№ 11
гр. Варна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.а
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502309 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 66091/28.09.2022г. от Н. В. К. –
М., ЕГН *********** от гр. София, и със съдебен адрес ********** чрез
пълномощника адв. С. З. от ВАК, срещу решение № 2485/25.07.2022г.,
постановено по гр. дело № 13962/2021г. на ВРС, XLVIII-ми състав, с което е
допуснат до делба апартамент 5, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1508.171.1.4 по КККР, одобрени със заповед РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Одесос“, ул.
„Петко Каравелов“ №30, ет.2, в сграда с идентификатор 10135.1508.171, с
площ от 95,99 кв.м., при граници на същия етаж: 10135.1508.171.1.3, под
обекта: 10135.1508.171.1.2 и над обекта: 10135.1508.171.1.6, както и
прилежащи части 7.4024% ид.ч. от общите части на сградата и изба с площ от
10.53 кв.м. при следните квоти: за К. К. К., ЕГН **********- 1/2 ид.ч. и за Н.
В. К.-М., ЕГН ********** - 1/2 ид.ч., на осн. чл.34 от ЗС.
Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно поради
необоснованост, противоречие с материално правните норми и нарушение на
процесуалните правила. Изразява несъгласие с правния извод за недоказаност
на възражението на въззивницата за изключителна собственост върху
процесния недвижим имот, придобита по дарение и осъществено давностно
владение в продължение на повече от 10 години. Счита възражението за
доказано посредством представените писмени доказателства за заплатени от
1
нея разходи във връзка с имота и извършени ремонти, както и чрез събраните
гласни доказателства за осъществявано от нея явно и необезпокоявано
владение върху целия имот. По отношение на свидетелите на насрещната
страна, намира допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, доколкото същите били допуснати до разпит без да е посочено за кои
факти и обстоятелства ще дават показания. Освен това, техните показания не
били подкрепени с останалия доказателствен материал по делото. В тази
връзка счита, че представените от насрещната страна договори за възлагане
на СМР са неистински и не следва да бъдат кредитирани. Отправеното искане
е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск за делба, поради липса на съсобственост.
Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело № 13962/2021г. на ВРС е образувано по
предявен от К. К. К. срещу Н. В. К.[1]М. иск с правно основание чл.34 от ЗС
за делба на недвижим имот - апартамент №5 с идентификатор
10135.1508.171.1.4 с адм. адрес в гр.Варна, ул. „Петко Каравелов“ №30, ет.2,
при равни квоти между съделителите.
Ищцата излага в исковата молба, че имотът е придобит приживе от
родителите на К. К., баща й К.С.К. /поч. 1993 г./ и майка й П. П. К., и дв. б. ж.
на гр. Варна. Ищцата, твърди, че за нея собствеността е възникнала съответно
- 1/6 ид.ч. по наследство от баща й К. и 2/6 по дарение от майка й П. през
2004г. Сочи се, че собствеността за ответницата е придобита през 2004г. по
дарение от баща й Вл. /придобил по наследство през 1993г. 1/6 ид. ч. от баща
си К./ и от нейна баба П. К..
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва иска и релевира възражение за придобиване ½ ид.ч. от
имота по давност през периода 29.03.2008г. до подаване на исковата молба.
Сочи, че като собственик на целия имот е направила множество ремонти и
подобрения в него. Твърди, че от 2008г. по въпросите свързани с етажната
собственост, в която се намира апартамента, са се обръщали към нея. Сочи,
че ищцата е наела партерно помещение за салон за маникюр и педикюр, в
близост до апартамента, където е имала ежедневни наблюдения относно
действията на ответницата, с които тя е манифестирала, че владее имота за
себе си изцяло. Ответницата заплащала всички разходи за комунални услуги
за апартамента. Едва след смъртта на бащата на Н. - Вл. Ковачев през м.май
2021г., отношенията между ищцата и ответницата се влошили.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличие на
съсобственост върху процесния недвижим имот и е допуснал деба помежду
2
им при равни квоти.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. №
АУ084921ОД/17.08.2021г. на Община Варна, К.С.К. е починал на 08.01.1993г.
и е оставил за свои наследници съпругата си П. П. К. /починала на
27.04.2017г./ и децата си К. К. К. и В.К.К., който е починал на 23.05.2021г. и
оставил като наследници децата си Н. В. К.-М., В.В.К. и П.В.К.
С НА за собственост на жилище в сграда, построена в ЖСК №157, том
VІ, дело №2329/1966г. на нотариус при Варненски народен съд е признато
правото на собственост на К.С.К. и П. П. К. върху апартамент №5, на втори
етаж, с квадратура на обитаемата площ 88.43кв.м., общо ползвана част
пропорционално разпределена 7,56 кв.м. или общо жилищна площ от 95,99
кв.м., както и едно избено помещение от 10.53 кв.м. и 7.4024 % ид.ч. от
общите части на сградата и мястото находящо се на ул.Петко Каравелов 30 и
32 и ул. Македония 9.
Видно от НА №112, том ІІ, вх.рег.2416, дело №312 от 2004г. на
нотариус с район на действие ВРС, П. П. К. е дарила на дъщеря си К. К. К.
своите 2/6 ид.ч. от апартамент № 5 на втори жилищен етаж на жилищна
сграда, построена в гр.Варна, ул. Петко Каравелов №30, попадаща в трети
микрорайон по плана на града, със застроена площ от 95.99 кв.м. и застроен
обем от 287.97 куб.м. при съседи: ул. П.Каравелов, двор, ап. Т.А.Т. и Е.Ж.Т.,
както и едно избено помещение с площ от 10.53 кв.м., както и 7,4024% ид.ч.
от общите части на сградата, като дарителката си е запазила правото на
безвъзмездно и пожизнено ползване върху прехвърлената част от имота.
Видно от НА №115, том ІІ, вх.рег.2423, дело №315 от 2004г. на
нотариус с район на действие ВРС, П. П. К. и В.К.К. са дарили на Н. В. К.,
първата своите 2/6 ид.ч. и вторият своята 1/6 ид.ч. от апартамент №5 на втори
жилищен етаж на жилищна сграда построена в гр.Варна, ул. Петко Каравелов
№30, попадаща в трети микрорайон по плана на града, със застроена площ от
95.99 кв.м. и застроен обем от 287.97 куб.м. при съседи: ул.П.Каравелов,
двор, ап. Т.А.Т. и Е.Ж.Т., както и едно избено помещение с площ от 10.53
кв.м., ведно с 7,4024% ид.ч. от общите части на сградата, като дарителите са
си запазили правото на безвъзмездно и пожизнено ползване върху
прехвърлената част от имота.
За установяване намерение своене на имота ответницата е представила
по делото квитанции за заплащане на комунални услуги и местни данъци и
такси.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на
водените от ищцата свидетели - Р.И. И. и Ст.М.Г. и тези от ответницата -
Б.К.М. и Д.Б.Д.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
3
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при
наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални
предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания, по които
настоящият съдебен състав намира следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен иск за делба ищецът да докаже наличието на съсобственост върху
вещи между страните по делото. Правният режим и обемът на притежаваните
от съделителите права по отношение на имотите се определят от основанието
и момента на придобиване на правото на собственост.
По делото е безспорно установено, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот, от която 1/ ид.ч. придобита по наследство от своя баща и 2/6
ид.ч. по дарение от своята майка. От своя страна ответницата също се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота, получена по дарение от
своите баща и баба по бащина линия.
Доколкото ответницата оспорва иска, като твърди да е изключителен
собственик на имота в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност
през периода от 29.03.2008г. до предявяване на исковата молба, следва да се
разгледа релевираното правопогасително възражение.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от
ЗС е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно
владение на имота. Съобразно разпоредбата на чл. 68 от ЗС, установилият
владение, за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да отблъсне владението
на действителния собственик на имота, спрямо когото го свои. Владението се
характеризира с двата си признака - упражняване на фактическа власт и
намерение за своене на вещта. Съдебната практика приема, че владението не е
обикновено фактическо господство върху вещта, а такова, чрез което се
упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието
на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява поС.но – да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. ПоС.ното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може
да се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да
сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от
действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква
4
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за
тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако
се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице
владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита
на собствеността си. При съсобственост всеки от собствениците, който
упражнява фактическата власт върху съсобствения имот е владелец на своята
идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици.
Ето защо, за да придобие чуждите идеални части по давност, съсобственикът
следва да трансформира държанието им във владение. Следователно,
съсобственикът би могъл да се ползва от придобивната давност като способ
за придобиване на правото на собственост единствено чрез превръщане на
държането във владение чрез действия, които по смисъл и съдържание
отричат владението на останалите съсобственици, като промяната в анимуса
следва да е достигнала до знанието на останалите съсобственици.
В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че ответницата е живяла в процесния
апартамент до 2015г., след което се е преместила в София, където е създала
семейство. В жилището поС.но са живели нейната баба /до 2016г./, както и
баща до смъртта му през 2021г. По отношение на последното обстоятелство
съдът не кредитира показанията на свидетелите Митев и Драгоев, в частта им,
в които излагат противоречиви данни относно местоживеенето на Вл.
Ковачев – първо заявяват, че Владо е живеел в различните си жилища в града
и в с. Бенковски, а впоследствие, че всяка седмица се събирали в процесния
имот - лятото сядали на барбекюто, а зимата в апартамента /св. Драгоев/ и
Владо живеел поС.но в апартамента, където починали той и майка му /св.
Митев/. Няма спор, че при дарението на идеалните им част от имота, същите
са запазили правото на ползването му, което право фактически са
упражнявали до смъртта си. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки,
включително и на собственика на имота, който е лишен от възможността да
ползва имота за себе си, а още по-малко да упражнява фактическа власт с
намерение за своене върху чужди идеални части от същия имот. Двете групи
свидетели дават противоречиви сведения относно коя от двете страни е
извършвала ремонти в имота. Дори и да се приеме, че въззивницата е
извършила някакви ремонти в имота, то тези фактически действия не
съставляват промяна в намерението на Н. да свои имота изцяло за себе си и
това намерение да е станало доС.ие на въззиваемата. В съдебната практика
се приема, че извършеното от един от съсобствениците фактическо действие
може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с
оглед естеството си е насочено към отричане правата на другите
съсобственици. Ако обаче подобно действие може да бъде извършено от
съсобственик в рамките на правомощията му по чл.31 ЗС по начин да не
5
пречи и на другите съсобственици да си служат със същия имот съобразно
правата си, за да се приеме, че това действие има за последица установяване
на самостоятелна фактическа власт върху имота, то следва да бъде
съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в
намерението спрямо останалите съсобственици. В конкретния казус се
установи, че страните са били в отлични отношения до 2021г., като до
влошаване на отношенията им К. винаги е имал ключ за имота и е ползвала
една от стаите за съхранение на свои вещи. Едва след смъртта на баща ,
въззивницата е сменила патрона на бравата, което действие може да се
приеме като промяна в намерението да свои имота изцяло за себе си.
Изложеното от водените от въззивницата свидетели за наличието на някаква
уговорка между Вл. и К. за компенсиране частта на въззиваемата от
апартамент с друг имот е неконкретизирано и неподкрепено с писмени
доказателства, каквито би следвало да съществуват при извършване на сделка
с недвижим имот.
При положение, че не се установява упражнявано от въззивницата
владение през изискуемия законов период, то същата не е придобил правото
на собственост върху притежаваните от въззиваемата идеални части от
процесния имот на посоченото оригинерно основание.
Установената съсобственост между страните по отношение на делбения
имот и липсата на воля за доброволното й прекратяване, води до извод за
основателност на предявения иск за делба при равни квоти между страните по
делото.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден в обжалваните му части.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. от ГПК
въззивницата следва да заплати на въззиваемата сторените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 800 лв., изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2485/25.07.2022г., постановено по гр.
дело № 13962/2021г. на ВРС, XLVIII-ми състав, с което е допуснат до делба
апартамент 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1508.171.1.4 по КККР, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на
ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Петко Каравелов“
№30, ет.2, в сграда с идентификатор 10135.1508.171, с площ от 95,99 кв.м.,
при граници на същия етаж: 10135.1508.171.1.3, под обекта:
10135.1508.171.1.2 и над обекта: 10135.1508.171.1.6, както и прилежащи
части 7.4024% ид.ч. от общите части на сградата и изба с площ от 10.53 кв.м.
при следните квоти: за К. К. К., ЕГН ********** - 1/2 ид.ч. и за Н. В. К.-М.,
ЕГН ********** - 1/2 ид.ч., на осн. чл.34 от ЗС.
6
ОСЪЖДА Н. В. К.-М., ЕГН ********** от гр. ********** да заплати
на К. К. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ******** сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7