норми. Като фактически основания
в нея са изложени посочените в становището и справката на разследващия орган обстоятелства:
На 06.07.2011 год. около 05.00 часа в гр. Русе
по бул.”България”, посока гр. Русе в
района на отбивката за КАТ, в качеството си на държавен служител полицай Ц. -
младши автоконтрольор – І степен в група ОДПКПД на сектор “ПП” към отдел ОП при
ОДМВР - Русе,категория Е – І степен, осъществяващ административно - контролна
дейност в наряд с полицай Н.К. - младши автоконтрольор – І степен в същото
структурно звено, по време на извършване на полицейска проверка присъствал
когато К. поискал от водач на МПС - свидетеля със скрита самоличност с идентификационен №005-РР пари, които не му
се следват с думите „не петдесет евро, искам по петдесет евро на тримата, чу
ли” и видял, че , че колегата му, при изпълнение на служебни задължения, приел
пари, които не му се следват – сумата от 150 евро, от която сума 50 евро били
за него, Ц.. След отправените от Костадинов обиди и заплахи към свидетеля(със
скрита самоличност) при което на водача било заявено, че има проблем, защото
управлявал МПС с нередовни, „фалшиви” холандски регистрационни номера,
наказаният полицейски служител пристъпил към обективиране на отправените от
Костадинов заплахи, като е започнал да снима с фотоапарат автомобила и
предприел действия по демонтиране на регистрационните му табели, както и на
регистрационните табели на автомобилите, пътуващи и спрени след този на
свидетеля, които били с румънски транзитни номера. За да не бъдат извършени предприетите действия, съгласно служебните
задължения на автоконтрольорите, предвидени в длъжностната характеристика и нормативните актове, полицай
Н.Костадинов поискал и взел сумата от 150 евро.
Дисциплинарно
– наказващият орган е приел, че с така описаното деяние полицай Ц.Ц. е извършил
дисциплинарни нарушения по чл.227, ал.1, т.7, предложение 2 и т.8, предложение
1 от ЗМВР – “използване на служебното положение за лична облага” и “злоупотреба
с власт”, за които е предвидено дисциплинарно наказание “уволнение”, както
и дисциплинарно нарушение по чл.230,
ал.2, т.4 от ППЗМВР: “деяния несъвместими с етичните правила за поведение в
МВР, с които се уронва престижът на службата”, за което е предвидено
дисциплинарно наказание “уволнение”.
От
приложеното по преписката Постановление за привличане на обвиняем и вземане
мярка за неотклонение на следовател в СО при СГП-София (л.48-.50 от преписката)
се установява, че за гореописаните деяния на
жалбоподателя на 22.02.2012 г. са повдигнати обвинения по ДП №20-П/2011
г. по описа на Следствен отдел(СО) при СГП за умишлени престъпления от общ
характер - по чл.302, т.2 и т.1, алт.2,
вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, предложение 1 вр. чл.20, ал.2 от НК и за
престъпление по чл.387, ал.1, предложение 2, алт.1 от НК и му е взета мярка за
неотклонение “парична гаранция”. На съда е служебно известно, че досъдебно
производство №20-П/2011 г. по описа на СО в СГП, обвиняем по което е
жалбоподателят Ц., в момента се разследва и все още не е приключило.
В
подкрепа на релевираното оплакване за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила жалбоподателят твърди, че в хода на
проведено дисциплинарно производство не са установени извършени от него
дисциплинарни нарушения, за които му е наложено най-тежкото наказание
“уволнение”. Съдът намира тези доводи за основателни.
Приетата за установена фактическа обстановка
от дисциплинарно-разследващия орган, а впоследствие и от
дисциплинарно-наказващия, е въз основа на изисканите от разследващия орган
материали от досъдебното производство при по описа на СО при СГП: преписи от
протоколи за разпит на защитен свидетел №005-РР и преписи от протоколи за
разпознаване на лица по снимки, изготвени в хода на ДП №20-П/2011 г. на СО при
СГП (л. 53 – л. 57 от преписката), както и Постановление за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение по същото следствено дело. В хода на
дисциплинарното производство от дисциплинарно-разследващия орган са изискани
писмени сведения, в качеството на свидетел от полицай Николай Костадинов (патрулиращия
полицай, съвместно с жалбоподателя на 06.07.2011 г., л.66 от преписката).
Последният е отказал даването на такива писмени сведения (сведение Рег.
№ПП-10157/26.04.2012 г. на л.67 от преписката).
Вменените
на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, дефинирани в чл.227, ал.1, т.7,
предложение 2 и т.8, предложение 1 от ЗМВР и чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, представляват
конкретни негови деяния, т.е. факти, които подлежат на доказване.
Доказателствената тежест, както в рамките на административното производство,
така и в съдебната фаза, е изцяло върху административния орган, съгласно
чл.229, ал.4 от ЗМВР. Съдът счита, че установяването на дисциплинарните
нарушения не може да се основава единствено и само на материалите от висящото
досъдебно наказателно производство за същите случаи, за който на лицето са
повдигнати обвинение за престъпления от общ характер по НК. Съгласно
разпоредбата на чл.224, ал.3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл нарушението на служебната
дисциплина не е задължително да представлява престъпление, но дори и да е така,
двете производства - наказателното и дисциплинарното се развиват независимо
едно от друго. Поради автономността на производствата, установяването на
релевантните за всяко от тях факти, следва да стане в рамките на съответното
производство. В конкретния случай обстоятелствата, послужили като фактически
основания за издаване на процесната заповед, са приети за установени от
дисциплинарно-разследващия и впоследствие дисциплинарно-наказващия орган, само
въз основа на приобщените материали от следственото дело. От извършените от
разследващия орган действия – покана за даване на сведения от полицай Костадинов,
обяснения на жалбоподателя, тези обстоятелства не са доказани по несъмнен начин,
напротив обясненията са в обратен смисъл. Приложените по преписката писмени
доказателства също не установяват описаните в заповедта факти, относими към
съставомерността на деянията.
Приобщените по дисциплинарната преписка
доказателствени материали от следственото дело (протоколи за разпит на защитен
свидетел и протоколи за разпознаване на лица от същия този свидетел по ДП №20-П/11 по описа на СО-СГП)
са ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствен източник на
сведения за правнорелевантните факти от състава на приетите за извършени от
жалбоподателя дисциплинарни нарушения. Следва да бъде съобразено обаче, че тези
материали са изготвени и са събрани за нуждите на наказателното производство.
Свидетелските показания на защитения свидетел (чл.123 от НПК) са гласни
доказателствени средства, които се
събират по предвидения в НПК специален ред. Те не се ползват с
презумтивна доказателствена сила и проверката им се извършва в рамките на
наказателното производство (чл.107 от НК). В този смисъл, единствено те не могат
да служат за обосноваване на дисциплинарна отговорност на полицейския служител
по реда и при условията на ЗМВР, в какъвто смисъл жалбоподателят основателно е
направил възражения в хода на дисциплинарното производство. Процесуалната им
годност следва бъде изследвана от наказателния съд. Те не могат да бъдат
подлагани на анализ и оценка от други органи, вкл. и от съд, извън рамките на
наказателното производство, поради спецификата на способа за събиране на
доказателството по НПК -чл.141 от кодекса. Следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че интерпретацията на доказателствената стойност на доказателственото средство
– показанията на свидетел с тайна самоличност,
в наказателното производство става при съобразяване на императивното
правило по чл.124 от НПК, а именно - показанията на свидетели от тази
категория, дадени по реда на чл.141 от НПК, да бъдат подкрепени от други,
различни по вид доказателства като предпоставка за изграждане на обосновано
обвинение срещу конкретно лице и за неговото осъждане. Съгласно забранителна
разпоредба на чл.124 от НПК, обвинението и присъдата не могат да се основават
само на показанията на свидетели с тайна самоличност. По аргумент от нея дори,
да се приеме че тези показания са допустими средства по закон по смисъла на чл.229,
ал.3 от ЗМВР, то само и единствено с тях не може да се обоснове фактически
състав на дисциплинарно нарушение. Фактът на образувано досъдебно производство
и повдигнато обвинение срещу полицейския служител Ц. Ц., сами по себе си не са
материалноправни предпоставки по ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение”. Извършените процесуални действия в хода на досъдебното
производство, не освобождават органите, ангажирани с провеждането на
дисциплинарното, от дължимата процесуална активност за събиране на
доказателства, посредством които може да бъде обоснован предмета на доказване в
това производство. В процесния случай, с изключение на приобщените материали от
досъдебното производство, събраните по преписката други доказателства не
формират извод, че служителят е извършил вменените му нарушения по ЗМВР, за
които е наказан с уволнение. Издадената заповед, оспорена в настоящото
производство, е необоснована. При неустановеност на извършени дисциплинарни
нарушения по чл.227, ал.1, т.7, предложение 2 и т.8, предложение 1 от ЗМВР и
чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, актът е издаден в противоречие с материалния
закон. Атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна
поради това.
Съдът
намира за неоснователни възраженията по отношение наведен довод за разлика в
съдържанието на оспорения акт, представен по преписката и копието, връчено на
жалбоподателя, тъй като това обстоятелство не се доказва по безспорен начин, а
върху последната страница на оспорената заповед
наказаният служител саморъчно е изписал имената си, дата на връчване ,
положил подпис с текст, че е получил
заповедта и липсват възражения по съдържанието й.
Предвид
основателността на жалбата и на основание чл.143, ал.1 от АПК на оспорващия се
следва заплащане на разноски в общ размер 510лв., от които договорено
възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева (договор за правна защита и
съдействие с данни за платената сума на л.63 от делото) и 10 лева държавна
такса.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед Рег. №з-3633 от 21.08.2012
год. на Директора на ОД на МВР за налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на полицай Ц.С.Ц. –
младши автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към
отдел “Охранителна полиция” при ОДМВР - Русе, категория “Е”- І степен, считано
от датата на връчване на заповедта по оспорването от страна на Ц.Ц..*** да
заплати на Ц.С.Ц. ***, ЕГН **********,
сумата от 510 лв. - разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: