№ 3956
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110133962 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. Т. Н. срещу „АПС бета
България“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължина дружеството следните
суми: 541,86 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
от 10.02.2009 г. до окончателното плащане, и 65 лева – разноски – задължение
по изпълнителен лист от 26.04.2010 г. по частно гражданско дело № 7847/2009
г. на Софийския районен съд, 65. състав, издаден в полза на „Ти би ай кредит“
ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода на
изпълнителния процес, а в случай, че са събрани суми е предвидена при
условия на евентуалност претенция за възстановяване от ответника на ищеца
на сумата от 528,60 лева.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
26.04.2010 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, частните
праводатели на ответника образували изпълнително дело № 386/2012 г. на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. В.. Твърди се, че по това дело като
взискател след прехвърляне на вземането бил конституиран ответникът на
29.04.2015 г., а последното изпълнително действие преди това било
извършено на 12.06.2012 г. Твърди се, че ответникът е конституиран без
никакви доказателства за извършената цесия, нито за уведомяване на ищеца за
извършеното прехвърляне. Въз основа на искания на ответника, които били
бланкетни и без посочени конкретни дела, по които се искат действия били
налагани запори. Твърди се, че през 2021 г. било образувано от ответника ново
изпълнително дело под № 2562/2021 г. на ЧСИ Галин Костов. Вземането било
1
погасено по давност на 26.08.2020 г., тъй като ответникът не бил редовно
конституиран по изпълнителното дело и неговите действия били невалидни и
не прекъсвали давностния срок. В случай, че са извършени плащания по
изпълнителното дело, се иска ответникът да бъде осъден да върне платените
след настъпване на давността суми.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „АПС бета
България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен –
поради това, че ответникът бил искал редовно изпълнителни действия по
изпълнителните дела. Неоснователно било възражението на ищеца, че
извършените от ответника действия били нередовни, тъй като не
процесуалната действителност на изпълнителните действия имала значение за
прекъсване на давността, а титулярството на вземането, което било
прехвърлено на ответника. Поради това иска отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание,
проведено на 06.11.2024 г. (протокол на лист 43 от делото), за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че
срещу ищеца в полза на частен праводател на ответника е издаден
изпълнителен лист от 26.04.2010 г. по частно гражданско дело № 7847/2009 г.
на Софийския районен съд, 65. състав; че ответникът е образувал срещу
ищеца изпълнително дело № 386/2012 г. на ЧСИ Д. В., по което ответникът е
бил конституиран като взискател – частен правоприемник, на 29.04.2015 г.,
като е образувано и изпълнително дело от последния под № 2562/2021 г. на
ЧСИ Галин Костов, като са поискани от ответника изпълнителни действия на
13.09.2016 г., 08.08.2018 г., 29.07.2020 г. и 23.11.2022 г., за които е спорно дали
са редовни.
Съгласно представения на лист 5 от делото изпълнителен лист, на
26.04.2010 г. е издаден такъв по частно гражданско дело № 7847/2009 г. по
описа на Софийски районен съд, 65. състав, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение от 26.02.2009 г. в полза на „Ти би ай
кредит“ ЕАД срещу М. Т. Нинов за следните суми: 541,86 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 10.02.2009 г. до плащането, и 65 лева –
разноски.
Съгласно представената на лист 126 от делото молба на 29.04.2015 г.
ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като
взискател въз основа на сключения с „Транзакт Юръп“ ЕАД (с предишно
наименование „Ти би ай кредит“ ЕАД) договора за цесия на 23.02.2015 г., по
всички дела съгласно представения списък на прехвърлените вземания. С
разпореждане от 29.04.2015 г. „АПС Бета България“ ЕООД е конституиран
като взискател по изпълнителното дело. На лист 189 от делото е представено и
пълномощно за ответника за уведомяване на длъжниците на „Транзакт Юръп“
ЕАД, което е било представено на съдебния изпълнител, за да формира той
2
изводите си, както и договор за цесия.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 194 от делото, на
16.06.2016 г. ЧСИ Д. В. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника
М. Н. в „ТБ Инвестбанк“ АД.
Съгласно молба, находяща се на лист 204 от делото, на 21.12.2016 г.
длъжникът Манов Т. Н., е депозирал молба за спиране на предприетите
изпълнителни действия, и е изразил готовност доброволно да погасява
задълженията си.
Съгласно молба, находяща се на лист 208 от делото, на 08.08.2018 г.
„АПС Бета България“ ООД е поискал да бъдат наложени запори и възбрани
върху имуществата на длъжника.
Съгласно молба, находяща се на лист 209 от делото, на 29.07.2020 г.
„АПС Бета България“ ООД е поискал да бъдат наложени запори върху
банковите сметки и движимите вещи на длъжника.
Съгласно молба, находяща се на лист 212 от делото, на 23.11.2022 г.
„АПС Бета България“ ООД е поискал да бъдат наложени запори върху
трудовите възнаграждения на длъжника.
Съгласно молба, находяща се на лист 226 от делото, на 06.03.2024 г.
„АПС Бета България“ ООД е поискал да бъдат наложени запори върху
банкови сметки на длъжника.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 228 от делото, на
07.03.2024 г. ЧСИ Галин Костов е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника М. Т. Н. в „Обединена българска банка“ АД.
Съгласно писмо от „Изипей“ АД, представено на лист 238 по делото, със
запорно съобщение с изх. № 18988/07.03.2024 г. ЧСИ Галин Костов е наложил
запор върху откритата в дружеството микросметка на длъжника.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са в условия на евентуално съединяване главен иск за
признаване на недължимост на вземане, за което е допуснато принудително
изпълнение, с правна квалификация по чл. 439 ГПК, и евентуален иск за
връщане на платените след изтичане на давностния срок суми с квалификация
по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Главният иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу наследодател
на ищците има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и
се уважава, ако от издаването на този титул са изминали повече от пет години
(според двете страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на
давностния срок с предявяване на редовно искане за извършване на
изпълнителни действия, след като е имал право да поиска принудително
изпълнение на вземането (след прехвърлянето му).
Евентуалният иск се уважава, ако се установи, че изпълнителното дело е
приключило с изплащане на суми на ответника, които са били събрани след
изтичане на давността.
3
По отношение на твърденията на ищеца, че ответникът неправилно е
конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело, тъй като не
е представил доказателства за извършената цесия и длъжникът не е уведомен
за нея, съответно направените от него искания за извършване на
изпълнителния действия и извършените такива от съдебния изпълнител не
прекъсват погасителната давност за вземанията по делото, съдът намира за
необходимо да посочи, че установяването на надлежното уведомяване на
длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия е без значение за това дали
изпълнителните действия са годни да прекъснат давността, тъй като
уведомяването или липсата му, не рефлектира върху дължимостта на
вземането, което съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, съответно не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението,
и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга (в този смисъл Решение №
209/28.11.2018 г. по търговско дело № 2530/2017 г., I ТО). В случая е
представен договор за цесия и пълномощно пред съдебния изпълнител и той
правилно е преценил, че има процесуално основание да конституира нов
взискател. По-късното уведомяване за цесията не влияе върху давностния
срок.
Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителен лист от
26.04.2010 г., издаден по частно гр. дело № 7847/2009 г. на Софийски районен
съд, 65 състав, срещу М. Т. Н. са погасени по давност или не, като според
ищеца за период по-дълъг от пет години след издаване на изпълнителния лист
не са предприемани валидни изпълнителни действия.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на Общото
събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния
касационен съд погасителна давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, какъвто е настоящият случай, като за тези вземания
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. Поради това, за вземанията,
предмет на настоящото производство, давност е започнала да тече от тази
дата.
За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност съдът намира, че в случая следва да се даде отговор на
въпроса в какъв срок се погасяват същите, а едва след това да се разгледат
фактите, които спират и прекъсват давността.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се ползва със
сила на присъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че заповедта се
отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата се приравнява
на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога пет години. В
4
този смисъл виж следните актове на ВКС: Определение № 29/20.01.2022 г. по
гражданско дело № 720/2021 г., IV ГО; Определение № 214/15.05.2018 г. по
гражданско дело № 1528/2018 г., IV ГО; Решение № 37/24.02.2021 г. по
гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО; Решение № 50099/28.11.2023 г. по
гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО; Решение № 50121/21.12.2023 г. по
гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегии (ОСГТК) на ВКС след тази дата давност тече в рамките
на изпълнителния процес, като същата се прекъсва с отделни изпълнителни
действия. Съгласно цитираното решение давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. След прекъсване на давността
започва да тече нова давност за вземането.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по
т.д. 2/2023 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва и от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпило основание за прекратяване поради 2-годишно бездействие на
взискателя (перемпция).
С оглед събраните по делото доказателства твърденията на ищеца, че 5-
годишната погасителна давност за вземането е изтекла, се явяват
неоснователни. От представените доказателства по делото съдът приема, че
давността е прекъсната за първи път на 12.06.2012 г. на основание чл. 116, б.
„а“ ЗЗД с извършеното от длъжника признание на задължението, чрез
депозиране на искане за спиране на изпълнителните действия и твърдения, че
доброволно ще погасяване дължимите суми (лист 115). Впоследствие
давността е била прекъсната с налагането на запор върху банковата сметка на
длъжника на 16.06.2016 г. (лист 194), с извършеното от него признание на
вземането чрез депозиране на молба за спиране на изпълнението и твърдения,
че ще плаща доброволно (лист 204) на 21.12.2016 г. След това давността е
прекъсвана последователно с депозиране на молби от взискателя за
извършване на изпълнителни действия на 08.08.2018 г. (лист 208), на
29.07.2020 г. (лист 209), на 23.11.2022 г. (лист 212) и на 06.03.2024 г. (лист 226)
с искания за налагане на запор върху конкретни вземания на ищеца. За
последно преди депозиране на исковата молба в съда давността е била
прекъсната на 07.03.2024 г. с налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в „Обединена българска банка“ АД.
5
Предвид обстоятелството, че между отделно извършените изпълнителни
действия за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист не е
изтекъл срок от 5 години, и от датата на последното предприето изпълнително
действие, което прекъсва давността до момента на подаване на исковата
молба, предмет на настоящото дело – 10.06.2024 г. е изтекъл срок много по-
кратък от 5 години, вземанията на ответника не са погасени по давност,
съответно предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради несбъдване на заявеното от ищеца условие за разглеждане на
евентуалния му иск – уважаване на главния иск, не следва да бъде разглеждан
предявеният осъдителен иск съгласно искането на ищеца при спазване на чл.
6, ал. 2 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане, право на
разноски има ответникът за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи на 100 лева, които ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Н. иск с правна квалификация чл. 439
ГПК за признаване на установено по отношение на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81В, ап. 3, че М. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „В. *“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, не дължи на дружеството следните суми: 541,86 лева
(петстотин четиридесет и един лева и 86 стотинки) – главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 10.02.2009 г. до окончателното плащане,
и 65 лева (шестдесет и пет лева) – разноски – задължения по изпълнителен
лист от 26.04.2010 г. по частно гражданско дело № 7847/2009 г. на Софийския
районен съд, 65. състав, издаден в полза на „Ти би ай кредит“ ЕАД,
вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода на изпълнителния
процес.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Т. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „В. *“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6