№ 17333
гр. С, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110141008 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Н. Б. А, ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Д-1 бл...., че последната
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 27345/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сума от
31.26 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 19.05.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 09.05.2023 г. в размер на 19.37 лв.
Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както
следва: главница от 37.97 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. и обезщетение за
забава от 7.26 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 09.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
1
основателността на предявените искове. Ответницата изрично признава размера на
предявените вземания.
С отговора се оспорва едниствено дължимостта на част от предявените вземания за
топлинна енергия, а именно тези за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г., поради
погасяването им по давност.
По отношение претенциите за лихва се поддържа становище, че ответникът не е
поставен в забава, тъй като не са представени доказателства за публикуване на
задълженията на сайта на дружеството ищец.
В отговора се релевират възражения и по отношение перетнциите за дялово
разпределение, като се отбелязва, че тази услуга се осъществява от „Т С“ ЕООД, поради
което ищецът няма основание да изисква дължимите суми.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове за
погасените по давност суми, като присъди на ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа исковете. Ответникът не се явява и не се представлява. Депозира писмено
становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 27345/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 31.26 лева, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.05.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 19.37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 09.05.2023
г., сумата 37.97лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 19.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7.26 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.06.2020 г. до 09.05.2023 г. С възражения от 13.06.2023 г. ответникът е
оспорил вземанията поради липса на облигационно отношение със заявителя и поради
погасяването им по давност.
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения, касаещи стойността на доставена
от ищеца в имота на ответника топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение. От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска. Ответникът, макар да оспорват обстоятелството, че се е намирал
в договорно правоотношение с ищеца през исковия период, по делото са събрани
доказателства в портивната насока. Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане № 22, том ..., нот.дело № .../1990 г., съставен от I нотариус
2
при С Н С при ВРС, процесният имот, за който ищецът твърди да е доставял топлинна
енергия, е придобит през 1990 г. от Н. А, като прехвърлителят В В Б е запазила пожизнено
правото н аползване на една от стаите в жилището. В В е починала на 01.02.1998 г., като на
09.09.1999 г. ответницата А е подала до ищцовото дружество молба-декларация за
разкриване на партида на нейно име за доставка на топлинна енергия в ап.54, находящ се в
гр.С, ж.к.Д бл.....
При тези данни съдът приема, че по отношение на ответницата е налице пасивна
материална легитимация по иска от една страна съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ -
като собственик на процесния имот. От друга страна, представени са доказателства за
предприети от А действия по възникване на облигационно правоотношение с ищеца, а
именно подедената от нея молба-декларация. В тази насока следва да се отбележи, че
съобразно възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, с приоритетно значение е наличието на
сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна
енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая по делото не са представени общи условия, от
които да е видно съдържанието на облигационното правоотношение между страните.
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени установителните искове,
ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. По
делото са представени единствено изходящи от ищеца частни свидетелстващи документи за
стойността на доставената топлинна енергия, респ. предоставената услуга дялово
разпределение, и дължимите лихви за забавеното им плащане, но доколкото с отговора на
исковата молба се прави изрично признание на исковете, отразеният в тях и претендиран с
исковата молба размер на задълженията следва да се приеме за безспорен между страните.
Направеното от ответницата признание на исковете по размер, съдът намира, че не
противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът
не може да се разпорежда, поради което и с оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира исковете за доказани в пълния им предявен размер, като на основание чл. 237,
ал.2 ГПК не следва да се излагат мотиви за това.
По делото от страна на ответниците обаче е направено възражение за погасяване на
предявените вземания по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения:
За характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението
на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие,
ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за
които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. В случая, с оглед отразеното в приетите като писмени доказателства общи
условия от 2016 г. /чл.33, ал.1 и 2 от ОУ/, следва да се приеме, че падежът на задължението
настъпва на 45-тия ден след изтичане на периода, за който те се отнасят. С оглед на това
следва да се приеме, че с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - на 19.05.2023 г., е прекъсната давността на всички
задължения на ответниците за исковия период до м.април 2020 г., който е с падеж на
плащане 15.05.2020 г.
С оглед на това включените в исковия период задължения от м.май 2019 г. до
м.април 2020 г. вкл. По делото не се представени доказателства за помесечните или общите
задължения на ответницата, поради което погасената по давност сума, респ. дължимата
3
такава, следва да бъдат определени от съда по реда на чл.162 от ГПК.
По така изложените съображения съдът намира, че за периода от м.май 2020 г. до
м.април 2022 г. исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена за сумата от
21.26 лв., а за периода от м.май 2019 г. до м.април 2020 г. – отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
Както бе посочено по-горе, задълженитео за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва в рамките на 45 дни от изтичане на периода, за който те се отнасят, като
при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане - чл.33, ал.5 от ОУ. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата от 21.26 лв. също се явява доказан за периода 15.09.2021 г. –
09.05.2023 г. Размерът на последната, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК е 12.37
лв. За разликата до пълния предявен размер от 19.37 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до
14.09.2021 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
37.97 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. и обезщетение за забава от 7.26 лв. за
периода от 15.06.2020 г. до 09.05.2023 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира
доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на
което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и
събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП,
то това не обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не
установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило
частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че
липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово
разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това
е заплатил държавна такса общо от 200.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски, 122.79 лв.
следва да бъдат поставени в тежест на ответницата.
От страна на ответницата също се претендират разноски, а именно адвокатски
хонорар в заповедното и в исковото производство, дължима на пълномощника им по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА. Възнаграждението на адв.Н. следва да бъде определено в исковото дело
по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и то възлиза в размер на 400.00 лв.
По отношение разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното дело, следва
да се посочи, че в съдебната практика преобладава становището, че ролята на адвоката на
длъжника в заповедното производство /при липсата на усложения, какъвто е и процесния
случай/, е да консултира своя клиент дали има основание да оспори присъдените със
заповедта вземания и да попълни утвърдения образец на възражението, поради което му се
дължи възнаграждение като за консултация. Този извод се налага и при съопоставяне на
тези действия с процесуалните действия по защита в исковото производство, поради което
не може да се приеме, че пълномощникът на длъжника извършва същинско процесуално
4
представителство в заповедното дело. С оглед на това и в съответствие с чл.6, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адвокат Н. следва да се определи възнаграждение от 200.00 лв. за
заповедното дело.
С оглед изхода на спора, от тези суми на адв.Н. следва да се присъдят 389.51 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Б. А, ЕГН **********, с адрес
гр.С ж.к.Д-1 бл...., че дължr на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следни суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 27345/2023 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно сума от 21.26 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 19.05.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г. в размер на 12.37
лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 31.26 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 19.37
лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Н. Б. А, ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Д-1 бл...., че последната дължи на ищеца
следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 27345/2023 г.
по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница от 37.97 лв. за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г. и обезщетение за забава от 7.26 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 09.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Б. А, ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Д-1 бл...., да заплати на “Т - С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сумата от 122.79 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 527345/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат И. А. Н., със съдебен адрес гр.Б,
ул.“С“ № 3В, ет.1, офис 6, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
възнаграждение за процесуално представителство и защита на ответницата Н. Б. А, ЕГН
**********, по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 27345/2023 г. по описа на СРС, в общ размер
на 389.51 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 27345/2023 г. по описа на СРС и делото да се докладва за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6