РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
839
гр. Пловдив, 21 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на
прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2828 по
описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба, предявена от С.И.М., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за
престоя му в Затвора гр. Пловдив, за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, обида, огорчение, възмущения,
внушаване на чувство за малоценност. Според ищеца той е болен от гастрит, има хроничен
синузит, както и необходимост от операция на сливиците, но същата не се
извършва. Според него му е изписано лекарство което е за шизофрения,
карбамелезин. На следващо място се сочи, че в килията има течове и от тавана
пада мазилка, като има
Ответникът -
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът М. е търпял наказание лишаване от
свобода. От приложената по делото становище /л.34/ е видно, че той е постъпил в
Затвора гр. Пловдив на 09.02.2019г.
В писмо рег.№445/13.01.2021г. от Затвора гр.Пловдив
/л.35 и сл./ се сочи, че в периода на пребиваването си в от 09.02.2019г. до
31.12.2020г. М. е бил настанен в следните спални помещения:
-
от 09.02.2019г. до 26.02.2019г. - Приемно отделение №- ОП1.
-
от 26.02.2019г. до 05.11.2019г. - Пост № 2, стая № 72
-
от 05.11.2019т. до 03.12.2019г.- Пост № 2, стая № 82
-
от 03.12.2019г. до до 3.12.2020г. - Пост № 2, стая №
72
В становището се съдържа информация помещенията в които е бил настанен ищецът, техните
размери и оборудване както и брой
настанени в тях лишени от свобода .
Сочи се, че всяко спално помещение е обзаведено със
стандартно легло и шкаф за всеки един от настанените. Във всяко помещение има
течаща вода и санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп
до тях Спалното помещение е оборудвано с легла и шкафове. Отоплението се
осигурява посредством централно парно отопление. Проветряването на стаите е по
желание на настанените там. Хигиената в спалните помещения е отговорност на
лишените от свобода, за което им се осигуряват хигиенни материали.
Според постъпилото по делото становище /л.47/ всички
възникнали и докладвани повреди по материалната база на Затвора-Пловдив се отстраняват
своевременно, в технологични срокове.
В справка от 21.01.2021г. /л.45-46/се посочва, че през
периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, М. е имал постоянен достъп до
санитарен възел и постоянно течаща вода. Всеки от лишените от свобода, получава
спално бельо и постелен инвентар, като грижата за тяхната чистота е на лишените
от свобода и се изпира по утвърден график.
Видно от приложенит по делото протоколи за извършени
услуги /л.19-22/ е, че в затвора гр. Пловдив е било извършвано обезпаразитяване и дезинсекция.
В Медицинско становище от 01.02.2021г. е посочено, че в затвора гр. Пловдив липсва
медициско досие на ищеца. Същият е посещавал МЦ от цел да започне работа като
санитар до прегледи от различно естество, за главоболие, киселини, настинка и
др. леки простудни заболявания. След извършен преглед от д-р Балканска на ищеца
му е била поставена диагноза „Параноидна шизофрения“. Към медицинското
становище са приложени заверени преписи от амбулаторен лист и прегледи от
медицински журнал.
По делото в
съдебно заседание, проведено на 06.11.2020, чрез видео-конферентна връзка бе
разпитан свидетелят Н.З.С.. Свидетелят заяви, че познава ищеца от няколко
години, като с него не са в една килия. В килията на М. се помещават 7 човека,
като приди това са били 8, Според свидетеля във всяка една килия има хлебарки,
дървеници. Свидетелят заяви, че М. му е споделял,че има здравословни поблеми. В
килиите има само студена течаща вода и тоалетна която има клекало. За една
година само два пъти е пръскано против хлебарки. Един път на месеца се раздават
почистващи препарати. Според свидетеля М. не страда от шизофрения, поради което
неправилно са му били предписвани лекарства за това заболяване.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие
за установено следното:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със
седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Това от своя страна определя като пасивно, материално
и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция
за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 09.02.2019г.
до 03.11.2020г. /датата на предявяване на
исковата молба/, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, осигурен
е и пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Видно от приложената към становище от 19.01.2021г.
таблица е, че през значителна част от престоя си М. е обитавал помещения, в
които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4
кв. м..
От твърденията на ищеца и от свидетелските показания
следва да се приеме, че тези помещения са с лоши битови и хигиенни условия, независещи
от лишените от свобода, настанени там.
Съдът, приема за доказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки в този период, въпреки извършените дезинфекция,
дезинсекция и дератизация.
Следва да се
отбележи, че не се доказа твърдението на ищеца, че не му е било осигурено
адекватно медицинско лечение. Видно от посочените по горе писмени доказателства
е, че на него са му били извършени над 30 медицински прегледа и осигурено
съответното лечение.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че М. не е претърпял в пълнота твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 3 774 лева,
който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени
вреди, като искът до размер на 90 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на С.И.М., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив обезщетение в размер на 3 774 /три хиляди седемстотин седемдесет и четири/
лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.02.2019г. до 03.11.2020г. /датата на предявяване на исковата
молба/
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ
размер от 50 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален
представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/