Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при
участието на секретаря Евдокия – Мария Панайотова, като разгледа докладваното
от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12314 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 360358 от 13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 33072/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, е признато за установено, че „Ю.Б.“ АД дължи на „С.“ ЕООД, на основание чл.422 ГПК сумата от 1 595, 58 лв., представляваща остатъчна сума по закрита сметка ********, при „А.Б.“ АД. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С допълнително решение № 366917/21.03.2018 г., постановено по същото дело, е отхвърлен предявеният иск от „С.“ ЕООД, срещу „Ю.Б.“ АД, за разликата над 1 595, 58 лв. до пълния предявен размер от 1 614, 26 лв.С определение № 464128/03.08.2018 г., постановено по същото дело, по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на „С.“ ЕООД за изменение на основното съдебно решение в частта за разноските, както и е оставено без уважение искането му за присъждане на сторените разноски в заповедното производство.С решение № 476226/23.08.2018 г., постановено по същото дело е оставена без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в основното съдебно решение.
Срещу основното съдебно
решение, допълнено с решението от 21.03.2018 г., е депозирана въззивна жаба от
ищеца „С.“ ЕООД, в частта, с която е отхвърлен предявения иск над уважения до
пълния предявен размер. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че ищцовото
дружество не е поискало услугата „закриване на банкова сметка“, ***. Съгласно
представената с писмения отговор на исковата молба тарифа за таксите и
комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти за
извършване на услугата закриване на банкова сметка ***. Тълкуването на тази
клауза счита, че налага извода, че същата касае извършването на услуга от
страна на банката по искане на клиент на банката, доколкото тарифата се отнася
до клиенти на банката. Тази клауза обаче не намира приложение, когато банката едностранно
прекратява договора, какъвто е случая. Като е удържал сумата от 20 лв.,
ответникът неоснователно се е обогатил с нея. Отделно от това не е налице
изпълнение от страна на банката по отношение на тази сума, което е налице и към
момента. Твърди, че няма открита в негова полза банкова сметка, ***. В противен
случай се предоставя възможност на банките да откриват сметки, да събират такси
за това, след което едностранно да ги закриват и отново да събират такси за
това. Моли съда да отмени решението от 13.03.2018 г., допълнено с решение от
21.03.2018 г. в обжалваната част, като уважи предявения иск в пълния предявен
размер и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. По делото е
установено, че банковата сметка на ищеца е закрита правомерно, на правно
основание. Ищецът е уведомен за предстоящото закриване и е поканен да се
разпореди с наличните суми, което не е направено включително и към момента.
Процесната сума е вложена от банката за съхранение в банкова сметка *** -
ищцовото дружество, като сумата е на негово разположение и е уведомен за това.
По този начин счита, че е погасила задължението си чрез изпълнение по смисъла
на чл.97 ЗЗД. По делото е установено, че сметката на ищеца е закрита
правомерно, като са спазени действащите общи условия на банката. Те са известни
на клиента и ги е приел. С прекратяването на договора за банково обслужване чрез
бизнес пакет от 13.12.2014 г. възниква и задължението на банката да закрие
разкритата въз основа на този договор сметка. За всяка операция, която извършва
банката, се дължат определени такси и комисионни. В представената по делото
тарифа никъде не е посочено, че таксите са определени по признак по чие искане
се извършва дадена операция. Така такса се дължи за всяка сметка ежемесечно,
дори и да няма движение по нея. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника – „Ю.Б.“ АД,
срещу основното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Макар решаващият съд
да е установил правилно фактическата обстановка, същият е достигнал до
неправилни правни заключения. Процесната сума е вложена в банката за съхранение
в банкова сметка *** - ищцовото дружество, като сумата е на негово
разположение. Ищецът е уведомен за това обстоятелство. По този начин е погасила
своето задължение чрез изпълнение по смисъла на чл.97 ЗЗД. Правилно СРС е
приел, че задължението е търсимо, поради което е необходимо съдействието на
кредитора, за да получи сумата, както и че такова съдействие не е оказано. – представител на ищеца не се е явил, нито е
посочена банкова сметка. ***а решаващият съд е уважил исковата претенция, като
е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски. Счита, че претендираното от ищеца вземане не
е изискуемо и банката не е поставена в забава - като е инициирал съдебен процес
за исковата сума, кредиторът черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението
в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. Счита, че доводът
на жалбоподателя, че е налице забава на кредитора, е недоказан по делото, както
и няма значение за решаване на спора. За да са налице предпоставките на чл.97,
ал.1, изр.2 ЗЗД, следва да се установи, че кредиторът е отказал получаване на
дължимото; длъжникът да вложи сумата по банкова сметка ***; като се съобразява
