№ 2167
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207334 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "Логи – Транс Е2010" ЕООД, действащо чрез
пълномощника си адв. Д. против Наказателно постановление № 563085 –
F588412/ 25.02.2021 г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) -
Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1, предл. 3 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.
125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП), като
се поддържа тезата, че извършеното деяние представлява маловажен случай
на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъда
отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Атанасов, който
оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно постановено
да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че:
При извършена служебна проверка на 15.01.2021 г. в ТД на НАП Пловдив
се установило, че "ЛОГИ-ТРАНС Е2010" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ
********* като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения от
закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС
в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. до
14.01.2021 г. включително.
Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС не били подадени и към
момента на съставяне на АУАН.
Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на
актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди
констатациите от АУАН, както и от приложената по делото писмена
документация. Посочените доказателствени източници са изцяло
еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Допълнително следва да се отбележи, че изложената фактическа обстановка
не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ
1149/25.08.2020г. се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи
основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
2
съдържанието му на представляващия нарушителя и му е връчен препис
срещу разписка. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е допуснато на
15.01.2021г., установено е при извършената проверка на същия ден, АУАН е
издаден на 04.02.2021г., а НП - на 25.02.2021г., тоест преди погасяване на
административно-наказателната отговорност на дружеството по давност.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. ал. 3 ЗДДС.
Приложена е и правилната санкционна норма, като наложената санкция е в
минималния предвиден в закона размер, поради което по-нататъшни
съображения по този въпрос не се дължат.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение с правна квалификация чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от
ЗДДС. С посочените разпоредби се задължават регистрираните по ЗДДС лица
да подават отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 ЗДДС – дневник за покупките
и дневник за продажбите, за съответния данъчен период заедно със справката-
декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнасят. Не е спорно между страните, че дружеството
жалбоподател към декември 2020г. е било регистрирано по ЗДДС лице,
поради което е адресат на задължението за подаване на отчетните регистри по
чл. 124 от ЗДДС и годен субект на административното нарушение по чл. 125,
ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Правилно в наказателното постановление е определен
и срокът за изпълнение на задължението досежно отчетните регистри за
данъчния период 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. Последният съгласно правилото
по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът за изпълнение е
нормативно определен и съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. Налага се
извод, че жалбоподателят е могъл правомерно да подаде отчетните регистри
най-късно до 14.01.2021 г. Изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил
задължен, не е подал в срок до 14.01.2021 г. отчетните регистри – дневник за
покупките и дневник за продажбите, за данъчен период месец декември
2020г. Нарушението е формално, поради което с осъществяването на
изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без
3
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат. Евентуално
настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от
нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото
довършване. Те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самият факт на
извършване на нарушението (неподаването в срок на отчетните регистри) в
достатъчна степен накърнява защитаваните обществени отношения по
осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните по ЗДДС лица и
оправдава реализирането на административнонаказателната отговорност на
лицето като ответна мяра от страна на държавата. С наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на юридическо лице, поради което в процеса не подлежи на
изследване въпросът за вината.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира
за правилен извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
4
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, по следните аргументи.
На първо място, следва да се посочи, че забавата в изпълнението на
законовото задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е
категорична, че именно наличието на обективни причини, които са
възпрепятствали законосъобразното процедиране е един от отличителните
белези на маловажния случай.
В тази връзка не може да се счете за такава обективна извинителна
причина - изтъкваната в писменото възражение срещу АУАН, а именно
внезапно заминаване на счетоводителката за чужбина. Счетоводното
отчитане е основно публично задължение за всеки търговец и в този смисъл,
той във всеки един момент е длъжен да гарантира изпълнението му било
лично, било чрез обслужваща счетоводна фирма. Лошата съгласуваност в
действията на обслужваното предприятие и обслужващата счетоводна фирма
и особеностите на техните вътрешни договорни отношения обаче по никакъв
начин не могат да оправдаят неизпълнението на вменените в закона
задължения от търговеца, още повече, че, както вече беше отбелязано
съгласно трайната съдебна практика отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна. В случай на установена небрежност от страна на
обслужващата счетоводна фирма това би било основание наказания субект да
търси обезщетение за вреди по гражданско правен ред, но не може да доведе
до отпадане на административно наказателната отговорност.
Действително нарушението е отстранено в деня на съставяне на процесния
АУАН – 04.02.2021г.. Това е видно от представения от жалбоподателя
„Протокол за приемане на данни“. Този период на забава, действително не е
значителен, но това обстоятелство не може да се противопостави на факта, че
нарушението за което е санкционирано дружеството – жалбоподател е
четвърто поред, справки декларации и отчетни регистри, както вече се
отбеляза, не са били представени от задълженото лице не само за месец
12.2021 г., но и за месеците септември, октомври и ноември. Следователно в
случая се касае за множество последователни административни нарушения,
като под въпрос се поставя и доколко нарушението е отстранено доброволно
5
по собствена инициатива. Това е така, тъй като макар и подаването на
отчетните регистри да е станало в деня на съставяне на АУАН, то вече е била
задействана процедурата по установяване и санкциониране не само на
процесното нарушение, а и на останалите такива касателно месеците
септември, октомври и ноември.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за първи
път.
На първо място това отразяване е съобразено от наказващия орган, който е
наложил наказание в минимален размер.
Което е по-важно обаче, това отбелязване отново следва да се подчертае, се
опровергава от самите възражения на жалбоподателя и от представените от
него самия писмени доказателства.
Така във възражението срещу АУАН, подадено лично от управителя, се
съдържа признанието, че дружеството е допуснало аналогични нарушения и
за месеците предхождащи процесния, като справки декларации и отчетни
регистри освен за месец Декември, не са подадени и за месеците- Септември,
Октомври и Ноември 2020г.
Това признание от възражението намира пълна подкрепа и в представените
от самия жалбоподател писмени доказателства в откритото заседание.
Посоченото води на извод, че макар деецът да не е наказван до този момент
с влязло в сила НП, същият се явява системен нарушител на правилата за
отчетността по ЗДДС, което не позволява приемане на случая за маловажен.
Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в
случая интересите на фиска не са нарушени. На първо място следва да се
отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се
изисква настъпването на допълнителен обществено опасен резултат освен
самото деяние изразяващо се в бездействие.
На следващо място следва да се отбележи, че съставът на чл. 124 ЗДДС има
комплексен обект на защита, като обслужва не само обществените отношения
свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но и
обществените отношения свързани с правилното отчитане на извършваната в
страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от
своя страна е свързано с планирането на бюджета и осведомеността на
правните субекти за финансовото състояние на техните съконтрахенти.
6
Поради това и не може да се приеме, че бездействието на жалбоподателя в
тази хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност (така Решение №
1758 от 14.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1512/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив).
В аспект на горното следва да се подчерате, че към настоящия момент
търговецът е дерегистриран по ЗДДС. При съобразяване на съдържанието на
представените от самия жалбоподател Протокол № **********/04.01.2021г. и
Акт за дерегистрация № 160992100093526 се установява, обаче, че
дерегистрацията не е била доброволна, а служебна на основание чл. 176, т. 3
ЗДДС – поради системно неизпълнение на задълженията по данъчното
законодателство. Само посоченото всъщност се явява и самостоятелно
основание да не се приложи чл. 28 ЗАНН.
Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска степен
на обществена опасност от типичните нарушения от този вид.
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание с разпит на свидетел;
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния
случай не разкрива особености от фактическа и правна страна, като
основният спорен въпрос е за приложението на чл. 28 ЗАНН;
- интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на 500
лева, без лишаване от права.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.,
доколкото всякакъв по-голям размер би влезнал в противоречие с ниския
материален размер от водене на делото.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
7
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 563085 – F588412/
25.02.2021г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) -
Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1, предл. 3 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) на "ЛОГИ-ТРАНС Е2010" ЕООД, ЕИК
********* е наложена "имуществена санкция" в размер на 500,00 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "ЛОГИ-ТРАНС Е2010" ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение
за представителство пред Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8