Определение по дело №5867/2017 на Софийски градски съд

М О Т И В И

 

към Присъда от 06.06.2018 г.

по н.о.х.д. № 5867/17 г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав

 

--------------------------------------------------------------------------------

 

            Подсъдимият В.В.В., с ЕГН: **********, е предаден на съд по повдигнатото му от Софийската градска прокуратура (СГП) обвинение (с обвинителен акт от 13.12.2017 г. и с последващо изменение по чл. 287, ал.1 НПК в с.з. на 28.05.2018 г.) за престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК - за това, че около 13.20 ч. на 12.10.2016 г. при управляване на моторно превозно средство (л.а. „Субару – Аутбек“, рег. № ******със скорост 119 км./ч.[1] (при максимално разрешена – 90 км./ч) в гр. София, по Околовръстния път (в района на № 467 в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“),  нарушил правилата за движение - по чл. 20, ал.1 ЗДвП (задължението като водач да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство), по чл. 20, ал.2 ЗДвП (задължението при избиране на скоростта да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост – да спре, когато възникне опасност за движението) и по чл. чл. 16, ал.1, т.3 ЗДвП (забраната на пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение, когато платното  за движение има четири и повече пътни ленти) и с това по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Р.В.С.(ЕГН: **********) и В.Б.И., с ЕГН: **********  (починал на 25.10.2016 г.), както и средна телесна повреда на Й.А.Й. (ЕГН: **********).

            Страните в процеса не спорят по фактите на обвинението, а позициите им се разминават частично относно тяхната правна оценка и дължимото наказание. Прокурорът възприема представената за първи път в съдебното следствие версия за намеса на неустановен по делото лек автомобил, който е засякъл колата на подсъдимия и пледирайки, че това не изключва неговата отговорност, предлага деянието да бъде санкционирано с 3 години лишаване от свобода  (с отложено изпълнение и 5-годишен изпитателен срок на чл. 66 НК) и лишаване от право да се управлява МПС за същия срок. Повереникът на частното обвинение (адв. Д.)[2] се солидаризира с посочената теза, но настоява наказанието лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно (без приложение на чл. 66 НК), поради настъпилите с престъплението тежки последици. Въз основа на същите обстоятелства, приети за установени и от държавното обвинение, защитата на подсъдимия (адв.  Я.Н.) твърди, че при така създалата се ситуация инцидентът е бил непредотвратим и неизбежен от страна на В.. Алтернативно се иска смекчаване на неговата наказателна отговорност чрез приложение на привилегията по чл. 343а НК (поради наличните доказателства за оказана помощ непосредствено след деянието) и санкция в размер до 3 години лишаване от свобода, така че да е възможно отлагането на нейното изпълнение по чл. 66 НК. В последната си дума самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и моли за справедлива присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, о т    ф а к т и ч е с к а   с т р а н а намери за установено следното:

            Подсъдимият В.В.В., с ЕГН: **********, е роден на *** ***. Същият е българин и български гражданин, неосъждан, неженен; с висше образование и професия на спортен преподавател в Техническия университет в  гр. София. Живее на адрес в гр. София, ж.к. „**********Към дата 12.10.2016 г. подс. В. бил правоспособен шофьор по силата на валидно до 2024 г. свидетелство за управление на МПС № ********* за категория „В“ и за лични нужди използвал лек автомобил „Субару“ (модел „Аутбек“) с швейцарски регистрационни табели (№ *******).

В обедните часове на 12.10.2016 г. В. управлявал на дневна светлина горепосоченото превозно средство по Околовръстния път на гр. София (с посока на движение от „Ботевградско шосе“ към „Цариградско шосе“). До него на пасажерската седалка пътувал свидетелят А.Б.. Видимостта била добра, а платното за движение – без неравности и наклони, въпреки влошените в този момент условия - атмосферни (облачно и дъждовно време) и пътни (мокър асфалт и наличие на пясък в две от пътните ленти). Малко след 13.00 ч. автомобилът на подсъдимия, който бил в добро техническо състояние и с изправна спирачна система, наближил участък от Околовръстния път, отговарящ на № 467, където се движил със скорост около 119 км./ч. при максимално разрешена за това място – 90 км/ч. В същия район пътят бил разделен чрез тревна площ (без мантинела) на две платна за движение (в посока към „Цариградско шосе“, накъдето се движил В.; и в насрещната посока – към „Ботевградско шосе“), всяко от които разполагало с по три пътни ленти, обособени чрез единични прекъснати линии и размери на широчина, както следва: най-дясната (7 м. и 14 см.), средната и лявата (по 3 м. и 15 см.).  

Приближавайки участъка около № 467 на Околовръстния път (на около 217 м. преди него), подс. В. управлявал автомобила си с посочената по-горе скорост в средната пътна лента и пред него се движели други превозни средства. Около 13.20 ч. той решил да предприеме маневра по изпреварване чрез преместване в най-лявата лента, където се установил. Поради по-високата си скорост възнамерявал да задмине намиращата се в средната пътна лента колона от коли, но неочаквано пред него от средната към лявата лента отклонил неустановен по делото лек автомобил (марка „Мерцедес“), който на практика се изпречил на пътя му. За да избегне евентуален удар, В. натиснал рязко спирачките на л.а. „Субару - Аутбек“ (с рег.№ ******и завъртял волана на ляво. Посочените негови внезапни действия довели до загуба на контрол върху управлението на превозното средство – колата преминала през разделителната тревна площ и навлязла неконтролируемо в насрещното три-лентово платно. По същото време в неговата средна лента в обратна посока (от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“) се движил със скорост 88 км./ч. управляван от В.Б.И. (ЕГН: **********) лек автомобил „Рено – Меган“, с рег. № *******(собственост на частния обвинител Г.В.С.), в който заедно с И. пътували неговата майка (на задната седалка) – Р.В.С.(ЕГН: **********) и ч.о. Й.А.Й., с ЕГН: ********** (на пасажерската седалка до шофьора). При неочакваното навлизане на автомобила на подсъдимия в насрещното платно скоростта му била редуцирана до 101 км./ч. Именно с посочената скорост превозното средство ударило с предната си част странично (от лявата страна) управлявания от В.Б.И. насрещен автомобил (с рег. № ******пресякло трите ленти на насрещното платно за движение и излязло в страничната тревна площ. При реализирания „приплъзващ“ удар лекият автомобил „Рено“, в който пътували В. И. (шофьор), Й. Й. и Р.С.бил значително деформиран в лявата си част, загубил управление, излязъл от платното за движение и също се установил в тревното пространство отстрани.

Вследствие на инкриминирания удар подсъдимият и стоящият на седалката до него свидетел А.Б. останали невредими. Фатални обаче, били  последиците за пътуващите в удареното превозно средство лица: Р.В.С.починала мигновено поради причинени несъвместими с живота травматични увреждания – закрита черепно-мозъчна травма (разкъсно-контузна и порезни рани на главата в лявата челно-слепоочна теменна област; субдурален хематом в лявата теменно-тилна област; тотален субарахноидален кръвоизлив), закрита гръдна травма (счупена гръдна кост и двустранно счупени ребра: вдясно – по една, а в ляво – по две фрактурни линии; разкъсвания на белите дробове и наличие на 700 мл. кръв в плевралните кухини; белодробни контузии и травматичен субплеврален емфизем; разкъсване  и контузия на сърцето); закрита коремна травма (разкъсвания на слезката и черния дроб и наличие на 300 мл. излив в свободната перитонеална кухина), травма на опорно-двигателния апарат (прекъсване на атлантоокципиталното съчленение; двустранно счупване на контактуващите повърхности на кръстно-хълбочните стави) и остра кръвозагуба; В.Б.И. бил настанен по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“ (гр. София) с множество травматични увреждания (а: открита гръдна травма – масивно охлузване и разкъсно – контузна рана в лявата гръдна област, проникваща в лявата плеврална кухина, довели до левостранен пневмоторакс и подкожен ефизем; фрактури на 6-то и 7-мо ребра вляво, контузия на левия бял дроб, постконтузионна пневмония;  б: закрита коремна травма – разкъсване на левия бъбрек с изливане на урината в околното ретроперитонеално пространство), като въпреки положените усилия за активно лечение и реанимация, смъртта му настъпила на 25.10.2016 г. поради развилата се като усложнение от тежките травми постконтузионна застойна пневмония, предизвикала остра дихателна недостатъчност; на Й.А.Й. били причинени телесни увреждания, довели до трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на снагата (счупване на дръжката на гръдната кост) и до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (контузия на гърдите и корема, разкъсно-контузна рана на лявото коляно, охлузвания по гърба, носа и лявата ушна мида).

Незабавно след настъпилия удар, движението в платното на Околовръстния път в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“ било временно преустановено. Преминаващите в близост автомобили намалили скоростта, а някои от тях – спрели с цел водачите им да съдействат на пострадалите. Така например, на мястото се установил свидетелят В.М., чиято кола преди инцидента се движела непосредствено зад управлявания от В.И. автомобил; дошли и още (неустановени по делото) граждани, много от които последователно (общо 10 пъти) позвънили за спешна помощ на тел. 112. Междувременно, подс. В. и св. Б. успели да излязат от катастрофиралия автомобил, в който пътували и също се установили в непосредствена близост до колата с пострадалите. В създалата се суматоха В., заедно с друго измежду присъстващите лица, отворили най-напред вратата на пасажерската седалка, влезли в контакт с намиращия се там Й.Й. и с взаимни физически усилия успели да го извадят навън до пристигането на медицински екип. След това подсъдимият седнал на овакантеното място до шофьора и провел кратък разговор с него, но В.И., който по това време бил жив и в съзнание, отговарял неразбираемо. В. освободил предпазния му колан и се опитал от вътрешната страна да избута блокиралата шофьорска врата, така че тя да се отвори с цел безопасното извеждане на И.. Тъй като вратата не поддала, подсъдимият опитал безуспешно да премести И. през съседната седалка, за да го изведе от ляво. По същото време В. забелязал на задната седалка тялото на починалата Радка С., което не давало признаци на живот.

Мястото на катастрофата било посетено и от екипи на СДВР, част от които били свидетелите Г.В. и Р.М.. За случая св. Р.М. изготвил констативен протокол № К 905/12.10.2016 г., в който описал първоначално установените от него данни, а св. В. – докладна записка. Осигурена била и пожарна техника, чрез която блокираните врати на ударения автомобил били разрязани и отворени. Пострадалите Й. Й. и В. И. били транспортирани с линейки до УМБАЛ „Св. Анна“ (гр. София), където на 25.10.2016 г. И. починал. В условията на неотложност (чл. 212, ал.2 НПК) започнали и първоначални действия по разследването, а двата процесни автомобила били транспортирани за съхранение на разположение на СДВР.

При анализа на  д о к а з а т е л с т в а т а, съдът взе предвид всички материали, съдържащи информация за изследваните факти:

            І.Доказателствени средства:

1) гласни д.с. – показанията на свидетелите Й. (л.88 от н.о.х.д.), Б. (л. 84-85 от н.о.х.д.), В.М. (л. 85, гръб – л. 86, гръб от н.о.х.д., вкл. частично прочетените от д.п. – л. 34/35), В. (л.111-112 от н.о.х.д.), Р. М. (л.180, гръб – л. 182 от н.о.х.д.), Г. И. (л.87 от н.о.х.д.), Б. И. (л. 87 от н.о.х.д.) и С. (л.87, гръб от н.о.х.д.), както и двукратно дадените от подс. В. обяснения (л. 112-113 и л. 185, гръб от н.о.х.д.);

2) писмени д.с., прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествие (л. 3-5 от д.п.), свидетелство за съдимост (л.206 от н.о.х.д.), справки от МРРБ/АПИ (л.154 и л. 158 от н.о.х.д.) и от дирекция „НС 112“ (л.146 от д.п.);

3) веществени д.с. – скица (л. 6 от д.п.) и фотоалбум (л. 8-10) към протокол за оглед на местопроизшествие.

