Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на шести декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при
участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова адм. дело N 2273 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
вр. чл.4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Предмет на
делото е жалбата, подадена от Г.Ж.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК
№ МД-АУ-1508-1/05.11.2020г., издаден от старши инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, потвърден с писмо рег. № МД-Т20009270ВН_001ВН/26.11.2020г.
на директора на дирекция на „Местни данъци“ при община Варна, в частта, с която
са установени задължения за такса битови отпадъци за имот с партиден №
5210231148010, находящ се в с. ***, за данъчни периоди 2012г. и 2013г. в общ
размер на 71.28 лева – главница, 55.61 лева – лихви.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен в обжалваната част, тъй като установените
с него задължения за ТБО за имот с партиден № 5210231148010 са погасени поради
изтекла петгодишна погасителна давност. Счита, че по отношение на задълженията
за 2012г. давността е започнала да тече на 01.01.2013г. и е изтекла на
01.01.2018 г., а за задълженията за 2013г. е започнала да тече на 01.01.2014г.
и е изтекла на 01.01.2019г., като оспореният АУЗ е издаден на 05.11.2020г.,
т.е. след изтичането на петгодишната погасителна давност. Моли акта да бъде
отменен в обжалваната част.
Ответникът
по жалбата – директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез
процесуалния си представител ю.к.Х., оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Счита издаденият АУЗ за правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което е допустима.
С АУЗ по чл.107,
ал.3 ДОПК № МД-АУ-1215-1/18.09.2020 г., издаден от старши инспектор „КРД“ при дирекция
„Местни данъци и такси“, в тежест на Г.Ж.И. са установени задължения за данък
недвижими имоти и ТБО за данъчни периоди 2015г. – 2019г., в т.ч. и по отношение
на имот, находящ се в с. ***, с партиден № 5210231148010. С жалба рег. №
МД-Т20007273ВН/09.10.2020 г. И. е оспорил този АУЗ, тъй като част от имотите,
във връзка с които са му определени задължения за ДНИ и ТБО, вече не са негова
собственост, като е приложил Постановление за възлагане на недвижим имот от
08.05.2002г. на съдия-изпълнител към Варненски районен съд, Постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.10.2014г. на частен съдебен изпълнител,
Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2017г. на ЧСИ и два броя
нотариални актове за продажба на недвижим имот.
Във връзка с
подадената жалба и представените към нея постановления за възлагане на недвижими
имоти е изготвена докладна рег. № МД-Т20007273ВН_001ВН/03.11.2020 г. от Ц.Н.Б.–
старши инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, до директора
на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, в която е посочено, че има
основание за изменение на четири броя влезли в сила АУЗ, включващи установяване
на задължения за ДНИ и ТБО за имот, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена
зона № 22, с партиден № 5210231148004, и имот, находящ се в с. ***, с партиден
№ 5210231148010.
Издадени са четири
броя АУЗ с №№ МД-АУ-1507-1/05.11.2020г., МД-АУ-1508-1/05.11.2020г.,
МД-АУ-1509-1/05.11.2020г. и МД-АУ-1510-1/05.11.2020г. за изменение на четири
броя влезли в сила АУЗ, с които на Г.Ж.И. са установени задължения за ДНИ и ТБО.
С оспореният
АУЗ № МД-АУ-1508-1/05.11.2020г., на основание чл.107, ал.3 ДОПК, вр. чл.4,
ал.1-5 ЗМДТ, съгласно подадени декларации по чл.14 ЗМДТ и на основание чл.133,
ал.2 ДОПК, е извършено изменение на АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК №
МД-АУ-13709-1/11.12.2017 г., който не е обжалван и е влязъл в сила на
28.17.2017г. От заповеди № 2888/15.07.2019г. и № К-045/12.07.2019г. се
установява, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.
С писмо
рег.№ Т20007273_002ВН/05.11.2020г. жалбоподателят е уведомен, че партидата
за имот, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ с партиден номер № 5310231148004 е закрита,
считано от 31.10.2014г., а за имота, находящ се в с.***, с партиден номер №5210231148010,
партидата е закрита, считано от 30.09.2017г., като са му изпратени и издадените
4 бр. АУЗ, от които е обжалвал с жалба рег. № МД-Т20009270ВН/24.11.2020г. АУЗ с
№№ МД-АУ-1507-1/05.11.2020 г., МД-АУ-1508-1/05.11.2020 г.,
МД-АУ-1510-1/05.11.2020г. по административен ред.
С писмо рег.
№ МД-Т20009270ВН_001ВН/26.11.2020г. директорът на дирекция „Местни данъци“ при община
Варна е приел, че няма основание за изменение на издадените актове и
задълженията, описани в тях, се дължат ведно със законната лихва към датата на
плащане.
По делото са
представени и покана за доброволно изпълнение изх. № 7030/12.08.2019г. по изп. дело
№ 20197190400467 до жалбоподателя във връзка с установените данъчни задължения
по АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-13709-1/11.12.2017г., справка за начина на
изчисление на такса битови отпадъци за имот, находящ се в с. ***, за периодите
2012г., 2013 г., 2016 г., както и Заповед № 4642/03.12.2018 г. на кмета на община
Варна, издадена на основание чл.44, ал.1, т.2 ЗМСМА вр. чл.4, ал.3 и ал.4 ЗМДТ.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, вр. чл.9б вр. чл.4,
ал.1 ЗМДТ съдът констатира, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган,
в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно чл.9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон, както и обжалването на свързаните с тях актове, се извършват по реда на
чл.4, ал.1-5. Съгласно чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове,
се извършва по реда на ДОПК.
Оспореният АУЗ,
с който са установени допълнителни задължения за ТБО за 2012г. и 2013г., е
издаден на основание чл.133, ал.2 ДОПК. Производството по Раздел II от Глава
шестнадесета на ДОПК /в който се намира разпоредбата на чл.133, ал.2 ДПК/ е
извънреден способ за защита срещу последиците, разпоредени с влязъл в сила
ревизионен акт/АУЗ, който не е обжалван по съдебен ред. Доколкото се засяга
стабилитета на утежняващ административен акт, предпоставките за възобновяване
на ревизионното производство са изчерпателно определени с чл.133, ал.2 от ДОПК.
Основание за
изменение по чл.133, ал.2 ДОПК, е констатирано с докладна рег. № МД-Т20007273ВН_001ВН/03.11.2020г.
на старши инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.134, ал.3 ДОПК изменението е допустимо, ако
заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е
подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до
изтичането на срока по чл.109.
Съгласно
разпоредбата на чл.109, ал.1 ДОПК не се образува производство за установяване
на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от
изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е
предвидено подаването на декларация.
ТБО е
ежегодна местна такса, която се събира от общините, съгласно чл.6, ал.1, б.“а“ ЗМДТ.
В чл.7, ал.2 от ЗМДТ е предвидено заплащането на местните такси да се извършва
в сроковете и по реда на този закон. По делегация от чл.9 от ЗМДТ Общински
съвет – Варна е приел Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Варна, според чл.20, изречение
първо от която таксата за битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете
за заплащане на данък върху недвижимите имоти, т.е. на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим
/аргумент от чл.28, ал.1 ЗМДТ/.
Между
страните по делото не се спори, че оспорените задължения по АУЗ са за ТБО за
2012 г. и 2013 година. Срокът по чл.109 ДОПК за задълженията за 2012г. е
започнал да тече на 01.01.2013г. и е изтекъл на 01.01.2018г. /вж. чл.22, ал.3 ДОПК/, а по отношение на задълженията за 2013г. срокът по чл.109 ДОПК е
започнал да тече на 01.01.2014г. и е изтекъл на 01.01.2019г. Оспореният АУЗ е
издаден след срока по чл.109 ал.1 ДОПК. Началото на производството, приключило
с издаването на процесния АУЗ, е поставено на 03.11.2020г. – датата, на която директорът
на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е запознат с докладна рег. № МД-Т20007273ВН_001ВН/03.11.2020г.,
което действие е съответно на възлагане на ревизия по смисъла на чл.134, ал.1,
изречение второ от ДОПК. Не е спазен обаче срокът по чл.109 ал.1 ДОПК, поради
което не са налице условията на чл.134 ал.3 ДОПК за изменение на влязъл в сила
АУЗ.
С оглед
горното АУЗ чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-1508-1/05.11.2020г., в обжалваната част,
с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за ТБО за 2012г.
и 2013г. за имот с партиден № 5210231148010, находящ се в с.***, е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-1508-1/05.11.2020г., издаден от старши инспектор
„КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, потвърден с писмо рег. №
МД-Т20009270ВН_001ВН/26.11.2020г. на директора на дирекция на „Местни данъци“
при община Варна, в частта, с която на Г.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са
установени допълнителни задължения за такса битови отпадъци за имот с партиден
№ 5210231148010, находящ се в с. ***, за данъчни периоди 2012г. и 2013г. в общ
размер на 71,28 лева – главница, 55,61 лева – лихви.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: