Решение по дело №490/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11345
Дата: 29 юни 2023 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20231110100490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11345
гр. С., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110100490 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Г. П. Н., ЕГН ********** установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 103,85 лв.,
представляваща осма вноска за главница по договор за паричен заем № 83626
от 02.06.2021г., ведно със законната лихва от 12.07.2022г. до изплащане на
вземането, 2,98 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.09.2021
г. до 07.10.2021 г., и 8,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
07.10.2021г. до 11.07.2022г.
Ищцовото дружество основава претенцията си с твърденията, че между
него и ответницата е сключен договор за паричен заем № 83626, съгласно
който на ответника е отпуснат заем в размер от 1200лв., който бил усвоен на
същата дата. Същият следвало да бъде погасен на 12 бр. двуседмични вноски
с краен срок за погасяване 07.12.2021г. В договора била уговорена
дължимостта на възнаградителна лихва, чийто размер бил посочен, както бил
посочен и ГПР. Ответникът не заплатил осмата погасителна вноска на
падежа, поради което дължал и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъдат уважени предявените искове.
1
Ответникът в законоустановения срок за отговор оспорва иска като
неоснователен. Признава, че между страните е сключен процесния договор за
заем, като сумата от 1200лв. е усвоена. Твърди, че в договора не е посочен
точният размер на възнаградителната лихва. Освен това, били включени и
начислени такси за експертно разглеждане и за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение, които намира за неравноправни и нищожни. Изтъква,
че и целият договор се явява недействителен съгласно чл. 22-23 ЗПК,
доколкото не е указан размер на лихвата, не е посочен действителен размер на
ГПР и потребителят е въведен в заблуждение. Допълва, че спрямо него са
образувани множество дела от страна на ищеца с предявяване на всяка
отделна вноска, като целта била увреждане на икономически по-слабата
страна за извличане на облага чрез трупане на множество разноски.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото:
между страните по делото е сключен договор за паричен заем № 83626,
съгласно който на ответника е отпуснат заем в размер от 1200лв., който бил
усвоен на същата дата. Същият следвало да бъде погасен на 12 бр.
двуседмични вноски с краен срок за погасяване 07.12.2021г.
От приетия като писмено доказателство по делото погасителен план се
установява, че сумата за главница за осма погасителна вноска, която е
предмет на спора, е в размер на 100,85 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК следва да се установи кумулативното наличие на следните
процесуални предпоставки: валидно възникнало правоотношение по договор
за паричен заем, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който е
предоставена на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил
да я върне при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число и
2
възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпване изискуемост на
вземанията – главница и възнаградителна лихва, както и сключването на
валидна клауза за допълнителна услуга, изпълнението на услугата от ищеца и
размера на задължението за заплащане на допълнителната услуга.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
14,18 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – двете допълнителни такси в общ размер на
1022,04лв., което е 85,17% от стойността на заемната сума (1200лв.).
При включването на тези такси в ГПР, което е абсолютно необходимо, за
да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими
специални знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по
закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
3
Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
По изложените съображения, съдът намира, че горепосочените два броя
такси отговарят на поставените в ЗПК критерии и следва да бъдат включени в
общия разход по кредита, което в случая не е сторено, а с тяхното добавяне
действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от
обявения в договора от 14,18%. При това положение се налага изводът, че
договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Установява се
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на
годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на
сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение №
1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно
определен и без подробно описание на компонентите по него. Нормативното
изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно
информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
4
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на ответника в
този смисъл са основателни. Ето защо, съдът приема договорът за заем за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява
своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава
императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване
на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни
практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между
възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва,
поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или
мораторни.
По делото не се твърди и не са представени доказателства ответникът да
е заплатил сумата за главница. Поради изложеното съдът намира за
основателен установителния иск за дължима главница в размер от 100,85 лв.,
до която сума искът следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли.
Следва да се отхвърлят и установителните искове за договорна и мораторна
лихва поради изложените по-горе съображения.

По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 21,95 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 285,38 лв., представляваща
направените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената
част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължи сумата от 24,38
5
лв., представляваща направените в настоящето производство разноски и
сумата в размер на 36,57 лв., представляваща направените в заповедното
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, че Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ***, вх. 3, ет. 14, ап. 65, че дължи на „(ФИРМА)“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“А. А.“ № 9
сумата в размер на 100,85 лв., представляваща осма вноска за главница по
договор за паричен заем № 83626 от 02.06.2021г., ведно със законната лихва
от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“А. А.“ № 9 срещу Г. П. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ***, вх. 3, ет. 14, ап. 65 искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79
ЗЗД, че Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ***, вх. 3, ет. 14,
ап. 65, че дължи на „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул.“А. А.“ № 9 сумата в размер над 100,85 лв. до
пълния предявен размер, представляваща осма вноска за главница по договор
за паричен заем № 83626 от 02.06.2021г., ведно със законната лихва от
12.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,98 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 21.09.2021 г. до 07.10.2021 г.,
и 8,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.10.2021г. до
11.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. П. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ***, вх. 3, ет. 14, ап. 65, да заплати на „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“А.
А.“ № 9 сумата от 21,95 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. П. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ***, вх. 3, ет. 14, ап. 65, да заплати на „(ФИРМА)“
6
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“А.
А.“ № 9 сумата от 285,38 лв., представляваща направените в заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“А. А.“ № 9 да
заплати на Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ***, вх. 3, ет.
14, ап. 65, сумата от 24,38 лв., представляваща направените в настоящето
производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“А. А.“ № 9 да
заплати на Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ***, вх. 3, ет.
14, ап. 65, сумата от 36,57 лв., представляваща направените в заповедното
производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7