ІІ.Писмени доказателства, също прочетени и приети по чл. 283 НПК – фиш за спешна медицинска помощ (л.12 от д.п.), епикризи за Й. Й. (л.37 от д.п.) и В. И. (л.78 от д.п.), медицинско удостоверение (л.39 от д.п.) за Й.Й., съобщение за смърт на Р.С. (л.41 от д.п.), удостоверения за наследници на Р.С.(л.47 от д.п.) и В. И. (л.49 от д.п.), констативен протокол № К-905/12.10.2016 г. (л.16 от д.п.), характеристични данни (л. 32-34 от н.о.х.д.), свидетелство за регистрация на л.а. с рег. № *******(л.55 от д.п.), дипломи и трудови договори за подс. В. (л. 35-41 от н.о.х.д.);

            ІІІ.Изготвените при разследването множество експертизи: съдебно-медицинска на труп № 697/16 г. (л.72-77 от д.п., ведно с дадените от в.л. Г. разяснения в с.з. на 20.02.2018 г. – л. 81 от н.о.х.д.) и СМЕ на труп № 661/16 г. (л.56-62 от д.п., ведно с дадените от в.л. А. разяснения в с.з. на 28.03.2018 г. – л. 113, гръб – л.114 от н.о.х.д.); авто-техническа относно настъпилото ПТП (л.90-104 от д.п., ведно с дадените от в.л. А. разяснения в с.з. на 20.02.2018 г. – л. 81, гръб – л.82 от н.о.х.д.) и авто-техническа относно състоянието на двата процесни автомобила (л.108-111 от д.п., ведно с дадените от в.л. А. разяснения в с.з. на 20.02.2018 г. – л. 82, гръб – л. 83 от н.о.х.д.), 5-членна комплексна - медицинска и авто-техническа (л.152-175 от д.п., ведно с дадените от вещите лица Г., П. и А. разяснения в с.з. на 28.03.2018 г. (л.114-115, гръб от н.о.х.д.), допълнителна двойна авто-техническа (л.136-145 от н.о.х.д., ведно с дадените от вещите лица П. и А. разяснения в с.з на 24.04.2018 г. – л.149 от н.о.х.д.), оценителна (л.134-136 от д.п., ведно с дадените от в.л. М. разяснения в с.з. на 20.02.2018 г. – л. 83 от н.о.х.д.) и трасологична (л.141-142 от д.п., приета в с.з. на 20.02.2018 г. – л. 83, гръб от н.о.х.д.).

            Изследването на съдържанието на така изброените доказателствени източници налага фактите, които те установяват, да бъдат групирани в няколко насоки: а) относно района на процесното местопроизшествие (пътна настилка, разположение, атмосферни и пътни условия, максимално разрешена скорост); б) относно реализираното от подс. В. управляване на ползвания от него л.а. „Субару – Аутбек“, рег. № *******; в) относно механизма на инкриминираната катастрофа (причини за нейното настъпване, хронология на събитията и причинените от инцидента спрямо ч.о. Й. и двамата починали увреждания); г) относно предприетите от подс. В. последващи действия по оказване на помощ на Й. Й. и В. И..

            Установените от съда обстоятелства, касаещи  обстановката около района на процесното местопроизшествие (разположението на пътните ленти във всяко от двете насрещни платна; разделението им от тревиста зона;  дъждовното време в обедните часове на 12.10.2016 г.; мократа настилка; добрата видимост и съществуващото ограничение на скоростта до 90 км./ч.) намират своята доказателствена основа в протокола за оглед на местопроизшествие (л.3-5 от д.п.), в изготвената към него скица (л. 6 от д.п.), в част от показанията на свидетелите Б. (л. 84, абз. последен от н.о.х.д.) и Р. М. (л. 181 от н.о.х.д.), в част от обясненията на подс. В. (л. 113, абз.първи от н.о.х.д.) и в приетите от съда две писмени справки от АПИ (л. 154 и л. 158  от н.о.х.д.). Информацията, възпроизведена от съдържанието на цитираните доказателствени средства, е еднопосочна; не влиза във вътрешни противоречия и позволява тяхното кредитиране в тази им част.

            Изводите, че именно подс. В. е управлявал сочения в обвинението л.а. „Субару – Аутбек“ (рег. № *******); че по същото време до него е пътувал св. Б., който е възприел непосредствено събитията; и че преди да навлезе в насрещното платно колата е предприела изпреварване чрез движението си в най-лявата измежду трите ленти в посока към бул. „Цариградско шосе“, могат да бъдат обосновани предимно с обясненията на В. и показанията на Б.. Тук преди всичко е необходимо уточнението, че макар изявленията на подсъдимия да са и средство за защита, а тези на спътника му (св. А.Б.) – разказ за събитията на лице, намиращо се в приятелски отношения с него, липсват изначално откроени индиции за тяхната недостоверност, недобросъвестност, манипулиране на фактите или едностранчивото им пресъздаване. Напротив, казаното от В. (л.112-113 и л. 185, гръб от н.о.х.д) и Б. (л.84-85 от н.о.х.д.) звучи житейски логично, не преследва единствено и на всяка цена обосноваването на някаква защитна теза и се подкрепя в най-общи линии от останалите доказателствени източници. Поради това съдът намери, че може да използва пълноценно съдържащата се в тях информация, за да изследва в максимална степен процесните събития в тяхната хронология.

            Най-съществен, с оглед предмета на делото, е въпросът за механизма, по който е настъпило пътно-транспортното произшествие. Обобщено казано, формулираната в обвинителния акт и впоследствие доразвита по реда на чл. 287, ал.1 НПК теза на прокурора е,  че: а) движейки се със скорост от 119 км./ч. в най-лявата пътна лента, управляваният от подс. В. автомобил бил засечен от неустановено към момента МПС; б) това провокирало подсъдимия да натисне рязко спирачките и да отбие волана на ляво без да е съобразил скоростта си с факторите по чл. 20, ал.2 ЗДвП (атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя и превозното средство, интензивността на движението, видимостта) и без да е намалил скоростта, а при необходимост – и да спре поради внезапно възникналата опасност; в) вследствие на субективните си действия водачът В. загубил контрола върху управление на автомобила, навлязъл в насрещното платно и ударил  движещия се насрещно л.а.  с рег. № ********.

            Първоинстанционният съд възприе само частично така предложената теза.

            Без да се омаловажава съдържанието на поредицата експертни изследвания, изготвени в досъдебното производство и приети в съдебното следствие, най-полезни за  изясняването на точния механизъм на произшествието и конкретните причини за него са 5-членната комплексна медицинска и авто-техническа експертиза (л. 152-175 от д.п., приета в с.з. на 28.03.2018 г. – л. 114/115 от н.о.х.д.) и допусната от съда  допълнителна двойна АТЕ (л.136-145 от н.о.х.д., приета в с.з. на 24.04.2018 г. – л. 149 от н.о.х.д.). Кредитирането на тяхното съдържание е обусловено не само от факта, че при изготвянето им вещите лица са взели предвид заключението на предходните експертни изследвания (напр. АТЕ, л. 90-104 от д.п., приета в с.з. на 20.02.2018 г. – л. 81/82 от н.о.х.д.), но и от това, че те са отчели дадените от подс. В. в с.з. на 28.03.2018 г.  обяснения (л. 112-113 от н.о.х.д.), които разкриват редица от факторите, допринесли за инцидента.  

            Скоростите на двата насрещно движещи се леки автомобила преди и към момента на удара са били установени от вещите лица чрез техните специални знания в областта на математиката и прилагане на т.нар. „теория на удара“, основно – поради липсата на други приложими способи (напр. свидетелски показания, налични спирачни следи, изследване на скоростомерите, използване на т.нар. уред „пето колело“ при лабораторни условия и т.н.). Така, в съобразителната част на КМАТЕ (от л. 165 до л. 168 от д.п.) чрез съответно приложените изчислителни алгоритми е констатирано, че към момента на удара управляваният от В. И. л.а „Рено“  (с рег. № ********) се е движил с 88 км./ч. Тази скорост е потвърдена и в допълнително изготвеното двойно заключение на вещите лица П. и А. (л.136-145 от н.о.х.д.). Известна промяна има в експертните изводи за скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил „Субару – Аутбек“ (рег. № *******). Последно цитираното заключение (л.145 от н.о.х.д.), прието в с.з. на 24.04.2018 г. (л. 149 от н.о.х.д.) обосновава, че тя е била в порядъка на около 119 км./ч. преди натискане на спирачките, което я завишава с около 3 км./ч. в повече от посочените 116 км./ч. в КМАТЕ (т. „5.1.“ – л. 174 от д.п.). Но при нейното изчисление експертите са ползвали същия алгоритъм, който има своите научни обосновки и може да бъде възприет с доверие. Аргументиран е и изложеният извод, че към момента на удара колата на подс. В. се е движила с по-ниска скорост - около 101 км./ч. (т. „5.1.“ от КМАТЕ – л. 174 от д.п.), т.е. че за времето между натискането на спирачките, преминаването през разделителната тревиста ивица и съприкосновението с насрещното превозно средство, скоростта е била редуцирана с около 18 км./ч.

            Извън проблема за установените скорости на движение на двата автомобила, най-значими се явяват въпросите за конкретната причина, довела до трагичния инцидент. Като предпоставка за това изначално е изключена версията за евентуална техническа неизправност на участващите в него превозни средства, защото този въпрос е бил изследван още в досъдебното производство (АТЕ – л. 108/111 от д.п.) и в.л. А. е дало обосновано заключение, че няма данни системите им (вкл. и спирачните) да са били повредени или функциите им – нарушени. Своите изводи А. потвърди и непосредствено пред съда (л. 83, гръб от н.о.х.д.) с разяснението, че всички открити от него неизправности се дължат на реализираното ПТП, а не на предхождащи инцидента фактори.

            Прокурорът е дефинирал причините за настъпилата катастрофа, като последица от четири кумулативни фактора: 1) управлението на МПС от страна на подс. В. с несъобразена с относимите пътни фактори скорост[3]; 2) непредприемане на действия по намаляване на скоростта или спиране при възникване на опасност за движението; 3) загубения контрол върху превозното средство вследствие на субективни действия на водача и 4) неправомерното навлизане в лентите за насрещно движение.     

            Съпоставката и съвместната оценка на заключенията на КМАТЕ (л.152-175 от д.п.) и допълнителната АТЕ (л.136-145 от н.о.х.д.) обаче, налагат друг извод -  настъпилият удар не се дължи нито на превишена, нито на несъобразена от подсъдимия скорост, нито на неизпълнено от негова страна задължение да намали скоростта или да спре управлявания автомобил при възникнала опасност, а единствено – на проявените от В. неадекватни в създалата се ситуация действия, довели до загуба на контрол върху управлението на колата, с което е формирана фактическата предпоставка за навлизането в лентите за насрещно движение и респ. – за удара в насрещно преминаващото МПС.  

Съдът вече изложи съображения, че може да кредитира обясненията на подс. В. (л.112 от н.о.х.д.) и кореспондиращите им показания на св. Б. (л.84 от н.о.х.д.) в частта им относно наличието на неустановено по делото МПС (назовано като „Мерцедес“), което внезапно е навлязло в лявата лента за изпреварване, препречило е неочаквано пътя на управлявания от В. автомобил и го е мотивирало да натисне спирачките и да завие наляво. Тези доказателствени средства звучат логично, в синхрон са помежду си и дават най-аргументираното и житейски правноподобно разяснение кое всъщност е наложило подсъдимият да се отклони от иначе праволинейната посока на движение. Вярно е, че в обвинителния акт на СГП обстоятелството около появата на споменатия автомобил „Мерцедес“ не е посочено, но то е било надлежно изяснено едва в съдебната фаза на процеса, а впоследствие – взето предвид при изменението на обвинението по чл. 287, ал.1 НПК (в с.з. на 28.05.2018 г.) и признато от прокурора за установено в хода на съдебните прения (л.187, гръб от н.о.х.д.). Именно новоустановените в съдебното следствие факти мотивираха допускането на допълнителната двойна АТЕ (л.136 и сл. от н.о.х.д.). Заключението й, както и това на КМАТЕ, също потвърждава извода, че не избраната от подс. В. скорост, а неговите субективни действия по боравенето с уредите за управление (довели до загуба на контрол върху автомобила) по същество са причинили катастрофата. Аргументите в тази насока могат да бъдат изведени от съдържанието на експертните заключения и дадените от вещите лица допълнителни разяснения:

Първо, в конкретния случай няма страничен фактор, довел до отклонението на автомобила „Субару“, освен аварийното задействане на спирачната система, съчетано със завъртането на волана. От техническа гледна точка, загубата на контрол се дължи на субективните действия на В.. Ако в лявата част на пътната лента (в близост до разделителната ивица), по която се е движила колата на подсъдимия, е имало замърсявания от камъчета и земна почва, евентуалното натискане на спирачките би довело до отклоняване на автомобила на дясно „.. предвид по-големия коефициент на сцепление на десните колела. За отклонение на ляво, каквото се е получило в процесния случай, следва да има въздействие от страна на водача на кормилото в тази посока…“ (разд. „3.3“ от доп. АТЕ – л. 144/145 от н.о.х.д.).

Второ, предвид правия участък, на който са се развили процесните събития, вещите лица, не могат да дадат отговор на въпроса при каква скорост водачът на л.а. „Субару“ (подс. В.) не би загубил контрола върху управлението (вж. разяснения на в.л. П. – л. 149, гръб от н.о.х.д.). Единствено възможният извод, достигнат от експертите, е че за да бъде предотвратен ударът след момента, в който В. вече е загубил контрола върху колата, неговата скорост е трябвало да бъде в порядъка на 53 км./ч. (т. „3.2.“ от доп. АТЕ – л. 144 от н.о.х.д.), т.е. както е разяснил в.л. П. (л. 149, гръб от н.о.х.д.), в случая се касае за скорост, при която би бил избегнат ударът, а не такава, при която не би настъпила загуба върху управлението.

Трето, при защитата на КМАТЕ в с.з. на 28.03.2018 г. експертите П. и А. са внесли допълнителни разяснения, които потвърждават, че комбинацията от двете съчетани действия - натискане на спирачките и отклонение на волана на ляво, е довела до невъзможност движението на колата на подс. В. да бъде контролирано. Уточнено е например, че и при скорост от 90 км./ч. хипотетично може да се стигне до подобна загуба на контрол; че е напълно възможно при натискане на спирачките, комбинирано с правилни манипулации с волана (без отклоняването му) контролът върху управлението да не бъде загубен и превозното средство да остане в неговата пътна лента; че скоростта не е в такава пряка зависимост със загубената управляемост. 

И четвърто, при така създалата си ситуация между двете насрещно движещи се превозни средства и техните съответни скорости – на л.а. „Рено – Меган“ (88 км./ч. преди удара) и на л.а. „Субару“ (119 км./ч., редуцирана непосредствено преди удара до 101 км./ч.), самият удар е бил практически непредотвратим. Въпросният извод също е застъпен, макар и косвено, в коментираните КМАТЕ и доп. АТЕ. Изчисленията на вещите лица в тази насока сочат, че: а) дори управляваният от подс. В. автомобил да се беше движил с максимално разрешената за участъка скорост от 90 км./ч., неговата опасна зона за спиране в случая би била 82 м., а тази на управляваното от починалия В. И. превозно средство при скорост 88 км./ч. – 89 метра (т.“6.1.“ и „6.2.“ от КМАТЕ – л. 174 от д.п.); б) водачът на движещия се с 88 км./ч. л.а. „Рено Меган“ не е имал възможност нито да спре, нито да намали скоростта преди мястото на удара от момента, в който автомобилът на подсъдимия е навлязъл в неговата лента  (т.“10.2.“ от КМАТЕ – л. 174 от д.п.); в) водачът на „Рено“-то (починалият В. И.) е имал хипотетична възможност да спре, само ако преди удара се е движил със скорост от 6 км/ч., което обаче, не означава, че катастрофата ще бъде избегната, защото в подобна ситуация е напълно възможно управляваният от подсъдимия автомобил да удари другата кола, докато последната се намира в спряло състояние (доп. АТЕ, л.143 от н.о.х.д.); г) дори и в момента на загуба на управлението автомобилът на подс. В. да се беше движил с максимално разрешената скорост от 90 км./ч., удар също би настъпил, но с редуцирана скорост от 70 км./ч. (доп. АТЕ, л. 143 от н.о.х.д.). Всички тези хипотетично разработени от експертите П. и А. (доп. АТЕ, л. 139-145 от н.о.х.д.) различни варианти на изследваната ситуация потвърждават, че в случая факторът „скорост“ е бил без практическо значение. Генезисът на процесния инцидент е решението да подс. В. след рязкото натискане на спирачката да отбие волана наляво и по този начин – да допусне безконтролното навлизане на управляваното от него МПС в лентите за насрещно движение, където е настъпил фаталният инцидент.

Съдът основа изводите си относно причинените на пострадалия Й.Й. и на починалите РадкаС.и В.И. травматични увреждания на последователно изготвените две медицински експертизи на труп (за починалия И. – л. 72/77 от д.п., приета в с.з. на 20.02.2018 г. – л. 81 от н.о.х.д.; и за починалатаС.– л. 56/62 от д.п., приета в с.з. на 28.03.2018 г., л. 113, гръб – л. 114 от н.о.х.д.), както и на медицинската част (пунктове 1-3) от приетата КМАТЕ (л. 157-175 от д.п.), която е обобщила цялата налична информация. Вещите лица по цитираните изследвания са работили с приобщените като доказателства към делото относими медицински документи за здравния статус на Й., И. иС.-  фиш за спешна медицинска помощ (л.12 от д.п.), епикризи за Й. Й. (л.37 от д.п.) и за В. И. (л.78 от д.п.), медицинско удостоверение (л.39 от д.п.) за Й.. Обосновано е и заключението им, че смъртта на починалата Р.С.е настъпила мигновено поради описаните травми от удара, довели до несъвместими с живота увреждания (КМАТЕ, л. 153-155 от д.п.). То се подкрепя и от обясненията на подс. В., който твърди, че при влизането си в „Рено“-то е възприел тялото на С., което не е давало признаци на живот. Професионално аргументирано е и становището на експертите, че причинените на починалия шофьор В.И. увреждания (КМАТЕ, л. 157-158 от д.п.) се намират в пряка връзка с настъпилата на 25.10.2016 г. негова смърт. Що се отнася до пострадалия Й.Й., констатираната при него телесна повреда вследствие на катастрофата (КМАТЕ, л. 158 от д.п.), изразяваща се в счупване на гръдната кост, довело до трайно затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, намира опора и в свидетелските показания на частния обвинител (л.88 от н.о.х.д.), който непосредствено пред съда възпроизведе изпитания от него дискомфорт и фактическите последици от увреждането.

Извършвайки доказателствен анализ на фактите по делото, съдът откри и допълнителни обстоятелства, които не са били взети предвид и предявени от прокурора, но са в полза на подс. В. и могат да бъдат надлежно установени без в обвинението да се внася съществено изменение. Става дума за оказаната от подсъдимия помощ на намиращите се в другата катастрофирала кола лица непосредствено след влизането му в нея. Тук съдът прецени, че може да възприеме с доверие обясненията на В., защото те не са изолирани от останалите доказателствени средства, а тъкмо напротив – подкрепят се от тях. Фактът, че подсъдимият, заедно с друго притекло се на  помощ лице, е установил контакт с пострадалия Й. и е участвал във физическите усилия по извеждането му от автомобила се установява не само от обясненията на В. (л. 112-113 от н.о.х.д.), но и от показанията на св. А.Б. (л.84 от н.о.х.д.). Тези източници на информация кореспондират и със заявеното от ч.о. Й. в с.з. на 20.02.2018 г. (л. 88 от н.о.х.д.), че при изнасянето му едно лице е съдействало за освобождаването на предпазния му колан, а друго лице – за изваждането от колата. Еднопосочен е и разказът на В. и св. Б. за неуспешните им опити да отворят шофьорската врата, за да изведат през нея намиращия се в тежко състояние (но все пак - в съзнание) В.И. преди транспортирането му до болницата. Така, цялостно проявеното от подс. В. добросъвестно процесуално поведение по време на делото и оставените у съда непосредствени впечатления, че обясненията му са принципно достоверни (доколкото с тях той частично излага и неизгодни за себе си факти) правят възможно казаното то него да се възприеме с доверие и да се използва като годен източник на доказателства при постановяването на присъдата.

  Преценявайки   о т   п р а в н а    с т р а н а    установените по делото факти, първоинстанционният съд намери, че наказателната отговорност  на подс. В.В.В. следва да бъде ангажирана за престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „г“, вр. чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК, за това, че при управляване на МПС е нарушил правилата за движение и така по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице (Р.С.и В. И.) и средна телесна повреда на Й. Й., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

Качествата на подс. В. като наказателноотговорно лице и годен субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни под съмнение по делото. Няма данни за невменяемост, които да изключват наказателната му отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на деянието по чл. 342, ал.1 НК, на които В. да не отговаря.

От обективна страна, при управляване на моторно превозно средство - л.а. „Субару – Аутбек“, с рег. № *******, около 13.20 ч. на 12.10.2016 г.  подсъдимият е нарушил правилата за движение, с което е реализирал изпълнителното деяние на основния състав на този вид престъпление по транспорта, регламентиран в чл. 342, ал.1 НК. От една страна, той не е изпълнил едно от основните си задължения, произтичащи за всеки водач  от чл. 20, ал.1 ЗДвП  - да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Извършвайки поредица от субективни действия (натискане на спирачките, съчетано със завъртане на волана на колата на ляво), които (според експертната оценка на  вещите лица) са довели до загуба на управлението върху лекия автомобил „Субару – Аутбек“, така че да се стигне до неконтролируемото му навлизане в лентите за насрещно движение, подс. В. на практика е загубил контрол върху намиращо се под негово управление пътното превозно средство. Като е осъществил посоченото нарушение, В. сам се е поставил в ситуация да предизвика ново пътно правонарушение – неизпълнение на регламентираната в чл. 16, ал.1, т.3 ЗДвП забрана за водача на ППС на пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти (какъвто е процесният случай). Или казано с други думи, съществувала е техническа възможност за избягване на настъпилото ПТП, в случай, че деецът беше продължил да се движи в своята пътна лента, като запази посоката си и едновременно с това предприеме аварийно спиране (в този смисъл: р.159/16-ІІІ).

От пределите на наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъдат изключени претендираните в обвинението други две нарушения по чл. 20, ал.2 ЗДвП – за несъобразена скорост (т.е. за това, че не е изпълнил задължението си избраната от него скорост да бъде съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, така че да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие) и за това, че при възникнала опасност за движението, той не е намалил скоростта, или не е спрял. По така заявените от СГП алтернативи на посочената разпоредба В. следва да бъде частично оправдан. Съдебната практика е еднопосочна, че загубата на контрол върху управлението (чл. 20, ал.1 ЗДвП) и несъобразената скорост с посочените в чл. 20, ал.2 ЗДвП фактори (вкл. и с внезапно възникнала опасност на пътя) са две алтернативни нарушения, които се изключват взаимно. Когато водачът е загубил управление върху превозното средство поради избраната от него скорост (превишена или несъобразена), той следва да отговаря за съответното нарушение на режима на скоростта (чл. 20, ал.2 или чл. 21 ЗДвП). Когато обаче, контролът върху управлението е загубен поради други фактори (заспиване, разсейване, неадекватно боравене с уредите за управление), е налице самостоятелно нарушение по чл. 20, ал.1 ЗДвП, което изключва отговорността за превишена или несъобразена скорост (р. 353/910-ВК, 5/12-ІІ, 35/15-І, 77/12-ІІ, 217/16-ІІІ и т.н.). Така, изпълнителното деяние на 342, ал.1 НК в случая следва да бъде запълнено единствено с извъннаказателните разпоредби на чл. 16, ал.1, т.3 и чл. 20, ал.1 ЗДвП, защото само те се намират в пряка причинна връзка с по-нататъшния резултат и се явяват релевантни за цялостното реализиране на състава на осъщественото престъпление по транспорта (вж. в този смисъл: р. 13/72-ІІІ, 74/79-ІІІ и т.н.).

Допуснатото от подс. Тасев нарушение на правилата за движение се намира в пряка причинна връзка с настъпилия  противоправен съставомерен резултат – телесна повреда и смърт на повече от едно лице, както следва: 1) средна телесна повреда на ч.о. Й.А.Й., изразяваща се в счупване на дръжката на гръдната кост[4], довело като последствия до „трайно“  (за повече от 30 дни) затруднение в движението на снагата (в съответствие с легалната дефиниция по чл. 129, ал.2 НК); 2) мигновената смърт на починалата Р.В.С.поради настъпили вследствие на удара в автомобила травматични увреждания, които са несъвместими с живота (закрита черепно-мозъчна травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, остра кръвозагуба и т.н.); 3) настъпила на 25.10.2016 г. в УМБАЛ „Св. Анна“ смърт на починалия В.Б.И. поради постконтузионна застойна пневмония, представляваща пряка последица от причинените при катастрофата вътрешни травми.

Квалифицирайки резултата от деянието, съдът съобрази правилото на чл. 343, ал.4 НК и прецени, че приложимата разпоредба (с оглед кумулативното наличие на два смъртни случая и една телесна повреда) за неговото реализиране е тази на чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК).  

Също от обективна страна, допълнително установените в хода на съдебното следствие обстоятелства налагат приложение на предвидената в чл. 343а, ал.1, б. „г“ НК привилегия за подсъдимия, свързана с проявено от него положително поведение след инкриминираното деяние – той е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Чисто формалната допустимост на цитираната разпоредба никога не е била отричана в съдебната практика, въпреки неотстранената и към настоящия момент  непрецизност текстът на чл. 343а, ал.1, б. „г“ (визиращ смъртта на повече от едно лице) да препраща погрешно към неприложимата в случая норма на чл. 343, ал.2, б. „б“ НК, вместо към действащата ал.3, б. „б“ на чл. 343 НК, каквито са  реалната воля на законодателя и смисълът на съдържанието. Извън посоченото, фактите по делото позволяват подс. В. да бъде толериран по този ред, доколкото при влизането си в катастрофиралия л.а. „Рено – Меган“ поведението му е било насочено към двама от пострадалите – Й. и все още живия В. И.. Физическите му действия по съвместно извеждане на ранения Й. от колата, по освобождаването на предпазния колан на шофьора В. И. и по опитите (макар и неуспешни) деформираната дясна врата на превозното средство да бъде отворена (с цел извеждане на И.) безусловно могат да бъдат разглеждани като полагане на всички възможни в конкретната ситуация усилия, чрез които деецът е искал да окаже помощ (в този смисъл: р. 187/16-ІІ, 502/86-ІІІ, 400/89-ІІІ). Няма значение, че част от действията на помощта са извършени съвместно с други притекли се лица (р.9/85-ІІІ) и че един от участниците в причиненото ПТП е починал, а помощта е оказана на живите (р.233/87-ІІІ).

С оглед спецификите на привилегията по чл. 343а, ал.1, б. „г“ НК, съдът прецени, че при постановяването на присъдата следва директно да преквалифицира обвинението от престъпление  по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК в такова по чл. 343а, ал.1, б. „г“, вр. чл. чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК, без да се произнася с частично оправдателна част по първоначалната претенция на прокурора. Така е не само, защото приложението на чл. 343а, ал.1, б. „г“ НК не изключва по-тежкия съставомерен резултат на деянието по чл. 343, ал.3, б. „б“ НК, а напротив – намира се в пряка привръзка с него, но и поради факта, че в случая се касае за привилегия, почиваща не на липсата на някой от признаците на престъплението (в която хипотеза ще е налице необходимост от „частично оправдаване“), а на проявено от дееца последващо (посткриминално) положително поведение, насочено към опит да се ограничат вредните последици на деянието и взето предвид от законодателя само по отношение на размера на дължимото наказание.  

От субективна страна, към деянието и причинения с него престъпен резултат подс. В. се е отнесъл непредпазливо, поради което и поведението му попада под част от признаците на чл. 343 НК. Той е действал по небрежност (несъзнавана непредпазливост), тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици (произшествието, двата смъртни случая и телесната повреда), но е бил длъжен и  е могъл да ги предвиди (чл.11, ал.3, предл. І-во от НК). Задължението да предвиди съставомерните последици на поведението си В. е имал по силата на вече цитираните разпоредби на чл. 16, ал.1, т.3 и чл. 20, ал.1 ЗДвП, защото смисълът им в принципен план се състои в това да създават правила, чието нарушение крие опасности от пътни инциденти, от увреждане на човешкия живот и здраве. Подсъдимият е разполагал и с възможност да предвиди удара и да избегне причиняването на неговите последици, както в обективно отношение (с оглед наличието на своя пътна лента, в която да задържи управляваното от него МПС), така и в субективен план (доколкото възникналата пред него ситуация е допускала да реагира единствено чрез натискане на спирачките, без да отклонява автомобила на ляво).

Установените факти  не могат да квалифицират деянието на В. като „случайно“ по смисъла на чл. 15 НК, независимо, че при загубата на контрол върху управлението последвалият удар в насрещното платно е бил в рамките на изчислената от вещите лица „опасна зона“. В крайна сметка, допускайки нарушението на чл. 20, ал.1 ЗДвП, подсъдимият сам се е поставил в ситуация да извърши второ нарушение – по чл. 16, ал.1, т.3 ЗДвП, вследствие на което – да причини инкриминирания удар. В тази насока съдът съобрази и принципното правило, че „… когато водачът допусне нарушение, предшестващо невъзможността за предотвратяване на произшествието, виновното му поведение не се изключва, независимо, че общественоопасните последици настъпват в опасната зона за спиране“ (р. 257/15-І, 167/14-ІІІ и цитираното в него р. 23/87-ІІІ).

Няма основание и да се счита, че предприетият от дееца завой на ляво (довел до загуба на управлението) е съставлявал правомерна спасителна маневра, целяща да предотврати потенциален сблъсък с изпречилия се пред неговото превозно средство лек автомобил, който е напуснал местопрестъплението и не е бил установен. Както изрично е посочено в т.3 на Т.р. 106/83-ОСНК, „…спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост – чл. 13, ал.1 НК. Следователно тя се предприема, за да се спаси животът и здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество. Водачът не може да се  позове на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора…“.  

