Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                № 106

  гр.Горна Оряховица, 10.03.2020г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на девети март през  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                              Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№37/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

             Ищцата В.Р.Ц.(чрез адв.Т. М.М. от  ВТАК) твърди в исковата си молба, че с Д.Г.Ц. са сключили граждански брак на 19.09.1974г. в гр.В.Търново, за което бил изготвен Акт№0512/19.09.1974г. за сключен граждански брак на Общ.В.Търново. През време на брака имат родени две деца – В.В.Ц. и Г.В.Ц. – двамата навършили пълнолетие. С времето страните установили, че помежду им има непреодолими различия, поради несходство в характерите, в т.ч. имали противоположни позиции по въпросите на бита. Твърди се, че понастоящем  не съществуват подходящи условия и никакви усилия не биха могли да доведат до установяване на взаимност и близост между съпрузите. Брачните им отношения били изпразнени от обичайното си съдържание. Твърди се, че съпрузите са в непрекъсната фактическа раздяла от около двадесет и две години. Независимо от това, през годините  ищецът се  отзовавал на всякакви молби за съдействие, включително се е полагал грижи за осигуряване на отоплителния сезон, за пазаруване и за заплащане на битови сметки. Реално обаче,  съпрузите продължително време организират самостоятелно и независимо от другия личния си живот. След пенсионирането на съпруга през 2012г., съпругата останала недоволна от ограничаването на предоставяната  и от него финансова помощ и променила поведението си. Ищецът търпял различни по вида си обидни думи, но се наложило се да напусне обитавания от него имот, като не получил достъп и до придобитото по време на брака общо жилище на съпрузите, тъй като ответницата не пожелала да съжителства с него. Ищецът счита, че в брачната връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство, поради което формалното и запазване се явява неоправдано. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен с развод сключения между В.Р.Ц. и Д.Г.Ц. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството му. Не се противопоставя след прекратяване на брака съпругата Д.Г.Ц. да запази брачното си фамилно име. Счита, че не са налице предпоставките на чл.145 от СК за определяне на издръжка между съпрузите. Придобитият по време на брака недвижим имот, находящ се гр.Г.О.(ползван през годините от съпругата) да бъде предоставен отново на нея след прекратяване на брака с развод. Не се претендират разноски.

            Ответницата Д.Г.Ц., редовно призована, съгласно чл.44 ал.1 изр.III от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

            Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Безспорно е, че В.Р.Ц. и  Д.Г.Ц. са сключили граждански брак на 19.09.1974г. в гр.В.Търново, за което бил изготвен Акт№0512/19.09.1974г. за сключен граждански брак на Общ.В.Търново. През време на брака имат родени две деца – В.В.Ц. и Г.В.Ц. – двамата навършили пълнолетие.

С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Мирослав Б.Обрешков  твърди, че познава ищеца В.Ц. от около двадесет години, а съпругата  я вижда отскоро. Заявява, че съпрузите са разделени също  от около  двадесет години.  Ищецът работел в болницата, като след уволнението  се наложило да освободи ведомственото жилище, където живеел.  Това наложило да отиде в семейното жилище на ул.”С...., но съпругата му го изгонила от там. Наложило се да приеме В.Ц. живее при него. Наложило да потърси съдействието на полицията. Ответницата вдигнала скандал и нападнала ищеца с бастун. Първоначално децата му направили някакъв опит да го настанят в жилище на село,  но след това се отказали.   Според свидетеля  нямало никакъв шанс  съпрузите да заживеят заедно отново. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.  Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

            Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. Тук намира приложение и  Постановление№12/28.11.1971г. на  Пленума на ВС. При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56 ал.5 от СК). Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. В случая следва да се приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК.  Не се спори, че семейното жилище(същото е неделимо и представлява апартамент)  се ползва от Д.Г.Ц., като ищцовата  страна желае ответницата  да продължи да осъществява ползването му. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Неслучайно законодателят използва термина „предоставя”, за да се подчертае, че решаването на въпроса за семейното жилище по исков ред е в изключителните правомощия на съда като орган на държавна власт. Предвид изложеното,  е ползването на  семейното жилище в гр.Г.О., следва  да се предостави на Д.Г.Ц..           

            Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай не  е налице. По този начин, след прекратяване на брака Д.Г.Ц. ще  продължи носи брачното си фамилното име – Ц..

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и  по 5.00лв. -  ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 19.09.1974г. в гр.В.Търново, за което бил изготвен Акт№0512/19.09.1974г. за сключен граждански брак на Общ.В.Търново, между В.Р.Ц. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О.и Д.Г.Ц. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

            Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г.О.  на Д.Г.Ц. с ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА Д.Г.Ц. да носи след  прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име Ц..

 

            ОСЪЖДА В.Р.Ц. с  ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О., да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и  сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Д.Г.Ц. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и  сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.      

                                                                         

                                                                                          Районен съдия: