Решение по дело №34/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е инициирано пред настоящата инстанция с жалба от подсъдимия Б. срещу Присъда № 279/08.05.2014г. по НЧХД № 1058/2013г. по описа на Петрички районен съд, с която подсъдимият С. Ф. Б., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес [населено място], общ.П., ул. ”И.р.” № 29, българин, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, с ЕГН – [ЕГН] бил признат за виновен в това, че на 22.09.2013 г. в [населено място], общ. П., чрез нанасяне на удари с юмруци по главата, е причинил на И. С. Заински от с.с., болки и страдания, без разстройство на здравето, изразяващи се в охлузване в основата на носа в ляво и дясно, охлузване над лява вежда, хематом на лява очна орбита с кръвоизлив в последната, в ляво темпорално и в окосмената част хематом флуктоиращ, разкъсване и подуване на долната устна в ляво, поради което и на основание чл.130 ал.2 от НК във вр.чл.36 и 54 от НК му било наложено наказание "пробация", чрез следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година. С присъдата съдът признал подсъдимият за невиновен в това да е причинил на пострадалия разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Същевременно го е осъдил да заплати на И. С. Заински от [населено място], общ. П., ЕГН [ЕГН] на основание чл.45 от ЗЗД сумата 1000,00 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането 22.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния предявен размер – 6000,00 лв., като неоснователен. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноските на тъжителя, разноските по делото, както и държавната такса върху уважената част от гражданския иск

В жалбата си подсъдимият, а в допълнително развити съображения и неговият защитник, наблягат на аргументи за необоснованост на присъдата. Излага съображения, в които интерпретира по различен начин събраните по делото доказателства, както и акцентира, че първостепенният съд не бил съобразил, че част от показанията на разпитаните по делото свидетели са косвени, а други в различен от тълкувания аспект. Настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно пледират за намаляване на наказанието и размера на присъденото обезщетение.

Повереникът на частния тъжител и самият той не се явяват, поради което не взимат становище по жалбата.

Въззивният съд, като анализира събраните по делото доказателства, както и новите, чрез изслушаната допълнителна съдебно- медицинска експертиза пред настоящия съд приема за действителна фактическата обстановка възприета в мотивите на районния съд, а именно:

Подсъдимият С. Ф. Б. е роден на [дата на раждане] в [населено място], общ. П., живее в [населено място]. Българин е, български гражданин. Не е женен. Осъждан е по НОХД 201/2009 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на наказание „Пробация”, по НОХД 1353/2011 г. за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 2 на наказание „Лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок, по НОХД 1352/2011 г. за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 2 на наказание „Лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок и по НОХД 1012/2012 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК на наказание „Пробация”. Безработен е.

Тъжителят И. З. от своя страна е собственик на питейно заведение в [населено място]. Подсъдимият, както и голяма част от свидетелите били редовни посетители в заведението му. На 22.09.2013 г. именно в това заведение възникнал конфликт между З. и Б., като прерастнал във физически посегателства. Подсъдимият, който е едър и физически здрав млад мъж съборил З. между масата и дивана, намиращи се под верандата на заведението, замахвал с ръце към З., който лежейки опитвал да се брани от нанесените му удари. В този момент пристигнал свидетелят Д., който възприел нанесен удар с юмрук и ритник от Б., след което успял да отдалечи подсъдимия, издърпвайки го за потника. Малко по-късно отново възникнало спречкване между двамата – З. и Б., но никой от разпитаните свидетели не възприел удари от страна на когото и да е. Във връзка с нанесния му побой, тъжителят Заински посетил съдебномедицински кабинет, където бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение, което удостоверява получените от него увреждания.

От изслушаните съдебно медицински експертизи и допълнителната такава, както и събраните по делото писмени доказателства, чрез медицинска документация, безусловно се установява, че в резултат на нанесения му побой, пострадалият З. е получил охлузване в основата на носа в ляво и дясно, охлузване над лява вежда, хематом на лява очна орбита с кръвоизлив в последната, в ляво темпорално и в окосмената част хематом флуктоиращ, разкъсване и подуване на долната устна в ляво, с което му били причинени болки и страдания, без разстройство на здравето. Предвид локализацията на уврежданията, същите могат да бъдат причинени от твърд тъп предмет, какъвто е човешката ръка и най-вероятно са нанесени с дясна ръка. Вещото лице доразяснява, че травмите отговарят да са получени по начин описан от тъжителя, като част от тях е възможно да са били причинени от падане от собствен ръст. Визира охлузванията по носа и лявата вежда.

Резюмираната фактическа обстановка навежда за съответствие на описаното деяние извършено от подсъдимия, което по своите обективни и субективни характеристики представлява състава на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК , с предмет лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание.

Изложените факти дотук правилно са анализирани от първостепенния съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление. За характера и степента на причинената телесна повреда, правилно съдът се е позовал на медицинските критерии, според показанията на свидетелите и медицинското удостоверение и изслушаните експертизи, които не са оспорени и от страните. Последната напълно кореспондира и с допълнителната и не внася разнопосочност, по отношение на медикобиологичните характеристики на нараняванията, както и механизма на причиняването им. Тук следва да се акцентира, че районният съд е направил единствения логичен и последователен анализ на събрание доказателства, за които е изложил подробни съображения. Настоящият съд не съзира каквито и да е действия, немотивираност или превратност на тълкуване на информацията съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели, за които районният да търпи упрек. В повече от това солидарно със съображенията в обжалваните мотиви отново акцентира, че обобщеният анализ на събраната по делото информация, чрез разпит на свидетели, категорично установява изложения механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалия, както и автора на престъплението в лицето на подсъдимия. Не възниква никакво съмнение и по отношение на мястото и датата. Правилно е било възприето и че по медикобиологични характеристики, увреждането на здравето на пострадалия съответства на лека телесна повреда при хипотезата на причинена болка и страдание. Правилно освен това районният съд е приел, че информацията съдържаща се в показанията на свидетелите Д. и И. свидетелствали за съпричастност на подсъдимия тъй като го припознават, като лицето нанесло телесните повреди на пострадалия са достоверни и съответстват, както на твърденията на тъжителя, /макар и погрешно разпитан в качеството на свидетел/, така и на доказателствата за причинения резултат. За всеки факт районният съд е изложил аргументи, които е посочил въз основа на кои доказателства. Ето защо настоящата инстанция не намира, че следва да приповтаря коментарите на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като ги приема за обосновани и законосъобразно реализирани в рамките на правомощията на районния съд да прецени доказателствената стойност на всяко представено по делото доказателства.

Поради изложеното приема, че присъдата на районния съд е правилна и законна по отношение на всеки един от обективните елементи от състава на престъплението включително причинно следствената връзка, авторството, деянието, времето, мястото и начинът на извършването му. Правилни са и изводите по отношение на вината, за която се съди по предизвикания престъпен резултат и обективните данни за наличие на пряк умисъл.

По отношение на направените в защита възражения, настоящият състав приема, че за оспорените изводи касаещи авторството на деянието са събрани достатъчно информация от разпитаните свидетели, като първоинстанционният съд е обосновал в достатъчна степен относно кредитирането им. Въззивният съд изцяло се солидаризира с мотивите в тази им част.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание при приложение на чл. 54 от НК.

Присъдата е правилно по отношение на предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди. Същият е допустим и основателен, заради доказаните претърпени от пострадалата вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Вредите имат неимуществен характер и са се изразили в неблагоприятни за нея последици- претърпени болки и страдания. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да възстанови виновно причинените другиму вреди. С действията си подсъдимият виновно е предизвикала вредоносен извън договорен резултат, за който отговаря до размера на причинените вреди. С оглед справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съдът, че уваженият размер намира същото за отговарящо на критериите за справедливост.

Именно поради изтъкнатите гражданско правни вредни последици, с оглед характера и степента на вредите съдът се солидаризира с мотивите на първостепенния съд относно справедливото обезщетяване и приема, че правилно е счел за доказан приетия размер. Не следват корекции и в частта относно държавните такси и разноските по делото.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 вр. С чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 279/08.05.2014г. по НЧХД № 1058/2013г. по описа на Петрички районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.