Решение по дело №416/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1393
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180700416
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1393

27.07.2020г., гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря М.Г..

Като разгледа докладваното АД № 416 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 328 от ЗСВ.

           Образувано е по жалба на М.И.С., с ЕГН **********-прокурор в Районна прокуратура гр. Пловдив, депозирана чрез адвокат Д., против Заповед № РП-34 от 23.01.2020г. издадена от Ч.Г.-административен ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив, с която на основание чл. 140, вр. чл. 327, ал.1 от ЗСВ, на М.И.С.-прокурор в Районна прокуратура гр. Пловдив е обърнато внимание за допуснати от нея нарушения по организацията на работата й по прокурорски преписки: пр.№5844/2014г.-досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР-гр. Пловдив; пр.№494/2016г.-досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр. Пловдив; пр. №10829/2017г.-досъдебно производство 117/2018г. по описа на РУ МВР с. Труд; пр. №5844/2014г. по досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; досъдебно производство № 7600/2016г.-досъдебно производство № 584/2016г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№10/2014г.-досъдебно производство 45/2014г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив; пр. № 4905/2015г. досъдебно производство № 176/2016г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив.

           Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен.

           Твърди се, че административният ръководител не е приложил чл. 313, ал. 1 от ЗСВ и не е предоставил възможност на прокурор С. да даде писмено становище по случая, като разпоредбата изисква посочване на конкретни нерушения, по които да се дадат обяснения и ясно посочване, че обясненията се искат в хода на производство по налагане санкция. Представено е искане за изготвяне на справки по конкретни преписки, но същото в никакъв случай не е изискваното от закон, искане за обяснения. Нормата на чл. 313 от ЗСВ е императивна и се прилага и в хипотезата на чл. 327 ЗСВ. Текстът визира гарантираното право на участие и защита на привлечения към дисциплинарна отговорност и по тази причина последиците от нарушението му са изрично предвидени в ал. 2 - отмяна на заповедта без делото да се разглежда по същество. Допуснатото нарушение е нормативно квалифицирано като съществено нарушение на административно-производствените правила и основание за отмяна на акт като незаконосъобразен.

           Твърди се, че жалбоподателката не е уведомена за започнатото производство преди връчването на обжалваната заповед, с което са нарушени правилата на чл. 26, ал. 1 от АПК, чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК без да са налице предпоставките на ал. 4. В този смисъл изрично е и становището на Районния прокурор по делото, а имено че макар в първата заповед изрично да е посочено, че следва да се връчи на прокурор С., тя не е връчвана. Извод за уведомяване не може да се направи и от исканите от нея справки. Това е така, защото уведомяването за започнато производство, както и искането за обяснения следва да са изрични, конкретни и ясни. Тя не е била длъжна да се досеща, за какво ще се ползват справките, а и подобни справки вероятно често се изготвят в системата на прокуратурата за различни цели.

            Сочи се, че заповедта не съдържа фактически основания за издаването й. Посочени са само номера на преписки и действия по тях. Липсва ясно посочване на всяко конкретно действие, което е извършено със закъснение, липсва посочване на период на забавяне. За преценка на наличие на основание за издаване на заповедта е необходимо спрямо всяко твърдяно забавяне да се преценят множество фактори - фактическа и правна сложност на преписката, натовареността на прокурора, възможни причини от личен характер, например ползване на отпуск и др. При липсата на фактически основания не може да се извърши проверка на акта, защото е невъзможно да се прецени дали наистина са допуснати нарушения и причините за тях, а от там и дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта.

              Твърди се, че значителна част от текста на заповедта съдържа описание на действия по прокурорска преписка 8204/201Зг. на РП Пловдив, които завършват с констатацията, че е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, поради което и в диспозитива на заповедта липсва посочване на тази преписка. Липсата на посочване на конкретни нарушения с конкретни периоди на извършването им е пречка да се прецени дали сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ не са изтекли и по отношение на други твърдени нарушения.

             Излагат се още подробни съображения относно спирането и възобновяването на делата и това дали процесулните действия са в съответствия с изискванията на НПК.

            Претендира се отмяната на оспорения административен акт. С молбата от 25.06.2020г. /л. 111 –гръб/ се претендират разноски в размер на 10лв.

            Ответникът по жалбата – Административен ръководител при Районна прокуратура гр. Пловдив не изразява становище по жалбата.

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, установи следното от фактическа страна:

            Административното производство е стартирало по повод писмо  от Върховната касационна прокуратура, отдел 06 „Административен“ с вх. № 9709/19 от 11.11.2019г. в Районна прокуратура-гр.Пловдив, с което съгласно Заповед № РД-08-1429/10.10.2019г. на Главния прокурор е указано сезирането на РП-Пловдив за упражняване на правомощията по чл. 140 ЗДВ и извършване на цялостна проверка на работата на прокурор С..

             Административен ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив издава Заповед № РП-121 от 15.11.2019г., с която е определена Р.З.-К.-заместник районен прокурор при РП Пловдив и А.Д.И.–заместник районен прокурор при РП-Пловдив да извършат цялостна проверка на работата на прокурор М.С., съгласно указанията, дадени с писмо № 8219/2028г. отдел 06 „Административен“ при ВКП София.

                Определено е проверката да се извърши в срок до два месеца, считано от издаването на заповедта и да приключи с писмен доклад до административния ръководител.

               Въпреки, че в заповедта е посочено същата да бъде връчена на прокурор С., то Съдът установи, че няма извършено такова връчване.

             В писмо от РП-Пловдив /л. 112 по делото/ Административният ръководител изрично пояснява, че  по отношение връчването на Заповед № РП-121 от 15.11.2019г. на прокурор С.,*** не разполага с писмени доказателства за това, но с оглед факта, че от същата са били изискани и съответно представени писмени справки по всяко едно от проверяваните дела, еднозначно може да се приеме, че прокурор С. е била уведомена за водената срещу нея проверка. Посочва се, че прокурор С. е получила  срещу подпис копие от писмо ведно със справка №8219/2018г. от 06.11.2019г. по описа на отдел 06 „Административен“ при ВКП София до Заместник главен прокурор при ВКП М.Ш., касаеща преписка РП № 8204/2013г., с което на административния ръководител на РП Пловдив изрично се указва да упражни правомощията си по ЗСВ като това писмо е послужило за основание за издаване на Заповед № РП-121 от 15.11.2019г.

            Съдът установи, че на писмото от ВКП Отдел 06 „Административен“ , входирано на 11.11.2019г в Районна прокуратура-Пловдив /л. 78/ е отбелязано срещу подпис от С., че е получила копие от справката на 14.11.2019г., което не води до извод, че е запозната със съдържанието на Заповед № РП-121 от 15.11.2019г. за започнала проверка за установяване на данни за дисциплинарно нарушение.

            В указания двумесечен срок със Заповед № РП-121 от 15.11.2019г. е изготвен Доклад № 9709/2019г от 16.01.2020г. /л. 21 по делото/.

             В хода на проверката е извършена проверка в Унифицираната информационна система на РП на движението на пр. пр. 8204/2013г. по описа на РП-Пловдив. Изискани са писмени справки от прокурор С. относно движението и извършените действия по разследването на досъдебни производства /приложени по делото от л. 30 до л.51 вкл./

            Извършена е проверка в Унифицираната информационна система на РП относно всички спрени досъдебни производства на прокурор С..

             Изготвена е справка относно отсъствията на прокурор М.С. за периода от 01.01.2019г. -31.12.2019г./л. 29 по делото/.         Установи се, че през отразените периоди  прокурор С. е отсъствала поради ползван отпуск или поради командироване. Няма данни за неоснователни отсъствия.

             Изготвени са справки за спрени ДП срещу известен извършител,  за неприключили ДП.

              Приложена по административната преписка е справка за средна прокурорска натовареност за ден по прокурори-2019г.; справка за натовареност за 2019г.

              Съдът установи, че прокурор С. е с висока натовареност.

              За да издаде оспорената заповед административният ръководител е констатирал следното: Прокурор С. не е упражнила достатъчен контрол и надзор върху хода на разследването по досъдебно производство № 479/2018 г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив, пр.№ 8204/2013г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив с оглед законосъобразното провеждане на разследването му и срочното му приключване. Безспорно е, че бездействието на разследващите органи и честите им смени също са допринесли за забавянето на разследването, но следва да се отбележи, че липсва упражнен контрол от страна на наблюдаващия прокурор М.С. за изпълнение на задълженията на разследващия орган по чл.203 ал.1 от НПК.

               Относно извършената проверка върху хода на разследването по досъдебно производство № 479/2018 г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив, пр.№ 8204/2013г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив - извършеното в случая нарушение е било констатирано и подробно описано в справка от 27.08.2018г. по пр.№ 8219/2018г. по описа на ВКП, поради което към настоящия момент е изтекъл шестмесечният преклузивен срок от откриване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, за реализиране на дисциплинарна отговорност от прокурор М.С..

            При извършената проверка на цялостната дейност на прокурор М.С. са констатирани нарушения в срочността за произнасяне по същество по прокурорски преписки - пр. № 5844/2014г. - досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№ 494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр.Пловдив. Констатирани са случаи, при които делата са били спирани многократно, а впоследствие са възобновявани след изтичане на сроковете по чл.244 ал.8 от НПК, без да се дават конкретни указания по разследването, което от своя страна е довело до забавяне на разследването – np. № 10829/2017г. - досъдебно производство 117/2018г. по описа на РУ МВР с.Труд; np.№ 5844/2014г. - досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр.Пловдив; np.№ 7600/2016г. - досъдебно производство 584/2016г. по описа на 03 РУ МВР гр.Пловдив; np.№ 494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр.Пловдив; пр.№ 10/2014г. -досъдебно производство №45/2014 г.по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив; пр. № 4905/2015г. досъдебно производство № 176/2016 г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив.

             Административният ръководител  е отразил в мотивите на оспорената заповед, че поради липсата на предишни констатирани нарушения на организацията на работа и липсата на прилагани по отношение на магистрата дисциплиниращи мерки и дисциплинарни наказания, както и предвид обстоятелството, че след започването на проверката по настоящата преписка прокурор С. е предприела незабавни мерки по подобряване срочността на произнасянията си по наблюдаваните от нея преписки и досъдебни производства и не е допускала последващи просрочия, то не са налице извършени нарушения по смисъла на чл. 307 от ЗСВ от страна на прокурор М.С., поради което не следва да се образува дисциплинарно производство.

              Отразена е и е съобразена от административния орган високата натовареност на прокурор С. ***, установена от справката за натовареност на прокурорите в РП Пловдив за 2019г., също данните от изготвения атестационен формуляр за период от 5 години, също и работата й по дела с висока фактическа и правна сложност.

              Прието е, че  са допуснати нарушения от М.С. ***, по прокурорски преписки: пр.№ 5844/2014г. - досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр.Пловдив; пp.№ 494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр.Пловдив; пр. № 10829/2017г. - досъдебно производство 117/2018г. по описа на РУ МВР с.Труд; пp.№ 5844/2014г. - досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр.Пловдив; пp.№ 7600/2016г. - досъдебно производство 584/2016г. по описа на 03 РУ МВР гр.Пловдив; пр.№ 494/2016г. - досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр.Пловдив; пp. № 10/2014г. -досъдебно производство №45/2014 г.по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив; пр. № 4905/2015г. досъдебно производство № 176/2016 г. по описа на ОСО при ОП гр.Пловдив.

             Последвало е издаването на Заповед № РП-34 от 23.01.2020г.  от Ч.Г.-административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура гр. Пловдив,  с която на основание чл. 140, вр. чл. 327, ал.1 от ЗСВ / в редакцията към момента на издаване на процесната заповед/, на М.И.С.-прокурор в Районна прокуратура гр. Пловдив, е обърнато внимание за допуснати от нея нарушения по организацията на работата й по прокурорски преписки: пр.№5844/2014г.-досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР-гр. Пловдив; пр.№494/2016г.-досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр. Пловдив; пр. №10829/2017г.-досъдебно производство 117/2018г. по описа на РУ МВР с. Труд; пр. №5844/2014г. по досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; досъдебно производство № 7600/2016г.-досъдебно производство № 584/2016г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№494/2016г. - досъдебно производство24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№10/2014г.-досъдебно производство 45/2014г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив; пр. № 4905/2015г. досъдебно производство № 176/2016г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив.

                При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

                На основание  чл. 327 от ЗСВ /в редакцията към момента на издаване на процесната заповед/ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

               Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование "Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет". По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на  чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата.

              Оспорената заповед Заповед № РП-34 от 23.01.2020г. издадена от Ч.Г.-административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура гр. Пловдив е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с нея се засягат права и законни интереси на адресата й. Съгласно общата клауза за обжалваемост на административните актове и препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ заповедта подлежи на контрол по реда на АПК.

              Същата е връчена на прокурор М.С. на 28.01.2020г, видно от саморъчното вписване на последната страница от заповедта и е оспорена пред Административен съд-Пловдив в 14 дневния срок по чл. 149 от АПК. Налице е и активна процесуална легитимация на жалбоподателя в процеса, като адресат на оспорената заповед, което прави жалбата процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност.

              Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на  чл. 327 от ЗСВ, с оглед правомощието му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, издадена е в законоустановената писмена форма, като са изложени подробни мотиви, съдържащи пълно описание на релевантната фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на нарушения по организацията на работа по пр.№5844/2014г.-досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР-гр. Пловдив; пр.№494/2016г.-досъдебно производство 24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр. Пловдив; пр. №10829/2017г.-досъдебно производство 117/2018г. по описа на РУ МВР с. Труд; пр. №5844/2014г. по досъдебно производство 430/2014г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; досъдебно производство № 7600/2016г.-досъдебно производство № 584/2016г. по описа на 03 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№494/2016г. - досъдебно производство24/2016г. по описа на 05 РУ МВР гр. Пловдив; пр.№10/2014г.-досъдебно производство 45/2014г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив; пр. № 4905/2015г. досъдебно производство № 176/2016г. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив.

              Не са налице основания за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, с оглед дължимата служебна проверка за валидността на акта, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК

              С нормата на  чл. 327 от ЗСВ / в редакцията приложима към момента на издаване на заповедта/ законодателят е дал възможност в случаите, когато нарушението на служебните задължения предвид неговата тежест, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите /евентуално/ вредни последици, не е значително, да не се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а със съответен акт на административния ръководител да му се обърне внимание. В ЗСВ липсва нарочна процедура по отношение на акта, с който на основание чл. 327 от с. з. се обръща внимание на магистрат за допуснати от него нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата му, както се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарните наказания, поради което следва да намерят приложение основните процедурни правила на административното производство, които гарантират изясняване на обстоятелствата относно вината и деянието, както и правото на защита на магистрата, който е привлечен да отговаря за извършване на съответното нарушение.

             Основание за приложение на мярката е виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да постанови акта по  чл. 327 от ЗСВ / в коментираната редакция/. Въпросната мярка се прилага, когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата са относими по образуването и движението на делата или организацията на работата му.

            Обръщането на внимание по реда на  чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата. В този смисъл, следва да се отбележи, че за да се приеме, че е допуснато съставомерно неправомерно поведение от магистрата следва да бъдат установени не само факта на нарушението, но и вината на субекта, при отчитането на причините, довели до описания в процесния акт неблагоприятен резултат, като се държи сметка за причините за допускането му - следва да се отчетат вида и сложността на разпределените и разгледани от  магистрата дела, както и наличието на други обстоятелства от обективен или от субективен характер, които оказват влияние върху обективната възможност и/или субективната способност на магистрата да осъществява дейността си в съответствие със закона.

            Следва да се отбележи още, че въпросът дали нарушаването на правото на защита на магистрата е основание за отмяна на заповедта по  чл. 327 ЗСВ като нарушение по чл. 146, т. 3 АПК се преценява съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. В производството по  чл. 327 от ЗСВ, нарушението на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето може да обуслови отмяна на заповедта, ако е попречило релевантните за спора факти да бъдат установени точно от административния орган и съответно е рефлектирало върху материалната законосъобразност на акта. В този смисъл, компетентният орган следва да съблюдава стриктно императивните правила на АПК, регламентиращи изясняването на фактите и обстоятелствата релевантни за случая, да събере необходимите доказателства, свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованото лице и да обсъди обясненията и възраженията му, ако такива са дадени.

             Видно от ЗСВ по отношение на акта по чл. 327 не се предвижда изискване за спазване на установената в този специален закон процедура, каквато се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарните наказания на един магистрат, като напр. изслушване на магистрата или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Ето защо отмяна на акт по  чл. 327 от ЗСВ, може да се обуславя единствено, ако се допуска такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото от него субективно право.

             Процесната заповед е издадена след извършена проверка от проверяващи прокурори, назначени със Заповед № РП-121 от 15.11.2019г., резултатите от която са обективирани в доклад от 16.01.2020г./ л.21 и сл. /

             Няма данни по делото, че Заповед № РП-121 от 15.11.2019г. е връчена на прокурор М. С.. Няма данни по делото, че проверяващите прокурори са изискали от С. справки по конкретни досъдебни производства, въпреки, че по административната преписка са представени такива.

             Съдът намира, че са нарушени изискванията на чл. 26, ал.1 от АПКи чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК.

              Съгласно Заповед № РП-121 от 15.11.2019г. на Административния ръководител-районен прокурор при РП-гр. Пловдив следва да се извърши цялостна проверка на работата на прокурор М.С., съгласно указанията дадени с писмо № 8219/2028г. на отдел 06 „Административен“ при ВКП София.

             Следователно проверката обхваща един по-дълъг период от време. По всяка една пр. преписка са проследени в хронология действията на прокурор М. С. относно спиране и възобновяване на производството.  Прието е, че са извършени нарушения в срочността за произнасяне по същество.

             В хода на проведеното административно производство и в мотивите на оспорена заповед не се съдържат данни за перманетни нарушения в дейността на прокурор С. в проверявания период. Тъкмо обратното, сочи се в мотивите на процесната заповед, че прокурор С. е с висока натовареност, установено от справката за натовареност на прокурорите в РП Пловдив за 2019г., също от данните от изготвения атестационен формуляр за период от 5 години, също и от работата й по дела с висока фактическа и правна сложност.

              След като прокурор С. е с висока натовареност и коментираните в оспорената заповед пр. преписки са само осем на брой, то явно прокурор С. упражнява контрол и надзор върху хода на разследването по досъдебните производства. Освен това няма изложени мотиви от административния ръководител, че спирането или възобновяването на делата е извършено в нарушение на изискванията на НПК, за да се приеме, че тези действия са извършени поради липса на упражнен достатъчен контрол и надзор от страна на прокурор С..

Именно поради това не се сочи настъпила вреда от "нарушението" /нарушенията/. Няма изложени конкретни мотиви, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата.            Не са обсъдени конкретни причини, които влошават работата по организацията на прокурор С. и които подлежат на проверка от съда.

              Както се коментира вече "обръщането на внимание" по реда на  чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата, каквито по отношение на прокурор С. не са установени.

              Описаните в мотивите на оспорената заповед нарушения по своята тежест не сочат на системни пропуски и недостатъци в работата на жалбоподателката. Установените нарушения са епизодични и не обосновават необходимост от налагане на мярката по  чл. 327, ал. 1 ЗСВ / в коментираната редакция/ с цел дисциплинирането на магистрата, тъй като извършеното не съответства на тежестта на наложената мярка. В оспорената заповед подробно са описани действията на магистрата, но освен, че само е спомената натовареността й, липсва какъвто и да е анализ на вида и тежестта на разпределените й всички останали преписки и производства в този период, с цел да се установи разполагаемото й време и обективните възможности за работа по описаните пр. преписки, така и по останалите разпределени й производства в този период. Съдът приема, че общата натовареност на прокурор М. С.  е обусловила частичните забавяния при осъществяването на ефективен контрол по разследването. Извършването на дължимото действие следва да бъде възможно при полагане на нормални усилия и мобилизация, като следва да се има предвид че свръхусилията не могат да се полагат постоянно. При отчитане служебната натовареност на магистрата и липсата на налагани спрямо нея дисциплинарни наказания, санкцията "обръщане на внимание" не е адекватна за оказването на дисциплиниращ и превантивен ефект.

             Предвид изложените по-горе мотиви, наложената мярка "обръщане на внимание" е несъразмерна с допуснатите нарушения по цитираните пр. преписки  и на професионалното поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции. В хода на производството не се установи, че визираното неизпълнение на служебните задължения се дължи на субективни пречки, които са създадени в резултат на поведението на жалбоподателката или на отношението й към служебните й задължения, изразяващи се в лоша лична организация.

            По тези съображения, съдът приема, че оспорената заповед е  незаконосъобразна, издадена  и в несъответствие с целта на закона.

            При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят претендираните от нея разноски, които  се установиха в размер на 10лв.- заплатена държавна такса.

            Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ АПК, Административен съд-Пловдив, XV - ти състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № РП-34 от 23.01.2020г., издадена от Ч.Г.-административен ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив.

            ОСЪЖДА Районна прокуратура-гр. Пловдив да заплати на М.И.С., с ЕГН **********, сумата в размер на 10лв. /десет лева/.

              Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

 

   Административен съдия: /п/