чл.66 ЗЗД – изпълнението трябва да е пълно и точно. По делото е доказано, че не
е налице точно изпълнение, тъй като банката е удържала в своя полза такса от 20
лв., поради което изпълнението е непълно. Счита, че не е изпълнено и
изискването за уведомяване на кредитора, тъй като не е достатъчно единствено да
се изрази желание за плакане. Никъде в изпратените уведомления банката не е
посочила номер на банкова сметка ***, нито е посочил, че именно по тази сметка
е преведена наличната сума от 1 595, 58 лв. по делото не са представени
доказателства за откриване на сметка на името на ищеца, както и че е бил уведомен
за това. Представеното извлечение, което счита, че не съставлява извлечение от
сметка, не може да се противопостави на ищеца, тъй като удостоверява изгодни за
ответника факти. Банката е признала наличието на задължение към ищеца, поради
което счита, че предявеният иск е основателен. Твърди, че считано от м.11.2016
г. между страните не са налице облигационни отношения, поради което на банката
не са делегирани права от страна на ищеца по силата на валиден договор или по
силата на закона да съхранява, нито да пази, нито да разполага или оперира с
паричните средства на дружеството. Относно изискуемостта на вземането, счита,
че исковата молба има характера на покана. Дори да се приеме, че длъжникът е
изпълнил част от задължението си чрез заместващия способ по реда на чл.97 ЗЗД,
тъй като сумата от 20 лв. не е върната, на основание чл.66 ЗЗД, не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, т. е.
банката не е изпълнила цялото си задължение. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ответника част и да му присъди сторените по делото разноски.
Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определението
от 03.08.2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Излага съображения, че
обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като неправилно решаващият съд
е приел, че ответникът по делото не е дал повод за завеждането му. Също така не е налице признание на дълга от
страна на банката. Същевременно за всяка от страните в процеса възниква
отговорност за заплащане на направените от противната страна разноски съобразно
изхода на спора в съответната инстанция. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да уважи молбата за изменение на основното решение в частта за
разноските.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от насрещната стран
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове съответно
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е постановена заповед за сумата от 1 614, 26 лв., представляваща
присвоена без основание от ответника сума, налична по собствена на дружеството
банкова сметка ***, с предходен
номер ********, при „А.Б.“ АД, открита в ответното дружество. Същото е
възразило в срока по чл.414 ГПК срещу постановената заповед. Сумата от
1 614, 26 лв. е била налична по собствена на дружеството банкова сметка, ***.
Тази сметка е открита на основание договор за откриване на банкова сметка, ***
„А.Б.“ АД, чийто правоприемник е ответника. През м.11.2016 г. законният
представител на ищцовото дружество е установил, че горепосочената банкова
сметка ***, без негово знание, съгласие и при липса на правно основание.
Наличната сума е била присвоена от ответника. По този начин ответникът е
получил същата без правно основание, което е довело до неоснователното му
обогатяване- въпреки отправената покана ответникът не е върнал исковата сума.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуване на вземането
му в размер на 1 614, 26 лв., за което е постановена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 12220/2017 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, като
му присъди сторените по делото разноски.с постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Действително е налице
облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор за банково
обслужване чрез бизнес пакет, сключен на 13.12.2014 г. между ищеца и „А.Б. –
Клон България“ КЧТ, чийто правоприемник е ответника. В чл.8 е предвидено, че с
подписването му се активира действието на Рамков договор за платежни услуги,
предоставяни от А.Б. – Клон България на юридически лица, еднолични търговци и
лица, упражняващи свободни професии, както и че клиентът е запознат условията
по него и ги приема. В чл.5.4 от рамковия договор е предвидено, че банката има
право да го променя, като уведоми за това клиента чрез публикуване на интернет
страницата на банката или по друг общодостъпен начин. След прехвърляне на
предприятието ищецът и всички клиенти на „А.Б.“ е уведомен на сайта на
банката и на ответника, че считано от
25.05.2016 г. към договор за банково обслужване чрез бизнес пакет от 19.12.2014
г. вместо досега приложимия рамков договор ще са Общи условия за откриване,
водене и закриване на банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД. Съгласно
чл.5.4 от рамковия договор клиентът може да възрази срещу промяната в 7 –
дневен срок от уведомяването му за това. В случая не е постъпило възражение от
ищеца. На основание чл.VІ.1.2 от общите условия банката има право едностранно
да закрие сметки на свой клиент в 30 – дневен срок, след като го уведоми за
това. Същото право е предвидено в полза на „А.Б.“ в рамковия договор – чл.7.4.
на 21.09.2016 г. банката е упражнила това свое право и е изпратила на вписаното
в търговския регистър седалище на ищцовото дружество куриерска пратка с
уведомление до законния му представител за предстоящото закриване на банковата
сметка. Пратката е доставена и получена от служител на ищеца на 27.09.2016 г.
на 07.11.2016 г. банковата сметка на ищеца е закрита. Към този момент наличната
сума е възлизала на 1 614, 26 лв., от която е събрана на основание 1.А
т.12 от Тарифата за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по
извършени услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговци, дружества по
ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства, в сила от
01.11.2016 г., сумата от 20 лв. Така остатъкът възлиза на 1 595, 58 лв. На
24.02.201 г. ищцовото дружество е депозирало заявление в деловодството на
банката, в което изисква отново откриване на банковата сметка и възстановяване
на баланса по нея. В отговор, изпратен на електронен адрес за кореспонденция,
банката е посочила, че сумите, които са били налични към момента на закриване
на сметката, са на разположение на дружеството в специална банкова сметка ***ител
на дружеството следва да се яви във финансов център (клон) София Дондуков с
посочен адрес, за да се разпореди с тях. Ищецът не е сторил това и към момента.
На 06.04.2017 г. банката е изпратила на ищцовото дружество уведомление – покана,
че сумите по закритите сметки на дружеството са налични и са на негово
разположение, поканен е отново да се яви в същия финансов център, за да се
разпореди с тях. С оглед на това за банката не е налице друг способ за
изпълнение на задължението, без необходимото съдействие от страна на кредитора.
Процесната сума е налична по сметка на ищеца, който отказва да я получи. Не е
налице присвояване от страна на банката, която не отрича собствеността на ищеца
по отношение на сумата и не отказва да я предаде, като за тази цел е направил
всичко необходимо. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като не е налице разместване на имуществени блага между
страните, сумата е налична по особена сметка на името на ищеца и банката не се
е обогатила за сметка на ищеца. Счита, че правата на ищеца не са нарушени, тъй
като е могъл да изтегли сумата, която е преведена по открита на негово име
банкова сметка. ***, че банката не е в забава, тъй като не е получила
необходимото съдействие от страна на кредитора. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото
разноски.
Въз основа на заявление от 27.02.2017 г., подадено от „С.“ ЕООД е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по ч . гр. д. № 12220/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от 1 614, 26 лв. – удържана без основание сума, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2017 г. до изплащане на вземането и 82, 29 лв. – разноски по делото, от които: 32, 29 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, в която е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
Ищецът
е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция.
Във
връзка с искане за откриване на банкова сметка ***/ЕТ/лице на свободна практика
на 13.12.2014 г. между „А.Б.“ АД, чрез клона си „А.Б. – клон България“ и „С.“
ЕООД е сключен договор за банково обслужване чрез бизнес пакет. По силата на
договора клиентът е възложил на банката да открие следните сметки на името на
клиента: разплащателна сметка с IBAN ***, в лева. В чл.5 от договора е предвидено, че за извършване
на платежните операции и използване на услугите съобразно избрания пакт
клиентът заплаща такси, съгласно Раздел 17 от Тарифата на банката. В чл.7 е
предвидено, че договорът се прекратява в случаите, предвидени в Рамковия
договор, както и автоматично при неплащане от страна на клиента на 6
последователни месечни такси обслужване. В този случай банката събира дължимите
такси служебно, като прекратява действието на договора и закрива сметката, без
да е необходимо изрично да информира клиента. В чл.8 страните са се съгласили,
че с подписването на договора се активира действието на рамковия договор за
платежни услуги, предоставяни от А.Б. – клон България на юридически лица,
еднолични търговци и лица, упражняващи свободни професии, надлежно обявен в
интернет страница на банката и в нейните офиси, с условията, на който клиентът
е запознат изцяло, приема ги и се задължава да ги спазва.
По
делото е представено искане за откриване на банкова сметка *** „А.Б. – клон
България, като номерът на сметката е**********, IBAN ***.
Представен
е рамков договор за платежни услуги, предоставяни от А.Б. – клон България. В
чл.7.1 е предвидено, че смета се закрива при прекратяване на рамковия договор,
при което по избор на клиента банката възстановява в брой или прехвърля по
друга сметка на клиента останалите по сметката средства. В чл.7.4 е предвидено,
че банката може по всяко време да прекрати конкретен договор за банкова сметка ***.
Съгласно чл.7.5 при прекратяването на конкретен договор за банкова сметка ***исионни,
определени в Тарифата, приложима за съответния период.
Ответникът
е представил извлечение от сайта на ответника, в който се съдържа информация,
че считано от 25.05.2016 г. за всички видове сметки и депозити влизат в сила
промени в Рамков договор за платежни услуги, предоставяли от А.Б. – клон
България, като същите се заменят изцяло съответно с Общи условия за откриване,
водене и закриване на банкови сметки на физически лица в „Ю.Б.“ АД и Общи
условия за откриване, водене и закриване на сметки на юридически лица,
еднолични търговски, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни
търговски представителства „Ю.Б.“ АД. В т.VІ.1.2 от последните е предвидена
възможност банката едностранно да закрие сметки след изтичане на 30 дни от
уведомяването на титуляра, като банката не е длъжна да мотивира искането си за
закриване на сметката.
На
20.06.2016 г. ищецът е депозирал при ответника искане за промяна на получаване
на извлечение по сметка, като е посочил електронен адрес, на който да получава
уведомления.
Съгласно
представеното извлечение от разплащателни сметки на ищцовото дружество с
аналитичен номер 1713 ********* 01 1 IBAN ***, към 07.11.2016 г. наличната сума възлиза
на 1 614, 26 лв.
Представено
е извлечение от банкова сметка „***“, на която титуляр е „С.“ ЕООД, съгласно
което след олихвяване на сумата по разплащателната сметка и автоматично удържаната
такса за закриване на разплащателна сметка на юридическо лице в размер на 20
лв., по посочената банкова сметка ***, 58 лв.
Банката
е изпратила до ищеца уведомление, с което на основание чл.VІ.1.2 от Общите
условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица в
„Ю.Б.“ АД банката упражнява правото си едностранно да прекрати сключения с
ищцовото дружество договор за банкови сметки. Указано е, че ищецът следва да
предприеме необходимите действия по разпореждане с наличните в банката
средства. След изтичане на 30 – дневен срок, считано от получаване на
уведомлението, разплащателната сметка ще бъде закрита. Уведомлението е връчено
чрез куриер на 27.09.2016 г., в каквато насока е и представеното потвърждение
от куриера до ответника.
На
27.02.2017 г. до ищеца е изпратено електронно писмо във връзка със заведени на
24.02.2017 г. заявления, с което е уведомен, че следва да посети финансов
център София Дондуков с посочен адрес, като за услугата е дължима такса,
съгласно Тарифата на банката. Относно закриването на сметката е информиран, че
те са закрити основателно, съгласно общите условия на банката и не могат да
бъдат разкрити отново. За разпореждане с наличните средства по закритите сметки,
следва да посети горепосочения офис, да се идентифицира законния или друг
представител на дружеството.
По
делото е представена Тарифа за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага
по извършвани услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговци,
дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства. В т.12 е предвидена такса за закриване на сметка в размер на
20 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са
депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като същите са
процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е неоснователна,
а жалбата на ответника е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415 ГПК срок. Целта на ищеца е
да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
На 13.12.2014
г. между ищеца и „А.Б.“ АД, чрез клона му „А.Б. – Клон България“, чийто
правоприемник е ответната банка, е сключен договор за банково обслужване чрез
бизнес пакет, по силата на който на ищеца е разкрита разплащателна сметка с IBAN ***, в лева. Част от съдържанието на договора е тарифата
на банката, лихвения бюлетин и Рамков договор за платежни
услуги, предоставяни от „А.Б. – клон България“ на юридически лица, еднолични
търговци и лица, упражняващи свободни професии.
В
рамките на предвидената в чл.7.4 от посочения рамков договор възможност, както
в клаузата на чл. VІ.1.2 от Общите условия на банката за откриване, водене и
закриване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци, дружества
по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства, банката
едностранно е прекратила договора за банково обслужване чрез бизнес пакет, с
който е открита процесната разплащателна банкова сметка, ***едизвестие. Същото
е достигнало до неговия адресат – ищцовото дружество, на 27.09.2016 г., когато
законният му представил е получил изпратеното до него уведомление. Така срокът
на предизвестието е изтекъл на 27.09.2017 г. От този момент облигационната
връзка между страните е прекратена, като в тежест на банката е да предостави на
титуляра на банковата сметка наличните суми по нея.
Жалбоподателят
– ищец поддържа, че не следва да се прилага Тарифата на банката при закриване
на банковата сметка, тъй като това не е сторено по инициатива на клиента. В
действащата към момента на прекратяване на облигационната връзка тарифа на
банката - т.12, е предвидена такса при закриване на разплащателна сметка, чийто
размер възлиза на 20 лв. Доводите на жалбоподателя – ищец, не намират опора в
текста на тарифата, доколкото в нея не е поставено изискване за начисляване на
таксата, когато инициатор на закриването на сметката е клиентът. Ето защо въз
основа на предвидените в тарифата на банката предпоставки, не може да се
обоснове извода, че таксата за закриване на разплащателна сметка се дължи
единствено, когато инициативата за това е на клиента. С оглед на това при всяко
закриване на разплащателна сметки – по инициатива на клиента или по инициатива
на банката, се дължи заплащане на разглежданата такса по т.12 от действалата
към момента на закриване на сметката тарифа на банката. При това положение и
доколкото удържаната от банката такса е в предвидения в тарифата на банката
размер, следва да се приеме, че не е налице неправомерно задържане от страна на
банката на сумата от 20 лв. Неоснователен е довода на жалбоподателя – ищец, че
по този начин в полза на банките се предоставя възможност за злоупотреби със
собствеността на всяко едно лице. В случая е налице оказана от банката услуга –
закриване на разплащателна сметка, за която се дължи определена такса.
По
изложените съображения и доколкото изводите на двете инстанции съвпадат относно
решението в обжалваната от ищеца част, решението в тази му част следва да се
потвърди.
Жалбоподателят
– ответник се позовава на точно изпълнение на задължението му при закриване на
банковата сметка да върне наличната в нея сума, след правомерно държане на
дължимата такса за закриване.
При
закриване на разплащателната сметка на ищеца в тежест на ответника възниква
задължението да му предостави наличната сума по сметката, след удържане на
дължимата такса за закриването й. Тъй като задължението на ответника е парично
и на основание чл.68, б.“а“ ЗЗД, местоизпълнението се определя от
местожителството на кредитора. Ето защо паричните задължения са носими. Длъжникът
по носимо задължение изпада в забава щом не предложи изпълнение по
местожителството на кредитора. Жалбоподателят се позовава на забава на
кредитора. Нормата на чл.95 ЗЗД регламентира хипотезите на кредиторовата забава
- когато кредиторът неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си. Ето защо, за да бъде поставен кредиторът по парична
престация в забава, следва да се установи, че е отказал получаването й.
В
случая жлбоподателят е доказал твърдението си, че е налице отказ от страна на
ищеца да получи паричната престация по местоизпълнението й. Ответникът надлежно
е уведомил ищеца, че упражнява правото си едностранно да закрие разплащателната
му сметка и е определил 30 – дневен срок, считано от получаване на
уведомлението, в рамките на който да предприеме необходимите действия по
разпореждане с наличните средства в банката. По делото не се твърди и съответно
не се установява, че ищецът предприел някакви действия за получаване на
паричната сума и съответно за приемане на предложеното му от банката
изпълнение. Ето защо въззивният съд счита, че кредиторът е поставен в забава по
смисъла на чл.95 ЗЗД.
За да
се освободи обаче длъжникът от задължението си, следва да осъществи изпълнение
на паричната престация. Предвид нормата на чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД, пари, ценни
книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по местоизпълнението, като
длъжникът следва да уведоми кредитора за това. Ето защо правно релевантно за
освобождаването на длъжника от паричното задължение, което е носимо, е
внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за
депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и уведомяване на
кредитора за това (решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., на ВКС,
ТК, І ТО; решение № 795 от 1999 г. по гр. д. № 499/1999 г., на ВКС, І ГО;
решение № 108 от 04.10.2012 г. по т. д. № 441/2011
г., на ВКС, ТК, І ТО и др.). В разглеждания случай след изтичане на 30 – дневния срок и закриването на разплащателната сметка
ответникът надлежно е уведомил ищеца на посочения от него електронен адрес, че
за разпореждане с наличните средства по закритата сметка, следва да посети
финансов център София – Дондуков, с посочен точен адрес по седалището на
ищцовото дружество и да се идентифицира като законен представител на
дружеството.
По
изложените съображения и доколкото се установи забава на кредитора, длъжникът
се е освободил от паричното задължение да предаде наличните средства по
закритата сметка, като е депозирал сумата по банкова сметка ***, на която
титуляр е ищеца и е уведомил последния за това. Съдът възприема представеното
по делото извлечение от откритата на името на ищеца банкова сметка, ***, тъй
като същото кореспондира с останалите ангажирани по делото доказателства, както
и ищецът не е представил такива, които да опровергаят удостоверените в
извлечението обстоятелства.
Неоснователен
е довода на ищеца, че ответникът не му е предложил пълно изпълнение на
задължението и съответно че не е длъжен да приеме частично изпълнение. Предвид
изложените по – горе съображения таксата от 20 лв. за закриване на банковата
сметка на ищеца е правомерно удържана, в съответствие с постигнатите между
страните уговорки и действащата тарифа на банката съм момента на закриване на
сметката.
След
като ответникът се е освободил от паричното задължение за сумата от 1 595, 58
лв., се налага извода, че в негова тежест не е налице такова задължение, на което
корелативно да кореспондира вземане на ищеца. Това от своя страна обуславя
неоснователност на предявения установителен иск.
Тъй
като изводите на двете инстанции не съвпадат по отношение съществуването на
вземане в полза на ищеца в посочения размер, обжалваното решение следва да се
отмени, в частта с която е уважен предявения иск, като същият следва да се
отхвърли.
По разноските по
производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя – ответник
следва да се присъдят сторените разноски във въззивното производство. Техният
размер възлиза на 32, 28 лв. – заплатена държавна такса за възизвно обжалване.
Тъй като жалбоподателят ответник е защитаван поделото от юрисконсулт и на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в тежест на насрещната страна следва да се
възложи сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В
предмета на настоящото производство се включва частна жалба, депозирана от
ищеца, срещу постановеното от СРС определение по реда на чл.248 ГПК, с което е
отхвърлена молбата на ищеца за изменение на първоинстанционното съдебно решение
в частта за разноските и възлагане на същите в тежест на ответника. Предвид
обстоятелството, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е
уважен предявения иск, като същият следва да се отхвърли изцяло и с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, то за ищеца е отпаднал правния интерес от
депозираната частна жалба. Ето защо същата не следва да се разглежда по
същество.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 360358/13.03.2018 г., постановено по гр.
д. № 33072/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81
състав, допълнено с решение № 366917/21.03.2018 г., постановено по същото дело,
В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено, че „Ю.Б.“
АД ЕИК**********, с адрес ***, дължи на „С.“ ЕООД, ЕИК**********, с адрес ***
НП, на основание чл.422 ГПК сумата от 1
595, 58 (хиляда
петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) лв., представляваща
остатъчна сума по закрита сметка ********, при „А.Б.“ АД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „С.“ ЕООД, ЕИК**********, с адрес ***
НП, срещу „Ю.Б.“ АД ЕИК**********, с адрес ***, с правно основание чл.415 ГПК
вр. с чл.422, ал.1 ГПК – за установяване, че „Ю.Б.“ АД ЕИК**********, дължи на
„С.“ ЕООД, ЕИК**********, сумата от 1
595, 58 (хиляда петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки)
лв., представляваща остатъчна сума по закрита банкова сметка № ********, за
която е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 18.03.2017 г. по ч. гр. д. № 12220/2017
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360358/13.03.2018 г., постановено по гр.
д. № 33072/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81
състав, допълнено с решение № 366917/21.03.2018 г., постановено по същото дело,
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявения иск за сумата над 1 595, 98 лв. до пълния предявен размер от
1 614, 26 лв.
ОСЪЖДА
„С.“ ЕООД, ЕИК**********,
с адрес *** НП, да заплати на „Ю.Б.“ АД ЕИК**********, с адрес ***, сумата от 32, 28 (тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство,
както и да заплати сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал. 2, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.