№ 74
гр. гр.Велинград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИСМ. С. М. против Наказателно
постановление № 21-0367-000726/11.06.2021 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което са му наложени административни
наказания, както следва: 1./ на основание чл. 179, ал.2 ЗДвП-глоба в размер на
200,00 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2./ на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП-глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 3./ на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП-глоба в размер на 300,00 лв., за нарушение
на чл. 150 ЗДвП.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление в частта относно нарушенията на чл. 20, ал. 2 и
чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП. Сочат се допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения при описание на фактическите обстоятелства от състава на
нарушенията и нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че
събраните по делото доказателства не налагат извод, че са извършени
първите две нарушения. Иска се отмяна на обжалваното постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. А. АК Пазарджик,
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, оспорва
жалбата. Претендира разноски при отхвърлянето й.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /ред. преди изм. ДВ
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съдът като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
на чл. 63 от ЗАНН прие за установено следното:
На 12.05.2021 г. срещу 13.05.2021 г. служителите на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, свидетелите мл. автоконтрольор БЛ. ОГН. СТ. и мл.
полицейски инспектор М. ИЛ. П., изпълнявали задълженията си по контрол за
спазване на правилата по ЗДвП и обществения ред на територията на гр.
Велинград. Около 00,13 часа на 13.05.2021 г. получили сигнал от ОДЧ за
настъпило ПТП на околовръстния път за гр. Сърница, срещу бензиностанция
Бул Петрол. Сигналът бил подаден от Я.Д.Т., служител на бензиностанция
„Бул Петрол“. При пристигане на място установили блъснат в задната част
лек автомобил „Тойота ярис“ с рег. № *****, паркиран в лявата част на пътя,
извън платното за движение. Не заварили при пристигането си на място друг
автомобил или неговия водач.
Снели писмени обяснения от служителя на бензиностанция Бул Петрол
Я.Т., приложени по делото- л. 11, според които лек автомобил БМВ е ударил
паркирания срещу бензиностанцията автомобил и потеглил в посока кв.
Чепино, без да спре.
След извършен обход в района на бившия ДАП Велинград, установили
изоставен и заключен лек автомобил БМВ318И с ДКН Е6922МА, със следи
от деформация по купето, отговарящи на следите по блъснатия паркиран
автомобил.
След справка в РСОД установили, че автомобил „Тойота Ярис“ с ДКН
***** е собственост на Е.Т.В., а автомобил БМВ318И с Е6922МА-на Е.М. М.
от с. Света Петка, общ Велинград.
Били снети писмени обяснения от собственика на лекия автомобил
2
БМВ-Е.М. М., в които заявила, че вечерта на 12.05.2021 г. предоставила
автомобила си на жалбоподателя И.М., за да закара внука й М.С. М. до гр.
Велинград, на среща с приятелката му.
Обяснения били снети и от жалбоподателя М., в които посочил, че той е
управлявал автомобила БМВ, че е отишъл до гр. Велинград вечерта на
12.05.2021 г., за да закара непълнолетния М. М. на среща с приятелката си и
на връщане е реализирал ПТП, като е блъснал паркиран автомобил, защото е
валял дъжд. В обясненията си посочил също, че не е останал на място,
изместил е автомобила, заключил го е и се е прибрал за Света Петка. Отишъл
на другия ден, за да се разбере със собственика на блъснатия автомобил
Тойота. Пред свидетеля П. устно потвърдил написаното. Казал, че е напуснал
местопроизшествието, защото е бил притеснен, че приятелката на племенника
му трябвало да се прибере. Не споменал, че се е почувствал зле докато е
управлявал автомобила.
Представил СУМП с изтекъл срок на валидност на 11.11.2006 г..
На 19.05.2021 г. бил съставен Протокол за ПТП № 1585504, в който
били посочени данни за времето и мястото на настъпване на ПТП-то,
участниците в него и бил описан неговия механизъм,
На същата дата, на жалбоподателя бил съставен АУАН GA № 234713,
за това че като водач на ППС лек автомобил с рег. № Е 6922 МА, на
13.05.2021 г., в гр. Велинград, ул. „Индустриална“, срещу бензиностанция
Бул Петрол, в посока Сърница, управлява МПС собственост на Е.М. М., като
извършва следното: 1./ управлява МПС с несъобразена скорост с пътните и
атмосферни условия, в следствие на което губи контрол над МПС и излиза в
ляво на пътното платно, блъска се в Тойота Ярис с ДКН ***** и реализира
ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил 20, ал. 2 ЗДвП; 2./ след
реализиране на ПТП не спира на място за установяване на последиците от
ПТП и напуска мястото на ПТП, с което е нарушил виновно чл. 123, ал.1, т. 1
ЗДвП; 3./ управлява МПС, без да е правоспособен водач. Представя СУМП,
което не отговаря на БДС с изтекъл срок на валидност на 11.11.2006 г., с което
е нарушил чл. 150 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което обективните признаци от състава на нарушенията са
описани по идентичен начин. Идентична е и дадената правна квалификация
3
на нарушенията. С него И.М. е санкциониран с административни наказания
глоба съответно в размер на 200,00 лв., на осн. чл. 179, ал. 2 ЗДвП, за
нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т. 5
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 300 ,00
лв., на осн. чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни доказателства - показанията на служителите на
РУ Велинград-свидетелите Огнян С. и М.П., от части от показанията на
свидетеля С. М. М. и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на служителите С. и П., като обективни,
взаимно допълващи се и депозирани от лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейските
служители и АНО, същите нямат никакъв личен мотив да уличават
жалбоподателя, като му приписват нарушение, което той не е извършил.
Освен това показанията на свидетелите се подкрепят от протокол за ПТП №
1585504 от 19.05.2021 г., подписан от жалбоподателя /л. 8 в делото/,
обяснения на жалбоподателя от 19.05.2021 г. /л. 12 по делото/, обясненията на
собственика на управлявания от М. автомобил Е. М. /л. 13 по делото/ и
обясненията на подалия сигнала за настъпилото ПТП-служителя на
бензиностанция Бул Петрол /л. 11 по делото/.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на 13.05.2021 г. на
посоченото в акта за установяване на нарушението и в наказателното
постановление място е управлявал МПС, с което е реализирал ПТП. То се
потвърждава от дадените от него обяснения пред полицейските служители и
от обясненията на собственика на автомобила.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. М. М., в частта за
причината, поради която И.М. е предприел управлението на моторното
превозно средство. Показанията са дадени в подкрепа на изградената в
последствие от жалбоподателя защитна теза за несъставомерност на
нарушенията, като извършени в състояние на крайна необходимост, каквото
обективно не е съществувало. Показанията на свидетеля М. противоречат на
снетите няколко дни след установяване на нарушенията писмени обяснения
на жалбоподателя и на собственика на автомобила, в които нито един от
4
двамата не е посочил, че се е наложило И.М. да отиде с автомобила до гр.
Велинград, за да закупи лекарства. Тези показания противоречат и на
показанията на свидетеля М.П., пред когото е посочил, че причината поради
която е управлявал автомобила е, за да закара племенника си до гр. Велинград
при приятелката му.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189,
ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1. 3 и т. 2, т. 8 от Заповед №
8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в
законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е посочено по
ясен и разбираем начин мястото на извършване на нарушението, с доводи, че
и в двете посоки може да се отиде до гр. Сърница. Посоката на движение не е
съставомерен признак на вменените на жалбоподателя нарушения, поради
което непосочването й или неточното й посочване не е основание за отмяна
на обжалвания акт.
В частта относно извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съдът
счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от
регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, уредена в
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява
престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва
дистанцията или извърши нарушение на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и
несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство
5
и при управлението му е реализирал ПТП. Не се установиха причини,
изключващи отговорността на дееца. Тезата му, че е действал в състояние на
крайна необходимост е необоснована, а тази, че му е прилошало остана
недоказана от събраните по делото доказателства.
В хода на административнонаказателното производство обаче са
допуснати съществени процесуални нарушения при описание на
нарушението. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит както на
АУАН, така и на НП е посочване време, място и обстоятелства при които е
извършено нарушението. В конкретния случай това не е сторено с
необходимата яснота и конкретност, съобразно изискванията на чл. 20, ал. 2
ЗДвП.
В АУАН не е посочено с кои конкретно пътни и атмосферни условия е
следвало да се съобрази водача при избиране на скоростта. Дали това е
състоянието на пътната настилка, интензивността на движението, паркирани
на пътното платно превозни средства, наличието на завои, неблагоприятни
метеорологични условия, намалена или ограничена видимост и какви са
същите по време на извършване на нарушението. Прието е, че
жалбоподателят вследствие на несъобразената скорост е загубил контрол над
управляваното МПС, излязъл е в ляво на пътното платно и се е блъснал в
паркирано МПС Тойота Ярис, при което настъпва ПТП с материални щети.
Наред с това в НП е прието, че жалбоподателят също така не избрал
скоростта на движение съобразно пътните и атмосферните условия, в
следствие на което губи контрол над МПС и излаза в ляво на пътното платно,
блъска се в паркиран автомобил Тойота ярис и е настъпило ПТП. Посочена е
правната квалификация на нарушението - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В закона няма легална дефиниция на понятието несъобразена скорост,
като с оглед граматическото, систематичното и логическото тълкуване на
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, следва да се приеме, че това е тази скорост,
която е в рамките на разрешената за конкретният участък на пътя, но въпреки
това не съответства на пътните условия, които имат обективен характер и са
налице за определен участък от пътя. За разлика от разрешената скорост по
смисъла на чл. 21 ЗДвП, която има абсолютни стойностни измерения,
съобразената скорост е относително определено понятие и зависи във всеки
конкретен случай от конкретните обстоятелства на пътната обстановка, които
6
са само примерно изброени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП- атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство,
превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост. Доколкото при липса на абсолютни стойностни
критерии, преценката дали скоростта е съобразена, почива единствено на
съпоставката и с конкретните условия на пътната обстановка, то се налага
извод, че те са съществен елемент от "обстоятелствата при които е извършено
нарушението" по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат
посочени, както в АУАН, така и в НП. В случая на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за
разлика от други състави на административни нарушения, обстоятелствата
при които е извършено нарушението разкриват не само заобикалящата среда
в която същото е осъществено, но и обуславят извода дали то е съставомерно
или не, т.е конкретните обстоятелства на пътната обстановка са
съставомерните белези, които позволяват да се направи преценка допуснато
ли е нарушение на изискването на съобразена скорост.
В процесните АУАН и НП, обстоятелствата при които са извършени
нарушенията са посочени като: "…управлява МПС с несъобразена скорост с
пътните и атмосферните условия". Липсва обаче посочване кои са тези
конкретни пътни и атмосферни условия. Използването в описанието на
обобщаващото понятие "несъобразена скорост" не отговаря на изискванията
за конкретност, позволяваща на съда при липса на абсолютни стойностни
критерии да направи преценка дали скоростта е съобразена или несъобразена,
тоест дали деянието е съставомерно.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението,
с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу
което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Непосочването им поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде
запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
7
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне
на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа
на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не
санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на
нарушителя с АУАН.
Непосочването конкретно и ясно на състава на извършеното нарушение
в АУАН съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и в самото НП
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, представлява съществени процесуални
нарушения, които от своя страна накърняват правото на защита на
нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно
нарушение се ангажира отговорността му, а от друга страна поставя съдът в
невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на акта по
същество на спора.
Така допуснатият порок в акта не може да бъде преодолян по реда на в
чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Макар и според тази разпоредба да посочва, че НП се
издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални
нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на
деянието, извършителят и неговата вина, от нейното граматическото и
телеологическото тълкуване може да се направи извод, че установено по
несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е
описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали
телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване.
От гореизложеното следва, че не може да се счита за установено по несъмнен
начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е
описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички
останали деяния, а именно - време на извършване, място на извършване,
съставомерни признаци на състава на нарушението. Разпоредбата на 53, ал. 2
ЗАНН, когато липсва съществен признак от състава на нарушението, не може
да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери
идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за
което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това
тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото
на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние,
8
което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се
защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН
на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение.
Поради гореизложеното, съдът намира, че в тази част наказателното
постановление следва да се отмени.
В частта относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдът счита,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното
в наказателното постановление и в АУАН административно нарушение. От
показанията на свидетелите С. и П., относно механизма на настъпване на
ПТП, които се основават на факти лично възприети от тях при посещение на
място, от направеното пред свидетеля П. признание от жалбоподателя,
обективирано в последствие в неговите писмените обяснения, приложени по
делото, както и от дадените от служителя на бензиностанция Бул Петрол
обяснения, се установи, че след реализиране на процесното ПТП е напуснал
мястото на нарушението.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че въззивникът е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП,
като го е санкционирал по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Законосъобразно е
прието, че жалбоподателят, след като е причинил ПТП, е напуснал
местопроизшествието. Дадената от АНО квалификация е правилна и
съответства на установената фактическа обстановка. Лицето е наказано за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба вменява
задължение на водача на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Именно това деяние е
описано в обстоятелствената част на НП, където АНО е описал извършеното
нарушение.
От представените по делото писмени доказателства и свидетелски
показания безспорно се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е напуснал местопроизшествието без да
установи последиците от местопроизшествието. Административно-
наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка и
обосновано е направил извода си за извършено нарушение. Съставеното НП
9
отговаря на формалните изисквания на закона относно неговото съдържание.
При определяне на вида и размера на наказанието, обаче е допуснато
нарушение на закона. Административнонаказващият орган не е съобразил, че
към датата на извършване на нарушението жалбоподателят не притежава
правото на управлява МПС, поради което не е следвало да му се налага
наказание лишаване от това право.
Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното
СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на
съответната категория МПС. Но правото на управление на МПС е срочно и с
изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се
прекратява /без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за
правоспособност за управление на МПС от съответната категория/.
Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за
правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС
водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство /т. е. то не се
подновява автоматично/. С изтичането на срока, за който държавата е
признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно
средство, то се прекратява и повече не съществува.
Ето защо жалбоподателят не е могъл да бъде лишен от право, което вече
не притежава. За разлика от временното лишаване от право да управлява
МПС, при което правото съществува, но на водачът е забранено да го
упражнява за определен срок, при изтичане на срока на валидност на СУМП
водачът не може да упражнява това право до снабдяване с валидно
свидетелство за правоуправление. Затова временното лишаване от право,
което и без друго не може да бъде упражнено е безпредметно /в този смисъл
са указанията в т. 6, б. „а“ от ППВС № 1/17.01.1983 г./.
Нарушение на закона е допуснато и при определяне на размера на
наказанието глоба. Не са взети предвид всички обстоятелства по чл. 27 ЗАНН
и по-конкретно не са съобразени като смекчаващи отговорността
обстоятелствата, че преди процесните нарушения, водачът е санкциониран
само веднъж за нарушение на правилата на ЗДвП, поради което така
определеното наказание глоба в максимален размер се явява явно
несправедливо.
Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление в тази част
10
следва да се измени, като се отмени наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца и се намали размерът на наказанието
глоба от 200,00 лв. на 50,00 лв..
Макар оплакванията за незаконосъобразност на наказателното
постановление да са единствено в частта за извършените нарушения на чл.
20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, съгласно 314 НПК, приложими в
производството обжалване на наказателните постановления, по арг. на чл. 84
ЗАНН, въззивната инстанция извършва цялостен контрол и може да го
отмени или измени и в необжалваната част, ако има основания за това.
В частта относно нарушението на чл. 150 ЗДвП, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ИСМ. С. М. е
управлявал МПС с изтекъл срок на валидност на издаденото му СУМП. В
тази насока са показанията на свидетелите С. и П. и приложената по делото
справка за нарушител/водач. Дадена е обаче неправилна правна квалификация
на нарушението. С оглед установените по делото факти следва да се приеме,
че при управление на МПС с изтекъл срок на валидност водачът е извършил
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Този порок на обжалвания акт може да
бъде саниран от настоящата инстанция, като се измени наказателното
постановление и се даде правилната правна квалификация на нарушението, на
осн. чл. 63, ал. 2, във вр. ал. 7, т. 1 ЗДвП, доколкото не е налице съществено
изменение на обстоятелствата от неговия състав. За дадената от съда правна
квалификация на нарушението е приложима същата санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, по която е наложено наказание на
жалбоподателя, предвиждаща налагане на еднакво по вид и размер наказание
както на водачи, на които никога не издавано СУМПС, така и за такива, които
не притежават валидно свидетелство за управление, към която спада
управляваното от тях моторно превозно средство.
По тези съображения, в тази част наказателното постановление също
следва да се измени, като деянието се преквалифицира от нарушение на чл.
150 ЗДвП в нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Освен това, следва да се
намали и размерът на наложената глоба по гореизложените от съда мотиви за
явната му несправедливост, с оглед добрите характеристични данни на
жалбоподателя, като се наложи в предвидения минимален размер от 100,00
лв.
11
Съдът намира, че с така определеният размер на наказанията, ще се
изпълнят целите на чл. 12 ЗАНН за личната и генералната превенция на
нарушителя.
При този изход на делото, на осн. чл. 65д, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, във вр. чл.
143, ал.1 и ал. 3 АПК разноски се дължат и на двете страни, предвид
частичната отмяна и изменяване на обжалвания акт.
Разноски не се претендират от жалбоподателя.
Ответникът по жалбата претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази, че извършените в производството по делото
процесуални действия за защита срещу подадената жалба против
наказателното постановление се изразяват само в подаване на писмено
становище и че на проведените по делото две съдебни заседания
процесуалният представител на ответника не се е явявал, счита че в полза на
ОДМВР Пазарджик следва да се присъдят разноски за процесуално
представителство в минималния предвиден размер по чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ от 80,00 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН,
Наказателно постановление 21-0367-000726 от 11.06.2021 г. на Началника на
РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта с която на ИСМ. С. М.,
ЕГН: ********** от с. Света Петка, ул. „****“ № 22 е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, на осн.
чл. 179, ал. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 7, т. 2 ЗАНН Наказателно
постановление 21-0367-000726 от 11.06.2021 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта с която на ИСМ. С. М., ЕГН:
********** от с. Света Петка, ул. „****“ № 22, за нарушение на чл. 123, ал.1,
т. 1 ЗДвП, на осн. чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява
12
МПС за срок от шест месеца, като отменя наложеното административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
и намалява наложеното административно наказание глоба от 200,00 лв.
/двеста лева/ на 50,00 лв. /петдесет лева/.
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН,
Наказателно постановление 21-0367-000726 от 11.06.2021 г. на Началника на
РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта с която на ИСМ. С. М.,
ЕГН: ********** от с. Света Петка, ул. „****“ № 22, за нарушение на чл. 150
ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв.,
на осн. чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП, като преквалифицира деянието в
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и намалява наложеното
административно наказание глоба от 300,00 лв. /триста лева/ на 100,00
лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 65д, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 3 АПК ИСМ.
С. М., ЕГН: ********** от с. Света Петка, ул. „****“ № 22, да заплати на
ОДМВР Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение по а.н.д.
31/2022 г. на Районен съд Велинград в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13