Р
Е Ш Е
Н И Е
№186
13.03.2023 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №743 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.А.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0254-000161 от 02.07.2022 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, поради липса на компетентност, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и неспазване на установената форма. Заявява, че оспорвал компетентността на органите, издали акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и Заповедта за ПАМ. Сочи, че процесната заповедта не съдържала изискуемите по чл.59 от АПК реквизити. Твърди, че предпоставките за установяване на нарушение и издаване на ЗПАМ – управление на МПС и извършване на това действие с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, не били установени по съответния ред. Налице било разминаване – от една страна в АУАН били посочени множество нарушения на ЗДвП – чл.5, ал.3, т.1, предл. първо, чл.140, ал.1, предл. първо, чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2, а в Заповедта било записано нарушение на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, като не били изложени пълно и точно фактическите основания, обосноваващи налагането на ПАМ. В случая не била посочена коя от хипотезите по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП обосновавала прилагането на ПАМ, което възпрепятствало правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и в Заповедта не било уточнено по несъмнен начин къде било установено нарушението, не се установявали и марката и модела на сочения за управляван мотоциклет. Описаният такъв в АУАН не съществувал, нито бил притежаван от жалбоподателя. Не било ясно на базата на кой АУАН бил издаден оспорения акт. Налице било смесване на фигурите издател на акта и свидетел по него. В АУАН не бил посочен и точния адрес на свидетелите. В Заповедта липсвали мотиви както по отношение обстоятелства по налагане на ПАМ, така и такива относно срока й, не били посочени конкретни фактически основания за издаване на административния акт. Освен това, към момента на извършване на проверката от органите на МВР, не били налице предпоставките на чл.5, ал.1 на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Външни признаци, поведение или реакции на жалбоподателя, нито се твърдели като фактическо основание в оспорената заповед, нито били налични доказателства в тази насока. Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът, полицейски инспектор при РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2022 г. от В. М. В., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, в присъствието на свидетеля – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта: Л. Д. Д., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №452549, срещу П.А.М. ***, за това, че на 02.07.2022 г., в 23:00 часа, в с.***, посока изток – запад, на главната улица, управлява мотоциклет Априлия, без регистрация, с номер на рама: *************, под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7510 с инвентарен номер 0057, скалата на който отчела 0,75 промила. В АУАН е вписано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 110651 и 8 бр. стикери, че водачът не представил СРМПС, СУМПС и контролен талон. Посочено е, че с това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, чл.140, ал.1, предл. първо, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя, който не е вписал възражения в акта. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от П.А.М. на дата 02.07.2022 г.
Като писмени доказателства по делото са приети Талон за медицинско изследване №110651, издаден на П.А.М. в 23:25 часа на 02.07.2022 г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за взета от П.А.М. в 23:57 часа на 02.07.2022 г. кръв и Протокол №24 от 06.07.2022 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта П.А.М. на дата 06.07.2022 г. в 16:30 часа.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-0254-000161 от 02.07.2022 г., издадена от А. Т. А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, се налага на П.А.М.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че В. М.В., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е съставил АУАН Серия GA №452549, срещу П.А.М. ***, за това, че на 02.07.2022 г., в 23:00 часа, в с.***, посока изток – запад, на главната улица, управлявал мотоциклет Априлия, без регистрация, с номер на рама: ***********, под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7510 с инвентарен номер 0057, скалата на който отчела 0,75 промила. Посочено е, че с това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Видно от отбелязването под текста на Заповедта, препис от същата е получен срещу подпис от П.А.М. на 04.07.2022 г.
Жалбата срещу заповедта, постъпила чрез РУ Димитровград към ОДМВР Хасково с вх.№254000-4090/19.07.2022 г., е подадена по пощата на 18.07.2022 г., което е удостоверено с представеното по делото Известие за доставяне с баркод №ИД PS 4000 02T810 P.
Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган. Възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на оспорената ЗППАМ съдът намира за неоснователно.
Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото не е представена Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, но от служебно известната на съда Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. също е видно, че Министърът на вътрешните работи е определил като служби за контрол по ЗДвП Областните дирекции на МВР. Освен това, съгласно нормативната уредба – чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Това означава, че като ръководител на служба с правомощия за контрол по ЗДвП, Директорът на Областната дирекция на МВР – Хасково разполага с нормативно призната възможност да оправомощава длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. С писмо Рег.№272р-26210/30.11.2022 г. Директорът на ОДМВР Хасково удостоверява по делото, че служителят А. Т. А., издал процесната ЗППАМ, заема длъжността „полицейски инспектор“ V степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Димитровград при ОДМВР Хасково, и към 02.07.2022 г. е бил на същата длъжност. С това по несъмнен начин е установено, че включително към момента на издаване на оспорената заповед, А. Т. А. е полицейски орган измежду посочените в Заповед №1253з-21/14.01.2022 г., предвид което материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява доказана.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че П.А.М. на 02.07.2022 г. около 23:00 часа, в с.***, е управлявал мотоциклет под въздействието на алкохол, бил е изпробван от контролни органи на движението по пътищата с техническо средство – Дрегер 7510 с инвентарен номер 0057, скалата на което отчела 0,75 промила, с което същият е извършил виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.първо от ЗДвП.
