№ 20240
гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110176657 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********,
срещу Е. Д. Л., с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми – 645,39
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***********, аб. № *********** за
период от 01.05.2021 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от
23.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 185,52 лева, представляваща
мораторна лихва върху вземането за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2022 г. – 13.12.2024 г.; сумата 26,09 лева, представляваща главница за извършена
услуга „дялово разпределение“ за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2022 г., както и за
сумата 7,84 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за „дялово
разпределение“ за период от 15.01.2022 г. до 13.12.2024 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ***********, аб. №
*********** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с
оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
1
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез адв. Л. оспорва предявените искове. Въвежда възражение за
давност. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните и
доставката на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите
условия са нищожни.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията,
предмет на спора.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
2
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
че ответницата е притежавала правото на собственост върху имота през процесния
период, като е придобила същото по силата на договор за покупко-продажба от
24.10.2016 г. По делото освен нотариалният акт за покупко-продажба на ателие 11, е
представено и заявление от 29.06.2017 г., с което ответникът е отправил до ищеца
искане за промяна на титуляра на партидата за имота на нейно име, както и съгласие за
получаване на фактурите, издавани от ищеца за този имот, по електронен път.
Установено е също така, че на 20.03.2023 г. при ищеца е постъпило заявление от трето
за спора лице за промяна на партидата във връзка с разпореждане с правото на
собственост от страна на ответника, която е продала имота на трети за спора лица на
14.12.2022 г., когато съгласно представения нотариален акт за покупко-продажба е
предадено владението върху имота. Следователно и в периода 01.05.2021 г. –
30.11.2022 г. купувач по договора за продажба на топлинна енергия за процесния
недвижим имот е била ответницата. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си
легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответницата дължи цената на
потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Възражението на ответника, заявено в производството, че за да е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът писмено да
е приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за неоснователно.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество, не води до извод, че не е
възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3
ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният
случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответницата в качеството и
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответницата не твърди, а и не установява по отношение на
нея да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки
установения в закона механизъм.
3
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е
била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част
на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството".
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той
не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част),
а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление
в сградата.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че в конкретната сграда топлинната енергия е разпределяна по
системата за дялово разпределение между потребителите в етажната собственост. В
списъците за разпределение на кубатурата процесното ателие фигурира с кубатура
59,22 куб.м.През процесния период в имота е имало индивидуален топломер, който е
бил отчетен, и 1 бр. водомер за топла вода. Не е бил подсигурен достъп за отчет на
показанията на водомера в имота в края на отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г., с оглед
което количеството топлинна енергия за подгряване на вода е начислявана при
условията на неосигурен достъп за един потребител (140 л. на денонощие). За периода
от 05.2022 г. до м.11.2022 г. не е начислявана топлинна енергия нито за сградна
4
инсталация, нито за подгряване на вода (след извършеното изравняване). Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана по нормативен път. Вещото
лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че дяловото разпределение за
периода е извършено в съответствие с нормативните изисквания на ЗЕ, Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. и публично известните общи условия. Общият топломер е
преминавал метрологични проверки на 01.06.2021 г. и на 11.07.2023 г., при които не са
констатирани отклонения, с оглед което и съдът приема, че през процесния период
същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия
ТЕ.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответницата не е осигурен достъп за отчет на водомера в същия през 2022 г.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за
отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението
на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия
на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите
условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението
на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да
установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до
имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол,
подписан от упълномощен представител на продавача и свидетел. ,Посочените
уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на
неосигурения достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от
представител на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или
повече представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно количество на
топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е фактурирал в
5
съответствие с нормативната уредба.
Въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ и на основнаие чл. 162
ГПК съдът приема, че за процесния период дължимата стойност на ТЕ за процесното
ателие възлиза на сумата 661,55 лева, а за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2022 г. е в
размер на 416,96 лева (като за периода 01.05.2022 г. – 30.11.2022 г. и въз основа на
извършеното изравняване след приключване на отоплителния сезон 2022 г./2023 г. не е
начислявана стойност на потребена ТЕ).
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая исковата молба е подадена на 23.12.2024 г., от когато и искът се счита
предявен. Погасени по давност са вземанията за периода от м.05.2021 г до м.10.2021 г.
вкл., доколкото последното е станало изискуемо на 15.12.2021 г., а исковата молба е
подадена след повече от три години след посочената дата. Следователно и непогасени
по давност са вземанията за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2022 г. (с уточнението, че за
периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. са начислени 0 лева за ТЕ), които съгласно
заключението на СТЕ възлизат на сумата 419,96 лева. Искът за главница за ТЕ следва
да се отхвърли до пълния предявен размер от 645,39 лева.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „Т.С.“ ЕООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според същите
условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да
бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
6
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца, а ответникът се явява задължена за нея. Ето защо и този иск е доказан по
основание. На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид представените в
производството писмени доказателства, съдът намира този иск за основателен за
периода 01.12.2021 г. – 30.11.2022 г. и за сумата 24,30 лева, представляваща
задължението за цената на тази услуга, с оглед притежаваното от ответницата право на
собственост върху имота. За разликата до пълния размер от 26,09 лева и за периода
01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен поради
погасяване на това вземане по давност.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата 416,96 лева и за периода 15.09.2022 г. – 13.12.2024 г. следва да се
уважи за сумата от 119,69 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по общата
фактура от 31.07.2022 г. (доколкото за частта от отоплителен сезон 2022 г./2023 г. до
30.11.2022 г. ТЕ не е начислявана) и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на
основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 185,52 лева този иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция за сумата 7,84 лева се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
7
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като
ответниците не са установили в производството да са сторили разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 376,20 лева от общо 580 лева/за държавна такса в
размер на 50 лева, депозит за вещо лице – 380 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 150 лева/.
Макар да има право на разноски, доколкото исковете се отхвърлят частично,
ответникът не е представил доказателства да е извършил такива във връзка с
производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Л., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. ***********, да
заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.***********,
следните суми: сумата 416,96 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода м.05.2021 г. - м.11.2022 г. до топлоснабден имот на адрес: гр.
*********** инсталация ***********, аб. № ***********, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба 23.12.2024 г. до окончателното плащане, сумата 119,69
лева, представляваща мораторна лихва върху главното вземане за периода 15.09.2022
г. - 13.12.2024 г., както и сумата 24,30 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия, дължима за същия недвижим имот за периода
01.12.2021 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
23.12.2024 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, срещу Е. Д. Л., ЕГН **********, с адрес по
делото: гр. ***********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.
чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 416,96 лева до сумата от 645,39 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. *********** инсталация ***********, аб. №
***********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2022 г., на сумата над 119,69 лева до
сумата от 185,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
13.12.2024 г., на сумата над 24,30 лева до сумата 26,09 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.11.2021 г. до 30.11.2022 г., както и на сумата от 7,84 лева, представляваща лихва за
забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.01.2022 г. до
13.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Е. Д. Л., ЕГН **********, с
адрес по делото: гр. *********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, сумата 376,20 лева - разноски в
исковото производство по гр.д. № 76657/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9