ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. МИЧЕВ
в присъствието на прокурора Н. Ст. Н.
като разгледа докладваното от И. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20221110201584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража" спрямо Г. Й. Г., с ЕГН: ********** –
обвиняем по Досъдебно производство № 225 ЗМК - 225/2022г. по описа на 01
РУ - СДВР. В него се излагат съображения, че спрямо лицето е налице
обосновано предположение, че е извършило престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение, както и че е налице реална опасност да се укрие
или да извърши друго престъпление, поради което е следва да им бъде взета
най - тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража".
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа по
отношение и на обвиняемия като счита, че събраните до този момент
доказателства по досъдебното производство може да се направи обосновано
предположение, че е извършител на престъплението, за което е бил подведен
под наказателна отговорност. Също така счита, че от справката му за
съдимост е налице и обоснованото предположение, че може да се укрие или
извърши престъпление. Ето защо моли съда да уважи искането и задържи
обвиняемия с мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Обвиняемият Г.Г. се явява лично и чрез своя защитник молят съда да не
уважава искането на прокурора. Развиват подробни съображения в насока.
Защитникът навежда съображения, че на този етап от разследването е налице
обосновано предположение, че неговият подзащитен е извършител на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, но искането за
задържане се явява необосновано тежко. В заключение се иска от съда да
вземе по –лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
1
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано на 05.02.2022г. с първо
действие по разследването – разпит на свидетел за това, че на неустановена с
точност дата същата дата в края на месец януари 2022г., в гр. София, кв.
,,Христо Ботев“, ул.,,520 – та“ № 9, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел
чужда движима вещ – перфоратор марка ,,Спарки“ на стойност 300 лева от
владението на Р. А. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я
присвои – престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
В хода на проведеното разследване бил разпитан в качеството на
свидетел пострадалият Р. Д., който в показанията си пред разследващ полицай
от 04.02.2022г. твърди, че от двора му излязъл подсъдимия Г., с прякор
,,Педерастчето“, носейки в ръка ,,неговият перфоратор ,,Спарки“. След като
обвиняемият чул думите на свидетеля, побягнал в посока ,,към ,,Градините“.
Същевременно обвиняемият предал отнетата вещ на свидетеля Г. Н., който в
показанията си заявява, че вещта, която му бил заплатил, била същата по вид
като тази, за която свидетелят Д. твърди, че му била отнета. При
разследването били извършени разпознаване на лица от страна на свидетелите
Д. и Н., които с категоричност посочили обвиняемия като лицето, отнело и
предало въпросната вещ. По случая била назначена съдебно оценителна
експертиза, която оценила стойността на вещта на 150,00 лева. Като писмени
доказателства били приобщени справка – характеристика на обвиняемия,
справка от МВР и справка за съдимост. С Постановление от 05.02.2022г. към
наказателна отговорност бил привлечен обвиняемия Г.Г., който в разпита си
се признал за виновен и отказал да даде обяснения.
Съдът намира, че от събраните до този момент доказателства може да
се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на
извършеното престъпление. Видно от показанията на разпитаните свидетели
и извършеното от тях разпознаване е, че и двамата отпреди са познавали
обвиняемия по име и прякор, забелязали са го да носи вещ, която свидетелят
Д. е разпознал като своя и са категорични, че същата е била отнета
противозаконно без съгласието на самия пострадал. В разпита си
пострадалият описва вида и дефекта на самата вещ, която е бил носил
обвиняемия.
Доколкото липсват данни за някаква предварителна намеса, която да
припомни външните белези на обвиняемия следва да се приеме, че
свидетелите са изложили под страх от наказателна отговорност по чл.290,
ал.1 от НК, обективно и безпристрастни твърдения, относно разпознавания.
Независимо, че обективно подобно разпознаване на лице не е било
необходимо, тъй като и двамата свидетели са познавали изначално
обвиняемия и са го назовали при първоначалните си показания като
свидетели, все пак следва да бъде отчетена тяхната годност и достоверност
като способ за събиране на доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че в постановлението за привличане
2
към наказателна отговорност липсва цялостното посочване на елемент от
обективната страна на изпълнителното деяние, а именно отнемането на
вещта от владението на Р. А. Д. да е станало без негово съгласие. Независимо
от този пропуск в повдигнатото обвинение съдът намира, че в хода на
досъдебното производство органите на разследването биха могли да
прецизират обвинението, както и че от показанията на самия пострадал е
видно, че вещта му е била отнета без да е дал съгласие обвиняемият да стори
това.
Поради тази причина съдът приема, че в случая е налице първата
предпоставка за вземане на мярка за неотклонение, а именно наличие на
обосновано предположение в извършване на престъпление и неговото
авторство.
Обвиняемият Г.Г. е бил привлечен към наказателна отговорност по
обвинение за умишлено престъпление от общ характер, което с оглед
задължителната редукция на чл.63, ал.1 т.3 от НК не се явява тежко
умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от Разпоредби на Общата част на НК, което
предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Разпитан в това си
качество същият се е признал за виновен, изразил е съжаление за случилото
се и е отказал да депозира обяснения.
Видно от справката – характеристика и справка от МВР е, че спрямо
обвиняемият Г. има образувани общо осем криминалистични регистрации за
престъпни посегателства против собствеността, както и висящо досъдебно
производство № 24111/2021г. по описа на 01 РУ – СДВР за престъпление по
чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.. Същевременно
от справката му за съдимост се установява, че лицето е било осъдено с влязла
в сила присъда, постановена по НОХД № 10 053/2020г. по описа на СРС за
извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК на наказание лишаване от
свобода. Настоящето деяние е било извършено в изпитателния срок на
условното му осъждане по предходното наказателно производство.
Действително наказанието, което би могло да бъде наложено на обвиняемия
при бъдещото продължаване на наказателния процес би могло да бъде
различно от лишаване от свобода. Независимо от това обстоятелство обаче
съдът намира, че от данните по делото към настоящия момент може да се
направи обосновано предположение, че лицето може да извърши
престъпление, както и да се укрие. В приобщената като писмено
доказателство справка – характеристика, изготвена от ИДПС е посочено, че
по отношение на обвиняемия са били налагани мерки по ЗППМН, като
предстои и разглеждането на друго възпитателно дело.
Същевременно спрямо обвиняемият са били налагани мерки ,,Надзор на
ИДПС“, които очевидно не са изиграли своя ефект по превенция в
извършването на противообществени прояви. Лицето продължава да скита и
да извършва протививообществени деяния. Ето защо и въз основа на тези
данни може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Г. има
опасност да се укрие или извърши престъпление.
С оглед изложените съждения съдът намира, че случаят с обвиняемия
3
Г.Г. е изключителен по смисъла на чл.386, ал.2 от НПК и спрямо него следва
да бъде взета мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“. В
Постановление № 6/ 30.Х.1975г. на Пленума на ВС са дадени задължителни
предписания, които следва да бъдат съблюдавани при вземане на най –
тежката мярка за неотклонение спрямо непълнолетен извършител.
Конкретният случай е именно такъв, тъй като разкрива висока степен на
обществена опасност на деянието, като ниската стойност на вещта и
евентуалното редуциране на наказанието лишаване от свобода, не обуславя
отпадането на цялостната тежест на инкриминираното деяние. Налице е
засягане на обществени отношения, свързани с правото на собственост и с
неприкосновение на жилището на пострадалото лице, откъдето е била отнета
въпросната вещ. Също така следва да бъде отчетена и високата обществена
опасност и на самия деец, спрямо когото отложеното изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, наложено по предходното му осъждане по
НОХД № 10 053/2020г. по описа на СРС, очевидно не е изиграло своя
поправителен и превъзпитателен ефект.
При така изложените съображения съдът намира, че е налице и втората
алтернативна предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК, а именно от данните по
делото е налице реална опасност обвиняемия да извърши престъпление.
Предвид началния етап от разследването органите по досъдебното
производство следва да съберат допълнителни доказателства, които да
установяват способността на обвиняемия да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Участието на инспектор ДПС,
родител и защитникът при привличането и разпита на дееца са достатъчна
гаранция към настоящия момент да се приеме, че правата му не са били
накърнени.
Всичките гореописано обстоятелства обуславят единствения възможен
извод, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
първоначално задържане на обвиняемия.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че към настоящия
момент най – адекватна мярка за неотклонение спрямо обвиняемия е
,,Задържане под стража“.
Воден от горното и на основание чл.386, ал.1 т.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Г. Й. Г., с ЕГН: ********** – обвиняем по
Досъдебно производство № 225 ЗМК - 225/2022г. по описа на 01 РУ – СДВР
мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в три
4
дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание на 15.02.2022г. от 10:00ч. пред СГС за която дата и час страните да
се считат уведомени.
Препис от протокола да се издаде на служител при ОЗ ,,Следствени
арести” за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5