РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Търговище, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20243500500071 по описа за 2024 година
Образувано е по въззивна жалба на “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. ‘Ц...” № 47А, представлявано от
изп.директор Селин Болар, действаща чрез пълномощника Д. З.-
юристконсулт против решение № 43 от 25.03.2019 г., постановено по гр. д. №
213/18 г. по описа на Районен съд – П... С атакуваното решение, съдът е
осъдил “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Н. С. Т., ЕГН **********, от гр. П.., обл. Търговище, ж.к. „М..“, № .., вх. Б,
ет. .., ап. .., сумата от 1 250.00 лв. - частична претенция от обща сума в размер
6973.14 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. „Мерцедес S 320“, per.
№ Т ... ТН от настъпило на 08.07.2017 г. застрахователно събитие, за което е
имало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
„Обща гражданска отговорност“ No 7500170000362 от 23.05.2017 г.,
сключена между „ТЕТ-61“ЕООД и „Групама Застраховане“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Със същото решение са присъдени и разноски в
полза на ищеца.
1
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно
и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Въззивникът твърди, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 386.
ал. 2 от КЗ, при присъждане на вредите. Приел е, че стойността на щетите е в
размера, посочен в издадената от „Булавто- Гьрговище“ ООД фактура в
размер на 9 969.64 лв., където е отразена стойността на нови части от
алтернативни източници. Така определеното обезщетение е довело до
обогатяване на ищеца, доколкото автомобилът е произведен 13 години преди
настъпване на процесното ПТП и поради това влагането на нови части, без
отчитането на амортизацията на старите, е неоснователно. Поради това
считат, че с изплащане на застрахователно обезщетение, в размер на 2 996.50
лв. са обезщетили вредите в пълен обем. Моли се за отмяна на постановеното
решение, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде отхвърлен предявеният иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил е отговор от насрещната страна
със становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
причинените вреди, вследствие на застрахователното събитие са на стойност
9 969.64 лв., която представлява действителния размер на претърпените
вреди, за които са представили доказателства. Съдът в решението си е
обсъдил подробно и двете заключения, както свидетелските показания и
представените писмени доказателства за действително заплатената сума за
ремонт. Съобразил е изплатеното от застрахователя и правилно е приел, че
обезщетението не покрива действителните вреди, при което е присъдил
сумата от 1 250 лв., претендирана като част от дължимото обезщетение.
Моли постановеното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от
ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата въззивна инстанция приема следното:
Пред РС – П.. е предявен иск с правно основание на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Искът е предявен като частичен за сумата от 1 250 лв. В хода на
производството от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
експертното заключение е установен и механизма на настъпване на щетите,
2
причинените щети както и техният размер.
Страните не спорят по въпроси относно наличието на застрахователно
правоотношение, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие.
Спорът е относно размера на обезщетението, т.е. какъв е действителният
размер на причинените вреди и следва ли да се влагат нови части при ремонта
на автомобила.
В тази насока са събрани писмени доказателства- фактура издадена от
„Булавто-Търговище“ ООД, където е извършен ремонта на пострадалия
автомобил, на обща стойност 9 969.64 лв. Назначена е била и съдебно-
техническата експертиза. Съгласно експертизата към момента на настъпване
на застрахователното събитие, стойността на автомобила е била
12 000 - 12 800 лв. В процентно отношение размерът на вредите по МПС,
обект на експертизата, спрямо действителната му стойност, е около 65-67%.
Автомобилът е бил ремонтиран в сервиз на „Булавто-Търговище“ ООД, за
което е издадена фактура № **********/25.01.2018 г. и фактура №
**********/26.11.2018 г. В ремонта на автомобила са вложени нови части от
алтернативни производители. Отразените в представените фактури части са
вложени в ремонта на автомобила, като всички ремонтирани или подменени
части са във връзка с причинените по него щети.
От правна гледна точка съдът съобрази следното: По делото е безспорно,
че на 08.07.2017 г., е настъпило застрахователно събитие, при което са
причинени вредите по автомобила на ищеца. Няма спор и, че към момента на
настъпване на събитието, причинителят на вредата е имал валидна
застраховка „Обща гражданска отговорност“, във връзка със застрахованата
дейност: репатриране на автомобили в к.к. „Златни пясъци, за причинени
имуществени и/или неимуществени вреди на трети лица при настъпване на
покрити застрахователни събития. Застрахователя е извършил опис и е
оценил вредите- увредени части, ведно с труд за монтаж и демонтаж, както и
боядисване, в размер 3 296.50 лв. Изплатеното от застрахователя на
пострадалия обезщетение е в размер на 2 996.50 лв., след приспадане на 300
лв., самоучастие на причинителя на вредата.
Спорът е относно това как следва да бъде определен размерът на щетите.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, предвижда, че при настъпване на
3
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, като то следва да съответства на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В тази връзка в ОУ
към застраховка „Обща гражданска отговорност“, относим към отношенията
между застрахователя и застрахования деликвент, е предвидено самоучастие
на застрахования при изплащане на застрахователното обезщетение, чиито
размер се определя в застрахователния договор. По смисъла на чл. 374 и сл.
от КЗ, самоучастието се изразява в поемане от страна на застрахования на
част от отговорността в случай на настъпване на застрахователното събитие.
Поради горното, застрахователят е определил стойността на вредите в размер
3 296.50 лв., като след приспадане на участието на застрахователя, е изплатил
обезщетение на пострадалия обезщетение е в размер на 2 996.50 лв.
Ищецът е извършил ремонт на щетите в сервиз, който е в размер на
обща стойност 9 969.64 лв., за което е представил съответните доказателства
и платежни документи. В тази сума е включена и подмяната на 2 бр.
амортисьори на обща стойност 1 249.60 лв. и труд за тяхната смяна.
Доколкото повредата им не е последица от застрахователното събитие,
стойността им стойността на труда за тяхната подмяна, следва да бъде
извадена от стойността на ремонта и съответно той възлиза на 8 720.04 лв.
При това положение и доколкото страните очевидно не са постигнали
съгласие относно начина на оценка на щетите, размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка следва бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието- чл.
386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество. Действителната стойност е стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид
и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, а възстановителната е съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. В този смисъл, заключението на
експертизата, е че действителната стойност на вредите без прилагане на
коефициент за обезценка е около 65-67% от стойността на автомобила към
момента на настъпване на събитието – 12 000- 12 800 лв. При това положение
размерът на застрахователното обезщетение, след приспадане на участието на
4
застрахования е 5 423.54 лв. Застрахователят е заплатил обезщетение в размер
на 2 996.50 лв., което не покрива действителния размер на вредите. Поради
което първоинстанционният съд е присъдил като разлика сумата от 1 250 лв.,
доколкото претенцията е частична. С огледи изложеното решението е
правилно и в съответствие със закона.
Въззиваемата страна претендира разноски в настоящото производство, но
такива не са сторени.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 25.03.2018 г., постановено по гр.
дело № 213/18 г. по описа на Районен съд – П...
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5