№ 1352
гр. Перник, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720100500 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от З. М. М.
чрез пълномощникът й адв. Д. М. срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която се
иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че сключения Договор за
предоставяне на финансови услуги № 1061935/07.09.2021 год., сключен между
страните по делото, е нищожен на осн. чл 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от същия. В условията на
евентуалност, ищецът моли да бъде обявена за нищожна разпоредбата на чл. 5 от
посочения договор на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от Закона
за защита на потребителите.
В исковата си молба ищцата твърди, че между страните е сключен договор за
предоставяне на финансови услуги № 1061935/07.09.2021 год. Съгласно договора за
предоставяне на финансови услуги, същата е трябвало да върне сума по кредита, която
се явява сумата от 8100,00 лв., при сума на получаване 6000,00 лв., при лихва от
2100,00 лв., при ГФР 49,66 лв., и годишен лихвен процент 35%, при срок на кредита от
18 бр. вноски. Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят е следвало да сключи
договор за гаранция с ФЕРАТУМ БАНК с цел да бъде обезпечен сключения Договор за
предоставяне на финансови услуги. По сключения Договор дог за гаранция
кредитополучателката е следвало да заплати сумата от 5940,00 лв., подробно описана и
дължима спрямо погасителния план към договора за гаранция.
На 16.12.2021 год. кредитополучателката е сключила Анекс №1 към Договор за
предоставяне на финансови услуги, спрямо който анекс, същата получава
допълнителни 400,00 лв. към първоначалната главница от 6000,00 лв., с което
дължимата сума по кредита става в размер на 8592,00 лв., от които: главница – 6400,00
лв. и 2192,00 лв. лихва.
1
На 16.02.2021 год. кредитополучателката е сключила и Анекс №1 към Договор
за гаранция с дружество ФЕРАТУМ БАНК, с който анекс, дължимата от нея сума по
гаранцията се е увеличила до 6248,00 лв.
Ищцата твърди, че посочения договор е нищожен, като същото се отнася и до
чл. 5 от него. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожен договор за потребителски кредит от разстояние №
1068083/24.09.2021 г., а в условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата
на чл. 5 от този договор.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок чрез пълномощника си адв. П. К. – САК.
Счита исковата молба за недопустима поради липса на пасивна процесуална
легитимация на ответника, което от своя страна обуславяло в конкретния случай
липсата на право на иск. Не оспорва изложените от ищеца факти относно сключването
на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и условия.
По същество на спора намира предявените искове за недопустими, а при
условията на евентуалност за неоснователни и недоказани.
В отговора си на исковата молба, ответникът твърди, че изготвеното адвокатско
пълномощно не касае настоящото производство, поради което и пълномощникът на
ищеца няма представителна власт за подаване на настоящата искова молба.
В отговора се твърди, че не е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от Закона за потребителския кредит, като се излагат аргументи в тази насока.
Същото е относимо и по отношение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския
кредит.
По отношение на разпоредбата на чл. 5 от договора се твърди, че също не е
налице основание за обявяване на същата за нищожност, както и, че е налице напълно
невярно твърдението, че е налице заблуждаваща търговска практиката по смисъла на
чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че по отношение на чл. 5 от договора няма изрична забрана Договора
за потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство или гаранционно
правоотношение, като потребителят на кредита, физическо лице, се е възползвал
доброволно от гаранцията, предоставена от трето лице. Твърди се, че на потребителя
изрично е било посочено правото отказ от кредита, както и, че той е бил надлежно
уведомяван със СМС-и за всички обстоятелства във връзка с кредита.
Разяснява процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит, поддържайки
че за кредитополучателят е налице избор относно осигуряване на гарант по Договора и
на база този избор автоматично се генерира образец на договор. Оспорва да не е
предоставяна преддоговорна информация на ищеца, като поддържа, че при избор на
гарант – Фератум банк, автоматично се калкулират и визуализират таксите, които се
дължат. Цялата информация се изпраща на посочения от кредитополучателя имейл,
който със СМС потвърждава сключването на договор при посочените условия. С тези
доводи оспорва твърдението за наличие на заблуждаваща търговска практика и
нарушение на чл. 143 ЗЗП или чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като всички клаузи са
индивидуално уговорени.
Относно договорът за гаранция, сочи че ищцата при кандидатстване е избрала
да се възползва от гаранция, предоставяна от трето лице – Фератум банк.
Като допълнителен аргумент излага, че ищецът е разполагал и с възможността
да се откаже от Договора, но той не е сторил това.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без
2
разглеждане предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност
да отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява, като поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията
си, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По допустимостта на исковата молба съдът се е произнесъл в първото съдебно
заседание с изготвения доклад по делото.
От представения по делото Договор се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Съгласно чл. 1 от Договора, размерът на кредита е 6000,00 лева,
срок за погасяване 18 месеца, ГЛП 35%, ГПР 49,66%. Така общото задължение за
главница и лихва е в размер на 8100,00 лева. На 16.12.2021 год. ищцата е сключила
Анекс №1 към Договор за предоставяне на финансови услуги, спрямо който анекс,
страните изменят договора за кредит, като отпуснатия кредит в размер на 6000.00 лв., с
остатък по главница 5734, 13 лв. се увеличава със сумата от 400,00 лв. С увеличението
, оставащата сума за погасяване от ищцата е 6134.13 лв. , която се формира от оставаща
дължима главница по Договор 1061935 и допълнително отпуснатата сума. Лихвеният
процент е 23 %. Оставащите вноски до пълно погасяване на кредита, ведно с
допълнително отпуснатата сума и прилежащите към нея вноски са 12. На 16.02.2021
год. ищцата е сключила и Анекс №1 към Договор за гаранция с дружество ФЕРАТУМ
БАНК, с който анекс, дължимата от нея сума по гаранцията е 5940,00 лв.
Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят
декларира, че сам е избрал именно тази опция. Разяснена е възможността за отказ от
Договора.
По делото е представен договор за поръчителство между „Фератум банк“ и
ищеца, в който е посочено, че сумата в общ размер на 5940,00 лева е дължима от
клиента за предоставената гаранция.
Представен е документ – Преддоговорна информация - стандартен европейски
формат, съгласно който ГПР съдържа допускани, че Договорът ще остане валиден през
целия период и че страните ще изпълнят точно задълженията си по него. Лихвения
процент остава непроменен. Същевременно обаче, в преддоговорната информация е
посочено, че ГЛП е в размер на 41,00 %, което съществено се отличава от посоченото в
Договора. Към преддоговорната информация е представен погасителен план, в който е
описана всяка една от месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор
от главница и възнаградителна лихва.
По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че предоставянето на
обезпечение е задължително условие за сключването на Договора, но е налице опция
за избор на гарант, определен от кредитодателят или „личен гарант/поръчител“,
посочен от кредитополучателят.
По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
3
всички поставени задачи, което представя алтернативни изчисления за ГПР при
включване в него на задължението към поръчителя и без него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове за прогласяване на Договор за предоставяне на финансови
услуги № 1061935/07.09.2021 год.,за нищожен на отделни основания - чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
респективно чл. 22 ЗПК, респективно клаузата на чл. 5 от Договора, сключен между З.
М. М. и „Фератум България“ ЕООД.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
В чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договора трябва да съдържа,
като особено внимание е отделено на т. 7 до т. 12 с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай, ответникът не доказа да е
изпълнил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 7 - общия размер на кредита, т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин, т. 11 - условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това е така,
защото съдът констатира съществено несъответствие между преддоговорната
информация, предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В преддоговорната
информация е посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е определено
ГПР, размер на дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен
погасителен план. Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по –
нисък размер на възнаградителната лихва – 35%, променен на 23% с Анекс №1 към
Договор за предоставяне на финансови услуги от 16.12.2022 г., но размерът в
потвърдителен имейл /разпечатка на кореспонденция в хода на процедурата по
сключване на договора за кредит - л. 158 от делото/ до ищцата е посочен като 23.33%.
В Договора са уговорени 18 погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е
представен. Представен е погасителен план едва след сключване на Анекс №1 към
Договор за предоставяне на финансови услуги от 16.12.2022 г. като са уговорени 18
погасителни вноски, сумите по който не е ясно с кой лихвен процент от горните
кореспондират. Размерът на по – ниската лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР,
като в конкретния случай това също не е взето предвид.
Ето защо съдът приема, че Договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и искът
следва да бъде уважен. При този извод, съдът не дължи произнасяне по валидността на
чл. 5 от Договора, както и по другите възражения, предявени като евентуални такива.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
4
доказал разноски в размер на 344,00 лева за ДТ и е претендирано възнаграждение по
чл. 38 ЗА в полза на адвокат Д. М. - Пловдивска адвокатска колегия, дължимо в
размер на 1159.20 лв.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 22 ЗПК, че договор за
потребителски кредит № 1061935/07.09.2021 г.сключен между З. М. М., ЕГН
********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
да заплати на З. М. М., ЕГН ********** сума в размер на 344,00 лева - разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на адвокат Д. М. - Пловдивска адвокатска
колегия, сума в размер на сума в размер на 1159,20 лева с ДДС, разноски за
оказаната безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5