Съдът индивидуализира   н а к а з а н и е т о  на подс. В.В. съобразно неговите предели по приложената привилегия на чл. 343а, ал.1, б. „г“ НК (от 2 до 10 години лишаване от свобода) и общите правила на чл. 54 НК, като отчете такива по степен и превес смекчаващи обстоятелства, които налагат срокът да бъде сведен в близост до минимума – 3 години лишаване от свобода. Това е целесъобразно не само поради чистото съдебно минало на В., събраните за него позитивни характеристични данни, трудовата му ангажираност с общественополезна (преподавателска) дейност и добросъвестното му процесуално поведение, но и поради установения в съдебното следствие фактор, който значително е допринесъл за настъпването на инкриминирания инцидент – засичането на дееца от неустановено по делото МПС. Именно това обстоятелство е породило веригата от последващи действия на подсъдимия – неадекватната му реакция със завой на ляво и навлизането в насрещните ленти за движение. В същото време, изброените дотук смекчаващи факти не са нито изключителни, нито многобройни, за да позволят приложение на чл. 55 НК, още повече, че в противоположна на тях посока  може да бъде изтъкнато и едно отегчаващо отговорността обстоятелство – броят на смъртните случаи, съчетани с причинената телесна повреда, надскача минимално необходимите законови предели за квалифициране на деянието по чл. 343, ал.3, б. „б“ НК (т.е. като такова, при което е достатъчно да е настъпила смърт само на едно лице, съпровождана от телесна повреда на друг пострадал – по аргумент от уточнението в чл. 343, ал.4 НК).

Изпълнението на така индивидуализираното наказание следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК. За постигането на неговите цели и преди всичко – за поправянето на подсъдимия, не е задължително той да изтърпява ефективно наложената санкция. Освен, че В. е с чисто съдебно минало (което премахва юридическите пречки за прилагането на чл. 66 НК), следва да бъдат съобразени и други фактори в подкрепа на „условното осъждане“ – касае се за сравнително млад човек с престижна професия и активна трудова ангажираност, чието принудително изолиране в местата за лишаване от свобода би довело до ненужно пресичане на житейските му перспективи, вкл. и до невъзможност да осигури евентуално претендирани парични обезщетения спрямо роднините на двамата починали и на пострадалия Й.. В тази насока съдът прецени, че не следва да се съобразява с искането на повереника на частното обвинение (адв. Д.) наказанието да бъде ефективно изтърпяно поради настъпилите от деянието тежки последици.  Въпросът за последиците от престъплението е относим не към евентуалната приложимост на чл. 66 НК (поместен в гл. VІІ от НК – „Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание“), а към проблемите на индивидуализацията по чл. 54 НК, които законът регламентира като отделна материя. Изобщо - „…за да бъде отговорено на въпроса дали е наложително осъденият да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, съдът трябва да отчете степента на обществена опасност на деянието и преди всичко – тази на дееца, без да подлага отново  на преценка смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Тази дейност вече е извършена от него при определяне на наказанието по реда на гл. V от НК…“ (т.3 от Т.р.2/16-ОСНК).  В този смисъл, конкретните вредни последици (двата смъртни случая и телесната повреда) вече  са били взети предвид – веднъж при квалификацията на деянието във връзка с чл. 343, ал.3, б. „в“ НК (съобразно правилото на чл. 343, ал.4 НК), и веднъж при отмерване на отегчаващите обстоятелства относно броя на жертвите (чл. 54, ал.2 НК).  Застъпеният извод не пречи принципно високата обществена опасност на деянието да се използва като аргумент дължимият в случаите на чл. 66, ал.1 НК изпитателен срок да бъде определен в максималната му продължителност от 5 години.  Така В. ще бъде поставен в положение в посочения период да съобразява внимателно всяко свое поведение, с оглед неговата правомерност, и да се въздържа от склонността си да пренебрегва правилата за движение по пътищата, най-малкото – поради риска отново да предизвика инцидент със съставомерни последици.  

Закономерно следствие от квалифицирането на деянието като престъпление по  чл. 343а, ал.1, б. „г“, вр. чл. чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК е и изискването на дееца „във всички случаи“ (чл. 343г НК) да бъде наложено кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т. 7 НК (лишаване от право да се упражнява определена дейност, в конкретната хипотеза – управляване на МПС). Доказателствата, че подс. В. е правоспособен водач  позволяват прилагането на посочената санкция, а нейната продължителност съдът индивидуализира в размер на 4 години, преценявайки, че е необходимо завишаване (спрямо предела на наказанието лишаване от свобода) при условията на чл. 49, ал.2 НК, поради необходимостта поправителният ефект на този вид наказание да се реализира за по-дълъг период от време.   

Признаването на подс. В. за виновен предпоставя и осъждането му да заплати направените по делото  р а з н о с к и  – както за изготвените експертизи, явяването на вещите лица и разходите за път на част от свидетелите, така и за заплатените от частните обвинителни на техния повереник (адв. Д.) възнаграждения. Така, съобразно чл. 189, ал.3 НПК, подсъдимият следва да  заплати  разноски в общ размер на 2818, 92 лв., от които – сумата от 1063, 09 лв. по сметка на МВР (разходи в досъдебното производство за изготвянето на експертизи) и сумата от 1755, 83 – по сметка на Висшия съдебен съвет (разходи в съдебната фаза за експертизи, явяване на вещи лица и пътуване на част от свидетелите), както и сумата от  5 лв. за издаването на изпълнителен лист. Дължат се също така изрично поисканите разноските, направени от частните обвинители Й.А.Й. (500 лв.), Г.Б.И. (1500 лв.), Б.Г.И. (1500 лв.), Г.В.С. (300 лв.), съставляващи изплатено от тях договорно възнаграждение на  повереника адв. А.Д..

Въпросите около веществените доказателства съдът прецени, че следва да реши с отделно определение по чл. 306, ал.1, т.4 НПК след влизане на присъдата в сила.

По тези съображения, СГС (НО, 30 с.) постанови присъдата си.

 

 

                                                           СЪДИЯ при СГС: