№ 81
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД
„ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр.София, срещу решение № 360/24.08.2022г. постановено по
т.д. № 806/2021г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на
обезщетение в полза на Р. Ю. Р., представляван, на осн. чл. 29, ал.4 ГПК, от настойника А А
Р, за претърпени неимуществени вреди - състояние на будна кома, вследствие на ПТП,
настъпило на 22.03.2018г. по пътя Добрич-Варна по вина на водача на лек автомобил
„Пежо“, с рег. № Х ХХХХ ХХ – Ю М М, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна
полица № BG /22/117001530837, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, е уважен за горницата над
350 000 лв. до 700 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичане на
3-месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя – 19.10.2021г., до
окончателното й изплащане, на основание чл.432 КЗ.
Въззивникът намира решението за неправилно, навеждайки оплаквания за допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон - чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на
установената съдебна практика по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявения иск.
Насрещната страна Р. Ю. Р., представляван на осн. чл.29, ал.4 ГПК от настойника А А
Р, е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата с подробно изложени съображения за
това. Релевира подробни аргументи в подкрепа правилността, законосъобразността и
обосноваността на обжалваното решение. Иска потвърждаване на решението в обжалваните
части.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Производството е образувано по искова молба на Р. Ю. Р., представляван на
осн.чл.29, ал.4 ГПК, от настойника А А Р срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, с която на основание
чл.432, ал.1 КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД е предявен иск за заплащане на
сумата от 700 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - състояние на будна кома, вследствие на ПТП, настъпило
на 22.03.2018 г. по пътя Добрич-Варна по вина на водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. №
ХХХХХХХ – Ю М М, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна
полица № BG /22/117001530837, издадена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от изтичане на тримесечния срок за произнасяне от
страна на застрахователя - 19.10.2021г. до окончателното й изплащане.
Няма спор, че процесното ПТП е настъпило на 22.03.2018 г. около 13.20 часа на
републикански път П-29 Варна-Добрич, км. 13, реализирано с участието на л.а. Пежо 207", с
peг. № Х ХХХХ ХХ, и товарен автомобил „Мерцедес Актрос", с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, с
прикачено полуремарке „Шмиц", изцяло по вина на водача на л.а. "Пежо 207" Ю М М.
В настоящото производство страните не оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт при ясен механизъм на
ПТП, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно - процесните претенции са
доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, както и необоснованост, като
застрахователното дружество-въззивник поддържа, че е налице неправилно определяне на
дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на
принципа за справедливост и несъобразяване с установената съдебна практика при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В този предметен обхват
следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертно заключение по назначената по делото КСАТМЕ, се установява, че
въззиваемият Р. Ю. Р., в резултат на произшествието е получил множество
животозастрашаващи травматични увреждания, в т.ч. тежка черепно-мозъчна съчетана с
тежка гръдна травма. Получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания
са довели до изпадането на пострадалия в тежко физиологическо състояние на дълбока
кома, преминало в състояние на „будна кома“ (мед. „апаличен синдром“), като
уврежданията са породили необходимостта от извършване на трахеостомия и поставяне на
сонда директно в стомаха с цел хранене на пострадалия. Последният, съгласно наличната
медицинска документация е бил без установени придружаващи заболявания.
Прогнозираният от вещите лица оздравителен процес на получените телесни увреждания –
до степен на пълно възстановяване, е определен като почти равен на нула.
От показанията на свидетелите С и Г Х, които съдът цени като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че дълго време е провеждано
болнично лечение в интензивно отделение, в последствие за още две години – във втора
реанимация в болница в Република Турция.
По време на предсоя в болницата, а по късно и в домашни условия, лечението е било
съпровождано от много критични ситуации, като сърдечни кризи и инфекция на гръбначния
стълб, които били преодолени, макар и трудно. Общото състояние на пострадалия е
обусловило необходимостта от поставянето му под пълно запрещение (с влязло в законна
сила решение № 830/29.04.2021г. постановено по гр.д. № 2758/2020г. по описа на ВОС),
като за него от този момент и понастоящем се грижи неговата съпруга и настойник – А А Р,
подпомагана от нейната майка, като при необходимост и възможност двамата свидетели
2
също се включвали в обгрижването на пострадалия. Свидетелите споделят, че пострадалият
не извършва никакви осъзнати и волеви движения и действия, в т.ч. жестомимични, не
познава и не реагира на никого. За тоалетните нужди се ползвали памперси и катетър, а в
дома се поддържа висока хигиена. Храненето се извършва чрез сонда, като с цел избягване
на инфекции, трахеостомата следвало да се почиства на всеки два часа. Ежедневно по два-
три пъти е извършван масаж предвид сковаванията на тялото. С цел предотвратяване
появата на рани по тялото от залежаването се нуждаел и бил многократно изправян до
положение на седеж в леглото. Почти ежемесечно са провеждани антибиотични лечения
поради поява на инфекции в тялото, в т.ч. алергии към катетъра, въздуха в стаята или
медикаментите, инфекция на гръбначния стълб. За периода от датата на произшествието до
приключване на устните съдтезания, вкл. пред въззивната инстанция, липсват доказателства
за промяна в положителна посока в общото здравословно състояние на пострадалия от
момента на ПТП.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а е свързана с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВСРБ № 4 от
23.12.1968 г.). Тя предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите, но и психологическите
последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се
изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на
непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от
него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в
рамките на застрахователния договор. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато
съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено
в съответствие с принципа на справедливост /в този смисъл е и константната съдебна
практика изразена в решение № 356/ 09.12.2014г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС и редица
други/.
Съобразяване принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и проверката за
наличие на всички критерии, формиращи принципа, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, е винаги резултат от процес на доказването им. За
определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в
конкретния случай следва да се вземе възрастта на пострадалия, изживяното по време и след
произшествието, съответно негативното му отражение и във физически, и в психологически
и емоционален план, периода на лечение на въззиваемия пострадал, периода на
неизвестност за излизане от дълбокото коматозно състояние, тежкото и продължително по
време болнично лечение, времето през което не само, че е бил в затруднения, но е бил и в
абсолютна невъзможност да се обслужва самостоятелно, да се движи изобщо. Безспорно
настъпилите травматични увреждания са следствие от процесното ПТП, съответно това се
отнася и за драстичната промяна в начина на живот на пострадалото лице – тежко
здравословно състояние, със сериозна опасност за живота и изпадане в безпомощно
състояние на будна кома за дълъг период от време, без данни за подобрение и при нулев
оздравителен процес до пълното му възстановяване до състоянието му преди ПТП. Към
датата на произшествието, пострадалият Р. е бил на 44 години, в добро здравословно
състояние и работоспособност, грижел се е за семейството си, в активна възраст от живота
си, помагал е и на ближните си извън семейния кръг.
Пострадалият Р. е трайно неподвижен, без защитни реакции, без възможност за
осъществяване на контакт с околните. В това си състояние пострадалият безспорно се
3
нуждае от ежедневните грижи на близките си, до степен на пълната му зависимост от
близките си за обгрижване, както за хранене, така и за тоалет и лична хигиена, и не на
последно място за предотвратяване на усложнения в резултат на залежаването. Вследствие
на претърпените физиологични увреждания въззиваемият е изживял болки и страдания,
свързани и с нарушения на дихателната и сърдечно съдова дейност. Продължителното
състояние на кома е довело до други различни усложнения и инфекции (сърдечни кризи,
алергични реакции и трудно установената инфекция на гръбначния стълб). Поставен е в
невъзможност и за самостоятелно поемане и усвояване на хранителни вещества (поставена
му е сонда директно в стомаха, през която чрез спринцовка поема храна). Реална е
възможността от развитие и на бъдещи инфекции, което обуславя необходимостта от
стриктното спазване на висока степен на хигиена в дома и сред членовете на семейството.
Пострадалият е изпаднал в нуждата да му се оказват различни грижи, като извършване на
масаж заради сковаванията в тялото, честа промяна в позицията на тялото, което да
предотврати появата на рани от залежаването и т.н. Пострадалият е в състояние на пълна
невъзможност да извършва каквито и да било самостоятелни движение или съзнателен
комуникационен контакт с близките си, не асимилира никаква информация, нито извърпва
съзнателни телесни движения.
Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на
самото ПТП болки и страдания или в оздравителния период, а продължават и след това,
както и към настоящия момент. Липсват каквито и да било медицински прогнози за
излизането на пострадалия от гореописаното състояние, като твърде вероятно е да бъдат
получени нови инфекции, алергии и травми.
Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил
крайно негативно върху неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на
справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да
репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия. За повече от четири
години, въззиваемият е в състояние на будна кома, съответно в пълна неъзможност да води
нормален и пълноценен живот, изпаднал е в състояние на пълна зависимост от грижите на
близките си, респ. в една активната възраст пострадалият е бил лишен от личен живот, от
контакти с хората около него, от възможността да се грижи за своето съществуване и за това
на близките си, както и за семейството си. Поради това е ирелевантно налице ли са били
нормални усещания за болка, сензитивност към топлина и студ, и дискомфорт през
преживяния период на будна кома. Преживял е пълен срив на съзнание, душевност,
емоционалност, чувствителност, предизвикан от тежките му физиологични увреди, въпрос
от морално естество. Налице е загуба на нормално и достойно човешко съществуване за
период от повече от 4 години, като това състояние у въззиваемия продължава и към
настоящия момент, като няма прогнози за подобрение. Сочените страдания следва да бъдат
справедливо обезщетени. Основни критерии при определяне обезщетението са болките и
страданията, преживени от пострадалият, пълната загуба на изключителни ценности за
човешкото съществуване, но така също и обществения критерий за справедливост и
съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен
характер.
Неоснователни са възраженията на застрахователя във въззивната жалба, че
присъденият размер на неимуществените вреди е неоснователно завишен. Налице е една от
най-тежките последици при получените множество и тежки увреждания от пострадалия Р.
Ю. Р. - той е принуден да съществува във вегетативно състояние вече над 4 години, в будна
кома, без каквато и да било надежда за подобрение или пълно възстановяване. Налице е
пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност, чувствителност, достойно и нормално
съществуване на работоспособен и в активна възраст човек, който не е допринесъл по
никакъв начин за настъпилото произшествие, от което е пострадал.
Предвид гореизложеното и съобразявайки правилото на закона за определяне на
дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", с оглед и
4
константната съдебна практика (решение № 12/25.03.2016г. по т. д. № 1018/2015г. на ІІ т.о.
на ВКС; решение № 144/01.10.2012г. по т.д. № 196/2012г. на ІІ т.о. на ВКС; определение №
103/13.02.2023г. по т.д. № 2367/2022 г. на I т. о. на ВСК и др.), като се отчита и конкретната
обществено- икономическа обстановка към датата на ПТП, съдът счита, че справедливото и
обосновано обезщетение в настоящия случай следва да се определи в размер на 700 000 лв.,
като се запазва напълно обезщетителния характер на сумата, без да се допуска тя да се
превръща в своеобразна пазарна цена.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт в обжалваната му част следва да бъде
потвърден изцяло, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода от обжалването, отправеното своевременно искане и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото адвокатът на въззиваемия е
осъществил безплатна адвокатска помощ, процесуалният представител има право на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Съобразно обжалваемия интерес /350 000 лв./ и
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 14.11.2022г. (л. 51), в
полза на адв. Д. от САК следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 18 650 лв.,
изчислено съобразно правилата по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й след измененията на Наредбата с
ДВ бр. 88 от 2022 г.). Поради присъждане на минималния размер, съдът намира, че не
следва да разглежда направеното от въззивника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца-настоящ въззиваем, адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360/24.08.2022г. постановено по т.д. № 806/2021г. по
описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение в полза на Р. Ю. Р.,
представляван, на осн. чл. 29, ал.4 ГПК, от настойника А А Р, за претърпени неимуществени
вреди - състояние на будна кома, вследствие на ПТП, настъпило на 22.03.2018г. по пътя
Добрич-Варна по вина на водача на лек автомобил „Пежо“, с рег. № Х ХХХХ ХХ – Ю М М,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /22/117001530837, издадена от
ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, е уважен за горницата над 350 000 лв. до 700 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от
страна на застрахователя – 19.10.2021г., до окончателното й изплащане, на основание чл.432
КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Черни
връх ” №51, представлявано заедно от изпълнителните директори С Н А и В В И ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д. Д. – САК, Булстат *********, служ. адрес гр.София, пл.“Позитано“
3, ет.2, офис 10, в качеството му на пълномощник на Р. Ю. Р., представляван, на осн. чл. 29,
ал.4 ГПК, от настойника А А Р, сумата от 18 650 (осемнадесет хиляди, шестстотин и
петдесет) лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6