Съдът приема, че направеното в случая описание от фактическа и правна страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на водача на ППС на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Изложените в заповедта обстоятелства дават пълна възможност на нейния адресат да разбере защо се налага издаването на същата, както и каква е преследваната с издаването й цел, а именно преустановяване на извършеното от водача административно нарушение на ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС под въздействието на алкохол.
Мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №452549 от 02.07.2022 г., с който е установено включително извършването на същата дата от П.А.М. на административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.първо от ЗДвП.
Невярно е, че в случая не било ясно на базата на кой АУАН е издаден оспореният акт. В ЗППАМ е записан АУАН №GA452549/02.07.2022 г. и същият е представен по делото, като следва да се отбележи, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения акт факти и обстоятелства.
Възражението за некомпетентност на актосъставителя, респ. за невалидност на АУАН, също е неоснователно. Според чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а представените по делото доказателства – Докладна записка ЗМ №347/02.07.2022 г. и Мотивирана резолюция №22-0254-М000090 от 02.07.2022 г. са достатъчни да се установи, че АУАН Серия GA №452549 от 02.07.2022 г. е бил съставен от В.М.В.– мл.автоконтрольор при РУ – Димитровград, следователно и служител от служба за контрол в МВР.
Оплакванията на жалбоподателя за смесване на фигурите издател и свидетел по акта, както и че в АУАН не бил посочен точния адрес на свидетелите, са неотносими към спора, тъй като не въвеждат пороци на обжалваната заповед. Не следва да бъдат обсъждани и доводите на жалбоподателя, че към момента на проверката са липсвали предпоставките за прилагане на чл.5, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като цитираната разпоредба се отнася само до проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Неоснователно е и възражението на оспорващия за разминаване между правните и фактическите основания в обжалвания акт. В оспорената заповед ясно е посочено издаването й на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП и подробно се описват фактическите основания за налагане на ПАМ, реализирали хипотезата на посочената правна норма, изразяваща се в управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с изследване с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Това, че в заповедта е записано, че с извършеното М. е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, а в АУАН освен това административно нарушение са описани още три извършени от водача нарушения на ЗДвП, не може да се счита за обстоятелство, създаващо неяснота в мотивите на ЗППАМ.
Неоснователно се сочи в жалбата, че в АУАН и в Заповедта не било уточнено по несъмнен начин къде било установено нарушението и не се установявали марката и модела на сочения за управляван мотоциклет. Описанието на мястото на извършване на нарушението е достатъчно изчерпателно и дава ясна представа за местоположението, на което жалбоподателят е бил установен да управлява ППС под въздействието на алкохол, а направената в АУАН и ЗППАМ индивидуализация на мотоциклета не е от съществено значение за издаване на заповедта в случая, тъй като е безспорен фактът на управлението на това ППС и на извършване на управлението му с концентрация на алкохол в кръвта на водача над допустимата от закона стойност.
В изпълнение на задължението си по чл.35 от АПК, административният орган е издал ЗППАМ след цялостно изясняване на значимите за случая факти и обстоятелства, като по делото не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.
Обстоятелството, че на 02.05.2022 г. жалбоподателят е управлявал ППС, на практика е безспорно, а за извършено от контролните органи – на същата дата и непосредствено след управлението, изследване с техническо средство, установяващ съдържанието на алкохол в издишания въздух, по делото са приобщени неоспорени писмени доказателства. П.А.М. се е подписал като проверено лице в Талон за изследване №110651, в който е отразено, че му е извършена проверка като водач на мотоциклет, с начало на проверката 22 ч. и 30 мин. и край на проверката 22 ч. и 34 мин. на 02.07.2022 г., с Дрегер 7510 с инв.№0057, който показва положителен резултат 0,75 ‰.
Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.
Допълнително извършената на П.А.М. кръвна проба не опровергава тези изводи, доколкото съгласно заключението в Протокол №24 от 06.07.2022 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на водача, резултатът е доказал дори по-висока концентрация на етилов алкохол от 0,82 ‰.
Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0254-000161 от 02.07.2022 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: