Р Е Ш Е Н И Е №262391
21.10.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15549
по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Пред РС Пловдив е депозирана исковата молба
на М.К.К. , ЕГН **********,*** , против
двама ответници , чиято солидарна отговорност се търси:
Т.К.С., ЕГН **********,*** , и Л.Г.Т. , ЕГН **********,***.
Според фактите в исковата молба , на дата
02.03.2010г между ищеца като заемодател и и двамата ответници като
заемополучатели бил сключен в писмена форма договор за заем на парични
средства. По силата на договора , К. дала назаем на ответниците сума от 15000 лева , получена от ответника Т.С. по нейна банкова
сметка ***.03.2010г. Договорена била и лихва в размер на 3% като обезщетение на
кредитора за времето на ползването на заемните средства, и двамата ответници се
задължили солидарно да върнат получената сума и лихвата на части съобразно
договорен график – ежемесечно на пето число в периода от април до септември
2010г Връщането на заемната сума обаче
започнало едва през 2014г, като до 26.07.2019г били платени общо 4740 лева. Остатъка от
10 260 лева останал незаплатен , и се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да го заплатят солидарно на ищеца, ведно със
разноските по спора.
Ответниците оспорват иска, възразяват да е
изтекла погасителна давност. Л.Т. отрича да е получавала суми по договора. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдят на ответника сторените разноски, каквито претендира и ищецът.
Имплицитно допустим като осъдителен иск
с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Предвид
изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
На л.
5 от делото фигурира заверено от страната копие от писмен договор за заем от
дата 02.03.2010г, според който, К. дава назаем на двмата ответници сума от
15 000 лева , а от своя страна те се задължават да я върнат ведно с три
процента лихва – кредиторово възнаграждение , на шест вноски от април до
септември 2010 г , напето число на всеки от месеците .Годността на това копие
не е оспорена от ответниците , и съдът приема сключването му. В тази връзка, на
л. 7 от делото има и ( също неоспорено) копие от платежно нареждане, според
което сумата от 15 000 лева е преведена по банкова сметка *** Т.С. ; тъй
като договора за паричен заем е реален ( съществуването му се предпоставя от
предаването на заемната сума на длъжника ) , то съдът приема, че между
получилата сумата С. и ищеца е валидно възникнал договор за заем и за първия
ответник има съответно облигационно задължение да върне полученото.
По отношение на ответника Л.Т. обаче следва
да се каже , че тя се е задължила писмено да отговаря солидарно с друго
лице за връщането на суми , които обаче не е получила. Тоест,Т. не е
заемополучател, а поръчител , доколкото спрямо нея договора изпълва
съдържанието на поръчителството за чужд дълг
по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите. За да се
ангажира обаче нейната отговорност като
такъв, необходимо е било кредиторът да спази преклузивния шестмесечен срок по
чл. 147 ал. 1 от същия закон , като предяви иск за вземането си на късно до
дата 07.03.2011г. включително (
06.03.2011г. е неделя ,
неприсъствен ден). Това не е направено ,
и поръчителството като правоотношение е погасено. Само заради изложеното,
насоченият против Т. иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Тъй като
срокът по чл. 147 от ЗЗД е преклузивен, не може да се спира или прекъсва , материалното правоотношение между страните
(като източник на задължение) е погасено
и затова извършените от Т. след срока плащания не променят този извод на съда.
Тези плащания не са и предмет на спора.
На следващо място, съдът споделя и другото правопогасяващо възражение на
ответниците – това , че за вземането е изтекла погасителна давност. По
отношение на вземането за главница ,
което едниствено е предмет на спора , няма основание да се приложи кратката
погасителна давност – това , че кредиторът е приел плащане на части , не прави
задължението такова за периодични плащания. В договора има точно договорени
дати на падеж на отделните части на задължението, и от деня след падежа , тече
давност за всяка от отделните вноски , след като вземането за нея е изискуемо ( в това отношение практиката
на ВКС е последователна, вж. напр.
решение № 45/ 17.06.2020 год. ВКС, ТК по т. дело N 237 по описа за 2019г.). Общата
погасителна давонст е съответно изтекла за цялото процесно вземане още на
06.09.2015г. Извършените след изтичането плащания погасяват дълга на различно
основание – плащане вместо давност – и не могат да бъдат тълкувани като
признание на вземането в непогасената му част, а остана недоказано наличието на
различни договорки касателно датата на падеж на вноските.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Разноските се понасят от ищеца, предвид
изхода на спора.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на М.К.К. , ЕГН **********,***,
да се осъдят Т.К.С., ЕГН **********,*** , и Л.Г.Т. , ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 260 лева - остатък от главница по договор за заем от
дата 02.03.2010г., като неоснователен .
Осъжда М.К.К.
, ЕГН **********,***, да заплати на Т.К.С., ЕГН **********,*** , сумата от 450
лева разноски по делото – хонорар на
адвокат.
Осъжда М.К.К. , ЕГН **********,***, да заплати
на Л.Г.Т. , ЕГН **********,***, сумата от 450 лева разноски по делото – хонорар
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