МОТИВИ КЪМ НОХД 1394/ 10г.
Производството е образувано въз основа
на внесен обвинителен акт на Районна прокуратура Пазарджик.
Обвинението е против С.Н.Д. *** за това, че на 19.03.2010г. в с.Варвара,
обл.Пазарджик, на игрище в близост до ромската махала, е причинил на В.И.Д. ***
телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст,
което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за период от 45
дни - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.129 ал.2 във ал.1 от НК.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 27 от НПК .
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло обвинение против подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда и
налагане на наказание по чл. 55, ал.1 т.2 б.Б от НК- пробация само при двете
задължителни мерки за въздействие и
контрол и то за минимално предвидения в закона срок.
Служебният защитник на подсъдимия
обосновава теза за различна квалификация на деянието и конкретно такава по чл. 132 от НК , което
обосновавало друг вид производство – от частен характер и съответно поради
липса на конституиран частен обивнител и липса на основание по чл. 287 от НПК
за инициатива от страна на прокурора – за оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият признава фактите по
обвинението и моли за справедливо решение.
Районният
съд, след като се запозна с материалите по делото, прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, при условията на
чл. 301 от НПК, ръководейки се от закона, по вътрешно убеждение, установи:
На
19.03.2010г. около 18.00 часа група момчета от с.Варвара, обл.Пазарджик се
събрали на игрище, намиращо се в близост до ромската махала на селото.
Разделили се на два отбора и започнали да играят футбол. Подсъдимият С.Н.Д. и
св.В.И.Д. били от различни отбори, но се познавали, защото били братовчеди.
По време играта, няколко пъти
подсъдимият Д. спъвал свидетеля В.И.Д., ритал го безпричинно и между тях се
създало напрежение. При поредното съприкосновение между двамата, С.Д. отново
спънал св.В.Д., при което последния го напсувал. Тогава подс.С.Д. се засилил и
нанесъл на св.В.Д. удар с юмрук – в лявата част на лицето, в областта на
брадата, като счупил долната му челюст. В резултат на удара, св.В.Д. паднал по
гръб на земята, усетил силна болка в челюстта и схващане на устата. Цялата
ситуация се развила пред погледите на св.Александър Д., св.Стойчо Ангелов,
св.Георги Андонов и други лица, намиращи се по това време на игрището.
След като полежал известно време на земята,
св.В.Д. се прибрал в домът си, където веднага съобщил за случилото се на майка
си – св.Г.Б..
Тъй като състоянието му се
влошавало, същия бил отведен във ФСМП – гр.Септември, от където бил насочен към
„МБАЛ”АД-Пазарджик. След извършените медицински прегледи в „МБАЛ”АД-Пазарджик,
пострадалия бил изпратен за лечение в Клиника по лицево-челюстна хирургия в
УМБАЛ „Свети Георги” – гр.Пловдив, където му била извършена оперативна
репозиция и фиксация, проведено било и медикаментозно лечение за времето от
19.03.2010г. до 22.03.2010г.
Вследствие удара на св.Д. било
причинено открито счупване на тялото на долната челюст, което затруднява
дъвченето и говоренето за период от около 45 дни, при обичаен ход на
оздравителния процес. Заключението сочи, че увреждането е резултат от
действието на твърд тъп предмет и добре отговаря да е получено при удар с юмрук
в областта на долната челюст.
При горните данни по делото,
подсъдимият е предаден на съд за нанесена средна телесна повреда на св. Д. –
престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.
Подсъдимият признава фактите по обвинителния акт , като
настоява особено върху обстоятелството, че е бил провокиран от пострадалия с
отправената му псувня. Спор по този факт няма, но той не следва да се разглежда
изолирано от контекста на цялостното поведение и отношение, което във
футболната среща е имал подсъдимия към пострадалия. Защото не само твърдения в
обвинителния акт са фактите, че подсъдимият преди да бъде напсуван от
пострадалия неколкократно в играта, очевидно съвсем целенасочено и не в „тона”
на един феър плей , го е спъвал и ритал пострадалия. Това се потвърждава от
показанията не само на самия пострадал, но и на свидетелите и очевидци Ал. Д. ,
А, А.. Така, че опровергани напълно са
твръденията на подсъдимия, че той бил спъван и ритан от пострадалия, които
твърдения останала недоказани и очевиден израз на защитна позиция.
Именно
агресивното поведение на подсъдимия е провокирало и отправената от пострадалия
към него обида. Същата е обективно изразена в псувня и спор по този факт по
делото няма. Сорът във връзка с това обстоятелство е само правен и конкретно се
изразява в това дали тази обида,както настоява защитникът се явява
обстоятелство,което само по себе се
обосновава извод за преквалификация на деянието по леконаказуемия състав на чл.
132 от НК. Отговорът е - не. Защото: на първо място законът свързва състоянието на
силно раздразнение с тежка обида, а такава по
никакъв начин с оглед социалния и интелектуалния статус на подсъдимия не може
да се яви псувнята към него. И на второ място- необходимо е в резултат на една
от провокациите, визирани в чл. 132 – тежка обида; клевета; насилие или друго
противоправно действие, от което са настъпили
или е могло да настъпят за виновния или неговите ближни тежки последици,
да е предизвикано състояние на силно раздразнение у дееца и именно в такова състояние той да е
причинил инкриминираното увреждане на провокиралия го пострадал. В случая няма данни подсъдимият да бил в
състояние именно на силно по смисъла на коментираната норма раздразнение и при
този физиологичен афект да е причинил на пострадалия престъпния резултат.
В хода на този анализ следва да се отбележи
също, че неправилно е и становището на
прокурора относно възражението на защитника за квалификацията на чл. 132 от НК.
Не е вярно, че тежката обида следва да е била от такова естество, че да е
предизвикала или от същата обективно да са могли да се предизвикат тежки
последици за виновния или неговите ближни. Тези последици законът свързва само
с една от хипотезите на провокация от страна на пострадалия – „друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или неговите ближни”, но и с първите три
предпоставки.
По
горните съображения съдът отхвърли категорично тезата на защитника за правилна
квалификация на деянието по чл. 132 от НК, като прие, че не само че подсъдимият
не е действал при нанасяне на инкриминирания удар в състояние на силно раздразнение ,
предизвикано от провокация на пострадалия, но че е действал в контекста на една
последователна и то физическа агресия против пострадалия. Последният наистина е
провокирал хиперболизирането на тази агресия, тъй като тя е прераснала в пряко
нападение, засегнало телесния интегритет на пострадалия, но без да е
предизвикано от него по един от начините, визирани в чл. 132 от НК.
Ударът,
нанесен от подсъдимия на пострадалия, е причинил, както е установил
експерта, на последния открито счупване на тялото на
долната челюст, което затруднява дъвченето и говоренето за период от около 45
дни, при обичаен ход на оздравителния процес.
В субективно отношение
подсъдимият е съзнавал противоправноста на деянието си, предвиждал е по-скоро
абстрактните последици. Не може да се приеме категорично от данните по делото,
че подсъдимият е целял да причини именно процесното увреждане по вид и степен,
но във всички случаи се е примирявал с настъпването му. Последният извод се
базира на данните че се касае до
нанесен удар фронтално с юмрук и в долната челюст на нападнатия.
Предвид
горното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд – по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Предвид
диференцираната процедура, по която се разви и приключи производството, при
определяне на наказанието съдът приложи нормата на чл. 55, ал.1 б.Б от НК на
основание чл. 58 А от НК вр. Чл.2, ал.2 от НК. Тъй като към датата на деянието
предвиденото наказание а престъплението по чл. 129 ал.1 вр. Ал.2 от НК е до пет
години лишаване от свобода , а разпоредбата на чл. 58 а от НК поради своя
материално-правен характер и също приложима в редакцията , действаща към датата
на деянието, наказанието лишаване от свобода без предвиден минимум се замени с
пробация . При определяне на конкретните по вид и продължителност мерки за
въздействие и контрол съдът се съобрази с високата степен на обществена
опасност на деянието, което е престъпление против личността в раздела „телесна
повреда”, но и със завишената такава на дееца, отчетена дори само на базата на
конкретно проявената агресия. Всъщност
личността на подсъдимия не заслужава твърде
критична оценка поради липсата на предходни осъждания л.12 ши добрите
характеристични данни л. 13. Следва обае
да се отчете и конкретната проява, при
която подсъдимият е увредил пострадалия, който е дори негов близък роднина и
само на 14 години към датата на увреждането.
Последното , при тази младежка възраст,при която се формира костната
система в организма на човешкото тяло, е наложило дори и хирургично лечение в Клиника по
лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Свети Георги” – гр.Пловдив, където му била
извършена оперативна репозиция и фиксация, проведено било и медикаментозно
лечение за времето от 19.03.2010г. до 22.03.2010г. Именно това даде основание
на съда да приеме, че следва мерките по своя вид действително да бъдат само
задължителните по смисъла на чл. 42а, ал.4 вр. Ал.2т.1 и 2 от НК , а именно задължителна регистрация по настоящ адрес с честотата на явяване два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с
пробационен служител, като срокът на тези мерки се определи и с оглед
необходимостта те да може да обосноват очаквания за постигане на целените промени
в съзнанието на подсъдимия , както и предупредително-възпиращо въздействие върху него ( като акцент върху личната превенция съдът постави в случая) и останалите членове на обществото. Поради
това съдът прие, че двете мерки по чл. 42а, ал.1 т.1 и 2 от НК следва да бъдат
наложени на подсъдимия за срок от по една година – за
всяка от тях.
В
тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал.3 от НПК се присъдиха сторените
по делото разноски в размер на 50 лева, по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: