Решение по адм. дело №1459/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 46 ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) във връзка с глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба от Л. Л., роден на [дата]година, гражданин на Китайската народна република (Китай), с разрешение продължително пребиваване и [ЛНЧ], чрез адвокат А. И. от АК – Бургас със съдебен адрес – [населено място], [улица], срещу заповед № 251з-4082/16.07.2025 година, издадена от директора на ОД- Бургас на МВР (в жалбата е посочен номер „251з-4982“, но доколкото актът е представен и от двете страни, съдът приема, че в жалбата има техническа грешка при описанието на номера на заповедта.).

С обжалваната заповед на жалбоподателя е отнето правото на пребиваване на територията на Република България, като, на основание чл. 39б ал. 1 от ЗЧРБ, на Ланцинг е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението за връщане (лист 9).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта.

Твърди се, че жалбоподателят е развивал дейността си чрез две български търговски дружества, чиито персонал съответства на изискването на закона за минимален брой разкрити работни места за българи по ЗЧРБ. Поддържа се, че Ланцинг не владее български език, а административното производство е било проведено без преводач, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на административния акт. Сочи се, че от години центърът на жизнени интереси на жалбоподателя е България и тук той е създал социална, приятелска и трудова среда като работодател, а това обстоятелство не е било отчетено от ответника при издаването на заповедта. Заявява се несъответствие на акта с нормата на чл. 9 § 2 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година и се извършва позоваване на § 1 т. 7 от ЗЧРБ, даваща дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“, като се сочи, че такова обстоятелство е желанието на Ланцинг да развива собствена икономическа дейност и разкрива работни места за български служители.

Иска се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Заявява, че не са налице фактическите основания за продължително пребиваване на Л. Л. на територията на страната, въз основа на които му е било предоставено първоначално разрешението. Оспорва доводите за процесуална незаконосъобразност на акта, като представя доказателства за степента на владеене на български език от жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Между страните не се спори, че Л. Л. пребивава на територията на Република България въз основа на издадено разрешение за пребиваване № 184590/30.12.2024 година с продължителност до 31.12.2025 година, както и че разрешителното е издадено на основание чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ.

На 30.05.2025 година Ланцинг е подал заявление за издаване на нов български личен документ „Разрешение за пребиваване“ поради смяна на адреса си – от [населено място] в [населено място], като е получил документа си на 06.06.2025 година.

На 09.06.2025 година Ланцинг е подал заявление в ОД – Бургас за събиране със семейството си (със съпругата си) в България, на основание чл. 24 ал. 1 т. 13 от ЗЧРБ.

Във връзка с подаденото заявление, Ланцинг е представил на органите на МВР договор от 27.05.2025 година за наем на недвижим имот – апартамент в [жк] в [населено място], декларация, че ще осигурява издръжката на съпругата си за целия период на нейното пребиваване на територията на България, както и декларация, че е съгласен служителите на сектор „Миграция“ при ОД – Бургас на МВР да изискат и получат информация по чл. 16 ал. 2 от ППЗЧРБ, т.е. дали той е поддържал наети по трудово правоотношение най-малко 10 български граждани на пълно работно време от осигурител – местно лице за предходните дванадесет месеца.

В хода на започналото административно производство от органите на МВР е извършена справка в НАП за регистрирани трудови правоотношения с български граждани, по които Ланцинг (или негово дружество) да се явява работодател.

От получената справка е констатирано, че Ланцинг е получил разрешение за пребиваване в България като съдружник в „Зилинг“ ООД с [ЕИК]. Констатирано е, че, към момента на издаване на разрешението, „Зилинг“ ООД е имало назначени на щат 10 (десет) работници на пълен работен ден, но към 25.06.2025 година дружеството има на щат по трудово правоотношение шест български граждани, че на 02.05.2025 година жалбоподателят е подал молба за освобождаване като съдружник в това дружество и на 27.05.2025 година молбата му е удовлетворена, а той е освободен като съдружник (лист 44 и 36 - 37).

Отделно е констатирано, че Л. Л. е собственик на „Бафанк“ ЕООД с [ЕИК], в което на 01.05.2025 година са назначени двама български граждани на пълно работно време (лист 35).

Предвид констатациите в административното производство, че по отношение на заявителя Ланцинг не е налице основанието по чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ, началникът на сектор „Миграция“ в ОД – Бургас на МВР е изпратила писмо до Л. Л. за започване на административно производство за отнемане на правото му на пребиваване поради отпаднало основание. Писмото е получено от пълномощник на Ланцинг на 01.07.2025 година (лист 28 - 29).

На 04.07.2025 година Л. Л. отново е подписал, като съдружник, дружествения договор на „Зилинг“ ООД, а на 07.07.2025 година в дружеството по трудово правоотношение са назначени М. И. Я., С. С. К., С. Т. Й. Ц. Б. Ц. (лист 45 – 47 и 33).

В отговор на полученото писмо от началника на сектор „Миграция“ в ОД – Бургас на МВР, на 09.07.2025 година от жалбоподателя е подадено ръкописно заявление, в което е поискано да бъде „преразгледано решението за пребиваването“ му. В писмото е направено признание че Ланцинг е допуснал „някои грешки“, че отново ще се „завърне“ в „Зилинг“ ООД и че вече му е ясно, че не трябва да допуска да осигурява работа (на пълен работен ден) на по – малко от десет български граждани (лист 30).

На 11.07.2025 година началникът на сектор „Миграция“ в ОД – Бургас на МВР е изготвила до директора на ОД – Бургас на МВР предложение за налагане на ПАМ по ЗЧРБ по отношение на Л. Л.. В предложението е направено обобщение на резултатите от проверката, извършена в административното производство, като е констатирано, че дружествата (работодателите), в които Л. Л. е бил съдружник през периода на пребиваването си в България, не са поддържали непрекъснато минимално предвидения брой от десет български граждани по трудово правоотношение на пълен работен ден, както изисква нормата на чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ, т.е. не е налице основание за разрешаване на продължително пребиваване на жалбоподателя.

След като се е запознал с предложението и административната преписка, директорът на ОД – Бургас на МВР е издал заповедта, оспорена в настоящото производство. В заповедта е цитирано предложението началника на сектор „Миграция“, направено е кратко обобщение на изводите в предложението и е отнето правото на пребиваване на Л. Л. поради неизпълнение на изискването на чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ.

За издаването на заповедта адресатът е уведомен с писмо рег. № УРИ 538200-14119/18.07.2025 година по пощата, получено лично от него на 23.07.2025 година. Заповедта е връчена лично на Ланцинг на 05.08.2025 година (лист 22, 26 - 27).

Жалбата до съда е подадена на 06.08.2025 година (лист 2).

Спорно е между страните дали Л. Л. владее български език в достатъчна степен, че да може да участва пълноценно в административното производство.

За установяване невъзможността на Ланцинг да разбира български език, от процесуалния му представител с жалбата са депозирани молба от 01.07.2022 година до управителя на „Зилинг“ ООД за приемането на Ланцинг като съдружник и протокол от 23.08.2022 година, с който Л. Л. (посочен като „Ланкинг“) е приет за съдружник и избран за управител на „Зилинг“ ООД. Двата документа са на български език, а при нотариалната им заверка е назначен преводач от/на китайски език, който да запознае със съдържанието им подписалите ги лица, в това число и жалбоподателя (лист 5 - 6).

За установяване на възможността Л. Л. да разбира български език, от процесуалния представител на ответника са представени дружествен договор от 04.07.2025 година на „Зилинг“ ООД, молба от 02.05.2025 година от Л. Л. до „Зилинг“ ООД за освобождаване като съдружник, договор за наем на недвижим имот от 27.05.2025 година, по който Ланцинг е наемател, нотариално заверена декларация от 06.06.2025 година, дадена от жалбоподателя пред МВР в административното производство по съединяване на семейството му, както и декларация – съгласие от Ланцинг органите на МВР да извършат проверката по чл. 16 от ППЗЧРБ. Тези документи са съставени на български език и са подписани от Л. Л. без преводач. Без преводач е подписано и ръкописното заявление до сектор „Миграция“, подаден от Ланцинг на 09.07.2025 година (лист 40 – 50 и 30).

В съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя се е противопоставил на приемането на доказателствата, с които процесуалният представител на ответника е искал да докаже, че Ланцинг владее в достатъчна степен български език, с аргумент, че тези документи не са релевантни на казуса. Доказателствата са приети.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното.

Оспорената заповед, принудителна административна мярка, е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация. В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 се посочва държавата, в която мярката ще бъде изпълнена. При настъпване на основателни причини данните относно държавата могат да бъдат променяни от органа, който е издал заповедта.

Процесният административен акт е издаден именно от директора на областна дирекция на МВР – Бургас, който е едни от органите, компетентни да налагат ПАМ.

Заповедта съдържа необходимите реквизити по АПК, т.е. изпълнено е изискването за форма на акта.

Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения в административното производство. Жалбоподателят поддържа, че е участвал в производството без осигурен преводач, а липсата на достатъчно знания по български е засегнала правото му да разбере какви са правните последици от процеса.

Съдът не споделя тази теза. Действително, по делото от жалбоподателя са представени документи на български език, които са доведени до знанието на Л. Л. с помощта на преводач, но тези документи са от 2022 година. Към 2025 година Ланцинг е подписвал без преводач множество документи на български език (договор за наем на жилище, дружествен договор на българско търговско дружество, молби до търговско дружество за освобождаване и приемане като съдружник, нотариално заверени декларации и ръкописно заявление до МВР) със специфично юридическо значение и разнообразни правни последици. От тези действия на жалбоподателя през 2025 година може да бъде направен извод, че той владее в достатъчна степен български език, че да е в състояние да разбира свойството и значението на действията, извършвани спрямо него, както и че може самостоятелно да се запознава със съдържанието на документите, които подписва. Нещо повече, от ръкописното заявление до МВР, подписано от Ланцинг, се констатира, че той е наясно с липсата на основание за пребиваването му в България (наемането на поне десет български граждани по трудово правоотношение) и поема ангажимент да изпълни изискването, както се установява и от действията на „Зилинг“ ООД към 07.07.2025 година – наемането на точно толкова служители – български граждани, че да бъде покрито условието по чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗРБ. В този смисъл, провеждането на административното производство по отношение на Л. Л. без преводач от китайски език не съставлява процесуално нарушение и жалбата – в тази си част, е неоснователна.

Заповедта е материално законосъобразна.

Съгласно чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно.

В случая, за периода 31.12.20024 – 31.12.2025 година в търговската си дейност Л. Л. е следвало да разкрие най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за целия срок на пребиваването, т.е. в качеството си на съдружник в „Зинлинг“ ООД и на едноличен собственик на „Бафанк“ ЕООД той е следвало да поддържа поне десет работни места – на пълен работен ден и само за български граждани. В действителност, в момента на проверката „Зилинг“ ООД – с двама съдружници китайски граждани – е имало (общо) само шест служители български граждани по трудово правоотношение, които в хода на административното производство са били „допълнени“ от още четири лица, считано, обаче, от 07.07.2025 година. Самият жалбоподател за период от няколко месеца не е бил съдружник в „Зилинг“ ООД, т.е. осигурявал е работа само на назначените в собственото си дружество – „Бафанк“ ЕООД. Съответно в „Бафанк“ ЕООД - другото дружество на Л. Л. – е имало назначени двама служители български граждани, считано от 01.05.2025 година, т.е. не е налице изпълнение на изискването работните места на десетте български граждани на пълно работно време да са поддържани от Л. Л. за целия срок на пребиваването.

Условието по чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ трябва да съществува непрекъснато през периода на пребиваването на лицето, получило право на продължително пребиваване на това основание. След като това условие не е налице, основанието, въз основа на което на Л. Л. е било разрешено пребиваване в България, не е налично и правото на пребиваване е отнето законосъобразно.

Недоказано е възражението в жалбата, че центърът на жизнени интереси на жалбоподателя е България и тук той е създал социална, приятелска и трудова среда като работодател, а това обстоятелство не е било отчетено от ответника при издаването на заповедта. По делото не са представени никакви доказателства за социалната и приятелската среда на Ланцинг на територията на България. По отношение на заявеното, че трудовата му среда е тук, регистрацията и участието в две български търговски дружества не е достатъчно да се приеме, че центърът на жизнените интереси на жалбоподателя е в България предвид липсата на (положителни или отрицателни) твърдения в жалбата за неговата бизнес – активност извън територията на страната, както и с оглед обстоятелството, че съпругата му се е намирала извън страната в този период.

Не е налице и поддържаното в жалбата несъответствие на акта с нормата на чл. 9 § 2 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година и е неясно в каква връзка в жалбата се извършва позоваване на § 1 т. 7 от ЗЧРБ, даваща дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“. Желанието на Ланцинг да развива собствена икономическа дейност и да разкрива работни места за български служители, заявено с жалбата, не се явява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на закона.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, посочена в чл. 1 ал. 1 от ЗЧРБ – правно регулиране на реда, по които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.

Като краен резултат, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Л. Л. следва да заплати на ОД – Бургас на МВР, юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, сумата от 200 лева, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Л., роден на [дата]година, гражданин на Китайската народна република, с разрешение за продължително пребиваване и [ЛНЧ], чрез адвокат А. И. от АК – Бургас със съдебен адрес – [населено място], [улица], срещу заповед № 251з-4082/16.07.2025 година, издадена от директора на ОД- Бургас на МВР.

ОСЪЖДА Л. Л., роден на [дата]година, гражданин на Китайската народна република, с разрешение за продължително пребиваване и [ЛНЧ] да заплати на Областна дирекция – Бургас на МВР сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.