№ 4499
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110131457 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Д. СЛ. Д., действаща като майка и законен представител
на К. ИВ. ЦВ. срещу ИВ. ХР. ЦВ.. Посочва, че ответникът е баща на молителя.
Твърди, че с влязло в сила решение родителските права са предоставени за упражняване на
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. Посочва, че след последното
посещение при психолога, К. е разказал, че баща му го наказва да стои заключен на тъмно в
хола на жилището без да има достъп до легло или тоалетна. Бил наказван да стои с вдигнати
ръце към стената докато го заболят ръцете. Деянията са извършени на 14.05.2021г. до
16.05.2021г. Предвид изложеното иска от съда да издаде заповед за защита по закона за
защита от домашното насилие.
Ответникът, оспорва молбата и всички изложени твърдения. Посочва, че молбата е
недопустима, тъй като е подаден извън срока по чл.10 ЗЗДН.
По съществото на молбата посочва, че молителката се опитва да възпрепятства контакта на
бащата с детето. Посочва, че живее на семейни начала със своята приятелка, която има по-
голям син Д.Н., който не пребивава в дома на ответника, когато К. е там. Твърди, че на
14.05.2021г. е завел К. при своите родители заедно с приятелката си и общото им дете Б.. К.
е преспал при баба си в нейната стая. На другия ден ответникът е отишъл за един час да
напазарува, след като се е върнал децата са си играели. После детето си е играло и с баща си.
На 16.05.2021г. е закарал К. на майка му. Посочва, че от 16.05.2021г. не е чувал и виждал
1
сина си.
Моли съда да отхвърли молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. Молителят е син на ответника и попада в кръга лица,
които имат право да търсят защита-чл.3, т.4 ЗЗДН.
По делото са събрани писмени доказателства-Декларация по чл.9 ЗЗДН;Социален доклад от
ДСП Младост.
По делото е приета и комплексна съдебно - психологична и психиатрична експертиза.
От изготвения социален доклад от ДСП Младост се установява, че детето К. живее заедно
със своята майка. Детето е емоционално привързано към своята майка. Има връзка и с баба
си и дядо си по майчина линия. Майката работи в ГДНП, длъжност „инспектор-офицер“ с
нормално работно време.
Изслушана е и приета комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и кореспондираща на останалите материали по
делото.
При провеждане на разговора от експертите, майката въвежда темата за наказанието, дава
подробна информация без да оставя пространство на детето да говори.
Психоемоционалното състояние на детето може да се опише като страдание, като се
проявяват тревожни и депресивни симптоми, както и избягващо поведение. Тези симптоми
не могат да се свържат с конкретен акт на домашно насилие. У детето има формирана ясна
представа за наказания, наложени от бащата, но се откриват и елементи на фантазъм. Детето
възпроизвежда несъществуващи факти и обстоятелства, като е налице въздействие от страна
на майката.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. М.В. се установява, че когато К. е при баща си режимът се
осъществява в дома на баба му дядо му по бащина линия. В дома на бабата и дядото идват и
свидетелката и детето Б.. Свидетелства, че наказанията, които се налагат на детето, са да не
играе на телефона или на лаптопа.
От показанията на св. П. се установява, че детето е привързано и към двамата си родители.
Свидетелката е установила проблемно поведение при К., като е сигнализирала ДАЗД, че
2
бащата наказва К. като го затваря и заключва.
От събраните по делото доказателства се установява, че майката и бащата на К. са във
влошени отношения. Установява се, че у детето има симптоми на тревожност, които обаче
не се свързват с конкретен акт на домашно насилие. За основателността на молбата трябва
да се докаже по несъмнен начин, че на 14.05.2021г. и 15.05.2021г. ответникът е извършил
посочените в молбата действия.
Установява се, че не е изключено определено рестриктивно изискване от бащата, но не се
установява да е заключван и затварян сам в тъмното. Посочено е от експертите, че във
формирането на представа за наказания има елементи на фантазъм. Ето защо настоящият
състав приема, че няма установени конкретни действия на домашно насилие от бащата
спрямо детето.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи
доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена.
Настоящият състав намира, че страните се намират в спор относно мерките за лични
контакти с детето. Законът за защита от домашно насилие има за цел да защити жертвите на
посегателства срещу тях в условията на домашно насилие. Не следва да се използва законът
за уреждане на всякакви други спорове между родителите. Последиците при налагане
рестрикции на една от страните могат да се отразят изключително негативно на връзката на
ответника с детето. За основателност на молбата следва да има доказателства в подкрепа на
твърденията. Съдът не може да налага ограничения единствено въз основа на твърдения.
Производството е състезателно и в конкретния случай ответникът обори презумпцията чрез
събирането на гласни доказателства и изслушването на съдебно-психологична и
психиатрична експертиза. Проблем при детето се установява-тревожност, депресивност, но
не се установява причината да е налагани от бащата наказания, подробно описани в молбата.
Родителите следва да положат усилия за подобряване на състоянието на К..
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителката против ответника.
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответната страна, която доказва сторени такива в размер на 800 лв.-
600 лв., за адвокатски хонорар и 200 лв. за заплащане на депозит на вещо лице.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
3
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. СЛ. Д., ЕГН:**********, действаща като майка
и законен представител на К. ИВ. ЦВ., ЕГН:********** срещу ИВ. ХР. ЦВ.,
ЕГН:********** за издаване на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и Д. СЛ. Д., ЕГН:********** да заплати на ИВ.
ХР. ЦВ., ЕГН:********** сумата от 800лв., представляваща разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д. СЛ. Д., ЕГН:**********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4