№ 27202
гр. София, 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110101222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответниците И. М., Б. К., К. К. и В. К., с която
иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,
като считат, че присъдените им разноски за адв. възнаграждения са под
минималния размер по Наредба № 1/2004г., който е по 600лв. за неоценяеми
искове за всеки от тях. Ето защо, молят да им се присъдят още по 225лв. на
всеки или общо 900лв. до достигане на общия минимален размер от 2400лв.
Ищецът е подал отговор на молбата, в която излага съображения за
неоснователност. Позовава се на практика на СЕС, като счита, че молбата
представлява злоупотреба с права, а разноските за възнаграждение следва да
бъдат разумни и пропорционални.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното:
Молбата е подадена от легитимирани лица в законоустановения срок,
като от тях е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 136/, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя практика на СЕС, на която
ищецът се е позовал в отговора си.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено,
че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено,
че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в
нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
1
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи
за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна
деиствително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар
изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна
трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна
разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на
възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните
разноски, които деиствително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е
уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането
на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.”
В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката
— да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС.
Съдът намира, че в настоящия случай се е съобразил именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответниците са присъдени разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адв. възнаграждение. При определяне на размера
им съдът е съобразил наличните обективни фактори, че четиримата
ответници се представляват от един процесуален представител, който е
извършил едни процесуални действия от името на всички. Производството по
делото се е развило в абсолютния му минимум по ГПК – с провеждане на
едно открито съдебно заседание и събиране на незначителен брой
доказателства. Не без значение е обстоятелството, че спорът по делото е
изцяло правен – дали съдебните решения, чиято нищожност се иска,
отговарят на изискванията за валидност. Тоест, делото не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност. При тези конкретни данни и
особености, настоящият съдебен състав счита, че дори и минималният размер
за неоценяем иск по Наредба № 1/2004г. от 600лв. се явява прекомерно,
2
необосновано, неразумно и несправедливо завишен. Разноските по делото не
следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято
полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на
загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход
за защита на правата на страните. При горепосочените специфични
особености на случая, определеният от съда размер на възнаграждението на
ответниците от по 375лв. или общо 1500лв. отговаря на изискванията за
справедливост и пропорционалност.
По изложените съображения, молбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 12.09.2022г. на ответниците И.
М., Б. К., К. К. и В. К. за изменение на основание чл. 248 ГПК на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на ответниците И. М., Б. К., К. К. и В. К. чрез адв. Д. и
на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3