Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 15.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното заседание на двадесет
и осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА
При
участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д. №
2207 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.422, ал.1във връзка с чл.
124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „П.И.б.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***
против „ДН - А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 4,
Бизнес парк С., ул.“Северна локала на пътен бул.*******- околовръстен път“ и Д.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди, че с
„ДН-А.” ООД е сключен на 12.03.2009 г. договор за овърдрафтен
кредит, по силата на който банката е предоставила на дружеството кредит в
размер на 750 000 евро за оборотни средства, който е усвоен ефективно. Твърди,
че към договора са подписани анекси, с които са изменени отделни клаузи на
договора и ответниците са се задължили да отговарят
за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора, като са поели
солидарна отговорност за всички задължения. Твърди, че с анекси е променян срока
за погасяване на задълженията, като крайният срок е 25.09.2012 г. Твърди, че
към настоящия момент задълженията на ответниците са с
настъпил падеж, но те не обслужват кредита, поради което е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ТПК, като СРС е издал
заповед за изпълнение за претендираните суми. Моли
съда да признае за установено, че ответниците му
дължат сумата от 750 000 евро, представляваща главница по договора за кредит,
сумата от 74 437,50 евро просрочена договорна лихва за периода от 25.08.2011 г.
до 24.09.2012 г., сумата от 224 437,46 евро просрочена наказателна лихва за
периода от 25.09.2012 г. до 14.04.2014 г. и сумата от 17 250 евро,
представляваща комисионна за управление за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Моли съда
да осъди ответниците да му заплатят направените
разноски.
Ответниците са депозирали отговор, в който изразяват становище,
че исковете са неоснователни. Твърдят, че ищецът не е представил доказателства,
че заемната сума е усвоена от дружеството. Твърдят, че не са представени
погасителни планове към исковата молба, че ищецът не е представил тарифата за
таксите, които събира банката и съответно не може да се установи размера на
задълженията на дружеството. Твърдят, че са извършили плащания по договора в
брой на каса общо за сумата от 643 544,28 лв., но ищецът не е отразил в
счетоводството си погасяването на тези задължения. Твърдят, че ищецът не е
установил съществуването на претендираните вземания и
молят съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 12.03.2009 г. между „МКБ Ю.“ АД и „ДН А.“ ООД е сключен
договор, по силата на който банката е поела задължение да предостави на дружеството-кредитополучател
банков овърдрафтен кредит при максимален общ размер
750 000 евро за оборотни средства. Дългът се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на шестмесечния EURIBOR и
надбавка от 6 пункта, но не по-малко от 9 %. Крайният срок на усвояване на
средствата от кредита е 24.06.2010 г. с възможност за удължаване до 24.06.2011
г. и до 14.05.2012 г. Определеният краен срок за погасяване на всички дължими
по договора суми е 25.06.2010 г. с възможност за удължаване до 25.06.2011 г. и
до 15.05.2012 г. Уговорена е лихва за просрочие в
размер на лихвата за редовния дълг и надбавка от 10 пункта на годишна база.
Кредитополучателят се задължава да заплаща годишна комисионна за управление и
обработка на кредита в размер на 1,5 % върху разрешения размер на кредита,
която е дължима за първата година – при сключване на договора, а за всяка
следваща – в началото на съответния нов годишен или последния остатъчен период
от срока на кредита, при револвиране.
Процесният договор е изменен с анекс № 1 от 23.11.2009 г., с който „Д.“
ЕООД встъпва в дълга по кредита, като поема неограничена солидарна отговорност
за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя.
С анекс № 2 от 25.05.2010 г. е изменен погасителния
план, като кредитополучателят се задължава да погаси всички усвоени от него
суми над 375 000 евро до 25.05.2011 г., а до 25.06.2011 г. да бъдат
погасени всички дължими по кредита суми. Уговорено е също, че Д.Н.Н. встъпва в дълга по кредита, като поема неограничена
солидарна отговорност за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя.
Страните са изменили договора и с анекс № 3 на
11.03.2011 г., като съгласно сключения на 28.07.2011 г. анекс № 4 крайният срок
за погасяване на всички дължими по кредита суми се удължава до 30.11.2011 г. С
анекс № 5 се променя погасителният план, така че всички дължими суми следва да
бъдат погасени еднократно до 28.02.2012 г.
С анекс № 6 от
28.02.2012 г. страните са установили, че
кредитът е усвоен в пълен размер, постигнали са съгласие, че начислените за
периода 25.08.2011 г. – 24.02.2012 г. лихви в размер на 34 500 евро няма
да се считат с настъпил падеж и ще бъдат дължими еднократно на 25.05.2012 г., а
от тази дата редовният дълг ще продължи да се олихвява ежемесечно. Крайният
срок за погасяване на всички дължими суми по кредита се променя на 25.05.2012
г.
С анекс № 7 от 23.05.2012 г. страните по процесния договор са променили крайния срок за погасяване
на всички суми по кредита на 25.09.2012 г., като издължаването следва да бъде
извършено еднократно в пълен размер.
От приложения заверен препис от гр.д. № 20022/2014 г.
по описа на СРС, I ГО, 24 с-в, се установява, че съдът
е бил сезиран от банката-ищец на 14.04.2014 г. със Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя „ДН-А.“ ООД и ответниците „ДН - А.” ЕООД и Д.Н.Н.
като солидарни длъжници за сумата от
750 000 евро просрочена главница,
сума в размер на 74 437,50 евро договорна лихва за периода от 25.08.2011
г. до 24.09.2012 г., сумата от 224 437,46 евро наказателна лихва за периода от
25.09.2012 г. до 14.04.2014 г. и сумата от 17 250 евро, представляваща годишна комисионна за управление за 2010 г.,
2011 г. и 2012 г., на основание раздел I, т.1.8.1 от договора, както и законната лихва от 14.04.2014 г. до
изплащане на вземането. Заявителят е посочил, че претендираните
вземания произтичат от извлечение от счетоводните му книги и договор за кредит
№ 010 – 108/12.03.2009 г. и анексите към него. Посоченият падеж на задълженията
е 25.09.2012 г.
На 24.04.2014 г. първоинстанционният
съд е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми, както и за направените разноски в
размер на 54 360, 92лв., от които 41 703, 18лв. държавна такса и 12 657,74лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
„П.и.б.“ АД е присъединена като кредитор по изп. дело № 88/2014
г. по описа на ЧСИ М.М.
въз основа на изпълнителен лист, издаден
въз основа на процесната заповед за изпълнение.
Съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение, с приложен
подлежащия на принудително изпълнение съдебен акт, на Д.Н. и „ДН - А.” ЕООД на 13.06.2014г.
На 16.06.2014 г. ответниците
са депозирали пред заповедния съд възражения по чл. 414 ГПК срещу процесната заповед за изпълнение. Първоинстанционният
съд е постановил Разпореждане на 08.08.2014 г., с
което е установил, че възраженията са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, за което да представи доказателства. Съобщението за
указанията е получено от заявителя на 21.07.2014г.
От заключението на вещото лице А.Т. по
допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че съгласно
счетоводните регистри на ПИБ АД, С. на 20.03.2009 г. по сметка ************ на
„ДН А.“ ООД, С. е постъпила сумата от 750 000 евро с посочено основание
„усвояване на разрешен кредит № 27744 от дата 20.03.2009 г. Извършените
плащания от сумата на кредита подробно са описани в констативно-съобразителната
част на експертизата.
Според заключението на вещото лице, съгласно
счетоводните регистри на ПИБ АД от приложените към делото три броя вносни бележки
за внесени от „ДН А.“ ООД суми в размер на 643 544,28 лв. по процесния договор № 010-108/12.03.2009 г. са погасени
задължения за просрочени лихви в размер на 42 873,10 евро, а именно на 27.7.2011
г. са платени възнаградителна лихва в размер на 25258,52
лв., лихва за забава – 17614,58 лв.
Съгласно експертизата, общият размер на дължимите по Договор
№ 010-108/12.03.2009 г. за овърдрафтен кредит към
14.04.2014 г. суми е 1 066 124,96 евро, от които: главница – 750 000 евро;
договорна лихва за периода от 25.08.2011 г. до 24.09.2012 г. – 74 437,50 евро;
наказателна лихва за периода от 25.09.2012 г. до 14.04.2014 г. – 224 437,46
евро; комисионна за управление на кредита – 17 250 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Установителните искове, предмет на настоящото производство, са допустими, тъй като в срока по чл.414,ал.2
от ГПК са подадени възражения от длъжниците, а исковете са
предявени в срока по чл. 415,ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установи,
че между „МКБ Ю.“ АД, чийто универсален
правоприемник е „П.И.б.”, и „ДН А.“ ООД
АД е сключен договор за кредит, по силата на който банката е поела задължение
да предостави на ответника кредит под
формата на овърдрафт в размер до 750 000 евро. С анекси към договора са
сключени с ответниците договори
за встъпване в дълг, с които „ДН - А.” ЕООД и Д.Н.Н. се
са задължили спрямо банката да отговарят
солидарно с кредитополучателя за
всички задължения по процесния договор за банков кредит.
Договорът за
кредит е изменян и допълван с няколко анекса, като крайният срок за погасяване
на кредита е 25.09.2012г.
От
представените писмени доказателства и заключението на вещото лице се установи,
че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя
уговорената сума, но задълженията по
договора не са погасени от солидарните длъжници на
падежа.
Неоснователно е възражението на ответниците, че са извършени плащания по кредита, които не
са отразени в счетоводството на банката, тъй като съгласно счетоводните
регистри на банката с платената от кредитополучателя сума в размер на
643 544,28лв. са погасени задължения за просрочени лихви.
От заключението на вещото лице се установи, че
общият размер на дължимите по Договор № 010-108/12.03.2009 г. за овърдрафтен кредит към 14.04.2014 г. суми е 1 066 124,96
евро, от които: главница – 750 000 евро; договорна лихва за периода от
25.08.2011 г. до 24.09.2012 г. – 74 437,50 евро; наказателна лихва за периода
от 25.09.2012 г. до 14.04.2014 г. – 224 437,46 евро; комисионна за управление
на кредита – 17 250 евро.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че липсват
доказателства как е формирано задължението за такси и комисионни, тъй като съгласно т.1.8.1. от договора,
кредитополучателят дължи годишна комисионна за управление и обработка на
кредита в размер на 1,5% върху разрешения размер на кредита. Съгласно заключението
на вещото лице, общият размер на годишната комисионна за 2010г., 2011г. и
2012г., определен съобразно посочената клауза от договора, е 17 250 евро.
Ответниците не са представили доказателства за погасяване на
задълженията по процесния договор за кредит, поради
което съдът приема, че в полза на ищеца съществуват вземания в претендирания размер и предявените искове са изцяло
основателни.
Съгласно т.12 от ТР по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска
по чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното
производство.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство
общо в размер на 54 360, 92лв., от
които 41 703, 18лв. държавна такса и 12 657,74лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
В настоящото производство ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер на 41 703, 18лв., за депозит за вещо лице в
размер на 500лв., като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 63 084,78лв., чийто размер е определен съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
54 360, 92лв., представляваща разноски, направени в заповедното
производство, както и сумата от 105 287,96лв.,разноски, направени в
настоящото производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „П.И.б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против
„ДН - А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес
парк С., ул.“Северна локала на пътен бул.*******- околовръстен път“ и Д.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК, че „ДН - А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк С., ул.“Северна локала на пътен бул.*******-
околовръстен път“ и Д.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес:
***, дължат солидарно на „П.И.б.” АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 1 066 124,96
евро, от които 750 000 евро,
главница по договор за банков кредит
№010 от 12.03.2009 г.; ведно със законната лихва върху нея от
14.04.2014г. до окончателното й изплащане; 74 437,50 евро, договорна лихва за периода от
25.08.2011 г. до 24.09.2012г.; 224 437,46 евро, наказателна лихва за периода от
25.09.2012 г. до 14.04.2014 г и 17 250
евро, комисионна за управление на кредита.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК „ДН - А.”
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк С.,
ул.“Северна локала на пътен бул.*******- околовръстен път“ и Д.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „П.И.б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 54 360, 92лв.,
представляваща разноски, направени по гр.д. № 20022/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 24 с-в, както и сумата от 105 287,96лв.,разноски, направени в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: