№ 20293
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110123569 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ра
Като разгледа гражданско дело № 23569 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 88928/04.05.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 111495/02.06.2022г. на СРС, подадена от Т. Ж. ИВ. срещу
"Образователен център Британика" ООД, с която Т. Ж. ИВ. чрез адв. Е.П. - АК-София,
е предявила срещу ответника "Образователен център Британика" ООД иск с правно
1
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да върне сумата от 369,65 лева,
представляваща заплатена при начална липса на основание такса за езиково обучение в
периода 16.09.2021г.-м.05.2022г. на детето В. Г. З., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба /04.05.2022г./ до окончателното изплащане на
сумата, като при условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД за същата сума, но на основание неоснователно обогатяване. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Образователен център Британика" ООД чрез адв.
Цветелина Маринова - АК-Ловеч, е подал Отговор на исковата молба, вх. №
163848/05.08.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищцата като страна по
облигационно отношение. Единствено основанието, от което произтичат отношенията
между страните (в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице (опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-
ІІт.о.), независимо от факта, че се касае за предявен главен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Искът отново има потребителски характер, доколкото е свързан с установяване
съществуването на потребителското правоотношение, оттам наличието или липсата на
основание потребителят да заплати, съответно търговецът да задържи платената сума.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предявен като евентуален, поради което няма отношение
към определяне на местната подсъдност.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13,
т. 1 ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони,
когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието
„потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр
вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита
правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот.
Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец,
потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“
се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо
лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския
съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване
на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката
дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се
дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със
сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор,
съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички
конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с
търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор
2
следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто
смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
спор дали въобще такъв договор има, следва да се приложат не само транспонираните
в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи
по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се
съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския
съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на
ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи
различни мерки за защита на потребителите ( арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Ищцата има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги
по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ответникът има качеството на търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗПотр - договорът, който родителят сключва за осигуряване на
езиково обучение на детето му, попада в обхвата на защита на нормите на ЗЗПотр и
физическото лице притежава качеството "потребител" съгласно § 13, т. 1 ЗЗПотр.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице ползва услуга,
която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или
професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК за
определяне на местната подсъдност на спора (така Определение № 44/07.02.2022г. по
ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително по споровете дали такъв договор е
сключен и дали се дължат плащания по него, съответно извършените такива подлежат
ли на връщане.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Следва да се има предвид, че чл. 113 ГПК е
изменен /ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./ като от този момент е въведена
императивно уредена местна подсъдност за исковете на и срещу потребители,
като те задължително се разглеждат от съда, в района на който е настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния адрес на
потребителя. Считано от 07.08.2018г. е отпаднала изборната подсъдност по искове
на потребители, като за императивно уредената местна подсъдност по тези
спорове съдът вече следи и служебно - чл. 119, ал. 3 ГПК до приключване на
първото по делото заседание.
Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 18.03.2014г. ищцата е с
настоящ адрес: област Кюстендил, община Дупница, град Дупница, ул. "Булаир"
№ 56. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Дупница
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд
следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа
Районен съд в град Дупница.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23569/2022г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Дупница.
3
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4