гр. Варна,.................... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, II състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 362/2020 година по описа на Апелативен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.А.К. против определение № 302 от 30.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 215/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателя, депозирано по реда на чл. 423 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилностга на определението. Частният жалбоподател излага хронологично, предприетите процесуални действия в заповедното производство. Сочи, че заповедта на незабавно изпълнение и поканата за доброволно изпълнение не са му връчвани. Излага, че неправомерно са направени удръжки по наложения запор на трудовото възнаграждение, от където извежда доводи за възможността за предявяване на иска за възмездяване на нанесените вреди. Посочва, че при неприемане на възражението по чл. 423 от ГПК се прегражда правото на длъжника в исков процес да установи съществуването или несъществуването на претендираното от него вземане. Моли за обезсилване на определението и приемане на възражението по чл. 423 от ГПК. Моли за спиране на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение. Моли за обезсилване на разпореждане от 18.11.2019 г., постановено в заповедното производство и за прекратяване на производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В инциираното производство по ч. гр. д. № 896/2019 г. по описа на Добричкия районен съд е издадена заповед № 514 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която длъжникът Д.А.К. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, следните суми:
- 3 057.12 лева, представляващи неиздължена главница по договор за потребителски кредит от 04.07.2013 г. и анекс № 1 от 11.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2019 г. до окончателното изплащане;
- 100.86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
20.01.2019 г.;
- 15.12 лева - наказателна лихва за периода върху предсрочно изискуемата главница за периода от 21.01.2019 г. до 07.02.2019 г.;
- 121.79 лева - лихва по чл. 4, вр. с чл. 1 б. „б“ от анекс № 1 от 11.01.2017 г. към договора за банков кредит, начислена за периода от 15.10.2016 г. до 10.01.2017
г., включително и разноските в заповедното производство в общ размер на 116.43 лева.
С изрична молба с вх. № 12225 от 18.06.2019 г. длъжникът Д.К. е поискал от заповедния съд предоставянето на незаверено копие от цялото ч. гр. д. № 896/2019 г. на Добричкия районен съд.
От длъжника е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 12741 от
25.06.2019 г. /п. к. от 24.06.2019 г./, както и възражение по чл. 414 а от ГПК с вх. № 12740 от 25.06.2019 г. /п .к. от 24.06.2019 г./.
С разпореждане от 31.07.2019 г. съдът е връчил препис от възражението по чл. 414 от ГПК на заявителя като му е указал за възможността за предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването.
С обжалваното определение Добричкият окръжен съд е оставил без разглеждане депозираното възражение по чл. 423 от ГПК от страна на Д.К. по съображения, че след депозиране на възражението си по чл. 414 от ГПК, длъжникът е реализирал защитата си срещу заповедта за незабавно изпълнение.
По същество:
Въззивната инстанция, съобрази предпоставките за депозиране на възражението на длъжника по чл. 423 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, а именно когато: 1/. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3/. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4/. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В задължителните указания на касационната инстанция, дадени в т. 5, б. „г“ от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че редът за защита по чл. 423 ГПК е приложим когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта поради ненадлежно връчване на същата.
В производството не се оспорва, а и безспорно се установява, че длъжникът е депозирал възражението си по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение на
25.06.2019 г. /п. к. от 24.06.2019 г./. Същото е прието от съда и са дадени указания на заявителя за предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Поради което следва да се приеме за установено, че същият е узнал за издаването на заповедта за изпълнение.
В допълнение, следва да се посочи, че ненадлежното съобщаване за издадената заповед за изпълнение би могло да бъде ценено към неприемане на възражението по чл. 414 от ГПК /какъвто не е настоящият случай/, респ. при преценка за основателността на това по чл. 423 от ГПК при липса на депозирано възражение по чл. 414 от ГПК.
Настоящият съдебен състав
намира, че след депозиране на възражението по чл. 414 от ГПК, длъжникът е
реализирал законопредвидената му възможност за оспорване на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Предвид горното, не са налице разглежданите предпоставки по чл. 423 от ГПК, които да обусловят възстановяване на възможността за защита на длъжника чрез оспорване съществуването на вземането, когато тя вече е реализирана.
Вън от горното, следва да се посочи, че с определение № 2150 от 31.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 896/2019 г. на Добричкия районен съд по молба на длъжника е спряно принудителното изпълнение по образуваното изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист по разглежданото заповедно производство.
За пълнота на изложението следва да се уточни, че настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по допълнително наведените искания във връзка с обезсилване на разпореждане от 18.11.2019 г., постановено в заповедното производство, както и за прекратяване на производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 302 от 30.04.2020 г., постановено по ч. гр.
д. № 215/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
